« обратно към: Хомеопатия, здраве и природа

02 октомври 2013

Как се борихме с дакриоцистита (запушване на сълзния канал)

images.jpg


КАК СЕ БОРИХМЕ С ДАКРИОЦИСТИТА (запушване на сълзния канал)


Ще започна с научното:

Нормално сълзната течност се произвежда постоянно. Сълзата е много важна течност, тя навлажнява очната ябълка, пречи й да изсъхва, създава специален филм върху повърхността на очната ябълка, съдържа антитела и антимикробни вещества. Сълзната течност се произвежда от сълзистата жлеза, която се намира под горния клепач от външната страна и с малки допълнителни жлези, които се намират в конюнктива на очната ябълка и клепача.

Във вътрешната част на очния процеп се събира сълзата и се оттича в сълзните каналчета. Сълзните каналчета са две, едното се отваря откъм страната на горния клепач, а другото от страна на долния. Най-важно е долното сълзно каналче, през него се оттича 99% от цялата сълзна течност. При мигане сълзната ципа се обновява. Чрез сълзните каналчета сълзата се събира в сълзната торбичка и оттам през нососълзния канал попада в носната кухина (затова, когато човек плаче възниква усещане за хрема).

Какво се случва?

След раждането на детето всички пътища за оттичане на сълзната течност трябва да бъдат добре проходими за сълзите. Обаче се случва в кухината на сълзния канал да останат елементи от ембрионална тъкан, която пречи за оттичането на сълзите от сълзната торбичка. Това води до задържане на сълзите. Ако сълзата се задържи, тя може да не изпълни изцяло защитната си функция, защото не отделя микроорганизмите, попаднали в очния процеп.

Възниква гнойно възпаление. Обикновено родителите започват самостоятелно лечение – капят антибактериални капки, промиват с чай или отвара от лайка. Това лечение може да подобри положението или даже напълно да премахне отделянето на гной. Обаче след като се спре, всичко се повтаря отново. Случва се, защото не е ликвидирана основната причина за заболяването – задържането на сълзите. В очния процеп попадат нови микроорганизми и започват там да се размножават.

Как се проявява?

-          Основната проява на дакриоцистита при новородените е отделяне на гной от очите, което се появява към 8-10 ден от раждането. При натиск върху областта на сълзната торбичка от сълзната точка се отделя гной.

-          Почервеняване във вътрешния ъгъл на окото

-          Възможно е сълзене

-          Процесът може да е едностранен и двустранен, но най-често е възпалено едното око.

-          При слагане на антибиотични капки или антисептици процесът може напълно да отмине, но при спирането им – появява се отново.

Диагностика и лечение

При някои деца към 14 ден от раждането желатинообразното натрупване се разнася от самосебе си, възпалението затихва и заболяването приключва, без никакви последици. Но понякога това не се случва и тогава има нужда от помощта на детски офтамолог.

Лечението на дакриоцистита при новородените се състои от два етапа

Първият етап се състои в масаж на сълзната торбичка. Тя се намира от вътрешния край на очния процеп. Възрастният човек може да го напипа на себе си чрез кожата. Масажът се прави от мама, всеки ден след кърмене, чрез движения с натиск отгоре и отдолу – по 6-10 движения. Ако при масажа количеството на отделения гной в очния процеп се увеличава (излиза от сълзната торбичка) – значи масажа се прави правилно. Колкото по-малко е детето, толкова по-ефективен е масажа. Няма смисъл да се прави масаж, докосвайки го едва, трябва да се прави с разумен натиск.

Масажът е най-важната процедура в първия етап от лечението на дакриоцистита при новородени, защото той въздейства върху причината и е насочен към подобряване проходимостта на сълзните пътища. Обаче не бива да се примиряваме с натрупания гной. Трябва да се промива очната ябълка, за да се премахнат гнойните частици. Най-добре е това да се прави с разтвор от фурацилин (1 таблетка в чаена чаша преварена вода). Очният процеп се избърсва със стерилен памук от слепоочието към носа. Най-добре е да се използват тампони от памук, а не от марля, защото последните оставят власинки. След като гнойта е евакуирана, трябва да се капне разтвор от антибиотик. По правило това е левомицин 0.25%

 

СТАНДАРТНОТО ЛЕЧЕНИЕ НА ЛЕКАРЯ ИЗГЛЕЖДА ПРИМЕРНО ТАКА:

Препоръчва се:

-          Масаж на сълзната торбичка по 10 движения – 6 пъти в денонощие

-          Тоалет на окото с разтвор от фурацилин 1:5000

-          Левомицетин 0.25 по 1 капка 5 пъти/денонощие

Да се прави две седмици.

