« обратно към: Фармакология

13 март 2012

LM -потенция -кратък обзор

Статията е предоставена с любезното съдействие на списание „Класическа хомеопатия“

 

Теменуга Сотирова

магистър фармацевт


С LM - потенцията в 1853 го­дина Ханеман постига бързото, ме­кото и дълбокото действие на хомеопатичния препарат до пълното възстановяване здравето на паци­ента. Той нарича LM - потенцията също и medicament a' la goutte (лекарството капка, § 200 - Органон - 6).

В Vl-mo издание на Органона Ханеман пише -.... с този метод на динамизиране, който аз след много трудоемки експерименти и контра-експерименти открих, че е най-съвършен, защото се получават препарати с най-голяма сила и най-меко действие, материалната част на лекарството намалява след всяка степен на динамизация 50 000 пъти, докато неговата сила нараства неимоверно..."

ТЕХНИКА НА ПРОИЗВОДСТО

Изходният разтвор за производство на LM-потенцията е LMо (базова), която се произвежда от из­ходното вещество до ЗС или дo 6D. В зависимост от разтворимостта на изходния материал  първите три степени (до ЗС ) на динамизиране са течна фаза (дестилирана вода или спиртен извлек), когато изходният материал е от растителен произход и твърда фаза (чрез тритуриране), когато изходният материал е нераз­творим или трудно разтворим.

Основната особеност в произ­водството на LM-потенцията (за разлика от децималната и центисимална скала, и по Корсаков) е, че се осъществява на два етапа.

Първи етап - към 100 капки 96-процентен спиртен разтвор се прибавя 0.06 мл. LM0 - след което следва 100 пъти сукусиране (силни верти­кални движения).

Втори етап - насищане или омокряне на 500 гранулки така наречени­те „макови зрънца".

Тези два етапа на динамизиране и омокряне водят до LM-скалата или 50 000-то разреждане. Стократно­то разреждане в първия етап и насищането върху 500-те гранули във  втория етап водят до 50 000-тс разреждане или 100 х 500.

LM, пред­ставлява 1 х 50 000, LM2 = 2 х 50 000, М3 = 3 х50 000... LM30 = 30 х 50 000.

ПРЕДПИСАНИЕ -НАЧИНИ НА ПРИЕМАНЕ

LM-потенцията  се предписва винаги в течна форма. В случаи, когато пациентът е с понижена  чувствителност, се препоръчва де се приемат 2 гранулки под езика когато пациентът е с повишена чувствителност — реакциите  са по-остри и тогава потенцията се предписва още по-разредена - 1 гранулка от LM лекарство се разтваря в 10-процентов спиртен разтвор, който заема  2/3 от обема на съда и се използва за дневна доза, като се динамизира преди всеки прием. За  съхчувствителни пациенти разреждането продължава. Към чаена чаша с вода се прибавят 3 чаени лъжички (от пластмаса) от динамизирания разтвор, разбърква  се и пациентът отпива една гльтка и другото количество се изхвърля. Процедурата се повтаря  преди всеки прием. LM гранулите  се отпускат в двуграмови флакони  "макови семенца", наситени с  потенция LM от наситен спирт. Гранулите се използват от лекуващия хомеопат или от пациента за изготвяне на LM тинктурата no гореописания начин.

Хомеопатичните гранулки се приемат в качеството на кванто­ва сила, която може да насити със своята лекарствена енергия голе­ми количества вода. Течната фор­ма на LM-потенцията дава въз­можност преди всеки прием динамизирането да се осъществява с 1 или 2 пъти повече сукусиране. За много чувствителни пациенти сукусирането може да започне от 1 път разтръскване. Следващите пъти сукусиите растат 3, 5, 7, 9 пъти и т.н. през едно. Пациенти­те с понижена чувствителност започват от 8 пъти динамизиране, а следващите приеми са 10, 12, 14 и т.н. С нормална чувствител­ност започват от 5 пъти и продължават б, 7, 8, 9 и т.н. Начи­ните на приемане могат да бъдат както през устата, така и чрез втриване през кожата, вдишване парите на лекарството - веднага след динамизиране (за свръхчув­ствителни пациенти). Хомеопатичното лекарство в LM-потенция може да бъде предписано за приеми всеки ден или през интер­вал от 2, 3 или 4 дни, независимо от начина на прилагането му. Ко­гато пациентът има полипи или по някакъв начин е затруднено дишането през носа, може да се на­прави дишане през устата.

