По острието на бръснача

Сборник доклади от четвърта национална конференция  "Класическа хомеопатия"

Маргарита Горанова

ПО ОСТРИЕТО НА БРЪСНАЧА  - РАВНОВЕСИЕТО КАТО НАЧИН НА ЖИВОТ НА ХОМЕОПАТА

При последната среща Линда Кениън разказа, че когато е започ­нала да се занимава с хомеопатия преди 17 години положението при тях било същото като при нас сега: обучавали ги хомеопати, завър­шили преди няколко години. С нея започнали 31 човека, завършили 40, сега активно практикуват 6. На нас също ни казваха, че обикно­вено практикуват 25% от завършилите хомеопати. Но защо?

Най-големият ни враг е СТРАХЪТ, който се проявява в най-раз­лични аспекти. Единият от тях е дали си достатъчно добър, за да практикуваш, дали имаш достатъчно знания? Всички ние познаваме наши приятели-хомеопати, които все още не са започнали да практи­куват, чувстват се несигурно, тичат по различни курсове, търсят литература, занимават се с различни допълнителни науки, често окултни неща. Оправдават се, че не знаят английски или че нямат компютърна програма.

За себе си няма да забравя: в началото на моята практика като супервайзор, когато ми се обадиха от Пловдив за една жена, която не можеше да уринира, унасяше я в сън. Снех случая по телефона и казах да ми се обадят след 2-3 часа. За половин час реших да дам Ars., по някое време реших да се консултирам с лекар за състоянието на пациентката и с ужас разбрах, че по всяка вероятност съм направила грешка, че не взех телефона, защото тя явно се намираше в кома с бъбречна недостатъчност. Побърках се, докато дочаках да ми се обадят, при което настоях да закарат жената в болница и да й дадат една доза Ars. 200С.

На следващата сутрин телефонът мълчи оказа се, че е блокиран. Не знаех какво става, само седях и плаках, но постепенно една мисъл се прокрадна в моето съзнание, която ме развесели. Че ако подсъзнателното желание на тази жена е да умре, то по-добър избор просто не можеха да направят, да се обадят на започващ своята практика хомеопат-нелекар от друг град. Чак на другата сутрин ми се обадиха и казаха, че лекарството подействало много бързо. Виках и скачах лудо от радост.

Половин година след това за супервизии ме търсиха само лекари - явно така компенсирах своя страх от лекарската си некомпетентност и много научих през това време. Но ако имаш нужда да се страхуваш, полу­чаваш например такава информация от астрологична гледна точка за теб и пациента, че само можеш да му навредиш, независимо от това колко си добър. Какво да се прави в този случай: някои прове­ряват по хороскоп, с махало или по някакъв начин. Но тук максимата е друга: „Господ никога не ни дава изпитания, ако нямаме сили да ги преодолеем." Това са нараняващите случаи за хомеопата.

Но Ричард Бах в „Илюзии" казва: „Не съществува проблем, който не ни носи подарък!" - най-много научаваме от тежките случаи. И ако този пациент е избрал точно вас, значи вие трябва да опитате да му помогнете, и дори, ако го влошите, това е от полза и за пациента, и за хомеопата - и двамата имате да научите някакъв урок. Той е привлечен от вас. От своя опит мога да кажа, че пациентите, които ми бяха доведени от студентите, останаха пациенти на моите студен­ти, а не се прехвърлиха към мен, колко и блестяща да бях понякога. А пациентите, които изпращах при друг хомеопат преди да започна да практикувам, така и не получиха помощ, те бяха за мен.

Често си задаваме въпроса: какво правим ние с нашите пациенти: дали не им пречим в тяхното развитие, премахвайки тяхната болка, дали не се бъркаме в тяхната карма, дали не утежняваме своята карма? - А всъщност им помагаме да осъзнаят и да поемат сами отговорност за своя живот.

Затова Дж. Кент в „Лекции по философия на хомеопатията" пише: „Хомеопатията е не само наука, но и изкуство, лекува болестта, изхождайки от законите на подобието. Цялата хомеопатична меди­цина е построена на разбираеми, универсални, неизменни закони, които постоянно се потвърждават в ежедневната практика". Да, че е наука, е ясно: трябва много да учиш, но изкуството да видиш това в живота се постига само чрез практиката.

