« обратно към: Фармакология

12 октомври 2012

Резонансни и биорезонансни взаимодействия в хомеопатични разтвори

 

Проф. д-р по медицина Александра Делиник   2006г. Атина, Гърция

д-р Игнат Игнатов - биофизик   2006г. София, България

 

Хомеопатичното лечение се различава от конвенционалното медицинско лечение по това, че хомеопатичните лекарства се правят по време на процес, наречен потенциране. Този процес на потенциране, създаден от лекар, наречен Самуел Ханеман в началото на 1800-те, разрежда растителни, минерални и органични вещества след Числото на Авогадро. Колкото повече тези вещества се разреждат във вода или в етанол/вода, толкова по-потенцирани стават, обратното на това, което бихте очаквали от конвенционални медицински разтвори/лекарства.

 

Прието е и е потвърдено чрез изследвания, че потенцирането е процесът, който прехвърля информация от разтвореното вещество към водата/етанола. Тъй като хомеопатичните лекарства въздействат добре дори и след Числото на Авогадро 6,02 х 10-23, медицинските и научните общности не биха могли да разберат как е прехвърлена информацията, тъй като след Числото на Авогадро не трябва да има нито една молекула от първичната разтворена субстанция. Въпросът за възможностите на хомеопатичното лечение е все още отворен за науката. Необходими са обективни физични, химични, биологични и медицински анализи, за да се докаже ефективността на хомеопатията. Във физиката изследванията за “паметта” на водата са най-близкото като научен анализ до обясняването на този вид медицинска терапия.

Живите организми и човекът са сложни самоорганизиращи се системи. Те са отворени, защото непрекъснато обменят вещества и енергия с околната среда. Промените в отворените системи са относително устойчиви във времето поради това, което нобеловият лауреат Пригожин и Николис [1973] описват като дисипативни структури или самоорганизиращи се явления. Това бе използвано, за да обясни как самоорганизирането се осъществява в хомеопатичните разтвори и в организма от Делиник [1991] и [2000].

Доказано е експериментално, че водата също е самоорганизираща се система (Антонов, Гълъбова, 1992). Очакванията са, че промените във водата в резултат на външно въздействие ще бъдат относително устойчиви във времето. Това означава, че водата „помни” физично или химично въздейсвие. Въпросът за „паметта” на водата е изключително интересен. Едва ли обаче без това нейно свойство може да се обясни зараждането на живата материя (Делиник 1992, д-р Игнатов, 2005). Първите изследвания, свързани с „паметта” на водата, са извършени от Дерягин и Чураев (1971). Фундаменталн изследвания в тази сфера са извършили Антонченко, Делиник и Илин (1993, 1994-5, Гърция и Украйна), Зенин, Аристархов (Русия), Тилер (САЩ), Емото (Япония).

Привидно изглежда, че водната капка се изпарява постепенно. Антонов и Юскеселиева доказват нов физичен ефект. Водната капка се изпарява дискретно (“скокообразно”). Този ефект зависи от енергийните състояния на водородните връзки между кислородните атоми на водните молекул и водородните атоми на съседни молекули.

Антонов и Гълъбова доказват чрез спектрален анализ, че водата е отворена и самоорганизираща се система. Тя и живите организми реагират чувствително на енергийни потоци и съхраняват информация от околната среда. Те прилагат метода на диференциалния неравновесен енергиен спектър (ДНЕС)

В зависимост от енергийното състояние, енергия от околната среда или се получава в живите организми ( режим “отдаване” ) или губи ( режим “отнемане” ) , (Делиник, 1991, д-р Игнатов, Антонов, Гълъбова, 1998 ). Същите автори доказват, че в режим “отдаване” и “отнемане” става преразпределение по енергии между водните молекули. Дълготрайността на съхранената информация е 4 месеца при въздействие на слаби електромагнитни и биофизични полета.

