« обратно към: Фармакология

30 ноември 2011

Клинични изследвания върху начина на приложение на хомеопатичните лекарства

Статията е предоставена с любезното съдействие на списание"Класическа хомеопатия"


Маг. фарм. Теменуга Сотирова

 

 

Проведени са различни типове клинични изследвания:

а) при индивидуално лечение - лекарствата се предписват според индивидуалната съвкупност от симптоми за всеки пациент, спазвайки принципите на Ханеман за хомеопатичното лечение;

б)   предписване на типичното лекарствено средство за всички пациенти с подобни заболявания;

в) предписване на комбинирани хомеопатични лекарства при една и съща симптоматика.

 

Клинични изследвания при индивидуален подбор на лекарството

(конституционален подход)

Проведени са уникални клинични изпитания на действието на хомеопатични средства при лечение на бронхиална астма.

В университета в Глазгоу определили алергените, към които пациентите са най-чувствителни, по общоприетия метод за алергодиагностика. След което пациентите били разделени на две групи - опитна и плацебо-група. На пациентите от опитната група са назначили алергени, които предизвикват най-добрата сенсибилизация в потенция 30С. Изследователите нарекли този универсален метод при индивидуално подбрано лекарство „хомеопатична имунотерапия". Резултатите били оценявани от хомeопати и от обичайните терапевти. Осемдесет и два процента от пациентите получили подобрение от хомеопатичното лечение. Изпитанието било проведено с 24 пациента. Авторите провели и мегаанализ с 202 пациента и получили сходни резултати.

Резултати от проведено индивидуално лечение с хомеопатични препарати на деца, страдащи от диария, са публикувани в American Journal of Pediatrics.

Ежегодно от диария умират повече от 5 милиона деца, предимно в развиващите се страни. Обичайно лекарите назначават перорално солeви разтвори, поддържащи водния баланс. Но това лечение не влияе на инфекцията, която стои в основата на диарията.

Двойно сляп опит е проведен в Никарагуа в сътрудничество с Вашингтонския и Гуадалахарския университет. Опитът е проведен с 81 деца, като са използвани индивидуално подбрани хомеопатични лекарства. Получено е статистически значимо подобрение на състоянието в сравнение с плацебо-групата. Назначените хомеопатични средства с 20% ускорили излекуването на инфекцията. Най-отчетливо на хомеопатичните лекарства реагирали децата в най-тежко състояние. Приложени били 18 различни средства.

В Италия било проведено клинично изпитание върху 100 пациента за лечение на мигрена с индивидуално назначени хомеопатични лекарства в потенция 30С. Дозите са приемани в продължение на две седмици. 93% от пациентите били с положителни резултати.

Клинично изследване при неиндивидуално подбрани лекарства

Лекарствата са били назначавани без индивидуален подбор. В 1941-42 година, по време на Втората Световна война, правителството на Великобритания провело опити за хомеопатично лечение на доброволци с обгаряния на кожата от иприт, без индивидуален подбор. Приложен е иприт в потенция 30С като профилактика, a Rhus toxicodendron 30С и Kali bichromicum 30С като лечебни средства. Изследването било направено в два центъра (Лондон и Глазгоу) и били получени еднакви положителни резултати. Същевременно изследователите оценили ефективността и на други лекарства - Opium 30С, Cantharis 30С, Variolinum 30С, но нито едно от тях не дало значителен резултат. Ако са били тествани само последните три препарата, могло е да се направи извод за неефективност на хомеопатичните лекарства при лечение на кожни изгаряния от иприт. И така, за да действа хомеопатията, е необходимо да се намери точното лекарство.

Някои скептици и журналисти имат неправилното убеждение, че хомеопатията може да се използва само и преди всичко за лечение на незначителни здравословни проблеми. Но понастоящем хомеопатията лекува преди всичко различни хронични заболявания, за които академичната медицина не предлага ефективно лечение. Пример за такова заболяване е диабетичният ринит, при който от възпалението се намалява и загубва зрението. В двойно сляп метод са изследвани 60 пациента - била е назначена Arnica 6С. Получените резултати били: 7% от пациентите приели Arnica 6С са получили подобрение в централния кръвоток на окото, срещу 1% от пациентите приели плацебо. 52% от пациентите, приели Arnica 6С, получили подобрение в кръвотока и в други участъци на очите, срещу 1,5% пациенти, приели плацебо.

Във Франция и САЩ популярно и ефективно средство за началните симптоми на грип е широко известното Anas barbariae 200С, познато и под името Oscillococcinum. Било проведено най-мащабното в историята изпитание с двойно сляп опит - с 478 участника, болни от грип, които приели два пъти препарата. Те възстановили здравето си 48 часа по-бързо от плацебо-групата.

Лекарството действало на всички възрасти еднакво добре, но по-бърз ефект имало върху пациенти под 30 години. В същото време лекарството не било ефективно при пациенти с усложнено заболяване. В тежките случаи на грип индивидуално назначеното лекарство се оказало по-ефективно.

