Три случая на исхемична болест на сърцето

Сборник доклади от четвърта национална конференция  "Класическа хомеопатия"

Д-р Валентина Янкова

Случай 1

Жена на 63 години с ангина пекторис. Миналата година получила сърдечна криза със съмнение за инфаркт, със значително завишени стойности на сърдечните ензими. Оттогава зачестили сърдечни пристъпи с опресия в сърдечната област, аритмия, забавен пулс и безпокойство. Тъпа болка в сърцето, която се разпространява към лявото рамо, лявата ръка (до пръстите или до лакътя) и към шията. Кризите я събуждат от сън към 2-3 часа през нощта. Болката е силна, влошава се от най-малкото движение, дори от говорене и се подобрява, ако седи абсолютно неподвижно полуседнала в леглото.

Като цяло се влошава от горещо време и се подобрява на море. Обича сладко. Емоционална, контактна, била е много пъргава, но откакто сърцето ѝ е болно, се уморява при най-малкото усилие. Не може да носи тежко, на всеки десет метра се задъхва и трябва да поспира за почивка.

Лекарството, което ѝ предписах, е характерно с това, че предизвиква типичната картина на ангина пекторис, като прекордиалната област е най-силно засегната. Опресивна болка в сърдечната област, която се разпространява към раменете, гърба, шията и лявата ръка. При този тип сърдечни кризи имаме триадата безпокойство, типична сърдечна болка и прострация. Болките се влошават от най-малкото движение и усилие и се подобряват от покой в седнало положение.

Лекарството е Latrodectus mactans, или с други думи казано - паякът, наречен „черната вдовица".

На контролния преглед 40 дена по-късно пациентката сподели, че седмица, след като започнала да приема Lat-m. 6С веднъж дневно, обичайният час на кризите започнал да се измества постепенно към сутринта, докато най-накрая престанали да се появяват. За кратко се върнали симптоми на стара бронхиална астма, но и те бързо отзвучали. Болките в сърцето са намалели значително и се появяват много рядко. Сърцебиене има само при свръхусилие и преумора. Сърдечните ензими са се нормализирали. Хемоглобинът, който беше на долна граница на нормата, също се е повишил. Сънят е станал спокоен и отморяващ.

На контролния преглед няколко месеца по-късно пациентката каза, че се чувства все по-добре. Може да ходи и да бърза, без да се задъхва. Понесла е сравнително добре летните горещини. Усетила е лек дискомфорт в сърдечната област само по време на магнитни бури. Ензимните проби продължават да са в норма.

Случай 2

Жена на 50 години, идва с оплаквания от болки в ставите, страхова невроза, депресия, апатия, безсъние, задух със сърцебиене. Има два неудачни брака зад гърба си, син - наркоман, от една година е безработна. Страховата невроза получила по време на първия си брак, когато съпругът ѝ я биел. Има изразена танатофобия (страх от смъртта), страх от тъмно, от нападение, от високо, от високи скорости и земетресение. Има един аборт и едно раждане със секцио - и двете с пълна упойка.

Била е най-голямата сестра в семейството, с чувство за отговорност към по-малките. Властна, контролираща майка, която я е ограничавала в изявата ѝ.

По-скоро зиморничава, но се влошава еднакво от студ и горещо време. Обича пикантно, солено, кисело, мляко и яйца. Не обича тлъсто и мазно.

Спи на една страна, има кошмари, в които я грози смъртна опасност, сънища за слизане по високи, стръмни стълби без перила и че всеки момент ще падне от тях.

Дядо - починал от рак на стомаха; майка с диабет.

Първото лекарство, което ѝ изписах, беше Carcinosin 1М. Това лекарство ѝ помогна много по отношение на страховете, вътрешното напрежение; сънят ѝ се нормализира, изчезнаха болките в рамото, гърба, а болките в малките стави на ръцете намаляха с около 80 %. Няколко месеца по-късно ѝ предписах Bryonia за бронхит с много добър ефект. Единственият симптом, който се задълбочи, бе стягането в гръдния кош (като с колан), сърцебиене, задух, болка зад гръдната кост, прогресираща умора и прострация. Задъхваше се при физическо усилие, особено при изкачване на стълби; стигна се дотам, че не можеше да излиза от къщи. Задухът се влошаваше при лягане на ниско, можеше да лежи само на високи възглавници.