 

ДЕЙСТВИЕ

 

LM-потенциите се предписват на пациенти с хронични и миазматични заболявания с тъканна па­тология, отличаващи се с конституционална слабост и чувстви­телност. Тогава, когато ниските потенции не могат да окажат необходимата реакция, а високите предизвикват сериозни влошава­ния. LM-потенцията оказва най-мощно и в същото време достатъ­чно меко действие върху организ­ма.

Предписанието на LM започва с еднократна доза и се повтаря след 3-7 дни. Ако при пациента се наблюдава положителна реак­ция, дозата не трябва да се пов­таря. При влошаване или застой е необходимо да се разгледа ситуа­цията и да се предпише следваща­та доза. Излекуването с еднократ­на доза се получава само тогава, когато заболяването е възникнало неотдавна и от еднократната до­за се получава прогресиращо по­добрение и пълното излекуване до 40, 60, 100 дни, но това са много редки случаи. При повечето пациенти подобрението с LM- метода е бавно. Според Ханеман, за да се ускори времето за получаване на добри резултати е необходимо следното:

 

1 . Предписанието да бъде в пълно хомеопатично съответ­ствие.

2. LM-лекарството да е в течна форма - основното преимущество на потенцията. Течната форма се различава не само с гъвкавостта в начините на приемане , но и с мно­го по-силното въздействие (§ 272 - Органон-VI) „Такова малко зрънце положено в сух вид върху езика на пациента се явява като най-малка­та доза. В този случай тази малка гранулка засяга само най-малката част от нервната система. Тако­ва зрънце, разтворено в достатъ­чно количество вода и добре хо­могенизирано преди прием се оказ­ва много по-подходящо лекарство за приемане в продължение на ня­колко дни. Всяка доза, колкото и да е малка, действа на максимален брой окончания."

3. Повторението на дозата е третият аспект при ускорение на лечението. Трябва да се има пре­двид :

  • природата на предписаното лекарство;
  • конституционалната чув­ствителност;
  • природата на заболяването.

4. Четвъртото условие - съ­вършената доза. Течната форма на лекарството дава възможност динамизирането на разтвора преди всеки прием да бъде по-различно, така че жизнената сила не се сре­ща два пъти с една и съща доза.

Предписанията на LM започват последователно от LM, към М2, LM3 ... go LM30 и по този начин от­съства резкият скок от потенция към потенция, а става последова­телна, плавна смяна на разрежда­нията. При чувствителните паци­енти броят на капките на прием са 4-5, при не толкова чувствител­ните те са 7 - 8 . Ако пациентът има травма и приемите не могат да бъдат per os, тогава лекарство­то се инхалира (вдишвания през но­са - per olfacio).

 

ДОЗИ

В сериозни случаи на силни бол­ки LM-потенцията може да се наз­начи до 3- 4 пъти в денонощие до получаване на подобряване. При по-умерен вариант на ситуацията приемите са до 2 пъти в деноно­щие и при меко протичане на проблемите   -   1 път в денонощие . При неотложни случаи Ханеман  препоръчва дозата да се дава ежечастно  или често. Подобряването е сигнал   приемите да   бъдат разреждани и да се прекратят   при възстановяване на  здравето.

Xомеопатът  трябва да преценява  действието на лекарството в продължение на 3-7-11 дни, в зависимост от природата на симптомите  и конституционалната чувствителност на пациента.

