Травмата,стената,маската

С  любезното съдействие на издателство "Хомеохелп"  -  http://homeohelp.eu/

MATERIA   MEDICА - ANANDA   ZAREN

СЪЩНОСТ И ОСНОВИ НА  ПСИХИКАТА    В   МАТЕРИЯ МЕДИКА

ТРАВМАТА, СТЕНАТА И МАСКАТА

Пациента, който седи пред нас повреме на хомеопатичното интервю се надява, че ние можем да разберем, интерпретираме и разгадаем мистерията на неговите страдания и болки. За някои, това е последна надежда за оздравява-не, след като са опитали и са се провалили всички останали форми на лечение. В нашето плаване в неизследваните води на патологията на пациента, симптомите са нашата небесна карта, реперториума и материя медика са нашите секстант и компас. Тези чудесни инструменти не ни обезпечават успешен резултат, и в много случаи ние може да почувстваме, че сме в непозната територия без необходимата видимост за да маркираме пътя.

Идеята за травма, стена и маска, преставляват постепенна еволюция в моята клинична методология, така че тя продължи много години. Аз представям този модел със старание да осигуря нова карта за изследване на клиничната патология и материя медика.

Симптомите, които съставят случая са клиничната информация , чрез която ние се стремим да разберем нашите пациенти и техните проблеми. Като хомеопати, ние слушаме, наблюдаваме и чакаме да се развие симптоматична картина, съответстваща на една от тези, които познаваме от материя медика. Тъй като пациента представя симптом след симптом, някои от които са ключови в плеядата от специфични лекарства, ние започваме да изграждаме работни хипотези за лекарствата, които биха могли да помогнат в случая. След като веднъж са записани симптомите по случая, могат да бъдат приложени много системи за анализиране, които да формират образа на симилимума.

Накрая, когато картината започне да се материализира извън мъглата на  симптомите, ние можем да съберем сигурната информация и да я използваме за потвърждаване на нашата хипотеза. Теоретично, този начин на разбиране на случая би трябвало да освети симилимума и да донесе дълготрайно облекчение на пациента. За съжаление, не винаги резултатите са толкова удовлетворяващи колкото ние сме се надявали. Тогава ние се връщаме към записките си, пренареждаме симптомите, питаме за повече информация, потвърждаваме това с допълнителните данни, и опитваме друго лекарство. Понякога това носи успех; в други случаи този процес може да бъде повторен отново и отново докато накрая едно лекарство заработи задоволително добре, докато по случайност попаднем на симилимума, или докато пациента се оттегли и избере друго лечение.

Класическата хомеопатия е дълбока и предизвикателна терапевтична система, която разчита на пълно разбиране на многообразието, многослойноста и великолепието на човешките създания. Хомеопатията е нещо повече от усъвършенстван анализ на безкраен списък от клинични признаци и симптоми. Простосмъртните създания, които седят срещу нас не са просто сума от тяхните симптоми. Има нещо повече - сърцевина или душа която изпълва с енергия тялото и показва връзката на симптомите с ума и волята.

Хомеопатичната информация се събира чрез разпознаване на многообра-зието на симптомите. Има тенденция да се третират симптомите, вместо да се опитаме да вникнем в същинската травма, която произвежда симптомите. Това е правил всеки един защото представените симптоми подхождат на позната лекарствена картина, или защото същността на травмата не е явно изразена или разбираема. Когато картината на лекарството изглежда ясна, това се потвърждава с рубрики, които са маловажни за същинската травма. Това често може да доведе до повърхностно лекарство, което ще отстрани някои симптоми на пациента, но остава недокосната същинската патология. Когато предписването на лекарството се базира на симптоми от по-маловажна патология, пациента няма съществени промяни и по този начин често ще проявява тенденция към ранен релапс.

Това се случва защото имаме нужда от лекарство адресирано към по-дълбокия проблем. Пациента ще съобщи за промяна в симптоматичната картина, може би болезнеността на гърдите преди мензис не е толкова силна, или че афтата на устата е престанала да се появява. Като цяло, обаче, пациента няма дълбоко развитие. Ако не се фокусираме върху слагащата  начало травма, стената и маската, които са причинени от нея, ние можем да докоснем симптоми, които са второстепенни за тази травма. Твърде често ние откриваме предписаното на нас лекарство в основата на маската, която пациента ни показва. Чрез откриване на лекарството, което ще проникне до същността на нараняването на организма, ние можем да лекуваме на по-дълбоко ниво. В хомеопатията, ние трябва да се стремим да помръднем това по-дълбоко ниво на жизнената сила, да докоснем дълбочините на душата.

