« обратно към: Ваксини

13 октомври 2011

Постваксинален синдром

Статията е предоставена с любезното съдействие на списание   "Класическа хомеопатия".


Д-р Емилия Янева   

Световната медицинска литература изобилства от публикации за различни постваксинални усложнения: развитие на  Guillain-Barre-синдром след ДТК-ваксина, асептичен менингит след ваксината МИР, хронична артропатия при жени след рубеолна  ваксина, синдром на внезапна детска смърт след ДТК-ваксина, анафилактични реакции след ваксина за жълта треска и след МПР-ваксина, тромбоцитопенична пурпура след морбилна ваксина и след  МИР и др.

..Имунизациите са едно от  най-скъпите ефективни  средства за предотвратяване на сериозните инфекциозни заболявания. Включ­ването им в рутинните здравни грижи доп­ринася за контролиране на значителната  заболяемост и смъртност, ширещи си през първата половина на XX век" - така започва главата за имунизациите в стандартен педи­атричен наръчник. Наистина широкото, пов­семестно  използване на ваксините доведе до глобално отстраняване на едрата шарка, полиомиелита (в много страни) и редуциране на вродената рубеола, тетануса, дифтерията, коклюша.

Опиянението от впечатляващия първона­чален ефект върху заболяемостта и смърт­ността, обаче, пречи на конвенционалната ме­дицина да разсъждава трезво. Фетишизирай­ки ваксинирането (вкарване на болестотворен причинител в здрав организъм с цел изработване на антитела) като метод за при­добиване на имунитет, се загърбват методите за естествено засилване на имунната система  - рационално хранене, антистресови и хиги­енни мероприятия, социално и битово благо­устройство, а защо не и миазматично санира­не и укрепване на конституцията (последните две могат да се постигнат след едно повсемес­тно прилагане на хомеопатичния метод за лечение, което със сигурност не би имало страничните ефекти и усложнения, произти­чащи от масовото ваксиниране).
Ваксините се изработват от човешки и животински донори и съдържат допълнител­но консерванти, стабилизатори, антибиотици. Прилагат се  два вида ваксини, направени от:

1.Отслабени, живи инфекциозни причинители
2.Инактивирани или детоксикирани агенти, или техни екстракти и специфични продукти. При вкарване на жива ваксина микроор­ганизмите се размножават след попадането в макроорганизма и това антигенно производ­ство продължава до получаване на имунен отговор.

Счита се, че имунитетът, получен след прилагане на жива ваксина, е продължи­телен (морбили, рубеола, заушка) и е доста­тъчна само една доза. Напоследък обаче зачестяват случаите на тези  заболявания у имунизирани. Липсват сравнителни статис­тики, както за това какъв процент от имуни­зираните се разболяват от заболяването, за което са имунизирани, така и за това какъв процент от неимунизираните не се разболя­ват или се разболяват от болестта, за която не са имунизирани.

Убитите ваксини не могат да създават траен имунитет само с една доза и се налагат повторни ваксинации - през определен пери­од от време, за да се поддържа високо ниво на антителата (дифтерия, бяс). Това от своя страна увеличава шансовете за проява на странични реакции. Няма спор, че понякога след имунизации се наблюдават странични реакции и услож­нения. Това се признава и от традиционната медицина. В съвременен педиатричен наръч­ник се казва: „Модерните ваксини, колкото и  ефективни и сигурни да са, се свързват с меки до животозастрашаващи странични  ефекти.

Тъй  като няма  ваксина, от която да се очаква да бъде 100% ефективна, някои от имунизираните  ще се разболеят от болест­та, за която са имунизирани, при среща с тази болест  ". Констатацията  е откровена, но само толкова. Не се прави следваща стъпка - да се зададе открито въпросът: Етично ли е догматизираното имунизиране и информира­на ли е достоверно обществеността за ефек­тивността и вредността на този начин за придобиване на имунитет? Ваксинирането, приемано от медицината като начин за справяне с тежките инфекци­озни болести на човечеството, е нож с две остриета.  Не трябва повече да се пренебрегва  фактът, че усложненията от  ваксините са много повече от допустимото, а глобализираното и масово прилагане  на многобройни имунизации още от периода на новороденото е заплаха за  световната популация, поради снижаване на общата защита и повишаване възприемчивостта към всевъзможни инфек­ции.

