Болестта е шанс за здраве

Сборник доклади от четвърта национална конференция  "Класическа хомеопатия"

Румяна Йончева

БОЛЕСТТА

Болестта ли ни причинява „загуба на равновесие"? Всички, които се занимаваме с хомеопатия, знаем, че е обратното. Болестта идва, когато сме разстроени, когато сме загубили баланса си поради неприятности, притеснения, тревоги, скръб, безпокойства и пр. Болестта идва като нещо закономерно, като нещо правомерно, за да ни спре и да ни уравновеси отново, когато сме прекалили в някаква област.

В книгата на Т. Детлефсен и д-р Р. Далке „Болестта като път" разболяването се оценява като предизвикателство и шанс за постигане на ново, по-висше, ниво на съществуване. В книгата на Лазарев „Диаг­ностика на кармата" болестта се разглежда като това, което идва да ни спре, когато сме на път да навредим - на себе си или на другите.

Т.е. тя идва, за да материализира тежестта и така да акцентира и да ни развали баланса. Тъкмо сме свикнали с нещо, което грешим, и сме си казали „аха, значи и така може"... И тогава болестта идва, за да ни принуди да хвърлим чувалите зад борда, да почувстваме нуждата от забравените простота, чистота и хармония.

Колко много хора живеят в страх, колебания, предпазливост... и хапчета. Разбира се, алопатични. Колко много хора живеят в алчност, хитрост, агресивност, материално охолство, власт, свръхамбиции, комбинации, напрежение... и хапчета. А и колко много са тези, които тънат в мързел, апатия, отричане, мърморене и също вземат хапчета. Какво може да ги извади от тази дупка? Кое е подобното? Една хубава болест - разтърсваща според силите ни... и тогавва съзнанието ни веднага започва да получава сигналите за разтоварване и очистване. Болестта обикновено е катарзис, когато пациентът е в състояние да осъзнае това.

Добрият хомеопат или психотерапевт е в състояние да помогне на своите довереници да разберат какво става с тях, за да не се върнат към утежняващите увлечения, към сложните решения или към неефективната наивност. Изхвърляйки тези чували с пясък зад борда, човек получава не само лекота, но и светлина в живота си. Защото, лекувайки болестта си в правилната посока, по закона на Херинг - отвътре навън, той се извисява към невинността - по-чист, по-доверчив, по-инстиктивен. Както децата - за разлика от възраст­ния, разбрал, че нищо не знае - те в своята цялост и невинност не знаят, че всичко знаят. Така би било ако няма болест и няма причина за болест.

ЛЕЧЕНИЕТО

И така, идва разтърсващата болест, която те принуждава първо да спреш, после ти дава шанс да разбереш, после да изхвърлиш каквото ти пречи. Ако пък не си склонен да мислиш и да търсиш алтернатива - вземаш си алопатичните хапчета, за да „затвориш устата" на болестта. Така ти я „премахваш", като премах­ваш и всеки повик за промяна в статуса, с който си се помирил.

Били ли сте свидетели как се радва хомеопатът на физическите симптоми - тези чудесни ясни пътни знаци към причината! А хората (и лекарите) ги наричат „болест" и не знаят, че това е спасяващото изхвърляне на повърхността на дълбок вътрешен проблем или разд­вижване със знак за помощна хроничен рисков потенциал. Природата избира изумително интелигентни пътища, за да изтласка задръстването, за да събуди защитните сили, за да ни свърже отново с природния закон

-  закона на строгостта, чистотата, невинността и простотата.

Нека се опитаме нагледно да си представим енергиите, травмата, бо­лестите и равновесието. Това е лично­то пространство на едно семейство -трима души и едно куче. Всеки член на семейството си има аура и собстве­но електромагнитно поле. Това поле влияе на останалите и влиза във вза­имодействие с техните полета. Кога­то се върнат в къщи и полетата им са балансирани, равновесието е налице. Но това е идеалният случай, по-често се среща ситуацията, в която балан­сът се компенсира от полетата на дру­гите. Предполага се, че едно семейст­во дължи своята компактност на хармоничността на полетата на своите членове или с други думи на това, че те си действат добре един на друг. Често се случва така, че кучета, понеже стоят най-много в къщи и са с най-отворена аура, да поемат и хармонизират най-теж­ките конфликти в полетата на своите стопани. (Затова всъщност лечими сами по себе си са само уличните кучета. При другите трябва да се лекува цялото семейство.)