Кластерите от водни молекули са най-малките и нестабилни самоорганизиращи се структури в природата ( д-р Игнатов, 2005 ). Промените, които се получават във водните кластери в резултат на външни въздействия могат да бъдат относително устойчиви във времето. Колкото кластерната формаия е по-голяма, толкова по-дълго време се съхранява информация за физическия или химическия фактор. Получават се устойчиви самоорганизиращи се структури, които могат да носят бъдеща информация. Водните молекули се преструктурират в резултат на външни въздействия. Когато са полчили енергия, те предават информация за състоянието си на съседни чрез водородни връзки. Това става на резонансен принцип (Делиник 1991), (Зенин, 2002), (д-р Игнатов, 2005).

За обясняване структурирането на кластерите е необходимо да се подходи квантово-механически. В противоположен случай трудно може да се обясни как водните молекули се структурират в геометрични кластери ( “полимери” ). Класическият полимер – това е молекула, в която атомите са свързани с ковалентни връзки, а не с водородни. Експериментално е доказано, че 10 % от водородните връзки в леда са ковалентни (Айзък, 2002).

Японският учен Емото успява да визуализира подредбата на водните молекули в кластери като замразява водата след различни видове въздействия. Кристалчетата на замръзналата вода се подреждат по определен начин. Ледът “помни” предисторията на течната фаза на водата след кат е имало въздействие. Той провежда експеримент, при който въздейства върху вода с електромагнитни вълни, които не носят никаква информация, или носят информация за думата “любов” ( Емото, 2002).

 

Устойчива за протичане на биологични процеси е структурата от кластери на водни молекули с размери 1,1 µm / 1,1 µm / 203 Å (Зенин, 2002).

 

Математическите вероятности за образуване на стабилни водни кластери не могат да бъдат изчислени с компютър. Компютърът може да изчисли възможните положения на 8 водни молекули. Това е доказателство за огромния потенциал на „запаметяване” на водата. Наличието на неорганичи химични съединения с малка концентрация може да доведе до по-устойчиви във времето кластерни структури. Стабилността на тези кластери зависи от резонанса между отделните молекули. В кластерните структури информация между органичните и водните молекули или в биологични модели може да се съхранява на основата на биорезонанс. Създател на биорезонансната теория е Дубров (1980).

Съществуват вече интересни доказателства, че няколко молекули от дадено вещество могат съществено да променят структурата на водните кластери. Хомеопатията е класически пример за това. Били извършени експерименти под ръководството на известния френски имунолог Бенвенист. Принципът на хомеопатията бил възпроизведен върху биологични модели. При добавяне към един от типовете имунни клетки при човека на специфични, взаимодействащи с тях антитела се наблюдавала реакция на клетките. При намаляване концентрацията на антителата при някои разреждания имало ефект, а при други той изчезвал. Такова изменение на биологична активност на „разтворите” се наблюдавала и при концентрации, когато вероятността да има дори и една белтъчна молекула е пренебрежимо малка. Авторите изказали предположение, че предаването на биологичната инормация се дължи на „паметта” на водата.

Извършени са експерименти с неорганични вещества, които били разреждани по хомеопатичен принцип. Рей решил да обори хомеопатичните възгледи. Той разредил натриев хлорид ( NaCl ) и литиев хлорид ( LiCl ) до минус на десета степен. При това разреждане няма практически йони от дадено вещество. С термолуминисценция той изследвал и вода. Странното било, че изследваните разтвори имали различен спектър.

Извършени са изследвания за промените в спектъра на хомеопатичните разтвори от 1 до 15 потенции ( “разреждания” ), ( д-р Игнатов, 2005 ). Изследването е извършено чрез метода ДНЕС на natrium muraticum ( NaCl) . При 1 CH разтворът има 0,01 %, а при 2 CH се съдържа 0,0001% от NaCl и т.н.

В процеса на разреждане разтворът преминава числото на Авогадро. След тази величина е прието да се счита, че разтворът вече не съдържа молекули от разтвореното вещество.

Зависимост между средната енергия на водородните връзки в хомеопатичен разтвор и неговите потенции (разреждания) (д-р Игнатов, 2005)

Анализът на резултатите показва, че до 6 CH промените в хомеопатичните разтвори са близки до резултатите при 1 CH. При 5 CH концентрацията на NaCl в раствора е равна на 10-10 – също, както при експериментите на Рей. От 7 до 10 CH резултатите са нестабилни и близки да статистическата грешка. След 11 СН резултатът е близък или в рамките на статистическата грешка.