От една страна се публикуват много съобщения за тежки странични реакции след ваксини (анафилактични реакции. SIDS -синдром на внезапна детска смърт"-, енпефа-лопатия, менингит, болест на Crohn, синдром на Guillain-Barre[1], тромбоцитопения и др.). а от друга - се убеждава обществеността, че ползата от ваксините превишава рисковете от усложнения след тях.

Т.е. ние трябва да приемем за нормално известен процент от децата да останат увредени за цял живот или дори да умрат, радвайки се, че известна част от останалите ще имат имунитет срещу ин­фекциозни заболявания, от които може би никога не биха се разболели. А какво ла ка­жат родителите, чиито  деца са от този про­цент на увредените - за тях рискът от ваксини остава 100%.

Задължителният имунизационен кален­дар за България включва следните  ваксини:

При раждане:   Хепатит В, БЦЖ

На 1 месец:  Хепатит В

На 2 месеца: Полиомиелит, Дифтерия, тетанус, коклюш (ДТК) На 3 месеца: Полиомиелит, ДТК

На 4 месеца: Полиомиелит; ДТК

На 6 месеца: Хепатит В

На 13 месеца: Морбили, паротит, рубеола (МПР[2])

На 14 месеца: Полиомиелит На 22 месеца: Полиомиелит На 24 месеца: ДТК

На 7 години: Полиомиелит, ДТК, Манту

На 11 години:  Манту

На 12 години: ДТ(без К), Морбили, Рубеола (момичета)

На 17 години: ДТ, Манту

След 25 години: - Тетанус реимунизация - през 10 г.

От имунизационния календар виждаме колко много са атаките (изкуствени заразя­вания, макар и с отслабени болестотворни причинители) срещу крехкия детски имуни­тет, особено през първите 6 месеца.

Необяснимо е прилагането на БЦЖ-ваксината и то още на 1-дневна възраст, при положение, че има много публикации, поставящи под съмнение защитната й стойност, включително и от СЗО. През 1979 г са публи­кувани резултатите от мащабно проучване за ефективността на БЦЖ-ваксината в Южна Индия, обхващащо 260 000 души, проследени в продължение на 7 години: „Разпределение­то на новите случаи бациларна туберкулоза сред неинфектираните по време на прилагане на ваксината не показва наличие на защитен ефект на БЦЖ-ваксината ". В друга публика­ция „Защитава ли БЦЖ-ваксината новороде­ните и малките деца?" от H.G. ten Dam и K.L. Hitze се казва, че има малко преки доказател­ства за ефикасността на БЦЖ-ваксината срещу туберкулоза. Явно не е в интерес на детето да бъде инфектирано с туберкулоза в една твърде ранима възраст, с което със  сигурност се постига дълбоко увреждане на неговия общ защитен механизъм.

Логично е да се запитаме: „Щом като естественият туберку­лозен бацил не предпазва организма от бъде­ща туберкулозна инфекция, защо ще очаква­ме отслабената му форма да го направи?" Нерядко срещаме деца, здрави по прин­цип, които се разболяват от всевъзможни инфекции след ваксиниране, или деца, при които се влошават съществуващи оплаква­ния след имунизация. Отслабената естествена зашита често се манифестира с хронични настинки, ушни инфекции, дихателни инфек­ции (болно гърло, бронхити, пневмонии). Ле­куващите лекари изписват антибиотици. При снижената обща защита се оказва, че те са все по-малко ефективни и се налага провеж­дането на няколко курса последователно. Ин­фекциите се проточват седмици и месеци дори. Всичко това уврежда допълнително об­щия защитен механизъм.

Според Dr. Tinus Smits ваксините засилват хуморалната защита (осъществявана с по­мощта на антителата) и отслабват клетъчната зашита (с участието на белите кръвни клетки). И когато това става при деца, които са само на няколкомесечна възраст и техният клетъчен имунитет току що е започнал да се изгражда, се появява сериозна загуба на ес­тествената защита с последваща повишена възприемчивост към инфекции. Johan Е. Sprietsma е на мнението, че имунната система е много по-малко ефективна при премества­нето на имунните реакции от клетъчно към хуморално ниво и в резултат на това заболя­ванията добиват хроничен характер.