Според схемата на Витулкас има три основни полета в един организъм: полето на съзнанието (У), полето на емоциите (Е) и материалното поле (ф). Тази система съобразно природния закон е устроена така, че да се самоподдържа, което значи да се самолекува и според холистичния закон на Херинг най-напред се освобождава от проблеми на най-фини и висши нива (умствено и емоционално) и соматизира травмите от тези нива в това, което вибрира грубо и може да ги понесе. В примерния случай от схемата имаме травма на емо­ционално ниво (а), около нея като буфер („ав") се натрупва енергия, която да компенсира болката. Тази енергия работи за „обезболяване" каквато и да е раната, като обвива тъгата, гнева, загубата - в стара­ние да не плачеш или да не се издаваш, или да се докажеш в ра­ботата, или да се дипломираш, или да пушиш, или да ходиш на изслед­вания и пр. Така правиш „нещо за себе си" и не мислиш за причине­ната ти болка. Но така ти губиш за ежедневната компенсация енер­гия, която иначе ще работи за тво­ето самовъзстановяване, т.е. за твоето несъзнателно самолечение.

Това е моделът, чрез който системата на един организъм оцелява след рана на емоционално ниво. При тази конфигурация се логичен модел на жизнената вижда как новия ход на енергии- енергия след компенсацията ния потенциал не успява да захра­ни изцяло всички кътчета на физическото поле, тъй като губи част от своята енергия за компенсиращия буфер. Там, в празните полета, се появяват „болести". Това са нестопанисваните сектори на физичес­кото ниво. Колкото по-близо до периферията се проявяват те, толкова по-незначителни са дефектите. Те могат да бъдат от органични изме­нения до всякакви възпаления или кожни оплаквания. Това са болес­тите, лекувани от лекарите (1, 2, 3,4). Хомеопатията лекува травмата („а"), за да освободи хода на енергията.

Да се върнем към буфера „ав". Той натежава след като се натрупа и нарушава равновесието. Вече имаме модел без равновесие, но обик­новено не го наричаме болест. Обратно, когато в системата се нат­рупват „лоши" навици, които да намалят напрежението (пушене, работохолизъм, алкохолизъм, избухливост и пр.) или физически де­фекти (косопад, обриви, болки, болести, катастрофи), тогава системата или се уравновесява, отвличайки вниманието си, или получава нежно или грубо предизвикателство за възстановяване на равновесието. Така чрез лошите навици или се успокоява болката, или човекът е принуден да се лекува. Ако изберем съзнателното лечение, можем да се избавим от причината „а". Ако си изберем да ни спасява алопатията, си запазваме „а" и след като премахнем 1,2,3,4 ще очакваме да се появят 5,6,7,8, за да уравновесят отново главния проблем.

Всички знаем, че РАВНОВЕСИЕ постигаме като местим насам-натам малките тежести, докато уравно­весим основната тежест. Местенето на малките болести може да е лечение, но излекуването е отнемане на голямата тежест.

Истинското равновесие е лекота, простота, излизане от disease - от модела на болест и тежест. Истинските болести се казват напре­жения, потискане, страх, свръхзащита, злонамереност, завист, скука...

Това са най-често болезнените корени на злото. И най-често след методичното малтретиране на малките последствия се получава един уравновесен модел, но с рецесии на разни „необясними" болести или автоимунни заболявания. Високото кръвно налягане напр. е проек­ция на болестта напрежение + хапчета; алергиите - свръхзащита + хапчета и мехлеми; псориазисът - потискане и загуба на контрол при изтласкването на повърхността; депресията - липса на емоции 4- хапче­та; шизофренията - свръхактивност на поривите + хапчета и т.н. Болес­тите, лекувани с алопатични лекарства (хапчета) също създават равновесие, но то не е равновесието, свободно от тежести, а е уравнове­сяване с нови тежести, т.е. оцеляваме въпреки травмата. Истинското здраве е динамичното и нежно равновесие без тежести. Болестта е повод за отхвърлянето на тези тежести чрез катарзис на причината. Хомеопа­тията е един от начините да стане това.

ДИНАМИКА НА РАВНОВЕСИЕТО

Доброто лечение е връща не към способността за самолечение. Това означава и инстинкти в но търсене на лекота и равновесие. Не можем да си пазим здравето, можем само да го възстановяваме ежедневно, зачитайки йерархията на трите нива - умствено, емоционално и физическо. Докато алопатичните лекарства хронифицират диебаланса като го правят по-поно­сим, то болестите ни предизвикват да търсим пътя на истинското облекчение. Ще дам няколко примера от моята хомеопатична практика.

Случай. Възрастен човек с паркинсонова болест, вертиго, прекаран инсулт, високо кръвно, проблеми с ориентацията и със сърдечната дейност. Поиска помощ за настойчите визуални и слухови халюцинации, които го плашеха напоследък. Направих справка и се усъмних, че това идва от съчетанието на дигоксина и фурантрила, които той приемаше, тъй като обезводняващият пре­парат подсилва токсичното действие на дигиталина.

