« обратно към: Фармакология

10 януари 2012

Хомеопатичните лекарства - история и фармакология

Статията е предоставена с любезното съдействие на списание "Класическа хомеопатия"

маг. фарм. Теменуга Сотирова 

Както всеки майстор трябва да знае своите инструменти, за да работи добре, така и всеки лекар е длъжен да познава  инструментите на своя занаят, а именно лекарствата, ако иска да работи добре,  т.е. леко, бързо и основателно..."

А. Фон-Феленберг-Циглер

homeopathic remedies.jpgИсторията за хомеопатичните лекарст­ва започва от 1790  г. с гениалните открития на д-р Самуел Ханеман. Роден на 10.04.1755 г. в град  Майсен, Германия, умира на 02.07. 1843 г. в Париж. Завършва медицина, изучава химия, защитава дипломна работа на 24 години, на 35 г. е избран за член в  Академиите на науките в Майнс, знае 8 езика и се занимава с преводи. Ханеман работи в епоха, характерна с две тенденции в медицината -научна и спекулативна. Терапевтичните ме­тоди са:  масивно кръвопускане, очистителни клизми и комбинация от лекарства в силно-действащи дози. Тяхното действие не се е доказвало с експерименти върху животни и хора, а изпитанията на лекарствените средс­тва са заменени със спекулативно представя­не от техните автори. Тези методи били осъждани и от самия Парацелз.

Превеждайки статията на единбургския професор В. Кулен за хинина Ханеман е по­разен от противоречията в описанието на лечебните му свойства. Неговият критичен ум го подтиква към експеримент и той го прави с  гениална непосредственост. Приема прах от хининова кора в терапевтични дози и наблюдава неговото въздействие. Появяват се симптоми, типични за маларията. Стига до заключението, че хининът, който заема изк­лючително важно място при лечението на маларията, е способен да предизвика същата картина, приет от здрав индивид.

Това е рож­деният час на хомеопатията (homeios - подоб­но, pathos - болест) и научно формулиране на нейния основен принцип „подобното лекува подобно" (Similia similibus curentur). Изуча­вайки литературата, Ханеман установява, че до тази закономерност достигат преди него Хипократ,  Гален, Парацелз и някои арабски лекари. Заслугата на Ханеман се състои в това, че разработва тази идея и на практика създава нови лекарства и нова фармакология. „За да лекуваш вярно, безопасно, бързо и надеждно подбирай във всеки конкретен случай такова лекарство, което може да предизвика състо­яние, подобно на страданието (homoion pathos), което предстои да лекуваш" [1]

От наблюденията си върху много лекар­ства стига до убеждението, че изпробваните вещества имат едновременно и токсично, и лечебно свойство, като между тях съществу­ва закономерност - веществото, което може да предизвика определени нарушения в здра­вия организъм, е способно да лекува анало­гични нарушения в болен. Отначало Ханеман използва случайните данни от токсикологията, но стига до заключението, че са необхо­дими специални експерименти за изучаване действието на лекарствените средства върху здравия организъм за създаване на собствено хомеопатично лекарствознание.

Започва изпитания на лекарствата върху себе си, след това върху членове от семейст­вото си. Приобщава и свои пациенти, прияте­ли и студенти от университета. Започва с малки дози и заставя да му съобщават субек­тивните симптоми и обективните признаци, наблюдавани от изпитателите. Ако такива не се наблюдават, увеличава дозата до получа­ване на реакция. Някои от доказващите са имали отравяния и различени по вид услож­нения. Ханеман забелязва, че реакциите са по-обострени при болен човек, където орга­низмът е по-слаб в сравнение със здравия и също така зависят от индивидуалната чувст­вителност към отделните препарати.

В началото дозите на препаратите са били без допълнителна обработка и Ханеман уста­новява, че не се получава оптималният вари­ант на лечението. В зависимост от разтвори­мостта на изходното вещество реакциите протичат необичайно бързо или много слабо. Възниква сложната задача да се определят хомеопатичните лечебни дози, предизвиква­щи болезнени, но нетоксични явления. На базата на тези наблюдения той започва да усъвършенства приготвянето на лекарство­то. Прилага метода от химията сукусиране (разтръскване, динамизиране) и така достига до момента на оптималното количествено и качествено съотношение - минимална доза с максимална активност.