СЗО (Женева, април 1977) също потвър­ждава огромното нарастване на случаите с инфекциозни заболявания. Все по-трудна се оказва  борбата с туберкулозата и маларията и те се завръщат в много страни на света. Нараства заболяемостта от чума, жълта треска, дифтерия и холера, независимо от съществуващите ваксини за тях. И това едва ли е само във връзка с влошаване  условията на живот, тъй като в много страни те не са се променили съществено през последните ня­колко десетилетия, а подобрените условия на живот в богатите страни не изглежда да во­дят до намалена податливост към инфекции, дори  обратното - инфекциозните заболява­ния там също нарастват. Популациите от бо­гатите и бедните страни проявяват еднакво намалена защита с повишена възприемчи­вост към инфекции.

Ваксините могат да причинят както ост­ри, така и хронични страдания. За първи път се говори за болестни прояви от имунизация през седемдесетте години на 19 век, когато са били обявени данни за страничните ефекти на ваксината срещу едра шарка. Тогава хомеопатите са използвали термина „ваксиноза" за описване на постваксиналните симптоми. В продължение на много години Thuja е била признавана и прилагана от хомеопатичната общност като лекарство с доказан ефект вър­ху тези  усложнения. И сега някои хомеопати препоръчват и все още дават Thuja.  В продъл­жение на няколко години Dr. Yvon Pernet -педиатърка, е препоръчвала на родителите на всички деца, които е имунизирала, да да­ват Thuja ЗОС Резултатите били безспорни - имало много по-малко странични реакции от ваксините - вероятно поради това, че всъщ­ност енергийното ниво остава защитено и ваксината не може да го наруши. Сякаш ор­ганизмът е предупреден за наближаването на изкуствената болест и по-добре успява да се задържи в равновесие.

Понастощем сред хомеопатите се говори за постваксинален синдром (ПВС), който включва симптомите, явили се след прилагането на дадена ваксина и  изчезващи след прилагане на същата потенцирана ваксина. Съществуват редица публикации, отразява­щи опита на хомеопатите за диагностицира­не, лечение и профилактика на ПВС.

В книгата си „The Post-Vaccination Syndrom" д-р Tinus Smits споделя своя и на екипа си  опит: „ПВС може да бъде остър и хроничен. Главните прояви на острия ПВС са: темпера­тура, гърчове, загуба на съзнание, енцефалит и/или менингит, подуване на крайника около мястото на убождане, кашлица тип „мага­решка", бронхит, диария, необичайна сънли­вост, чест и неутешим плач, пронизващ пи­сък (cri encephalique), припадък/шок, пнев­мония, смърт, смърт в креватчето  (синдром на внезапна детска смърт).

След внимателно проучване и записване на случаите ние стиг­нахме до следния списък на хронични пост-ваксинални симптоми: настинки, зелени храчки, очни възпаления, възпаление на средното ухо, бронхит, храчки, кашлица, аст­ма, екзема, алергии, ставни възпаления, уморяемост и липса на жизненост, подчертана жажда, диабет, диария, запек, главоболие, на­рушение на съня с периоди на будуване и плач, епилепсия, вратна ригидност, мускулни крампи, липса на концентрация, загуба на паметта, нарушения в растежа, липса на ко­ординация, нарушено развитие, поведенчес­ки проблеми като агресивност,  раздразни­телност, липса на настроение, емоционална нестабилност, объркване, загуба на воля, ум­ствена торпидност.

Този списък не може да бъде пълен, тъй като симптомите на постваксиналната болест могат да са безкрайно раз­нообразни. Диагнозата се основава не толко­ва на наличните симптоми, колкото на точ­ката на появата им във времето. В рамките на ПВС не е възможно да се разграничат специфични симптоми за отделните ваксини - ДТК (дифтерия, тетанус, коклюш), МПР (морбили, паротит, рубеола) или HIB[3] (Хемо-филус инфлуенце). На практика трябва да се  приеме, че всяка ваксина може да бъде виновна за възникване на някои от изброените симптоми, както и за допълнителни такива, които не са били спо­менати.  Също така няма ясна граница между острите и хронични усложнения, тъй като острите състояния често дават начало на хро­ничния проблем. Това, че някой не е изявил пряка или остра реакция на ваксината, не изключва възможността тя да е причина за хроничните оплаквания. Тези оплаквания обикновено стават ясни след 1, 2 или дори повече седмици и да се отхвърля диагнозата ПВС поради наличието на „светъл" период във времето между причината (ваксиниране­то) и появата на  оплакванията е основна грешка. Често проблемът възниква извед­нъж след второто, третото или четвъртото прилагане на ваксината.

