« обратно към: Ваксини
Детският паралич се завръща, внимавайте с ваксините!
Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"
Екатерина Чамурлийска
От 1985 до 1991 г. детският паралич се смяташе за изкоренен у нас и точно тогава 44 деца от Сливен (повечето роми) са били заразени, едно от тях умира. Днес Бургас, Руен, Ямбол ... са първите точки на полиомиелита. Министерството на здравеопазването взе спешни мерки за допънителни ваксини срещу детски паралич на всички деца до 7-годишна възраст. Ваксините са на капки и се приемат през устата.
Изследователите са установили, че инжекционната полио-ваксина не дава странични ефекти, докато тази, която се приема орално предизвиква парализи. От последните 109 случая, регистрирани във Франция, 11 се дължат именно на този вид ваксина, поради това от 1982 г. там не се препоръчва ваксиниране пер ос! От друга страна английският изследовател Уилям Уат установил, че между 1980 и 1995 г. 800 000 паралитични форми на полиомиелит в Индия са били провокирани от интрамускулни инжекции, като други 1 200 000 случая са били влошени от тях. Базирайки се и на други изследвания, изучавайки хиляди досиета на хоспитализирани деца, Уат уточнява, че около 3 на сто от полио-парализите (65 000 случая за същия период, 1980-1995) са се дължали на инжектиране на тройната ваксина дифтерит-тетанус-коклюш.
Освен инжекциите, хирургичните интервенции и особено отрязването на сливиците са другите известни фактори, предизвикващи или влошаващи полиомиелитните парализи.
Първите инжекционни ваксини (американската Salk) са причинили през 50-те години многобройни случаи на полиомиелитна парализа. Д-р Пилет, белгийски лекар, от 30 години събира документация с различни инциденти, предизвикани от полиомиелитната ваксина и е написал книгата "Ние те ваксинираме". В нея той представя много медицински случаи, резултат от инжекционна или орална полио-ваксина: тежки нервни заболявания (неврити, лицеви парализи, енцефалити, синдром на Гийен-Баре, менингити и т.н.), поскваксинален полиомиелит, мултиплена склероза, дерматомиозит, внезапна смърт на кърмаче и т.н.
Д-р Пилет отбелязва също рисковете за развиване на рак, особено за хората, които са били ваксинирани с ваксината, направена след зараза с SV40 - вирус от маймуна. Тази зараза е била открита през 1960 г., а производството на ваксината е променено през 1963 г. Но навремето официално се е смятало, че ако SV40 е канцерогенен за животното, няма да е такъв за човека. От няколко години различни изследвания показват присъствието на вируса в някои видове рак, при това в пропорция, която не е за пренебрегване: 60% в някои видове рак при децата, според официално американско изследване, цитирано в Le Quotidien du medecin от 3.2.1997 г.
От друга страна генеразилираното ваксиниране срещу полиомиелит и съответно изчезването на детския паралич, поставят нови епидемиологични пробеми. Забелязва се промяна в съотношението между полиовирусите тип 1,2 и 3, както и мутации на ваксинните източници в контакт с естествените вируси. В една статия в Lancet (1994, №338) се казва, че китайците са констатирали в северната част на страната си увеличаване на парализите от синдрома на Гийен-Баре, докато в същото време постепенно са намалявали случаите на полио.
Те са установили, че тези парализи се дължат на различни мутации на полиовируса, включително и на ваксините. Тежките форми, причинени от вирусите (тежки неврологични и паралитични състояния, подобни на тези на полиомиелита, както и сърдечни проблеми и някои случаи на диабет) са били доста чести. Никой не знае какви могат да бъдат дълготрайните последствия от модификациите в равновесието на ентеровирусите.
С масираното ваксиниране може да се предизвикат случаи на постваксинален полиомиелит, надвишаващи случаите от естествено заразяване с вируса. (Детенцето, в което е била открита заразата през април - 13-месечно бебе от Бургас - също е било ваксинирано преди това.)
Изчислено е, че в световен мащаб годишната употреба на милиард и двеста хиляди орални ваксини могат да предизвикат 1000 случая на ятрогенен полиомиелит, пише д-р Блон в Panorama du medecin през 1995 г. (№ 4165). Цифрата е огромна, като се има предвид, че в света са останали няколко хиляди случая на полио.
Хомеопатичната алтернатива
Освен чрез съответните хомеопатични лекарства за остро състояние - висока температура, кашлица, главоболие, повръщане и т.н. - които могат да овладеят инфекцията, трябва да се имат предвид няколкото водещи лекарства - Гелсемиум, Аконит, Бунгурус, Калкарея, Каустикум, Плумбум, както и останалите 35 лекарства в рубриката Полиомиелит. Има и потенцирана полиомиелитна ваксина, която, ако се даде след алопатичната, може да предотврати страничните ефекти. Да не забравяме и другото важно хомеопатично лекарство, което "изчиства" последствията от ваксините - Туя.