« обратно към: Фармакология

14 юли 2011

Изпреварващ ход, половин век преди Пастьор


Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"

Хо­ме­о­па­ти­те от на­ча­ло­то на XIX век  са ле­ку­ва­ли ан­т­рак­са с не­ве­ро­я­тен ус­пех!

Тре­во­га­та, пре­диз­ви­ка­на от въз­мож­ност­та спо­ри на ан­т­рак­са да се из­пол­з­ват ка­то бак­те­ри­о­ло­гич­но оръ­жие, как­то впро­чем ве­че са ре­гис­т­ри­ра­ни ня­кол­ко де­сет­ки пре­ду­миш­ле­ни за­ра­зя­ва­ния в САЩ, ни на­ка­ра­ха да раз­ро­вим хо­ме­о­па­тич­ни­те кни­ги от ми­на­лия (и по-ми­на­лия) век. Изу­ми­тел­но е как ста­ри­те хо­ме­о­па­ти са се спра­вя­ли със за­бо­ля­ва­ния, не­по­сил­ни за то­га­ваш­на­та ало­па­тич­на ме­ди­ци­на.

На Пет­де­се­тия меж­ду­на­ро­ден кон­г­рес по хо­ме­о­па­тия в Ли­еж (17-22 юли 1911 г.) бел­ги­е­цът Са­му­ел ван дан Бер­ге из­на­ся док­лад, пос­ве­тен на ле­че­ни­е­то на ан­т­рак­са как­то при жи­вот­ни­те та­ка и при хо­ра­та. Пред­с­та­вя­ме ви част от не­го.

Самуел Ван Дан Берге

... Мно­го пре­ди ра­бо­ти­те на Пас­тьор, до­ка­то ало­па­тич­на­та ме­ди­ци­на не е има­ла още ле­че­ние за си­ня­та пъп­ка, хо­ме­о­па­ти­я­та е мог­ла да се спра­ви с ня­кол­ко цен­ни ле­кар­с­т­ва - Ар­се­ни­кум ал­бум, Ла­хе­зис и Ан­т­ра­ци­нум. Бла­гоп­ри­ят­но­то дейс­т­вие на Ар­се­ни­кум при ма­лиг­не­ни пус­ту­ли е доб­ре из­вес­т­но и се спо­ме­на­ва от по-го­ля­ма­та част от на­ши­те ав­то­ри.

През де­кем­в­ри 1895 г., ба­ща ми пред­с­та­ви пред  Флан­дър­с­ко­то ме­ди­цин­с­ко хо­ме­о­па­тич­но об­щес­т­во из­ле­ку­ва­не на чер­на ма­лиг­не­на пус­ту­ла: с го­ле­ми­на­та на гъ­лъ­бо­во яй­це, за­о­би­ко­ле­на от чер­вен, ли­ви­ден, син­кав пръс­тен, око­ло кой­то се виж­да­ха лим­ф­ни ли­нии във всич­ки по­со­ки. Наз­на­че­ни­ят Ар­се­ни­кум от ден на ден ог­ра­ни­ча­ва­ше ган­г­ре­на­та, а лим­ф­ни­те ли­нии и син­ка­ва­та аре­о­ла  из­чез­на­ха пос­те­пен­но. Око­ло пус­ту­ла­та се бе­ше об­ра­зу­ва­ла вдлъб­на­ти­на, ко­я­то нак­рая съ­що из­чез­на.

В сво­е­то "Ръ­ко­вод­с­т­во", пуб­ли­ку­ва­но през 1869 г. Г. Яр пра­ви срав­не­ние меж­ду Ар­се­ни­кум и Ан­т­ра­ци­нум в руб­ри­ка­та "За­раз­ни, ган­г­ре­ноз­ни пус­ту­ли или си­ня пъп­ка":

"При по­ду­ти или ган­г­ре­ноз­ни пус­ту­ли, Ар­се­ни­кум ви­на­ги си ос­та­ва ос­нов­но­то ле­кар­с­т­во, не­за­ви­си­мо да­ли те са за­раз­ни или не, да­ли при­чи­ни­тел е си­ня пъп­ка или не­що дру­го. В по­ве­че­то слу­чаи го пред­по­чи­там пред мно­го не­си­гур­но­то дейс­т­вие на Ан­т­ра­ци­нум..."

В док­лад, пред­с­та­вен на Хо­ме­о­па­тич­ния кон­г­рес през 1900 г. на те­ма "Хо­ме­о­па­ти­я­та във ве­те­ри­нар­на­та ме­ди­ци­на" М. Гут­ри, ве­те­ри­на­рен хи­рург в Ор­шан (Юра, Фран­ция) по­соч­ва, че ан­т­рак­с­на­та трес­ка се ле­ку­ва с Ар­се­ни­кум, кой­то има съ­що и про­фи­лак­тич­но дейс­т­вие.