Диагнозата, лечението и профилактиката се провеждат според принципите на хомеопа­тията, базиращи се на закона на подобието.  Хомеопатичните лекарства действат на дъл­боките енергийни нарушения. Оплакванията могат да станат хронични, само ако инжек­тираната субстанция е породила енергийно разстройство или директно е причинила тъканно увреждане.  Ако ваксината е причинила едно оплакване, същата ваксина в хомеопатично разреждане (напр. ДТК ЗОК) е перфек­тното съответстващо средство (симилимум) и може следователно да се използва и като лекарство и като диагностично средство."

ПВС се диагностицира главно въз основа на внимателно подбрани въпроси към паци­ента или неговите родителите. Практикува­щият хомеопат трябва винаги да има предвид тази диагноза, когато симптомите започват по времето на, или следват периода след вак­синирането и съответно да приложи изложе­ната по-долу схема. При постигане на поло­жителни резултати подозираната диагноза ПВС се потвърждава. Ако пациентът не се подобри напълно от приложеното лечение, се прави по-нататъшна диагностика.

Лечението, прилагано от Dr. Tinus Smits с голям успех, е по метода на неговия колега Jean Elmiger - с потенцирани ваксини. Най-добрият подход при хроничен ПВС е с четири различни потенции в четири последователни дни: първият ден - ЗОС, вторият -200С, тре­тият - 1М и четвъртият - 10М. При всеки прием се слагат около 10 глобули директно в устата, без да се пие каквато и да е  течност. Препоръчва се да не се мият зъбите, да не се яде и пие половин час  преди и след приемане на глобулите. за да може лекарството да действа без интерфериране. Ако се получи влошаване на симптомите след някоя от че­тирите потенции, е необходимо да се изчака, докато премине реакцията преди да се  продължи лечението. В тези случаи се повтаря съшата потенция. Този процес продължава толкова колкото е необходимо, докато орга­низмът спре да реагира с влошаване, обикно­вено след 2 повторения на една и съща потенция. След това серията се довършва.

Възможно е също така тежките реакции да се лекуват с ЗОС разтвор. За тази цел се разтварят 10 глобули в 1/2  чаша вода, от която : е приема една глътка или 1 чаена лъжичка на прием за един или два дни. Най-честата реакция е повишаване на температурата, ко­ето не изисква допълнителни лекарства. Ако детето е болезнено чувствително, напр. в ре­зултат на сериозно, свързано с ваксина ус­ложнение, или ако се очаква свръхчувстви­телност, всяка потенция се дава седмично. По аналогия тежките реакции могат да се лекуват като седмично се повтаря същата потенция, докато реакцията спре категорич­но. Ако заболяването не е преминало след три седмици, цялата серия може да се повто­ри. Обикновено са достатъчни една до три серии.

При остри случаи лечението е подобно. Разликата е в това, че в остри ситуации се предпочитат водните разтвори на ЗОС или 200С, от които се дава глътка или чаена лъ­жичка за няколко дни. 3 дози обикновено са достатъчни. Дори когато постваксиналният синдром е с  давност няколко години, той може успешно да се излекува.
Превантивната схема, която се  предлага, е: два дни преди ваксиниране се дава потен­цирана ваксина (напр. ДТК)  200С около 10 малки гранули и повторно - след ваксината (същия ден). Ако няма да има по-нататъшно ваксиниране скоро, добре би било след един месец да се даде потенцирана ваксина в на­растващи потенции ЗОС, 200С, 1М, и 10М в четири последователни дни, за да се коригира всяко евентуално нарушение на дълбоките енергийни нива. Ако усложненията вече са се явили независимо от превантивните  мерки, препоръчва се да се дава 200С 3 дни в острия  стадий и да се повтори цялата серия след няколко седмици.

Viera Schneibner, научен  работник, която е извършила колосално проучване за послед­ствията от ваксините,  базирано изключител­но на изследователски материал от ортодок­салната медицина, синтезира своето заклю­чение още в заглавието на своята книга: „Ваксиниране, 100-годишно ортодоксално проуч­ване, показващо че ваксините представляват медицинска атака срещу имунната система".

