От нищо - нещо или какво лекува хомеопатията

Маргарита Горанова 

Ние всички сме израснали с твърда вяра в могъщество на съвре­менната медицина и дори самото появяване на лекаря пред тежко болен пациент вече носи облекчение. Но какво е всъщност болестта? Ханеман в първите параграфи на „Органона" определя болестта като динамична промяна в жизнената енергия на човека или „болестите не са нищо друго освен промяна на здравето в организма, които се представят във вид на болест. Симптомите се произвеждат от жизне­ната сила с цел да постигнат равновесие между здравето и болестта". Все едно са сигнални лампички на таблото на автомобила, които показват, че нещо не е в ред вътре в автомобила.  Развитието на болестта е по-лесно да го представим във вид на схема (фиг. 1):

фиг. 1. Развитие на болестта

1. Първоначално се появява неразположение, дискомфорт, кога­то човек може да усеща силна тревожност или раздразнителност (както поведенческите проблеми при децата), неопределени оплак­вания, необичайна умора, смущения в съня или тревожещи съница, без да има отклонения в клинични изследвания. Казват, че нищо му няма, и лекарите могат само да му препоръчат по-малко да се ядосва и повече да си почива, да пие витамини. Този етап може да продължава часове, дни, месеци, години в зависимост от обстоятелствата на това неразположение. Понякога това минава от само себе си. Това са сензорни разстройства - изразено изменение в темперамента на пациента. Затова хомеопатията е невероятно ефективна на 1-я етап, когато човекът е практически здрав, а фактически не е добре, и тук една доза хомеопатично лекарство във висока потенция върши чуде­са. И това са едни от най-неблагодарните пациенти, всичко „случайно" чудесно се променя за тях и те забравят, че са били при хомеопат. Тук се използват хомеопатични лекарства, които спират развитието на болестта.
2. Следващият стадий са функционалните нарушения. Оплаква­нията вече са по-сериозни, като хронично безсъние, сърцебиене, елас­тична кашлица, променливо кръвно налягане, главоболия, мигрени и т.н. Тези състояния могат да се продължават неопределено дълго, възможно е както излекуване, така и задълбочаване до увреждането на орган. Алопатично се лекува според оплакванията, но понякога и тук изследванията не показват нищо. Тогава лекарите казват, че това се дължи на нервното напрежение и се изписват различни успокоя­ващите средства като лексотан и след време човекът вече не може да се справя без тях. Тук вече е нарушена функцията на личността и се появяват индивидуални реакции. Тези реакции можем да ги предви­дим, ако предварително определим конституцията на пациента. С хомеопатия при функционални смущения, когато няма промяна в органите, се постигат великолепни резултати (например, при астма, мигрени, менструални проблеми), но се изисква по-продължително лечение със средни потенции (ЗОС, 200С, 1М), при което се налага прилагане на различни лекарства или използването на едно лекарс­тво в повишаващите потенции. Използват се хомеопатични лекарс­тва, отстраняващи функционалните смущения.
3. Задълбочаването на проблема се проявява като структурни изменения, има наличие на болестотворни микроби, ЕКГ показва отклонения, има оплаквания, които например можеш да ги снимаш на рентген като промяна в белите дробове и с т.н. Тук лекарите са в своята стихия и в зависимост от състоянието на пациента се провежда сериозно медикаментозно лечение. Налице са патологични измене­ния - изразено поражение на анатомичен орган. С хомеопатия, когато вече има изменения в орган, но той все още съществува (не е премахнат по хирургичен път), лечението е много упорито. Учеха ни, че приблизително колкото години човекът е страдал, толкова месеца трябва да се лекува хомеопатично. Използват се хомеопатични ле­карства, възбуждащи или поддържащи функция на поразения ор­ган. Налага се да се премахне острото състояние, да се дават конституционални и миазматични лекарства. Лечението може да продължи години, не всичко  може да бъде излекувано, но се постига стабил­но подобряване на общото състояние и намаляване на прилаганите поддържащи медикаменти. Обикновено се използват ниски и средни потенции. Големината на потенцията зависи от стадия на развитие на болестния процес.
4. Накрая може да се стигне до нелечими, безнадеждни състоя­ния. Картината на тези оплаквания е много тежка: силни болки, дегенеративни промени и пр. Обикновено се прилага обезболяващо и животоподдържащо, скъпоструващо лечение. При нелечими, тер­минални състояния хомеопатията може да предложи палиация, как­то и алопатията. Но да облекчиш болките при раково заболяване, да дадеш възможност на човека да умре достойно в съзнание, а не в агония с ужасни болки, да подобриш настроението или стомашно-чревните функции, да направиш дори малко по-поносими нещата си заслужава, но е много тежко и за лекуващия човек. В хомеопатията всичко е много индивидуално: и самото лечение, и излекуването - но и всичко е възможно!

