« обратно към: Фармакология

05 октомври 2011

Фармакодинамика на хомеопатичните лекарства

Статията е предоставена с любезното съдействие на списание "Класическа хомеопатия"

Теменуга Сотирова

магистър фармацевт


"Квинтесенцията е това, което се извлича от веществото,.. След освобождаването й от всякакви примеси и изчистването й до най-висша степен тя притежава изключителна сила и съвършенство... Тя притежава качеството да изчиства тялото ".
Парацелз

В историята на науката са известни случаи, когато определени открития са прилагани  ус­пешно на практика дълго време преди те да получат теоретично обяснение. Научното обяснение на хомеопатията като информацио­нен метод за лечение, при който хомеопатичното лекарство се явява енергиен информа­ционен носител, става възможно едва сега с помощта на съвременните изследвания.

Възможността да се управлява организма с помощта на информация се явява съвърше­но нова представа за официалната медицина. При хомеопатията, която е холистичен тера­певтичен подход, преносът на информация за управление на организма се осъществява чрез хомеопатичните лекарства. В живия ор­ганизъм непрекъснато се извършва предава­не на информация. Управляваните органи създават обратна връзка с ЦНС.

Всеки проб­лем на определен орган или система се усеща като патологичен симптом. Обратната връз­ка в организма на човека е необходима за поддържането на хомеостазата, обезпечава­ща нормалната жизнена дейност. И за най-малкото отклонение в главния мозък се по­лучават импулси, откъдето се изпраща коман­да (информация) на изпълнителните органи за възстановяване на равновесието. Ако то не се възстанови това означава, че системата за саморегулиране е изключена или потисната. Патологичните усещания започват да безпо­коят болния. Те са сигналите за обратна връз­ка, по които пациентът съди за своето състоя­ние. Отсъствието на патологичните симптоми говори за прекратяване на болестния процес.

Първото съобщение за действието на ни­щожно малко количество вещество върху би­ологичен обект се е появило 1893 г. Швейцар­ският ботаник Негели открива, че водорасло­то спирохира умира, ако в дестилираната во­да присъства мед в количество 1:80 000 000. Той нарича това откритие олигодинамично действие (от oligo- малко, липса).
Известният руски фармаколог Н. П. Кравков дълги години се е занимавал с олигодинамичното действие на различни вещес­тва (адреналин, хистамин, никотин, стрихнин. хлороформ и др.). Открил, че химичес­ките вещества в разреждане 10"32, при което в три-четири литра течност има само 1 мо­лекула вещество оказва забележимо въздей­ствие върху живата протоплазма (пигментни клетки на жаба и изолирано ухо на заек).

Безупречната постановка на експеримен­тите доказва, че минималните количества от разредените вещества оказват неоспоримо въздействие на живите клетки и тяхното действие е противоположно на действието на същото вещество във фармакологични дози. Те предизвикват разширение на съдо­вете, докато фармакологичните дози предиз­викват стеснение и обратно.

Самият Кравков бил поразен от получени­те резултати. Той пише, че „при изучаване на действието на отровните вещества в минимал­ни концентрации ние наблюдаваме пълно не­съответствие между тяхната сила на действие и степен на разреждане. Действието на отров­ните вещества се засилва с увеличаване на разреждането им, действат дори при разрежда­не 10"321, като това не е пределната най-ниска концентрация".

Кравков не е могъл да обясни научно резултатите от своите експерименти, но предположил, че молекулите в тези разреж­дания се дисоциират на йони и електрони, т.е. материята преминава в енергия. Стъпка напред в обяснението на действи­ето на минималните дози са опитите върху нервно-мускулни препарати на жаба. Устано­вено е, че силното дразнене с химически пре­парат е еквивалентно на въздействието на енергиен дразнител (напр. електрически ток) и резултатът е еднакъв - получава се превъзбуждане и мускулът престава да реагира. Но ако на този мускул се въздейства със слабо, адекватно дразнение със същия агент, той възстановява своята проводимост.

Силното дразнене предизвиква - потискане, а слабо­то - възбуждане. Силното възбуждане на ЦНС и наличието на парадоксална фаза (липса на реакция) оказват потискащо влияние върху дейността на други нервни центрове, а под влияние на слаби, но адекватни дразнения се наблюдава възстановяване. Тази т.нар. доминантна тео­рия играе огромна роля в невропатологията. Тя има своята аналогия и с хомеопатичния метод на лечение, при който проблем (блокаж, подобен на парадоксалната фаза), предизвикан от определен стресиращ фактор, може да бъде превъзмогнат със слабо дразнение от същия фактор.