Хомеопатичната философия твърди, че психиката и тялото са неразделни. Емоциите повлияват на органите, мускулите, хормоналните цикли, и промените в процесите в тялото повлияват на психиката и емоциите. Всяко преживяване оставя някакъв оттенък и във физическото тяло, и в "емоционалното тяло". Всяко неизразено чувство продължава да съществува. При преживяна преди време форма на травма, организма реагира на травмата, чрез изграждане на предпазна стена около себе си. Проявените извън тази стена, са симптомите които ние можем да забележим.

В стремежа си да разберем дълбоки или хронични заболявания, като сърдечно заболяване, астма или мултиплена склероза, първо и крайно необходимо е да разберем емоционалната травма, която предхожда симптоматологията. След това трябва да разберем точно подреждането и формата на стената, защото симптомите от физическата и емоционалната патология са представяне на стената. По този начин постепенното изменение в организма може да бъде проследено и проумяно. Дегеративните болести се зараждат по един от двата начина: чрез дългогодишно подтискане или притъпяване на емоционална травма, или чрез миазматичен трансгенеративен трансфер на стената, която е съответна на хомеопатичното лекарство.

Афоризъм 211 от "Органона ... " на Самуел Ханман заявява:

"Това важи до такава степен, че състоянието на духа на пациента главно определя избора на хомеопатичното лекарство, като бидейки несъмнено характерен симптом, който може най-малко от всички други да остане скрит от внимателно наблюдаващия лекар."

"Състоянието на духа " се отнася до психичното състояние на пациента, а не на симптомите. Ханеман не внушава, че хомеопатите записват симптоми, а по скоро, че като хомеопати ние се стремим да разберем състоянието на психиката на пациента.

Травмата, или слагащото начало нараняване, предхожда развитието на стената, която е представена чрез физическа и емоционална патология видима в пациента. И двамата, и Ханеман, а по-късно и Кент са знаели добре този принцип. Ликвидиране на вътрешната деформация и възстановяване на жизнените процеси е главна цел на хомеопатичната терапия.

Както Кент пише в своите "Лекции по Хомеопатична Философия":

"Единствен дълг на лекуващия е да лекува болестта. Не е негово задължение да лекува резултатите от болестта, а болестта сама по себе си. Когато на човек бъде възтановено здравословното състояние, тогава ще бъде възстановена хармонията в тъканите и дейностите. Тогава единственото задължение на лекуващия е да постави в ред вътрешната структура, напр., обединяване на желание и разсъдък. Тъканните промени са на тялото и са резутат на болестта. Те не са болест.

Ханеман веднъж казал: "Няма болести, има болни хора," от което става ясно, че Ханеман е разбрал, че така наречените болести напр. Брайтова болест (нефрит), чернодробна болест и т.н. са видимите форми на заболяването, проявлението на заболяването. Първо има смущение в управлението, и това продължава от вътре на вън докато се получат патологични изменения в тъканите."

По закона за дълбокото излекувне от вътре навън, от изявата на заболяването в органите и тъканите, ние трябва първо да се опитаме да разучим пациента в обратен ред. Корените на заболяването, в цялостен план, могат да се дължат на смущение, травма, или отклонение на емоцоинално ниво. В "Есенцията на Хомеопатията "Витулкас разглежда важността на проучването в емоционаната сфера:

"В съвременността, слабост в емоционален план е един от нашите главни  здрасловни проблеми. Дали защото липсва разбиране на законите на природата, или защото продължава "терапевтичното" подтискане на относително периферни болести във вътрешността на човешкото същество, много от проблемите на съвременния свят могат да бъдат разгледани като следствие на емоциите които са разбалансирани, погрешно насочени, и деструктивни. Съвременните проблеми от безразборни войни, случайно насилие, и тероризма в градовете, масовите убийства, расовото потисничесво, и малтретирането на деца, всички са примери на липса на владеене на емоционалните състояния, на индивидуално и обществено ниво."