Не е труд­но да се раз­поз­нае хо­ме­о­па­тич­на­та кар­ти­на и на Ла­хе­зис. То­ва е ле­кар­с­т­во­то, ко­е­то док­тор Р. Хъ­джис от­бе­ляз­ва в пос­лед­на­та си ра­бо­та "Прин­ци­пи и прак­ти­ка в хо­ме­о­па­ти­я­та". То е би­ло из­пол­з­ва­но с ог­ро­мен ус­пех и от за­бе­ле­жи­тел­ния ни учи­тел Ка­рол Дън­хан в мноб­гоб­рой­ни слу­чаи с ма­лиг­не­на пус­ту­ла, ко­и­то са се по­я­ви­ли в Брук­лин. Ето не­го­ви­те ду­ми от "Лек­ции"-те му по Ма­те­рия ме­ди­ка:

"През 1853 г. в Брук­лин има­ше мно­го сил­на епи­де­мия от т.нар. ма­лиг­не­на пус­ту­ла. Фу­рун­ку­ли­те се по­я­вя­ва­ха глав­но по дол­на­та ус­т­на, прид­ру­же­ни със сил­на бол­ка и чес­то об­г­ра­де­ни със ери­зи­пел­на аре­о­ла. Най-от­ли­чи­тел­ни­ят кон­с­ти­ту­ци­о­на­лен сим­п­том бе­ше мно­го бър­за­та за­гу­ба на си­ла, за 24 до 36 ча­са па­ци­ен­тът из­па­да­ше в прос­т­ра­ция. Ало­па­тич­ни­тие ле­ка­ри пър­во­на­чал­но из­пол­з­ва­ха ком­п­ре­си със сре­бъ­рен нит­рат вър­ху пус­ту­ла­та. В те­зи слу­чаи на ле­че­ние, по мое лич­но наб­лю­де­ние, след ка­у­те­ри­за­ци­я­та (из­га­ря­не­то), смърт­та нас­тъп­ва­ше след 24 ча­са. В осем слу­чая, ко­и­то аз съм ле­ку­вал, Ла­хе­зис бе­ше един­с­т­ве­но­то из­пол­з­ва­но ле­кар­с­т­во. То об­лек­чи бол­ка­та ня­кол­ко ча­са след при­е­ма­не­то му и па­ци­ен­ти­те се въз­с­та­но­ви­ха из­к­лю­чи­тел­но бър­зо."

В на­ча­ло­то на ка­ри­е­ра­та си, по вре­ме на пъ­ту­ва­не в Ев­ро­па с на­уч­на цел, Ка­рол Дън­хан бил в Дъб­лин и по­лу­чил ана­то­мич­на ра­на, в след­с­т­вие на ко­я­то със­то­я­ни­е­то му би­ло тол­ко­ва теж­ко, че нап­ра­во бил "от­пи­сан". Той се обър­нал към хо­ме­о­па­ти­я­та и на­ме­рил сво­е­то спа­се­ние в Ла­хе­зис. Те­зи об­с­то­я­тел­с­т­ва не мо­гат да  не бъ­дат асо­ци­и­ра­ни с из­бо­ра на ле­кар­с­т­во­то, да­ло за­бе­ле­жи­тел­ни ре­зул­та­ти в ле­че­ни­е­то на ма­лиг­не­на­та пус­ту­ла.

Тре­то­то от от­бе­ля­за­ни­те ле­кар­с­т­ва, Ан­т­ра­ци­нум, е по-мал­ко из­вес­т­но. Но е мно­го цен­но. След­ва­щи­те фак­ти пот­в­ръж­да­ват ре­зул­та­ти­те на дру­ги наб­лю­да­те­ли.

На 1 де­кем­в­ри 1910 г. ве­те­ри­на­рен хи­рург ме по­пи­та да­ли мо­га да му по­мог­на, ка­то му дам съ­вет за ле­че­ние на ня­кол­ко слу­чая на ан­т­ракс, по­я­вил се сред кли­ен­ти­те му през пос­лед­ни­те дни. Ед­на кра­ва ум­ря­ла и се­ри­оз­ност­та на за­бо­ля­ва­не­то го на­ка­ра­ло да се стра­ху­ва за ос­та­на­ли­те за­ра­зе­ни жи­вот­ни... Аз му пред­ло­жих Ла­хе­зис, но най-ве­че Ан­т­ра­ци­нум... На 23 съ­щия ме­сец, със за­до­вос­т­во на­у­чих, че ле­че­ни­е­то с Ан­т­ра­ци­нум е има­ло пъ­лен ус­пех. И не мо­га по-доб­ре да из­ра­зя ен­ту­си­аз­ма на ве­те­ри­на­ря, ос­вен да ци­ти­рам пис­мо­то му: "Мо­га да пот­вър­дя без съм­не­ние, си­гур­но­то, бър­зо и спе­ци­фич­но дейс­т­вие на Ан­т­ра­ци­нум в слу­чаи на бак­те­ри­а­лен ан­т­ракс, т.е. ко­га­то има по­ду­ва­не на да­ла­ка.

