« обратно към: Хомеопатични случаи

28 април 2011

Страхът като причина и следствие -случай на Опиум


Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"

Екатерина Чамурлийска

 

 

момиче.jpgАнета е на 14 години. Има много бенки по лицето и тялото. Започнали да излизат през 1997 г. Тогава била на море с майка си. Качили се на "банан", който се обърнал в морето и всички изпопадали. Устата на Анета посиняла, започнала да трепери от страх, да плаче, изпаднала в истерия.

Докато майката разказва случая, Анета признава, че в момента, в който си го спомня, "вижда" как е станало всичко. Вижда как майка й също е паднала от "банана" и много се уплашила да не се удави, да не остане без майка.

През 1997 г. бащата пребива майката пред очите на момичето. Тогава то престанало да говори. Станало много разсеяно, започнало да забравя.

Анета изпитва силен страх от бащата. Преди време братовчед й пък я плашил с духове и извънземни. Седмица преди консултацията (14/03/ 2000) неин съученик паднал и тя го придружила в болницата. Казва, че всичко е като на сън. "Това тяло сякаш не е мое. Все едно съм тука и не съм тука. Все едно сънувам. Като ходя по улиците ми се вие свят. Лошо ми е, все едно, че ще припадна."

Напикава се нощем, но и през деня.

Спи по корем. Говори на сън. Сънува кошмари. ("Всичките ми близки са тръгнали и нещо лошо ще им се случи, а аз не мога да ги настигна и да ги спра.")

Страхува се от тъмно, особено когато е сама, от страшна музика, от скорпиони. Много обича животните. Пред изпит е много зле. "Блокирам!" Гризе си ноктите и кожичките около ноктите, особено когато е притеснена. Потиснато и срамежливо момиче. А до 4годишна възраст, казва майка й, е била много будно и самостоятелно дете.

В рода на бащата има много ракови заболявания (баба, леля); баща и дядо с енурезис ноктурна.

На това типично карзинозиново дете първото лекарство, което препоръчах, беше Опиум 200 С. Анета виждаше пред очите си всичките си страшни случки отново и отново и ги изживяваше. А Опиум е едно от найголемите лекарства за страх. (Болести от шок, Болести от страх, Болести от уплаха, Болести от гледане на произшествие.) Освен това Опиум е единственото лекарство, при което страхът присъства във визуален вид. Пациентът, който се нуждае от него, продължава да го вижда! (Докато Аконит продължава да го изпитва.) При Опиум страхът дори мирише пациентът може да усеща същата миризма, която е усещал "тогава".

В конкретния случай Анета казваше, че всичко й е като на сън, "все едно съм тука и не съм тука". Това кореспондира със субстанцията, от която е направено хомеопатичното лекарство (да си спомним описанията на визиите на пушачите на опиум...).

На 14/4/2000, на проследяването, момичето съобщава: "Веднага след вземане на лекарството ми се приспа. На другия ден също ми се спеше. След една седмица вече си бях аз. Аз съм си аз. Но в училище все още ме е страх."

Майката добавя, че Анета успяла да излезе дори на дъската. Защото допреди вземане на лекарството не е можела. Учителите казвали за нея, че е найдоброто, но найпритеснителното дете в класа. Станала е поуверена в себе си, по спокойна, има самочувствие. Вече не си спомня за инцидента с банана. Престанала е да се напикава през деня.

Второто лекарство бе Карцинозин 1 М, след което последва силно подобряване.

Нагоре