« обратно към: Ваксини
Нарушавене на нервно-ендокринното равновесие на организма при диабет и след прилагане на ваксини
Сборник доклади от четвърта национална конференция "Класическа хомеопатия"
д-р Йорданка Лалова
Човешкият организъм е една съвършена саморегулираща се система, в която първостепенно място заема нервно-ендокринният апарат. Той непрестанно полага усилия за запазване на равновесието в тялото, на чувството за вътрешна радост от битието и неспособността на дребни външни фактори да влияят на благоразположението на човека. Приеманите от нас различни вещества под формата на обичайната ни храна, на лечебни растения, на витамини и микроелементи, на хранителни добавки, на лекарства и др. оказват мощно влияние върху нервната и хормоналната ни система.
Най-чувствителната и податлива на неблагоприятни въздействия част на нервните клетки са синапсите. Това са високоспециализирани структури, които осъществяват контакта между нервните клетки, както и контакта между нервните клетки и мускулните влакна или жлезистите клетки. Те са единствената специализирана структура, чрез която се предават нервните импулси. Предаването на нервния импулс се извършва с помощта на биологично-активно вещество, наречено медиатор. Всеки неврон разполага само с един-единствен медиатор. След активирането на невромедиатора от постъпващите импулси той мигновено оказва въздействие върху други нервни клетки, с които е свързан чрез синапси, и след това той се разрушава от ензимните системи на тези клетки. Това означава, че основният двигател при работата на невроните са невромедиаторите.
Хормоналната система включва ендокринна, паракринна и автокринна реакция. Ендокринната реакция е свързана с функцията на жлезите с вътрешна секреция и отделяните от тях специфични хормони, които преминават в циркулацията. Паракринната и автокринната реакция са следствие от ефектите на т.нар. тъканни и клетъчни хормони - айказаноиди. Айказаноидите са хормони, които се произвеждат от всяка клетка. Те не влизат в циркулацията на телесните течности, а действат локално около клетките на много къси разстояния. Отделят се в малки количества и почти веднага след предизвикания от тях ефект се разрушават, поради което много трудно подлежат на изследване. Те са крайните регулатори на клетъчните функции и са „молекулярното лепило" на тялото. Ако могат да се контролират, ще може да се въздейства върху всеки аспект от човешката физиология.
Производството на айказаноидите е тясно свързано с производството на хормоните от ендокринната система и с регулиращото въздействие на централната нервна система.
Известно е, че болестта е резултат от действието на болестотворен стимул, който резонира с определено ниво на възприемчивост на организма. Този стимул се нарича възбуждаща причина и може да бъде микроорганизъм, чужд химикал, емоционален шок, лекарство, ваксина или всякакви други неблагоприятни влияния. При голяма възприемчивост към болестотворния агент може да се развие заболяване. Това предразположение се нарича поддържаща причина, защото това, което поддържа влошеното здравословно състояние, е по-скоро слабостта на защитния механизъм, отколкото поредица от възбуждащи причини. В голяма степен това предразположение е наследствено и е в основата на теорията за миазмите.
Информацията за съответното неблагоприятно въздействие се приема от лимбичната мозъчна система и от ретикуларната формация. Оттам импулсите се предават към хипоталамуса и хипофизата до ефекторните органи, а именно надбъбречните жлези, които произвеждат адреналин и кортизол.
Лимбичната система е тази част от мозъчната ни структура, която е най-древната част на предния мозък, разположена в хиатуса (седловината) между двете мозъчни полукълба. Тя е тясно свързана с фронталния лоб на кората на главния мозък, който осъществява висшия й контрол. Лимбичната система, заедно с предните таламусни ядра и хипоталамуса, образуват една обща структура, т.нар. кръг на Паиец. Този кръг участва в регулирането на вегетативните прояви на организма, в контрола и формирането на биологичния ритъм, в сексуалното поведение, във възникването на определени емоционални състояния и при мотивацията.
Ретикуларната формация е една мрежовидна невронна система, която е разположена в подкоровите структури и мозъчния ствол. Тя обезпечава тонуса на кората на главния мозък като в същото време се намира под непрекъснатото й регулиращо влияние.