При назначаване LM-потенцията дава влошаване. В продължение на една седмица рецидивира основното заболяване - дозата се предписВа през 6 дни по 1 път. Ако реакцията на лекарството се съхрани в продължение на 2 седмици,то следващата доза се дава след 12 - 13 дни, за да поддържа постояннто подобряване без рецидив на заболяването.

Ако след 4-я , 7-я  и 11-я ден подобряването е слабо, тогава трябва да се даде следваща доза и тя да бъде през 2, 3, 4 дни. LM-потенцията се дава всеки ден или през ден само на пациенти  с понижена чувствителност. В §246 (Органон - VI), Ханеман отбелязва, че LM може да се дава всекидневно, ако това е необходимо .

Ако дадената доза продължава да оказва положително действие, не предизвиква нови симптоми, трябва да се продължи с приемите на лекарството, но в повишена доза до момента на чувствително по­добряване на общото състояние на пациента. Повишената доза се постига и с повишаване на броя сукусиране (§ 247 Органон - VI), кога­то лекарството е в течен вид .

Според Джон Морган, фарма­цевт - хомеопат (Англия) LM1, се равнява като изходен материал на 6С , LM2 = 8С , LM3 = 10,5 , LM4 = 13С (точката на числото на Авогадро), LM30 = 70С.

Това съотно­шение се променя когато „маково­то зрънце" се разтвори. LM-по­тенцията има дълбоко действие, което се дължи на съотношението 1 /50 000 капки и 100 сукусии, а при зтотичното разреждане съотно­шението е 1/100 капки и 10 суку­сии. По силата на действие съответства на високите стотични  разреждания, отколкото на ниските, което трябва да се има пре­двид при правилното му използва­не.

Ханеман използвал предимно LM1 go LM10 при лечение на хронични заболявания и миазми, а стотичните разреждания от 6С до 200 C  използвал рядко само в остри случаи, при криза или при остри интеркурентни заболявания по време на срив на конституционалното лечение.

 

СИМПТОМИТЕ

 

Ако първата доза е предизвика­ла ярко изразена реакция, то след­ваща доза не би трябвало да се да­ва. При умерена реакция от първа­та доза, следваща доза ще бъде след подходящо време. При реци­див след първата доза, следва ед­нократна доза от LM2 и трябва да се чака реакция. Ако реакцията от тази доза е умерена, тя ще бъде повторена след подходящ интер­вал от време. LM-потенцията мо­же да се повишава последовател­но от LM, към LM2, LM3 go LM30, особено при пациенти с хронични заболявания, които изискват само едно единствено лекарство.

Как трябва да се постъпи ко­гато в процеса на лечение се по­явят нови симптоми? В § 248 (Ор­ганон, VI издание) Ханеман препо­ръчва да се предпише ново лекар­ство, което съответства на но­вата картина, като при това мно­го внимателно се прецени на какво се дължи новата картина - на съ­стояние на пациента, на лекарството, на ново поведение на па­циента или нови слоеве от хронич­ното заболяване. Правилно подбра­ното лекарство в LM-потенция действа меко, безопасно, в срав­нение с С-потенциите и има пре­димство при лечение на пациенти в преклонна възраст и при тежки хронични заболявания. Ниските степени на LM оказват по-дълбоко действие в сравнение с 6С go 30С и меко конституционално влияние в сравнение с 200С и нагоре, като се стига до едно дълбоко подобрява­не без да се предизвикват силни кризи. Стабилността и последова­телността на тяхното действие напомня ниските стотични по­тенции, а способността им да из­лекуват дълбоките хронични забо­лявания и миазми - високите С -потенции .

 

 

Литература:

1. Моники А. С. „Технология на произВодстВо на LM".

2. Литъл Д. „LM-потенции: тео­рия и практика".

3.  Морган Джон „Ръководство по хомеопатична фармация".

Нагоре