Астма, причинена от страхове

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"

Марияна Любенова

Дро­бо­ве­те са мяс­то на на­деж­да­та в чо­веш­ко­то тя­ло, но ко­га­то те са бол­ни на­деж­да­та е мно­го крех­ка. Та­ка е и при Н.,  на 31 го­ди­ни.

Ко­га­то дой­де на  кон­сул­та­ция за пър­ви път, очи­те й бя­ха пъл­ни с мъ­ка и очак­ва­не.  Стра­да в про­дъл­же­ние на мно­го го­ди­ни. Тъж­ни­ят й раз­каз за­поч­ва от вре­ме­то, ко­га­то е би­ла пет­го­диш­на - сто­я­ла до ог­ром­ния про­зо­рец на са­на­то­ри­у­ма и все­ки ден, щом се съ­бу­де­ла, очак­ва­ла май­ка си да дой­де да я взе­ме. Там има­ло и дру­ги ас­т­ма­тич­ни де­ца, всич­ки би­ли тъж­ни, в очак­ва­не на по­ред­ния прис­тъп.

Го­ди­ни­те ми­на­ват, Н. се омъж­ва, има две  мал­ки де­ца. Наб­лю­да­ва се един стра­нен сим­п­том - по вре­ме на бре­ме­ност­та не е има­ла ни­то един прис­тъп. Н. оби­ча да спи на свет­на­та лам­па, за­що­то из­пит­ва ужас от тъм­ни­на­та. Стра­ху­ва се още от мно­го во­да, за­па­лен огън и пра­се.

Въл­ну­ва се мно­го пре­ди вся­ко съ­би­тие - рож­ден ден на де­ца­та, пър­ви уче­бен ден и дру­ги жи­тейс­ки съ­би­тия, в ко­и­то има мно­го очак­ва­не.

Оби­ча мно­го ре­да - всич­ко тряб­ва да е мно­го чис­то и под­ре­де­но по оп­ре­де­лен на­чин.

Ко­га­то се ядо­са има им­пул­си на на­си­лие, го­во­ри мно­го и за­ек­ва.

Пред­пи­са­но­то хо­ме­о­па­тич­но ле­кар­с­т­во през м.де­кем­в­ри 1999г. е Страмониум 15CH. Пос­лед­ва вло­ша­ва­не с из­х­рач­ва­не на мно­го бя­ло-зе­лен сек­рет и пе­ри­од на из­чис­т­ва­не до м. март.

На след­ва­щия ме­сец пра­ви прис­тъп след нас­тин­ка - пред­пи­са­ние Страмониум 1M.

Ало­па­тич­ни­те ле­кар­с­т­ва, ко­и­то об­лек­ча­ва­ха със­то­я­ни­е­то й бя­ха пос­те­пен­но на­ма­ля­ва­ни и от м.юни е спря­ла упот­ре­ба­та им.

Ле­че­ни­е­то е про­ве­де­но са­мо със Страмониум в по­кач­ва­щи се по­тен­ции до м.юни, ко­га­то е нап­ра­ве­но но­во пред­пи­са­ние - Arsenicum album 1M.

Шест ме­се­ца след прик­люч­ва­не на ле­че­ни­е­то прис­тъ­пи­те не са се вър­на­ли. Н. спи на тъм­но. Има по­ве­че енер­гия да вър­ши до­ма­кин­с­ка­та ра­бо­та и да из­кач­ва стъл­би­те в къ­ща­та си, ко­и­то пре­ди то­ва бя­ха се­ри­о­зен проб­лем.

В ра­бо­та­та ко­леж­ки­те й са из­не­на­да­ни от но­во­то й из­лъч­ва­не.

За­поч­ва да че­те по­ве­че, же­лае да про­ме­ни се­бе си и хо­ра­та око­ло нея - да ста­ват  по-до­бри и по-лю­бя­щи.

Се­га  Н. вли­за с по­ве­че на­деж­да и оп­ти­ми­зъм в Но­во­то хи­ля­до­ле­тие и ос­та­ва  до­бър при­я­тел на хо­ме­о­па­ти­я­та.