Следните примери от практиката на Dr. Smits, с каквито изобилства и нашата дейст­вителност, са показателни за пораженията върху слабата детска резистентност, нанася­ни от комбинацията ваксинална програма/алопатично лечение. Те са показателни и за високото ниво на компетентност, необхо­димо за диагностициране и лекуване на про­цеса като ПВС:

1. Сабина беше почти на 2 години, когато я видях през март 1997. Нейните проблеми започват през ноември 1996 г., когато тръгва на дневни ясли. Започва да получава хрема, кашлични пристъпи, повръщане и диария. Проведени са 3 антибиотични курса (ноемв­ри, декември, януари). Заразява се с варицела в края на ноември. Преди това нейният жи­вот е бил безпроблемен.. Бременността протича без големи тревоги, ражда се с цезарово сечение. Кърмена е 7 месеца. Ваксините са правени в обичайните срокове. След първата ДТК/HIB тя получава първата си настинка. Последната ваксина МПР, към която не е проявила забележима реакция, е правена през юли 1996 г. Проблемите й се явяват 3 месеца по-късно, когато започва да посещава дневна ясла 3 пъти седмично. Майката я описва като „същинска досада", много лесно сърдеща се, когато нещата не стават както тя иска и тогава започва да хвърля неща; има проблеми с храненето и съня. „Тя беше едно кречетало". С бурна реакция на болка. Обича да бъде гушкана и да смуче пръста си. Беше бледа, приема трудно топла храна, но може да яде хляб без проблем. Пие много и още повече когато не е добре. Има нужда да яде много между храненията. Има история на рак в семейството и диабет. Бащиният род е със склонност към затлъстяване.

Картината бе на Saccharum officinale и тя получи 200К един път на 2 седмици.

Защитата на детето очевидно бе наруше­на. Тя беше единствено дете и е имала много малко контакти с други деца. Това е и причи­ната проблема да се изяви при тръгване на ясли. 10 дни след започване на лечението майката ми позвъни поради влошаване на оплакванията и повишаване на температура­та до 40 градуса. Предписах Sacch-off. 30К във вода по 1 глътка на час, но на следващия ден детето беше по-зле и майката беше в паника. При прегледа имаше възпаление на двете уши, белият дроб беше чист. Аз реших, че друг слой блокира ефекта на конституционалното лекарство (Sacch-off.) и то не може­ше да подобри защитата. Друга, не конституционална, трябваше да е  причината за тази слабост. Опитът ме бе научил, че най-честата причина за подобни проблеми са ваксините и реших да атакувам правената 3 месеца преди започване на оплакванията тройна ваксина МПР. Предписах МПР 30К по 1 глътка на всеки час и на следващия ден Сабина бе без температура, беше спала добре през  нощта и имаше видимо подобрение. Неутрализацията на МПР продължи с по-високи потенции в следващите седмици, след което се атакува и ДТК/HIB ваксината. По този начин Сабина се излекува от ПВС и тя стана отново очарова­телното и доволно дете, харесвано от всички.

2. Люк е роден в началото на ноември 1994 г. и получава първата ДТК/HIB ваксина на 15.02.1995 г. Няколко дни след това се разбо­лява със задух и шумно дишане. Домашният лекар му изписва Bricanyl и Clamoxyl. И поне­же няма задоволителен ефект, получава пов­торен курс с Clamoxyl. До 11.04.95 г. белите му дробове са били напълно изчистени и то­гава е направена втората ДТК НЮ ваксина. Два дни след това получава диария и лекарят му изписва Diarolyte. На 11.05.95 г. се прави третата ДТКУНГВ ваксина и на 16.05.95 Люк отново е със задух и лекарят му изписва пак Clamoxyl в комбинация с Deptropin. Тъй като състоянието му не се подобрява, към средата на месец юни му дават Atrovent и Erythromycine. От 23.06.95 г. - отново Enthromycine заедно със Zaditen.

На 13 юли (четири месеца след нача­лото на оплакванията > е консултиран със спе­циалист, който не предлага диагноза, но пре­поръчва спиране на лечението. Състоянието на детето постепенно се подобрява. На 21.11. 95 г. е направена четвъртата ДТКН1В вакси­на и на 26 ноември се явява хрема, кашлица и нарушения в дишането. Люк е бил при баба си в друг град и майката се е обърнала към местния дежурен лекар, който се е усъмнил за постваксинален синдром и го е насочил към мен. Когато го видях, детето беше с дихателна недостатъчност и тежка конгестия. Изписах му разтвор ДТК/НГВ 30К. За 24 часа дихателните му проблеми видимо се по­добриха. Още няколко дни продължи да каш­ля и отхрачва и следващата седмица белият дроб бе напълно изчистен. За пълно отстра­няване на нарушенията, причинени от вакси­ната, той получи допълнително серия от потенцирани ваксини - от ЗОК до ХМК - в четири последователни дни. Оттогава (девет месеца вече) Люк не е боледувал повече.