Като правило всичко завършва благополучно през първия етап на лечение.

Ако продължителното консервативно лечение не помага, прибягва се към втория етап – промиване на сълзните пътища. За целта лекарят с месна (капкова) анестезия вкарва специална сонда в сълзния канал и я прекарва през сълзните пътища. След което сълзните пътища се промиват с антисептичен разтвор. Такава процедура, като правило, води до пълното излекуване на детето.

Промиването става бързо и, като правило, доста леко. По време на процедурата детето е неспокойно, но после бързо се успокоява. Местната капкова анестезия е достатъчна да не чувства болка. Но трябва да се подготвиш предварително за това. Преди процедурата е необходимо да се направи общ анализ на кръвта, в който да се посочи точното време за съсирване на кръвта, бележка от педиатъра за това, че е възможно да се направи процедурата. След процедурата лекарят предписва антибактериални капки. Повторно промиване се налага само в редки случаи.

 

А сега нашата история

На 3 седмична възраст оченцето ни гнояса. Не толкова силно. Мама ми казва да му капвам с млякото си. Аман от всичките тези бабини методи! Капах. На следващата сутрин синът ми едва си отвори окото – стана още по-зле! Точно тогава дойде нашата педиатърка – да види какво става. Веднага й показах окото. Тя ни предписа промиване на окото с фурацилин и капки левомицетон. Докато капехме, всичко беше нормално, щом преставахме – започваше отново. Тогава все още не знаех какво е това. Така се измъчихме още един месец. На втория месец отидохме на офтамолог. Тя дори не ни погледна, веднага по моя сбит разказ постави диагноза – ДАКРИОЦИСТИТ! И даде направление за сондиране в детска болница. До тогава, каза, да капем коларгол и да правим масаж.

Дойдохме в определеното ни време в болницата. Заведоха ни нас и още 5-6 майки с дечицата в стаята за преглед. Прочетоха ни лекция как, какво, защо, какво да правим след сондирането. Събраха ни направленията и застраховките. Донесоха хартии за подпис. Нещо от рода на предупреден, съгласен, подпис. Някои изпратиха у дома – имаше сополи до кръста. И казаха да чакаме.

Чакаме. Идва лекар, взима първото детенце. Майката се щура из приемната. Чака. Донасят го. Изглежда живо. Стори ни се, че всичко мина бързо. Едва си отдъхнахме. Взимат следващото. Донасят го. Следващото. Донасят го. Ние сме последни.

С безумен израз давам съкровището си в чужди ръце. Отнасят го. Аз съм в паника. Започвам да се щурам из стаята. Чувам плача на сина ми. После див рев. Затискам си ушите. Още малко и ще полудея. Мъжът ми се опитва да ме успокои. Нещо лая по него. Сякаш времето е спряло. Започва паника. Защо толкова дълго??? Накрая го донасят. Практически отскубвам чедото си от ръцете на лекаря, като в мъгла чува нещо от рода на „най-кресливия попадна”…

Синът ни нервно изхлипва, а аз веднага сядам на пейката и без да ме интересуват чуждите бащи, изваждам си гърдата и я давам на сина. Детето трябва да се успокои. Бащите с разбиране и смутено се обръщат. Виждайки от мен, още две майки се осмеляват и също хранят своите деца. Чедото ми заспива от умора и нервно пренапрежение, аз, гледайки го, мислено се заклевам че никога повече няма да го доведа на тази екзекуция (лекарите казаха, че ако не помогне, ще повторят сондирането).

След операцията още една седмица слагаме капки коларгол и правим масаж. Между другото, за масажа. Офтамологът в поликлиниката показа как се прави масаж. По нейния метод изстисках цялото око на детето. Нулев резултат. Намерих в интернет схема с разположението на сълзните канали и торбичката и веднага разбрах, че не го правя правилно. Изработих си свой метод за масажиране, който впоследствие ни помогна. Ето схемата, впрочем:

еye.jpg

 

 

 

 

