« обратно към: Хомеопатични случаи
Ракът е потискане отвъд възможностите
С любезното съдействие на в. „Класическа хомеопатия„
Д-р Виолета ТЕНЕВА
Тази дума всява страх. Защото обещава неизбежна смърт. За душите, които виждат в тленното своята постоянна спирка, ракът е зловеща загадка. За тези които са осъзнали безспирността на живота – това заболяване е ужасен начин да напуснат сегашното си въплъщение. За всички хора обаче неотклонното разпространение на туморната тъкан, която завладява тялото означава безсилие и безнадеждност.
Раковата клетка не е гостенин – тя е негова. Променила биологичния си цикъл, тя се е отделила от единния команден център, "забравила" е службата си и е преминала на самостоятелен режим на съществуване. Което носи смърт. Но защо я има?! Като всяка болест и ракът крие дълбок божествен замисъл.
Хомеопатичната наука има лекарства, приготвени от ракова тъкан. Хората, които имат нужда от неговата енергия са с така наречена ракова нагласа. Клиничната картина на лекарството Карцинозин е обширна, но ще се спра на един от най-типичните аспекти: ПОТИСКАНЕ ОТВЪД ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ОРГАНИЗМА!
Това може да е резултат от провеждане на потискащо лечение с антибиотици, хормони и други алопатични процедури. Потискане от силен страх или насилие (включително сексуално) за дълъг период от време. Чувствителност към упреци и дълбоко вкоренено чувство за вина. Свръхсетивност към човешките страдания. Перфекционизъм и амбиция за успех, с тенденция за надхвърляне на собствените способности. Свръхконтрол на емоции и действия.
Това са талантливи хора и деца, които се справят с разнообразни дейности и затова се претоварват с разностранни прояви. Или хората, които се чувстват жертва, мъченици. С твърде голяма отговорност от ранна възраст. Тези, които се грижат денонощно за болен роднина. Тези, които забравят за себе си в стремеж към успеха или към служба на другите.
Голямо желание за пътуване, обикновено се влошават на морето. Имат страх от ракови заболявания.
Класическото лице на човека, нуждаещ се от Карцинозин е кафеникаво (кафе о ле) с много лунички, бенки, синкави еклери, много родилни петна. Обикновено имат и семейна история на рак, диабет, туберкулоза, пернициозна анемия (дължаща се на липсата на вит. В – б.р.)…
Последният ми раков случай беше 36-годишна жена с кафеникава кожа, усмихната и деликатна, непрекъснато шегуваща се със себе си. Тя беше с диагноза карциноза – рак на яйчниците, обхванал черва, перитонеум и черен дроб. Предисторията включваше -раничка на шийката на матката, горена през 1988 година (супресия на болестен симптом!). Киста на яйчник, 1995 година "лекувана" с хормони (супресия с хормони!). Чести гъбични инфекции на влагалището (супресия с антигъбични антибиотици!). Обрив по половите части, мазан и затихнал в последните пет години (супресия на кожен симптом!). Циреи и ечемици, лекувани със стафилококов гамаглобулин (супресия на кожен симптом!). Има астма от 16-годинишна.
Преди две години, шефката й починала от рак. И тя развива страх от ракови заболявания. Съпреживява много боледуването на началничката си. "За работодателите аз мога да умирам, но винаги трябва да съм на първа позиция, с голямо натоварване" (супресия със свръхконтрол!).
Баща й пиел – това разбило детската й психика, тя трябвало да тушира конфликтите между родителите си. Ето го и преждевременното натоварване с отговорност. Била нежелана снаха, сравнявана с предишната приятелка на мъжа си. А пациентката ми била много търпелива, все с добро и мълчание. Властен съпруг, властна свекърва -"все аз виновната"(супресия на чувства, чувство за вина, жертвата!).Не може да се скара дори при несправедливост, за да не засегне човека. Често повтаряни думи: "всичко беше на нокти и зъби" – свръхнапрежение и натоварване.
Докато говореше, се притесняваше за мъжа си дали му е комфортно навън, в чакалнята.
Пациентът тип Карцинозин е склонен да спре да се забелязва, било от вина, било от нехаресване и унищожителна самокритика (самоирония като форма). Често това са мили хора, изтласкали жизнената си сила в противоположен на егоизма полюс. Забравят за себе си като реалност с право на съществуване. И повереното им от Бог тяло намира своя изява в раковата тъкан, която се явава втора до потиснатата им личност.
Така природата вкарва своите деца в средната безопасна среда – нито да си егоист, нито да си жертва на другите, да си 50 процента свой и 50 процента служещ, защото само така можеш да бъдеш във възможност ДА ОБИЧАШ ДРУГИТЕ КАКТО СЕБЕ СИ.