С 36 пациента било направено изследване за лечение на остеоартрит с хомеопатичното лекарство Rhus-t. 6С: едната трета от пациентите приели Rhus-t. 6С, втората трета - обичайното лекарство тенопрофен (нестероиден противовъзпалителен препарат), а третата група - плацебо. Пациентите, получили обичайното лекарство тенопрофен, са имали подобрение на някои симптоми, а в двете останали групи не се получил никакъв ефект.

Може да се направи грешното заключение, че хомеопатичните лекарства са неефективни за лечение на остеоартрит. Най-точният извод е, че лекарството Rhus-t., назначено без индивидуален анализ, не действа при остеоартрит.

Клинични изследвания с комбинирани хомеопатични препарати

Комбинираните хомеопатични лекарства са лекарствена форма, в която има смесени няколко хомеопатични събстанции. Този нетрадиционен от гледна точка на класическата хомеопатия подход, използван с комерсиални цели, е популярен в много страни. По мнение на хомеопатите тези лекарствени средства не са толкова ефективни, колкото индивидуално подбраното лекарство, но изследванията показват, че те действат. Хомеопатите постоянно се убеждават, че индивидуално назначеното лекарство постига истинско излекуване на заболяванията на човека, докато комбинираните хомеопатични лекарства обезпечават безопасно, но временно облекчаване на симптомите.

Направени са опити с пациенти, страдащи от сенна хрема. В хода на двойния сляп опит бил назначен комбиниран препарат в потенция 30С. На пациентите, приемащи хомеопатични лекарства, било разрешено да използват антихистаминови препарати, в случай че хомеопатичните лекарства не действат достатъчно бързо. Резултатите били следните: пациентите, приемащи хомеопатично лекарство, в сравнение с плацебо-групата, снижили необходимостта от антихистаминови препарати два пъти.

Проведено е изпитание за лечение на варикозно разширени вени с 61 участника. Ежедневно, в течение на 24 дни, те получавали по три пъти на ден известен немски комбиниран препарат от 8 хомеопатични съставки. Резултатите били следните: 44% от опитната група, получила хомеопатично лекарство, имала подобрение; а от плацебо-групата - 18%.

В Канада е направено изследване за лечение на брадавици. Участвали 162 пациента. На всеки един били назначени по 3 лекарства. При този опит лекарствата не са били смесени в едно комбинирано лекарство. Били използвани Thuja 30С, Antimonium crudum 7С и Nitric acid 7С. Thuja е била давана само един път в седмицата, а останалите две лекарства - ежедневно. Опитът продължил 6 седмици. Не били установени различия в резултатите от групата, приемала хомеопатично лекарство и плацебо-групата. Много хомеопати могат да се учудят, тъй като това са обичайно ефективните лекарства при лечение на брадавици. Но те не действат непременно върху всички видове брадавици и върху всички пациенти. По-късно, при различните типове брадавици е проведено индивидуално лечение, при което 17 от 19 пациенти били излекувани в продължение на 2,2 месеца. Ruta е била приложена на 12 от 19 пациенти успешно, Thuja - на трима, a Ant-c. на двама.

Тези данни потвърждават, че най-ефективното хомеопатично лечение е индивидуалното (въз основа на индивидуалната тоталност от симптоми).

От всичко казано дотук можем да направим извода, че хомеопатията не се противопоставя на официалната медицина, но се явява непосредствена част от единните медицински знания, имаща своите специфични функции. Тя е регулатор на жизнената дейност на организма, позволяваща да се избере най-подходящият път на адаптация към различните фактори. В останалите случаи хомеопатията може да се разглежда като терапия, която минимализира обема и продължителността на фармакотерапията.

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

  1. Kleijnen, P. Knipschild, G. ter Riet. Clinical Trials of Homoeopathy. British Medicinal Journal, 1991, February 9, 302: 316-323.
  2. David Reilly, Morag Tylor, Neil Beattie et al. Is Evidence of Homoeopathy Reproducible? Lancet, 1994, December 10, 344: 1601-6.
  3. Jennifer Jacobs, L. Jimenez, Margarita Stephen Gloyd. Treatment of Acute Childhood Diarrhea with Homoeopathyc Medicine: A Randimized Double-blind

Controlled Study of 60 Cases. Berlin Journal on Re­search in Homoeopathy, 1991, March 1, 2: 98-106.

  1. Bruno Brigo and G. Serpelloni. Homoeopatic treatment of migraines: A Randomized Double-blind Controlled Study of 60 Cases. Berlin Journal on Research in Homoeopathy, 1991, March 1, 2: 98-106.
  2. J. P. Ferley, D. Zimorou, D. D'Amehar, et al. A Con­trolled Evaluation of Homoeopathic Preparation in the Treatment of Influenza-like Syndrome. British Journal of Clinical Pharmacology, 1989, March. 5.

Нагоре