Дълго не се радвахме. Месец след операцията окото отново се влоши. Сълзата не изтичаше. Отново започнах да правя масажи, да капя коларгол. Сякаш мина. След половин месец отново. Пак лекувам по същата схема. Уж всичко е наред. След месец отново… вече психясвам. Да направим повторно сондиране? Само от мисълта ми се изправя косата не само на главата. Научаваме от познати за чудо-очен-лекар. Филипов. Отиваме при него. Даваме 500 рубли за 5 минути лекция на тема за това, което и без него знам. Даже накрая добавя, че това може да продължи до края на живота. Излизаме озлобени и разочаровани. Именно с това „за цял живот” той ме амбицира. Сякаш се събудих. И си казах, щом лекарите не могат – аз ще излекувам детето си! И започнах…

Започнах, както обикновено, с интернет. Изучих това възпаление надлъж и на шир. Изчетох маса форуми и статии. Сама писах с надежда, че ще ми подхвърлят някаква идея. Но всичко беше напразно. Окото гноеше, както и преди. Даже стана по-малко от другото. Даже цветът на зеницата се промени. Явно от коларгола.

И ненадейно, една позната, Влада, ми пише, че видяла подобна тема на форума на хомеопатите, че там са се справили с този проблем успешно. Като цяло мина още един месец в кореспонденция с хомеопати, в поръчване на нужното лекарство в Новосибирск (при нас в Чита няма хомеопатична аптека). За това време детето ни направи 10 месеца.

Пратката пристигна! Дългоочакваното лекарство! Отворих пакета със затаен дъх. Ужасно се страхувах. В главата ми се въртяха предателски мисли: отново не е това, няма да помогне! Отброих необходимото количество гранули. Разтворих ги във вода. С лъжичка дадох на сина ми да пие. И въздъхнах тежко. Сега ще чакаме. Във форума пишеха, че ще подейства в течение на една седмица. Цяла седмица!!! Не мога да чакам толкова дълго!!! Къде ще ходиш, ми вика моето Аз…

Втори ден… Поглеждам в оченцето всеки половин час. Не е нужно и да се заглеждам – няма никакви промени. Тъжно чакам… мисля си, може би да дам още? Сигурно, за да…

Трети ден… Отново нищо. Психясвам, давам още една доза на детето…

Четвърти ден. НИ-ЩО

Пети… Започвам да губя последните остатъци от вярата…

Шести ден. Какво е това? Окото е чисто? Не може да бъде! Ей сега ще се появи отново сълза. Цял ден се вглеждам в окото. Сухо!

Седми ден. От сутринта се вглеждам в окото на детето. Не мога да повярвам на очите си. Нима всичко е минало?Страхувам се да не го урочасам, затова не ликувам и не се радвам силно. Решавам да почакам още, да погледам, да понаблюдавам. Минава седмица. Всичко е отлично. Мина месец. Очите станаха симетрични. Цветът на зеницата се върна едва след три месеца.

Сега сме на година и седем месеца… с очите всичко е наред. Детето, надявам се, вече всичко е забравило. Аз никога няма да забравя, само преместих всичко в паметта, в най-отдалечения ъгъл.

Ами това е, май всичко написах)))) Седя и се усмихвам))))

Добре е, когато всичко завършва добре))))

Не боледувайте))))

 

Поради многобройните молби добавям информацията, която интересува толкова много родители: хомеопатичното лекарство, което ни помогна се казва Аргентум нитрикум 30.

7 гранули се разтварят в четвърт чаена чаша топла вода и му давах да пие по една чаена лъжичка от тази течност, останалото го изливах. Тази чаена лъжичка  е една доза. След нея съветваха да се изчака една седмица, ако няма резултат, след една седмица да се повтори. Наистина аз продължавах да правя масаж и рядко слагах капки от коларгол. Между другото, с помощта на коларгола се вижда добре, когато сълзния канал се изчиства – сополчетата се оцветяват в коларголов, кафяв цвят.

Реших да приложа много полезен коментар от 08.09.2012г. на потребителката на сайта Киндерок.ру – Наталия. Те също са се мъчили от дакриоцистит, но техния хомеопат ги посъветвал друга схема за приемане на Аргентум. Ето нейния коментар:

„лекарят –хомеопат за всички препарати казваше едно и също – 3 гранули на чаша вода (да се разбие 200 пъти) и да се пие по няколко глътки в течение на деня, само да е далеч от храненията – 1,5-2 часа след ядене и поне половин час преди. Остатъка да се излее, на следващия ден се прави свеж разтвор.  И аз давах всеки ден. Нашето лечение обхвана 6 дена.”

Смятам, че такава схема на лечение би била много по-бързодействаща, отколкото тази по която се лекувахме ние.

Бъдете здрави)))

 

превод от руски: Нели Тотева

източник    тук

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нагоре