Но, ако преодолеете страха, чака следващият ви враг - ЯСНО­ТАТА, което много хубаво можете да наблюдавате при нашите коле­ги от боаронската школа: съчетание на лекарската непогрешимост с целенасочените знания по хомеопатия. Искам да ви призная, че ко­гато ме повикаха на първата супервизия, в 15 часа ми забучаха ушите и така 2 денонощия и спряха пак точно в 15.00 ч. На следващия ден бях „на линия" и всичко беше ясно и просто, до удивление. Явно тези 48 часа съм решавала дали да не се откажа. Доста време съхраних тази яснота, докато в един момент не се уплаших, че ще се изложа в някой случай? Това пак е СТРАХ, но от гордост. Тогава трябваше да пия хомеопатично лекарство, за да се успокоя и да разбера, че не съм Бог и е човешко да се греши, но!... грешно е да упорстваш в своите грешки.

И тук ни причаква още един враг - СИЛАТА. Хомеопатията дава власт над хората: ти можеш да помогнеш, можеш да наложиш диета, можеш да съветваш пациента, можеш да го пристрастиш към себе си - влизайки в ролята на магьосник, който премахва всичките пробле­ми. Това е наистина един от капаните на могъществото и непогре­шимостта на Аз-а, той е ЕКСПЕРТ - всичко знае и решава. Приемам всичко много на сериозно, в това число и себе си. Едната от задачите е да останеш човек, както казва Кастанеда „да живееш в осъзната глупост" и това ти позволява сам да не боледуваш и да помагаш ефективно, оставайки обикновен.

Притичвайки се на помощ, само ако те помолят, а да не ходиш като месия. С други думи да се научиш на истинско СМИРЕНИЕ: всеки път изслушвайки пациента с празна глава, опитвайки да осъзнаеш или да почувстваш неговия проблем, да видиш повтарящата се драма, а не да се стремиш да познаеш лекарство. Всеки път поне 15 минути косата ми стои права, след това започвам да долавям мотив, а понякога се паникьосвам - „този път наистина не мога" - и тогава си казвам, че не съм длъжна веднага да реша проблема, че мога да помисля 2-3 дни, да се консултирам. Понякога това се налага, но по-често тази мисъл ме отпуска и започ­вам да мисля адекватно.

Това са неща, които всеки човек, стремящ се към развитие, трябва да реши сам. Но започват и нови проблеми: как да се съчета­ват:

1. Милосърдието, състраданието от една страна и парите от друга.
2. Проблемите на пациента и личните проблеми.
3. Пациенти, квалификация и семейни задължения.

Това са проблемите, които носят твоите таланти, и също пречат да се осъществиш като ефективен хомеопат, ако не можеш да вземаш пари за своята работа или не балансираш взаимоотношенията си. В това отношение много ми помогнаха моите приятели-хомеопати, за което много им БЛАГОДАРЯ!

1. Парите са нещо важно, но са и много неприятен момент: на човек му е лошо, а ти чакаш възнаграждение, един вид „продавач на надежди" или „рекетьор на човешкото нещастие". Но когато ти не взимаш пари, вътрешно чакаш благодарност или ставаш този, който поръчва и заплаща лечението и е неизвестно с какво точно плащаш. От друга страна, тези пациенти обикновено са неблагодарни: спася­ваш ги, а те продължават да пият кафе или нещо друго забранено, отнемат ти много време и ти изсмукват силите. Или обратното -правят ти много скъпи задължаващи подаръци.

Няма да забравя как един бивш колега през далечната 1997 г. се беше оплакал, че неговата крава има мастит и много се мъчи, поразпитах го и разбрах, че тази крава е наранена по вимето заради своето дружелюбие. На следващия ден му донесох Bellis-p 6С. И на въпроса: „Колко струва лекарството?" - се смутих и казах хиляда тогавашни лева, още вечерта се ядосах, че трябваше да додам още 50 лева, за да могат моите деца да купят 3 сладоледа по 350 лева.

Ефектът бе великолепен, излекуваха и съсед­ската коза, но представете си моето учудване, когато човекът донесе мляко и спокойно ми поиска да го платя, а аз явно вътрешно се бях настроила, че от благодарност ще ми носят млекце.... Затова вземете пари, колкото можете да приемете без неудобство, така ще затворите много енергийни врати. Пито - платено.

Питър Чапел разказваше как един закъсал бизнесмен дълго време плащал с вино или другите лектори ни обясняваха, че вземат 1-2 лири, а приемът струва 50-70, защото в момента искат да помог­нат и така пациентът хем плаща, хем му подаряваме лечение, а не лекуваме безплатно. По такъв начин се запазва и неговото достойн­ство.

