Единственото лекарство - въпрос на морал

ЕДИНСТВЕНОТО ЛЕКАРСТВО -ВЪПРОС НА МОРАЛ

Сборник доклади от втора национална конференция по Класическа хомеопатия

Румяна Йончева

Зная, че много хора вече ме свързват с ветеринарната хомеопа­тия, затова ще се опитам да не ги разочаровам и сега да бъда много кратка, като главния акцент поставям в следващия доклад, засягащ ветеринарната тематика.

Тук ще изложа един проблем, който се появява неизбежно в практиката и смятам, че трябва да получи гласност в тези времена на бързо разпостранение на професията хомеопат.

Всеки хомеопат има неуспешни предписания. Всяко неуспешно предписание е в състояние да ни изведе до добър край, ако се спазва едно условие - условието на недоволството. Ако това недоволство се съхранява по подходящ начин, не само отваря някакаква врата към успешното предписание, но и дарява много голямо задоволство от получения урок. Единственото лекарство ще извика..., но само ако го чакаш готов, ако следваш пътните знаци на симптомите, дори ако те са предизвикани от погрешното лекарство.

Жизнената сила на­мира начин за изява - понякога много деликатен или подвеждащ, понякога след като преживее потискането. Но трябва да си готов, а не изненадан, което също значи да си недоволен от малките и час­тични успехи. Нека всички знаем, че ако един хомеопат обърква случая, но го проследява, ще го изведе до успешен край. И точно от това последователно сверяване с началните данни и строго предпаз­ване от увлечението „да предизвикваш ефекти", започва професио­нализмът. Иначе това увлечение ни завлича в клиничната хомеопатия - тази, която премахва симптоми.

Но и ние - класиците, не сме застраховани от това. Често ни се случва така с острите случаи като например тези безкрайни мутиращи зимни грипове - понякога по телефона предписваме за кратко няколко лекарства... Ако накрая хвърлим пациента на антибиотиците - такъв случай е пълен провал. Проклятието е в самодоволството.

Трябва човек да постъпва като съвестен майстор-занаятчия -колкото по-лошо работи един механизъм, толкова по-тотален и по­дозрителен трябва да бъде огледът. Изкуството и талантът в хомео­патията са за първото и последното предписание, в средата е истинският професионализъм.

Другите „стилове" хомеопатия са козметика. Т.е. движение по повърхността. Или по посока, обратна на закона на Херинг. Или представят кратък блясък за слава.

Но ако класическият хомеопат иска да спи добре, трябва да си мери всяка крачка, и ако загуби пътя, да се върне, а не да хукне да бяга.

Ще завърша с един пример:

Идва амбициозно момиче с нервно разстройство и запек. Полу­чава Nux vomica, но ми се струва прекалено лесно. Има ефект, тя е доволна. Но като сравнително добро лекарство то разбутва хронич­ните проблеми. Започват циститни болки, после грип, после конюн­ктивит, после все по-суха кожа, напукани ръце, мокра екзема, начало на псориазис, който се оказва наследствен проблем.

По-късно си дадох сметка, че давайки последователно Berberis, Lycopodium, Euphrasia, Petroleum, Graphite и Sulphur, аз съм пропуснала да дам няколко после­дователни Lycopodium-a, вместо разнообразието от други лекарст­ва. Сухите ръце не са били доказване, а утвърдителен знак. Те продължиха да изсъхват и да се пукат, появи се начало на псориазис на веждата и тя получи един безполезен Phos. Sulphur подобри малко подутото и сълзящо ухо, но по-високата потенция не действаше.

Вече имах пред себе си едно момиче с грозен псориазис, подути клепачи, лепнеща коса зад ушите, намазано с фон дьо тен и пудра, което безкрайно ми вярваше и благодареше. Сухите отгоре ръце се потяха обилно отдолу - по дланите. Обаче най-сериозното й оплакване беше, че непрекъснато е гладна. Но имаше добро настроение и добро излъчване(!).

Тогава прозрях линията на този случай, който приличаше на объркан: амбиция, трудности, страх, отчаяние, касаеше работата й, и водеше до Psorin. Хомеопатията беше съхранила фините нива от отчаянието, и го беше изхвърлила към повърхността. Psorin изчисти случая и донесе впоследствие и скоро сериозни професионални и соци­ални успехи на момичето.

Но нека да се върнем интимно на принципа: Можеш да даваш до втръсване подобни, но не най-подобни лекарства. И да изкарваш добри пари. Да си с авторитет и да приемаш близките и приятелите на такъв благодарен пациент. Той ще ти дава доверието и надеждите си, защото ще вижда че „става нещо" или се отървава от нещо, независимо, че получава друг проблем. Само ти ще знаеш, че това е един танц, в който ти не си в такт и дебнеш..., и не губиш нишката на неудовлетворението.

Ти трябва да стигнеш до края на общия ви път и да го изпратиш „по живо по здраво", а дотогава - колкото по-ре­довно той ти се появява, признателен и щастлив, толкова по-безми­лостно проницателни трябва да бъдат въпросите и мислите ти. То -единственото лекарство, ще извика - и ако си бил не особено добър, но съвестен - ти ще бъдеш там и ще отговориш, и така най-накрая ще въздъхнеш и ще се почувстваш истински доволен.