Защото хомеопатичната доктрина се базира на това, че органи­ческите изменения са вторични, задачата е да възстановят здраве­то, а не да отстранят неприятните симптоми. Всички събития се развиват последователно и винаги всеки процес може да бъде просле­ден в развитие: от неговото начало до края и обратно.

Събитие -Нервна реакция - Емоционална реакция -Соматизация (Болест)

фиг. 2 Болестта - това е  резултат!

Не трябва да забравяме, че първоначално винаги е имало съби­тие тоест начален стимул. Второто е въздействието на това събитие върху нервната система през сетивата, тоест зависи от типа нервна реакция на човека. Трета е емоционалната реакция, основаваща се на предишния опит на индивида. Четвъртият етап е соматизация или болест. Повечето хора не различават тези етапи, които протичат с различна продължителност, и изключват изобщо, че външните съби­тия и тяхната вътрешна реакция могат да имат въздействие върху тяхното здраве, а приписват разболяването на измръзване, заразяване и т.н.

Зигмунд Фройд в „Изследвания върху хистерията" пише, че причината на заболяването е някакво травматично преживяване, което лицето е потиснало или забравило. Затова при хомеопатичен преглед винаги се задават въпросите: „От кога са вашите оплаква­ния? Какво се е случило преди да се разболеете?" Спомням си едно 16-годишно момче, чиито всички оплаквания са започнали отпреди 3 години, след повече от 2 часа разговор нямаше още ясно лекарство, докато майката не се сети: „Дали тогава твоят приятел не беше умрял, пързаляйки се по перилата?" Момчето изобщо е изхвърлило този спомен: амнезията е най-добрият начин за бягството от дейс­твителността .

Това лесно можем да илюстрираме с измисления случай на пътуване с кола, при което „на косъм" се разминавате с тежка катастрофа. Единият от шофьорите ще реагира бързо, другият забавено, 3-ят парадоксално, 4-ят неадекватно и т.н. В емоционален план това ще се прояви като псувни, налитане на бой, плачене, вцепенение, смях, оправяне на грима или късане на вестник ... Но след време при първия ще се появи цирей, другият започне често да уринира, което ще доведе до камъни в бъбреци, при 3-ят ще се повиши кръвно налягане, 4-ят ще страда от безсъние, а някой може повече да не излиза от къщи с мания за преследване. И всеки от тях ще каже: „Откакто по чудо се разминах с катастрофа...", но това ли бе истин­ската причина?

Всъщност може да се окаже, че единият се е скарал с шефа си и бесен се страхува от уволнение, другият е отблъснат от любимия човек, 3-ят се връща от погребение. Вариантите са различ­ни, но последствията могат да бъдат много тежки. Понякога ние самите не можем да разберем защо все нещо не върви, но съм срещнала няколко пациента, които бяха родени скоро вместо почи­нало бебе и вече като възрастни все се влюбват в неподходящи или женени хора, около тях често умират, много неща ги разочароват, често имат раздели и загуби - всичко вгорчава живота им: те са буквално програмирани на скръб и Nat-mur им преоткрива радостта на живота.

И така случва се „нещо" (фиг. 1), което първоначално нарушава жизнения ритъм на пациента, с времето това се проявява като дисфункции на вегетативна и ендокринна системи или това, което се проявява като функционалните смущения; и накрая вече имаме па­тологичните изменения в органите. Това „нещо", което дори не можем да си спомняме, води до липса (псора), пораждаща лакомия (сикоза), което води до смъртта (сифилис). Това, на което народът казва: „От нищо - нещо". От гореописаното се вижда колко е важно да не се предписва механично, а да се опитваме да разберем причи­ната на заболяването или да видим „повтаряща се драма" в живота на пациента, която той често ни разказва чрез своите симптоми.

Досега ние разглеждахме само нисходящите линии на фигурите, но какво става когато даваме хомеопатично лекарство? Ако предста­вим фиг. 1 не в плоскост, а в триизмерни координати (фиг. 3): посо­ката на разболяване ще изглежда като  изтичането на живота през фунията (като през пясъчния часовник), а посоката на излекуване е като изкачване по спирала нагоре по конуса на живота (не зная защо си представям това движение срещу часовникова стрелка) - не е ли това тъй нареченото „разширяването на съзнанието"?! Често влоше­ното ни физическо състояние ни кара да осъзнаем своите проблеми, да се замислим над философските проблеми в живота - това може да се постигне и чрез медитация или други начини, но хомеопатията е голяма патерица в този процес.

Замислете се какво всъщност ние правим с нашите пациенти: даваме им свобода сами да се справят с живота вместо да бягат от проблемите си в болест. Ричард Бах казва в „Илюзии": „У всекиго от нас се крие силата да е здрав или недъгав, богат или сиромах, свободен или роб. Ние, никой друг, сме господари на съдбата си"...