„ Чрез механично въздействие -  разтрива­не, разреждане и разтръскване до най-малки­те им частички, които след това се разделят една от друга посредством добавянето на неутрално сухо или течно вещество. Този процес се нарича динамизация, потенциране (развитие на лекарствената сила), а продук­тите -  динамизации или потенции в различ­ни степени." [1, §269] Получената по този на­чин лекарствена форма притежава оптимал­ни лечебни свойства. Тази забележителна промяна на естествените тела развива латент­ните, непознати, като че ли дремещи, скрити  динамични сили, които повлияват жизнения принцип и променят съществуването на  жи­вите същества. През 1827 г. Ханеман нарекъл метода потенциране или  динамизация. (potentia - възможност, dynamis - сила).

През 1839 г. той пише: „Хомеопатичната динамизация е истинското пробуждане на скритите лекарствени свойства на естест­вените вещества, когато се намират в необ­работена форма.". [1, §270]

Ханеман е не само гениален лекар, но още химик, фармаколог и фармацевт. Издава „Аптекарски лексикон" и стандартизира немска­та фармакопея. Верен на професионалния си дълг, той е педантично точен.  Не познава израза „приблизително". Създава съвършено нова фармация и нов метод за приготвяне на лекарствата. Неговите инструкции за при­готвянето им и  до днес отговарят на всички научни критерии.

Като източник за приготвяне на хомеопа­тичните лекарства служи целият свят на природата -  растения, минерали, метали и техни­те съединения, здрави животински или чо­вешки тъкани и секрети (саркоди), патоло­гични животински или човешки тъкани и секрети (нозоди) и др.

В зависимост от разтворимостта на изход­ния материал хомеопатичното лекарство се приготвя по фармакопейна статия - водни или спиртни разтвори от изходната субстан­ция. 1 Тези разтвори са така наречените май­чини тинктури и се означават със знака 0 - Pulsatilla 0, Ignatia 0, Natrum mur 0.

Потенцирането е последователно раз­реждане на майчината тинктура с ал­кохол и дестилирана вода и последващи сукусии (енергични разтръсквания). Това смес­ване на веществото с носителя - вода, алкохол, млечна захар, се осъществява на всяка степен, при всяко разреждане и разтръскване и така се получават различните потенции.

Десетична скала. Една капка от майчина­та тинктура се смесва с девет капки от носи­теля (спирт, вода) с последващи сукусии. Нарича се десетична скала (1+9=10), пред­ставлява разреждане 1:10 и се означава с X или D - IX, 2X...5D, 9D...

Стотична скала (центисимална). Една капка от майчината тинктура се смесва с 99 капки носител (1+99=100) и се сукусира. Представлява разреждане 1:100 и се означава с  С - 1С, 2С, .... 6С, 30С, 200С, 500С, 1000С= 1М, 10М, 50М, СМ, ММ... На практи­ка няма граници за потенцирането. При ма­тематически изчисления се вижда, че потенции X (D) към С до 30 С са в съотноше­ние 2:1. Например 24 X =  12С.

До парижкия си период Ханеман работи със стотичното разреждане, а в последните си години с LM-разреждане (потенция) -1:50 000 [1, §270]. LM-потенцията се приготвя от ЗС,  като разтворът се накапва върху гранула тип „маково семе". Приема се, че гранулата поема 1/50 000 част от капката, като към нея се добавят 99 капки носител. Означава се LM 1, LM2,...LM5 и т.н.

Метод на Корсаков. Означава се с К. При­лаган е в Русия по време на войната с Наполе­он. Всичките разреждания и динамизации се осъществяват в един и същи съд с цел пестене на съдове. Течността се излива след всяко динамизиране и се налива нова, като се приема, че по стените на съда остават достатъчно ко­личество, което се приема за „капката" за направата на следващата потенция. Не се спаз­ват точно принципите на Ханеман, но се прие­ма, че лекарствата са достатъчно динамични. Съществуват и други методи за потенциране.

Точната представа за действието на ле­карствата в хомеопатията се основава върху изпитанието им върху здрави индивиди като се проследяват промените на физическо, емо­ционално и умствено нива, кръвна картина, обмяната на веществата и други клинични параметри. Комплексният анализ от наблю­дението позволява да се получат картините на лекарствата.

„Такова изучаване на действието на ле­карството изключва предположение, твър­дение или фантазия" - Ханеман [1, §144].