Лекарството, което ѝ предписах, има изразен ефект върху циркулярните мускулни влакна, предизвиквайки субективно чувство за стягане като с обръч или колан. На умствено ниво предизвиква меланхолия, тъга, страх от смъртта; страх, че са неизличимо болни. Предизвиква затруднено дишане като от тежест в гръдния кош, което се влошава от изкачване по стълби. Не могат да лежат на ниско. Имат сънища за падане. Ключовите думи за това лекарство са тежест, бодли, стягане като с обръч.

Лекарството е Cactus grandifloris.

Още след първата доза Cactus 200С дишането се облекчи. След няколко дни пациентката ми каза: „Игленичето, което ми беше заседнало зад гръдната кост, се качи в гърлото и после изчезна". Ядосах се, че не ми беше казала за този симптом по-рано, но и се зарадвах, защото това потвърждаваше избора на лекарството. И така, силите ѝ бързо започнаха да се възстановяват, започна да излиза от къщи, да пазарува и два месеца след първата доза Cactus задухът, сърцебиенето и умората вече не я притесняваха.

Случай 3

Жена на 55 г. Страда от хронично главоболие, хипертония, а в последните години - от исхемична болест на сърцето. Главоболието е пулсиращо, придружено с гадене и повръщане, влошава се от горещини и студ, вятър и силно слънце. По време на главоболие лицето става тъмночервено и оточно, вените на слепоочията ѝ изпъкват; придружено е със замайване, смущение във виждането, говорът става неясен, не може ясно да изразява мислите си.

След развод преди 30 години започва да получава мигренозни пристъпи с гадене и повръщане. Тежък, изключително обилен мензис. Влошава се при пълнолуние. Обича тлъсто месо, не си пада по плодовете и зеленчуците, не понася мляко.

Изключително мил, толерантен и състрадателен човек, в съчетание с чувство за вина. Carcinosin и Folliculin ѝ помогнаха много на умствено и емоционално ниво, a Aethusa сложи край на мигрената ѝ. Непроменена остана хипертонията ѝ и главоболието, което се засили след хистеректомия по повод на дермоидна киста на десния яйчник. След операцията започнаха топли вълни с изпотяване и сърцебиене, а от миналата есен се оплаква от опресия в сърдечната област, влошаваща се при ходене, изкачване на стълби, прогресираща умора, почти до колапс. Пръстите на ръцете ѝ на моменти стават ледено студени и морави дори в най-големите горещини.

За главоболието съм ѝ предписвала много лекарства, но се повлия донякъде само от Belladonna и Sulphur.

За последното лекарство, което ѝ изписах, в Материя Медика четем: изключително влияние върху вазомоторните нерви, кръвообращението - на мозъка, на сърцето. Оплакванията се влошават от горещо време, от слънце, но също от студено и влажно време. Влошават се също от движение, сътресение, потиснат мензис, климакс; подобряват се от натиск и студени компреси.

На умствено ниво се наблюдава объркване, дължащо се на конгестия. Тенденция към внезапни и силни нарушения на циркулацията. Хипертония у възрастни. Топли вълни по време на менопауза, придружени с гадене и вертиго. Пулсиращо главоболие, вените на слепоочията са силно разширени. Ангина пекторис с опресия, болка, ирадиираща във всички посоки. Стягане в гърдите. Главоболие, сменящо се с опресия в гръдния кош. Припадъци. Голяма слабост и прострация.

Лекарството е Glonoinum (нитроглицерин). След Glonoinum 15С, последвано от Glonoinum 30С, болките в сърцето намаляха и изчезнаха за около две седмици. Един месец след предписанието вече не се задъхва, може да върви дълго и да извършва всякаква физическа работа. Главоболието първоначално зачести, но сега е все по-рядко и по-слабо. Стойностите на кръвното налягане са високи само сутрин, а през деня са нормални. Пациентката е намалила наполовина дозата на антихипертензивните средства, които взема от 35 години.

При описаните случаи съм използвала лекарства от растителното, животинското и минералното царство. И трите ми пациентки пиеха пълната гама от коронароразширяващи и антихипертензивни средства, с по-скоро негативен ефект, докато тези „малки" лекарства не промениха живота им. Крайно време е да разберем, че единствено природните субстанции могат да бъдат разпознати от организма, защото те са част от нас; че природата не ни е „околна среда" и че по-скоро ние ще ѝ станем „околни", ако не успеем да опазим чисто късчето природа в нас самите.