Диабетът е едно от тежките хронични заболявания, водещо до трайна инвалидност на болните. Много често наличието на инсулинозависим диабет у млади хора е следствие от преживян стрес. Характерни за тях са високите стойности на кръвната захар и честите и внезапни скокове от хипогликемия към хипергликемия и обратно, което затруднява точното дозиране на приемания инсулин. Една от възможните причини за този начин на протичане на заболяването е наличието на запазени структури на Лангерхансовите острови, където специализираните Б-клетки произвеждат инсулин. Непрекъснатата употреба на инжекционен инсулин обаче води до постепенно закърняване на тези структури , които до 2-3 години след започване на лечението престават да съществуват.
Правилното хомеопатичното лечение при тези случаи не просто забавя появата на диабетни усложнения, което при млади хора става доста по-късно, а по-скоро поддържа специализираните структури, произвеждащи инсулин. Инсулинът е единствения хормон, който понижава нивото на кръвната захар. Хипогликемичният му ефект се дължи на засилена гликогеносинтеза в черния дроб и на увеличено използване на глюкоза от тъканите (особено от мускулите). Той стимулира улеснената дифузия на глюкоза през клетъчната мембрана: на скелетни мускули, мастна тъкан, сърдечен мускул, матка. Той не влияе на глюкозния транспорт в мозъка, в чревната лигавица и в тубулния епител на бъбреците. Инсулинът потиска мобилизирането на мастите от мастните тъкани и стимулира белтъчния синтез в клетките, с което подпомага растежа и възстановяването след продължително боледуване.
Интересен факт, установен от експерименталната физиология е, че има тясна взаимовръзка между дейността на ендокринната част на панкреаса (Лангерхансовите острови, произвеждащи инсулин от Б-клетките и глюкагон от А-клетките) и щитовидната жлеза. Това се потвърждава и от медицински наблюдения. Много често при наличие на диабет има и увеличение на щитовидната жлеза в някаква степен. Каква е връзката между тях? Оказало се е, че при даване на тироксин се установява повишаване броя на Лангерхансовите острови като това е за сметка на Б-клетките, произвеждащи инсулин, докато в същото време А-клетките, произвеждащи глюкагон, почти изчезват. Другият хормон на щитовидната жлеза обаче трийодтиронин стимулира производството и на двата вида клетки. При хомеопатичното лечение на диабета винаги трябва да се съобразяваме с възбуждащата причина и едва ако тя е преодоляна, да се включи и лечение насочено към възстановяване на специфичните структури ако има все още запазени такива.
Друга не по-малко актуална възбуждаща причина е въздействието на ваксините. Напоследък все по-често се развиват различни заболявания вследствие употреба на ваксини. Срещала съм влошаване от всякакви ваксини: BCG, Дифтеткок, противохепатитна, противоме-нингитна, пративогрипна. Последствията са генерализирана алергична реакция под формата на обрив и/или оток на лигавиците, непоносимост към белтъчини, изразено със стомашно-чревен синдром и обрив, астматични прояви, полицитемия, епилепсия. Разбира се ваксината действа като отключващ механизъм за генетично заложеното предразположение на организма. Ако навреме се предприеме правилно хомеопатично лечение тези здравословни проблеми постепенно отзвучават.
Искам накратко да се спра на последствията от противогрипната ваксина. Те са с по-късно проявяващ се негативен ефект, поради което трудно се прави връзка с възбуждащата причина. При редовно прилагане на тези ваксини инжекционно се предизвиква трайно разкъсване на енергийното поле на човека, което го прави лесно достъпен за всякакви неблагоприятни външни въздействия. Изключение прави препарата Бронховаксам, който в някои случаи, особено при кръвна група А с препоръчителен.
В заключение бих искала да кажа, че най-ефективно е лечението, когато едновременно със специализираната помощ човек сам анализира себе си. Необходимо е от позицията на „страничен" наблюдател да си припомни моментите от живота, които са го довели до съответното състояние. Обикновено това са проблеми, на които човек зацикля и които възпрепятстват ефективното функциониране на психиката.
Когато съумеем да разрешим един проблем на ментално ниво, след известно време той се разрешава и на физически план.