По време на Ханеман изразът „картина на действие на лекарството" все още не съ­ществува. Той пише: „съвкупността от всич­ки елементи на болестта,  продиктувани от лекарството ще се опознаят след много­кратно наблюдение върху много хора от различен пол".

Доказванията на новите лекарства днес се провеждат по метода на Stubler J. Mezger (1951) и Н. Shulz (1956). За изследва­ното лекарство знае само ръководителят на изследването. Провежда се двойно сляп опит. Той трябва да знае приблизително за възмож­ните рискове, свързани с изпитването, както и за индивидуалната чувствителност на доказва­щите. Те трябва да бъдат здрави, да не приемат по време на доказването други лекарства, за да не се внесат грешки. Групата трябва да бъде разнородна по възраст и пол. Води се ежедне­вен протокол на субективни и обективни про­мени. Отчитат се и климатичните въздействия или така наречените модалности.

Интернационалната лига на хомеопатите организира международни изпитания в раз­лични страни по света. Така се изключват влиянието на климатичните и расови факто­ри. От съображение за хуманност изпитване­то на новите лекарства върху здрави хора има определени граници. Недопустимо е дългото използване на токсични вещества. Н. Shoeler (1948, 1978) означава тази зона като микро-токсикология.

Хомеопатичните лекарства действат  чрез централната нервна система и оказват своя лечебен ефект на материално, емоционално и умствено ниво в нищожно малки дози и при задължително съвпадение на патологичните симптоми на лекарството с патологичните симптоми на болния. Нямат противопоказа­ния и странични действия. Продължителност­та на тяхното действие зависи от потенцията - ниска, средна, висока, а също така и от техния произход растителен, животински, минерален.

Някои хомеопатични лекарства могат да неутрализират взаимно действието си, кога­то се дават през кратки интервали, напр. Вгу. и Sulph. след Саlс-с.

Хомеопатичните лекарства се пригот­вят в специализирани лаборатории, защитени от пряка слънчева светлина, при спазване на строги правила. За приготвяне на всяка потенция е необходим нов съд. Голяма част от междинните потенции не се използ­ват. Потенцирането на хомеопатичното ле­карство се извършва ръчно (до 200С) или машинно. Машинното производство няма връзка с предписанията на Ханеман, но все пак е установено със сигурност, че тази дей­ност протича по неговите инструкции. При тяхното производство не се получават отпа­дъчни продукти. Регистрирани са над 4000 вида лекарства - монопрепарати и комбинирани.

Хомеопатичните лекарства се отпускат под форма на капки, таблетки, прахове, глобули, ампули (в България не са разрешени за внос ампулните форми). Някои хомеопатич­ни лекарства се отпускат само по рецепта. Приемат се, като се поставят или накап­ват под езика и се задържат там няколко минути. Твърдите лекарствени форми не се гълтат, дъвчат или стриват. Лекарствата не се докосват с ръка, тъй като топлината на ръката може да го инактивира.

Ханеман в §185 на Органона пише: „Не­подходящи за състоянието на пациента са кафе, фин китайски чай, други билкови чайове, бира, приготвена с лекарствена расти­телна субстанции ... шоколад, ароматни води и най-различни парфюми, силно мири­шещи цветя в домовете, силно подправени ястия и сладкиши ... билки с лекарствено действие, спиртни напитки ... заседнал жи­вот в закрити помещения ... всичко,  предиз­викващо гняв, мъка и раздразнение..."

Опаковката на хомеопатичните лекарст­ва трябва да бъде от неутрален материал, за предпочитане тъмно стъкло с кехлибарен цвят или неутрална пластмаса. Опаковките с гумен капкомер не са за предпочитане за по-дълго съхранение (гумата на капкомера влиза във взаимодействие със спиртния раз­твор на лекарството).

Съхраняват се на сухо и защитено от пря­ка слънчева светлина самостоятелно поме­щение или шкаф, далеч от силни миризми и електромагнитно въздействие. Температура­та да не надвишава 30° С. За хомеопатичните лекарства се изисква стриктна проба за идентичност на изходните субстанции и лабораторен анализ чрез иден­тифициращи реакции и хроматография.

Срокът на годност на хомеопатичните ле­карства, с изключение на майчините тинкту­ри от различни растения е десетки години, ако се съхраняват по подходящ начин.

 

ЛИТЕРАТУРА

1. Ханеман, К.С., Органон на медицинското изкуство, София, 1996, Анхира.

2. Келлер, Г., Гомеопатия, Фрайбург, 1987.

Нагоре