По-големият брой молекули на NaCl в началните потенции създава условия за стабилност на образуваните кластери от изходното вещество и водните молекули. Потенцирането “пренася” информация и към по-големите потенции. Тази е информация е по-нестабилна, когато впоследствие се пренася само от водни молекули.

При лечение с хомеопатичен разтвор с основа вода въздействието върху организма е релаксиращо. При терапия с хомеопатичен разтвор с основа вода и етанол е стимулиращо. Основа за наблюдавания ефект в човешкия организъм е биорезонансът между разтвора и водата на молекулярно и клетъчно ниво (д-р Игнатов, Делиник, 2006). В хомеопатията това е известният принцип, че подобното се лекува с подобно.

При всеки хомеопатичен разтвор се наблюдава преимуществено подреждане на кластерите в зависимост от изходното вещество на квантово-механични нива с промяна в средната енергия на водородните връзки. В спектъра на хомеопатичния разтвор на NaCl във вода се наблюдават максимуми при -0,1 и -0, 1187 eV. При -0,11 eV се наблюдава минимум в разпределението по енергии на водородните връзки в хомеопатичния разтвор. В разтвора на NaCl във вода и етанол разпределението на пиковете е противоположно спрямо разтвора на NaCl във вода. С първия разтвор медицински резултати могат да постигнат при неврози, бронхиална астма, тиреотоксикоза. С втория разтвор могат да се постигнат резултати при подобряване проводимостта на нервната тъкан. Не може да се очаква ефект при туморни заболявания , защото промяната на средната енергия на кластерите на Natrium Muraticum трябва да е над -0,13 еV (Антонов,1992).

Извършени са и изследвания с Hamomilla през 2006 г. Разпределението на спектъра е подобно, както при Natrium muraticum в зависимост от основата– вода или вода/етанол с метода ДНЕС (д-р Игнатов, 2005, 2006).

Предстоят изследвания, свързани с “паметта” на хомеопатичните разтвори. За дълготрайната им памет, информация пръв е публикувал Ханеман.

 

 

Библиография:

  1. Delinick, A., Homeotherapeutics, KOAN, Athens (2001).
  2. Antonov, A., Galabova, T., Reports from the 6-th Nat. Conference of Biomedical Physics and Engeneering, Sofia (1992).
  3. Dr. Ignatov, I., Energy Biomedicine, Gea-Libris, Sofia (2005).
  4. Dr. Ignatov, I., Energy Biomedicine, Gea-Libris, ENIOM, Sofia, Moscow (2006).
  5. Dr. Ignatov, I., Energy Biomedicine, Institute for Creative Healing, Munich (2007).
  6. Zenin, S. V., Water, Fedеral Center for Traditional Methods for Diagnostics and Treatment, Moscow (2002).
  7. Antonov, A., Galabova, T., Todorova, L., Tomov, A., Mountain Observatory on Musalla OM2, BAS, Sofia (1993).
  8. Antonov, A., Research of the Nonequilibrium Processes in the Area in Allocated Systems, Thesis for Awarding of the Degree ”Doctor of Physical Sciences”, Blagoevgrad – Sofia (1995).
  9. Dr. Ignatov, I., Antonov, A., Galabova, T., Medical Biophysics - Biophysical Fields of Man, Gea Libris, Sofia (1998).
  10. Delinick, A., Dr. Ignatov, I., Resonance and Bioresonance Interactions in Homeopathic Solutions, Conference in national Center for Public Health Preservation, Ministry of Health, Sofia (2006).
  11. Dr. Ignatov, I., Delinick, A., Resonance and Bioresonance Interaction in Homeopathic Solutions, Society of Greek Homeopaths' Conference, Athens (2006).
  12. Dr. Ignatov, I., “Memory” of Water, Resonance and Bioresonance Interaction in Homeopathic Solutions, Federal Center, Moscow (2007).

 

източник: тук

Нагоре