Също така хомеопатичните дози в сравнение с дозите, приемани в конвенцио­налната медицина, се явяват слабите дразни­тели, т.е. сигналите, които безпрепятствено преминават в нервните центрове и не потис­кат защитните сили на организма. В хомеопатията информацията представ­лява хомеопатичното лекарство, давано в ни­щожно малка доза. В една захарна гранула или в една капка спиртен разтвор, напр. в раз­реждане 100"6 (6С), се съдържа като в шифрограма цялото многообразие от лекарстве­но действие на веществото. Избраните хо-меопатични средства по принципа на подоби­ето действат като импулси в този център, в който действат и патогенните фактори. Пос­ледните като силни дразнители потискат нер­вния център, защитният механизъм не функ­ционира и болестта прогресира. [Е. Hoffman, 1986; Н. А. Артюнян и др., 1991].

Хомеопатич­ните лекарства се явяват слаби дразнители за центъра на възбудния процес. Те премахват блокажа, благодарение на което защитният механизъм на организма продължава да ра­боти и сигналът за тревога (т.е. патологични­ят симптом) изчезва. Експериментално е установено, че когато действието на дразни­теля съответства на потискащия причини­тел, но е пределно слаб, се предизивиква противоположна реакция - премахва се потиска­нето и се нормализира дейността на потисна­тия център.

Лекарствената болест - понятие, въведе­но в медицината от Ханеман, дълго време е било предмет на насмешка от представители­те на официалната медицина. В днешно време, когато антибиотиците и химиотерапевтичните препарати предизвикват редица заболявания, често доста тежки, този термин е навлязъл в клиничната медицина. Това само потвърждава основните положения на хомеопатията. че ле­карствата, приемани дълго в материални дози са продължителни силни стимули, които мо­гат да предизвикват лекарствена болест със съответните патологични симптоми.

Фармакодинамиката на хомеопатичните  лекарства е тясно свързана с физичните свой­ства на водата. Известно е. че всички вещества, поради разпределението на електронните облаци в атомите и молекулите им разтворе­ни във вода образуват хидратни обвивки. Те представляват слоеве от адсорбирани хид­роксилни йони с обем многократно надвиша­ваш обема на атома, йона или молекулата, около които са образувани. При откъсване на части от този адсорбиращ слой той електрохимично се държи като веществото, около което е образуван.

Структурата на водата пред­ставлява смес от различни образувани в нея хидратни обвивки. Приетият в хомеопатията метод за приготвяне на лекарствата - потенциране, стабилизира хидратните структури, съ­ответстващи на разтворените във водата вещества, придавайки им информационните характеристики на изходното вещество, запаз­ващи се дълго време след като то вече не присъства във водата. Изменението на актив­ността на такива разтвори при последователно разреждане и динамизиране не става линейно, а вълнообразно с редуване на зони с минимал­на и максимална активност, специфични за всеки конкретен препарат.

Именно с това по всяка вероятност е свър­зан отдавна известният в хомеопатията фено­мен, че на ниво периферни органи и тъкани действат по правило ниските разреждания на хомеопатичните лекарства, в които все още има относително много изходно вещество, а на нивото на регулаторните структури - висо­ките, в които изходно вещество практически няма. Ако хомеопатичните лекарства предс­тавляват съчетание на изходното вещество и хидратни структури, имащи определен ин­формационен спектър на излъчване с различ­на интензивност, зависеща от степента на разреждане (потенциране на препарата), то става очевидно, че има голяма разлика меж­ду две разреждания от едно и също вещество, те имат различни характеристики и аспекти на приложение в човека.

Например Ignatia 3D (D- десетично разреждане)  и Ignatia 30 СН – стотично  разреждане) са две различни лекарства като поле на действие. И съгласно експерименталните данни на Щауфер ниските разреждания действат непосредствено на ор­гани и тъкани, регулирайки функциите на клетките (Ign. 3D), а по-високите - на нерв­ната система (Ign. ЗОС).
До настоящия момент няма общоприета теория за въздействието на хомеопатичните лекарства върху биологични обекти, но изводите за това по какъв начин въз­действа информацията и върху кои органи и системи е  хомеопатичния ефект ни дава хомеопатът  Д. Гранторт.  