От друга страна, моята приятелка все ни казва: „Ако вземеш назаем 2 хиляди долара (а може и повече за обучението си) - няма ли да опиташ да си ги върнеш? Ти си ги откраднал от семейството си, от себе си, ако предписваш лекарства и не взимаш пари - това е едно вътрешно затъване". Но можеш да възприемаш тези пари и като инвестиция в своето здраве и това на семейството ти, ако обучението по хомеопатия ти позволи да бъдеш по-спокоен, да стабилизираш семейството си, да имаш нови приятели, нови хоризонти и да знаеш към кого да се обърнеш за помощ при нужда. В крайна сметка не е задължително да практикуваш -хомеопатията това е нелек път към себе си!.

2. Помня след един от първите случаи, които разглеждахме с Анджела, възбудено между лекциите обсъждахме: какво ли е станало с пациента след вземане на лекарство. Затова попитахме завърши­лите колеги от 1-я курс, какво мислят те по въпроса, при което просто ни отрязаха, да не мислим, защото по такъв начин прокарваме канали между нас и пациента и пречим на оздравяването му. И сега, когато напиша лекарство и потенция, няма значение колко трудно взимам това решение, затварям и край: работех честно с всички сили, напра­вих каквото можах, останалото не зависи от мен.

Не трябва да се опитвате да живеете вместо пациента, да се грижите за него, да се чувствате задължени към него и на всяка цена да го излекувате, да го измъкнете от дупката. „Гробищата са пълни с незаменими хора" - основното ви задължение е към самите вас. Много съм доволна, че от неосъзнат страх да практикувам постъпих като малък шеф на работа в Кремиковци и повече от година бях като в затвор, което ми помогна да обмисля и да преценя много неща, да открия и да прежи­вея много нови езотерични опитности за мен, при което с помощта на моите приятели и хомеопатични лекарства успях да осъзная, че аз съм тази, която може да помага, а не да търси постоянно помощ за себе си.

Осъзнах също, че хомеопатичните лекарства са само патери­ци в нашето израстване и, ако ние сами не си помогнем, все ще затъваме в своите и чужди проблеми. Помня как се ядосвах около новата 1999 г. на моята приятелка, когато се чувствах ужасно, знаех лекарството и я помолих да ми замери с махалото само потенцията и нейното противно махало 10 дена отговаряше, че сама трябва да се справя с проблемите си! Докато наистина не разбрах евентуалната причината и лекарството тогава наистина подейства добре. Затова е хубаво по-често да питате не само пациентите, но и себе си: Защо? И все по-често да си получавате интересни отговори.

3. И така ти израстваш, осъзнаваш се, а семейството? Защо повечето от ефективно практикуващите хомеопати са самотни? Кол­ко често се чувстваш окрилен от идеите, а в къщи много бързо и буквално обидно те приземяват. Трябваше да мине твърде много време, за да разбера думите на Анджела, които ме изумиха в първата лекция, която аз чух: „Не трябва да се опитваме да променяме хората около нас, а да ги приемаме такива, каквито те са!

Особено трудно това правило се спазва по отношението на деца, съпрузи, родители и т.н." В повечето случаи ние често присъстваме някъде физически, а не в мислите си. Както Питър Чапел ни казваше, че ние сме непре­къснато разкрачени: с единия крак в миналото, а другият е в бъдещо­то и понякога ни смъкват в настоящето по неприятен начин. Затова не се уморявам да повтарям и на себе си, че децата (и не само те) привличат вниманието само по 3 начина: свръхдобри, свръхлоши или болни. И, ако прекалено мислиш за пациентите в дома си, ти, първо, пречиш на пациентите и, второ, не си в къщи и трябва да очакваш „приземяването".

И друг проблем, ако не обръщаш достатъчно вни­мание на близките си и дори скандалите не помагат, започват болес­тите. И тогава в нас започва да говори „професионалната гордост" и хвърляме цялата си сила и внимание на „болния проблем". Затова преподавателите ни обясняват непрекъснато, че не е добра идея да лекуваш в къщи. Всичко е много просто: вместо да виниш другите, обърни се с гняв назад, т.е. към себе си - с какво си допринесъл за своите проблеми. Но, от друга страна, да се чувстваш виновен за всичко е още по-зле, има и неспасяеми положения. Пак стигаме до непредубедения наблюдател, но по отношение към себе си!

С това само докоснах няколко важни проблема, които наистина доказват, че не е лесно да помагаш на хората: непрекъснато се движим като по острието на бръснача и никъде няма точни и верни отговори, но съм убедена, ако се движиш в истинска посока всичко буквално разцъфтява около тебе и нямаш проблеми нито с парите, нито с пациентите, нито със семейството, нито със себе си! Всичко приемаш като дар Божи, дори и неуспехите си! Но все пак най-голя­мото удовлетворение ни носят щастливите очи на нашите пациенти и затова си струва да работим и да опитваме пак и пак, и пак!