3. Ралф е трета генерация с постваксина­лен проблем (неговата майка и нейният баща  също). Ралф е на 1 г. и 6 мес. и има екзема от 7-месечна възраст. Една седмица след комби­нираната ваксина ДТК/HIB и МПР се събуж­да с викове и крясъци нощем и не желае да си ляга в леглото вечер. Изпада в състояние на паника и трябва да бъде хранен, за да заспи. След третата ДТК/HIB ваксина е пов­ръщал и имал миризливи дефекации. Екзе­мата му сериозно се е влошила след МПР-ваксината, станал е агресивен и напрегнат и започнал да хвърля неща. През първите 6 месеца от живота си е бил напълно доволно и спокойно дете, а през последните 6 месеца след 1 годинка е неспокоен и склонен към чести настинки. От 7-месечен пие много но­щем, а след МПР-ваксината - и денем.

Започ­на се лечение със серия от МПР ЗОК, 200К, МК и ХМК, а три седмици по-късно бе дадена и серия ДТК/HIB ЗОК, 200К, МК и ХМК. След серията МПР той изглеждаше много по-добре, а след приключване и на серията с ДТК/HIB той стана отново „доброто малко момче на мама". Остана обаче нощната жаж­да и той не се успокояваше, докато не му се дадеше да пие. Освен това имаше воднисти и слузести изхождания. Повторихме серията с МПР, след която в продължение на 3 дни се събуждаше с пищене и се страхуваше да си ляга вечер, също както след МПР-ваксината. След две седмици бе повторена и ДТК/HIB серията и той реагира по същия начин - пак в продължение на няколко дни. След това ексцесивната нощна жажда изчезна в разсто­яние на няколко седмици, той спеше все по-спокойно и за 3 месеца можеше да се види намаляване на екземата без допълнително лечение. Всички симптоми, възникнали след ваксината, изчезнаха напълно.

От всичко казано дотук могат да се нап­равят следните заключения: въпреки същест­вуващите многобройни центрове за регист­рация на страничните ефекти от ваксините, публикуваните данни за ПВС са твърде дале­че от истината, тъй като практикуващите лекари, които подават данните, не разпозна­ват (и съответно не съобщават) голяма част от усложненията, особено тези усложнения, които са отдалечени по време повече от една седмица след имунизацията.

Поради тази причина, а и поради финансови интереси, свързани с производството на ваксини, не би могло в скоро време да се очаква промяна в имунизационната политика на СЗО, поне до­тогава, докато някоя нестандартно мислеща и действаща институция не направи сравни­телно проучване за цената на ваксиналния и хомеопатичен начин за постигане на глобал­но здраве. А дотогава бихме могли със сред­ствата, които притежаваме като хомеопати, на локално ниво да помагаме на хората да понесат имунизационните атаки.

 

 

ИЗПОЛЗВАНА  ЛИТЕРАТУРА:

  1. Tinus Smits, The Postvaccination Syndrom - diagnosis, treatment, prevention, The  Netherland, 1997.
  2. Nelson Textbook of Pediatrics, 1996.
    1. Journal Allergy and Clinical Immunology, 1993; 91:867-72.
    2. Pharmacoepidemiology Drug Safety. 1995; 4:S41.
    3. Pediatric Infectious Disease Journal, 1996;15:88-90.
    4. Pediatrics, 1991; 87:287-97.
  1. Archive of Pediatric Adolescens Medicine 1997; 151: 255-9.
  2. Journal of Pediatric, 1997; 131:529-35.

New England Journal of Medicine. 1998, 339: 1797-1802

[1] Синдром на Guillain-Barre - периферен неврит или хронична възпалителна демиелинизираща полиневропатия. Характеризира се със загуба на рефлексите и симетрична парализа, започваща обикновено от краката. Морфологичен субстрат - разрушени миелинови обвивки на периферните нерви. (Бел. авт.)

[2] МПР или MMR - тройна ваксина за морбили, паротит, рубеола (в България - Trimovax). (Бел. авт.)

1 SIDS - Sudden Infant Death Syndrome или синдром на внезапна детска смърт (при здраво или с лека вирусна инфекция кърмаче). Обикновено се предполага, че смъртта се дължи на продължителна апнея по време на сън (особено при незрял тип дишане) или мускулна хипотония, при която езикът запушва дихателните канали. (Бел. ред.)

Нагоре