Според него „централната нервна система действа в мащабите на хомеопа-гията". Той свързва например ефекта на хомеопатичния препарат Opium и  промяната на синтеза на ендоморфина, a Nux vomica с измененията на глиценергичната система на главния мозък. Според А. А. Ухтомскова хомеопатични­те дози се явяват като слаби дразнители и сигнали, предизвикващи тяхното безпрепят­ствено преминаване в нервните центрове без да потиснат защитните сили на организма. Под тяхното въздействие произтича транс­формирането на патологичните доминанти и възстановяване на адекватната работа на ре­гулируемите структури.

Учените В. А. Какуль, В. М. Андреева (1994) достигат до извода, че с хомеопатичното лекарство се въвежда целенасочено информа­ция в болния, което стимулира оздравителния процес, а не се потискат симптоми, както това става с невролептици, антидепресанти, транквиланти, антибиотици и др. По тяхно мнение хомеопатичният метод на лечение има и психотерапевтичен ефект и когато се съчетава и с психотерапия, ефектът е взаимно засилен. Общопризнато е, че за ефективното хомеопатично лечение е необходимо да се отчита целият спектър на индивидуалните особенос­ти на пациента на физическо и психологично ниво.

Това потвърждава, че една от основни­те точки на приложение на хомеопатичните препарати се явява хипоталамуса и свързани­те с него отдели на ЦНС (лимбично-ретикуларната система, кората на главния мозък). Регулирането на ЦНС не е единственият аспект на действие на хомеопатичните лекар­ства. Така например, G. James(1993) пише, че хомеопатията е терапия, повишаваща енер­гетичния потенциал на различните органи и системи. Друго ниво на действие на хомеопатични­те препарати са периферните отдели на ен­докринната нервна система и периферните органи и тъкани.

Истина е, че и на това ниво механизмът на тяхното действие не е съвсем ясен. Натрупаните данни обаче свидетелст­ват за ефективността им при различни сома­тични заболявания. G. V. Gillи I. М. Rutkov(1993. 1994) опитно доказали в 19 хирургичес­ки клиники в САЩ, че хомеопатичните ле­карства повишават ефективността на хирур­гическото лечение, В. Г. Глаз (1989) демонс­трира ефективността им при лечение на нес­пецифични белодробни заболявания у децата. A. Bhuiyaи J. Jacobsполучили положителни резултати при хомеопатичната терапия на ди­ария.

Широко и успешно е приложението в дер­матологията. Montoya-CabreraМ. А. (1991); PingelS. (1992) съобщават за успешно прило­жение на комплексна (алопатична + хомеопатична) терапия при исхемична болест на сърцето, ревматизъм и други заболявания на сърдечно-съдовата система. В Лионския цен­тър за обучение по хомеопатия е потвърдена ефективността при лечение на простатната жлеза. Има известен положителен опит и при лечение на ракови заболявания (BenmeirP.. 1991; SchraubS., HelaryJ. P., 1991). Дори в някои случаи да не могат напълно да излекуват всички хронични заболявания на пациента, хомеопатичните лекарства мо­гат да допринесат съществено за повишаване на качеството му на живот.  
  • 1 Това разреждане съответства на числото на Авогадро 6,02.10"32. При по-нататъшно разреждане в разтвора няма нито една молекула от изходното вещество. (Бел. ред.)

 

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

  1. Вавилов, Н. М. Гомеопатическая фармация, Моск­ва, Зверест, 1994.
  2. Кравков, Н. П. О пороге чувствительности протоп-лазмм, Успехи експериментальной биологии, 1924, стр. 3-4.
  3. Нзгели, А. „Основи фармакологии", т. 1. 1933.
  4. Kleijnen, P. Knipschild, G. ter Riet, 'Clinical Trials of Homoeopathy', British Medicinal Journal, February 9, 1991, 302: 316-323.
  5. David Reilly, Morag Tylor, Neil Beattie et al. 'Is Evidence of Homoeopathy Reproducible?' Lancet, December 10, 1994, 344:1601-6.
  6. Jennifer J., L. Jimenez, M. S. Gloyd, 'Treatment of Acute Childhood Diarrhea with Homoeopathyc Medicine: A Randimized Double-blind Controlled Study of 60 Cases' Berlin Journal on Research in Homoeopathy, March 1991, 1, 2:98-106.
  7. Jennifer Jacobs, L. Jimenez, Margarita Stephen Gloyd, 'Treatment of Acute Childhood Diarrhea with Homoeopathyc Medicine: A Randimized Double-blind Controlled Study of 60 Cases' Berlin Journal on Re­search in Homoeopathy, March 1991, 1, 2:98-106.

Нагоре