След няколко дози Opium халюцинациите и вертигото изчезнаха, а по-късно с хомеопатични дози от калиеви съединения се оттеглиха отоците и се подобри сърдечната дейност. Междувременно постепенно, но бързо намалихме и спряхме всички лекарства, които той вземаше дотогава. Интересното тук е, че изчезна и паркинсоновото треперене. Обяснението дойде като разбрах за поредицата от катастрофи и заплахи за живота в миналото му на машинист. А както знаете Opium е голямо лекарство за стрес. То е станало хроничното лекарство на този човек.

Ето как организмът от плът и кръв вика за помощ винаги и както може. Ако не се намесваме грубо в биохимията му с алопатични лекарства, той ще се опита да ви каже за болестта си по един, втори или трети начин... от тихо, нежно, символично до шумно, грубо, истерично - докато ни раздруса, за да възстановим хармонията.

Случай на подсказана компенсация. На катастрофирало с кола момиче за силните болки в болницата е използван морфин. Нейното желание е да не се събужда, защото в катастрофата е загубила сестра си. По-късно в живота това момиче прибягва до наркотици винаги, когато се сблъсква с болка или груба действителност. Есенцията на Opium-ът е „да не изпитваш болка". Той не излекува наркоманията, но намали зависимостта до такава степен, че тя започна да търси същността на болката - започна да учи хомеопатия.

Равновесието се прави всеки ден чрез мобилизация срещу тежес­тите. Когато даваме хомеопатично лекарство за нещо дребно, може да се отвори вратата за изход от някои тежки хронични проблеми, покрити с дебел слой от малки незначителни оплаквания. Наскоро се случи на едно момиче с възпалени артерии да стане свидетел на катастрофа с премазани хора. Лекарството Aconite, предписано за стреса оправи много артериите, но интересно беше да разбера, че тя беше преживяла редица ситуации тип Aconite и имаше дълбока нужда от него. Това беше смисълът на възпалените артерии, каквито и материални причини да имаше за това.

Ежедневието ни дава достатъчно шансове за възстановяване на рав­новесието, стига да имаме уши да чуем нежните позиви за помощ. Грубостта на възприятията, материалистичното мислене, бруталността на мерките, които най-убедено прилага академичната медицина изк­лючва ежедневното възстановяване и поддържане на хармонията, тъй като изключва моралния и емоционален отговор на всеки отделен дисбаланс. Истинското лечение изисква изчистване и отваряне на каналите.

Ето как Дипак Чопра говори езотерично за инфаркта на миокар­да и коронарните артерии: „Организмът е река с притоци - някои са наноси, някои са чисти. И животът е река и в него се включват различни енергии - едни го замърсяват, други го задръстват, трети го отпушват." Нашият живот се състои от взаимни влияния. Нищо не е стабилно, нищо не е постоянно, освен промените. Някои влияния отхвърляме, други привличаме, дори търсим. От нашите мигове, моменти, часове и дни зависи нашето постоянно здраве. Най-често всичко това не е съзнателна насока, а въпрос на инстинкти, на инту­иция, на жизнеспособност и адаптация. Ето ви една приказка за пример - по Тупе Янсон.

НЕЙНИЯТ измислен герой Снунсмумрик е намусен дебеличък саможивец, с малко приятели, който по време на една екскурзия среща свой обожател. Обожателят е мъничък, окаян и объркан. Моли го да му даде име, защото си няма, като самоотвержено преди това преплува ледената река, за да се приближи до любимеца си.

Снунсмумрик му дава име и отегчено го отблъс­ква, защото е нарушил самота му и вдъхновението му за песничка. Когато продължава пътя си Снунсмумрик установява, че нищо не върви, дори пес­ничката не идва отново. Тогава се връща, за да иска извинение и да си поговори с кръщелника си. Но той вече има име, има смисъл на живота си и е зает с устройването му, казва само: „Всичко е наред, бързам, благодаря ти, довиждане." Тогава Снунсмумрик тръгва отново с бодра крачка, а мелодийката се завърта около шапката му и става все по-прекрасна.

В такива случаи си мисля, чс ако героят се водеше по „много здравия разум" вероятно нямаше да разбере субективното си усещане за нарушена хармония и нямаше да направи компромис, за да си я върне, а заедно с нея и способността си да твори. Именно в този ежедневен подбор се крие шансът ни за хармонично здраве. Ако не успяваме да го постигнем или съхраним, все ще дойде някоя полезна болест, за да ни помогне.