« обратно към: Хомеопатични случаи

29 октомври 2012

Ракът е потискане отвъд възможностите

С любезното съдействие на в. „Класическа хомеопатия„

 

Д-р Виолета ТЕНЕВА

 

sad women.jpgТази дума всява страх. Защо­то обещава неизбежна смърт. За душите, които виждат в тленно­то своята постоянна спирка, ра­кът е зловеща загадка. За тези които са осъзнали безспирността на живота – това заболяване е ужасен начин да напуснат се­гашното си въплъщение. За всички хора обаче неотклонно­то разпространение на туморната тъкан, която завладява тялото означава безсилие и безна­деждност.

Раковата клетка не е гостенин – тя е негова. Променила биоло­гичния си цикъл, тя се е отде­лила от единния команден цен­тър, "забравила" е службата си и е преминала на самостоятелен режим на съществуване. Което носи смърт. Но защо я има?! Ка­то всяка болест и ракът крие дълбок божествен замисъл.

Хомеопатичната наука има ле­карства, приготвени от ракова  тъкан. Хората, които имат нуж­да от неговата енергия са с така наречена ракова нагласа. Кли­ничната картина на лекарството Карцинозин е обширна, но ще се спра на един от най-типич­ните аспекти: ПОТИСКАНЕ ОТВЪД ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ОРГАНИЗМА!

Това може да е резултат от провеждане на по­тискащо лечение с антибиотици, хормони и други алопатични процедури. Потискане от силен страх или насилие (включително сексуално) за дълъг период от време. Чувствителност към упреци и дълбоко вкоренено чувство за вина. Свръхсетивност към човешките страдания. Перфекционизъм и амбиция за успех, с тенденция за надхвърляне на собствените способнос­ти. Свръхконтрол на емоции и действия.

Това са талантливи хора и де­ца, които се справят с разнооб­разни дейности и затова се  претоварват с разностранни прояви. Или хо­рата, които се чувстват жертва, мъченици. С твърде голяма отговорност от ранна въз­раст. Тези, които се грижат денонощно за болен роднина. Тези, които забравят за се­бе си в стремеж към успеха или към служ­ба на другите.

Голямо желание за пътува­не, обикновено се влошават на морето. Имат страх от ракови заболявания.

Класическото лице на човека, нуждаещ се от Карцинозин е кафеникаво (кафе о ле) с много лунички, бенки, синкави еклери, много родилни петна. Обикновено имат и семейна история на рак, диабет, туберку­лоза, пернициозна анемия (дължаща се на липсата на вит. В  – б.р.)…

Последният ми раков случай беше 36-годишна жена с кафеникава кожа, усмихната  и деликатна, непрекъснато шегуваща се със себе си. Тя беше с диагноза карциноза – рак на яйчниците, обхванал черва, перитонеум и черен дроб. Предисторията включваше -раничка на шийката на матката, горена през 1988 година (супресия на болестен симп­том!). Киста на яйчник, 1995 година "леку­вана" с хормони (супресия с хормони!). Чес­ти гъбични инфекции на влагалището (суп­ресия с антигъбични антибиотици!). Обрив по половите части, мазан и затихнал в пос­ледните пет години (супресия на кожен сим­птом!). Циреи и ечемици, лекувани със стафилококов гамаглобулин (супресия на ко­жен симптом!). Има астма от 16-годинишна.

Преди две години, шефката й починала от рак. И тя развива страх от ракови забо­лявания. Съпреживява много боледуването на началничката си. "За работодателите аз мога да умирам, но винаги трябва да съм на първа позиция, с голямо натоварване" (супресия със свръхконтрол!).

Баща й пиел – това разбило детската й психика, тя трябвало да тушира конфлик­тите между родителите си. Ето го и преж­девременното натоварване с отговорност. Била нежелана снаха, сравнявана с предиш­ната приятелка на мъжа си. А пациентката ми била много търпелива, все с добро и мъл­чание. Властен съпруг, властна свекърва -"все аз виновната"(супресия на чувства, чув­ство за вина, жертвата!).Не може да се ска­ра дори при несправедливост, за да не за­сегне човека. Често повтаряни думи: "всич­ко беше на нокти и зъби" – свръхнапреже­ние и натоварване.

Докато говореше, се притесняваше за мъжа си дали му е комфортно навън, в чакал­нята.

Пациентът тип Карцинозин е склонен да спре да се забелязва, било от вина, било от нехаресване и унищожителна самокри­тика (самоирония като форма). Често това са мили хора, изтласкали жизнената си си­ла в противоположен на егоизма полюс. Забравят за себе си като реалност с право на съществуване. И повереното им от Бог тяло намира своя изява в раковата тъкан, която се явава втора до потиснатата им лич­ност.

Така природата вкарва своите деца в средната безопасна среда – нито да си его­ист, нито да си жертва на другите, да си 50 процента свой и 50 процента служещ, защото само така можеш да бъдеш във въз­можност ДА ОБИЧАШ ДРУГИТЕ КАКТО СЕБЕ СИ.

Нагоре