Две­те кра­ви на К., на ко­и­то ос­вен дру­ги­те не­ща да­дох Ар­се­ник и Нит­рик ацид, оце­ля­ха от 3 до 5 дни и пос­ле, за един ден, бя­ха из­ле­ку­ва­ни с ня­кол­ко до­зи Ан­т­ра­ци­нум 30. Ня­кол­ко дни пре­ди то­ва имах не­о­бик­но­ве­на­та въз­мож­ност да ви­дя смърт след ан­т­ракс в ед­но ста­до. На след­ва­щия ден вто­ра кра­ва про­я­ви сим­п­то­ми­те на ан­т­ракс и тем­пе­ра­ту­ра от 41 гра­ду­са. Не­за­бав­но­то пред­пи­са­ние на Ан­т­ра­ци­нум на­ка­ра тем­пе­ра­ту­ра­та да спад­не от ве­чер­та до след­ва­ща­та сут­рин до 38,4 гра­ду­са и съ­щия ден кра­ва­та бе­ше из­ле­ку­ва­на.

Мал­ко ку­че бе­ше бли­за­ло от кръв­та на ум­ря­ло­то жи­вот­но и на след­ва­ща­та сут­рин го на­ме­ри­ха с по­ду­ти гла­ва, език и гър­ло, из­да­ва­що смър­т­ни хри­по­ве. Ка­зах на  фер­ме­ра да да­ва на ку­чен­це­то Ан­т­ра­ци­нум през един час и на след­ва­щия ден то бе­ше здра­во."

През 1897 г. аз пуб­ли­ку­вах в "Journal Belge d'Homeo-pathie" слу­чай на из­ле­ку­ва­не на те­жък кар­бун­кул с Ан­т­ра­ци­нум, кой­то да­дох след ка­то про­че­тох "Кли­нич­на Ма­те­рия ме­ди­ка" на Фа­рин­г­тон. Го­лям кан­бун­кул се бе­ше по­я­вил на ти­ла на 50-го­ди­шен мъж. За­бо­ля­ва­не­то про­дъл­жи­ло де­сет дни с мно­го ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра и с та­ко­ва по­ду­ва­не на вра­та, че вся­ко дви­же­ние на гла­ва­та би­ло не­въз­мож­но. Жес­то­ко­то стра­да­ние при­чи­ни­ло без­съ­ние, про­дъл­жи­ло це­ли 4 дни.

Всич­ки из­пол­з­ва­ни сред­с­т­ва не да­ли ре­зул­тат. На па­ци­ен­та му би­ло ка­за­но, че един­с­т­ве­но­то му спа­се­ние е чрез опе­ра­ция, нас­ро­че­на за след­ва­щия ден. В то­зи мо­мент, ис­кай­ки да из­бег­не опе­ра­ци­я­та,  той се свър­за с нас. Пред­пи­са­ни­ят Ат­ра­ци­нум 30 пре­диз­ви­ка та­ко­ва по­доб­ре­ние, че ня­кол­ко ча­са след пър­ва­та до­за ве­че мо­же­ше да спи. На след­ва­щия ден има­ше чув­с­т­ви­тел­но на­ма­ля­ва­не на тем­пе­ра­ту­ра­та и ото­ка. Два дни след то­ва си­ту­а­ци­я­та се по­доб­ри до та­ка­ва сте­пен, че не бе­ше не­об­хо­ди­мо про­дъл­жа­ва­не на ле­че­ни­е­то.

Дъл­жим на д-р Ве­бер и д-р Пи­ер Дюф­рес­не най-ин­те­рес­ни­те пуб­ли­ка­ции вър­ху Ан­т­ра­ци­нум. През 1836 г. д-р Ве­бер, съ­вет­ник и ле­кар на не­го­во ви­со­чес­т­во прин­цът на Солмс-Лих и Хо­хен-Солмс, из­пол­з­ва Ан­т­ра­ци­нум 10  и  из­ле­ку­вал всич­ки слу­чаи, ко­и­то са му би­ли пред­с­та­ве­ни - меж­ду 80 и 90 слу­чая, ко­и­то той е зас­ви­де­тел­с­т­ву­вал пред мес­т­ни­те влас­ти...

През 1835 г. д-р Пи­ер Дюф­рес­не в пе­то­то из­да­ние на "Biblioteque homoeopatique de Geneve" док­лад­ва за из­ле­куване на ма­лиг­не­на пус­ту­ла с Ан­т­ра­ци­нум. В брой 8 на съ­що­то спи­са­ние той пуб­ли­ку­ва сво­и­те "Раз­мис­ли и наб­лю­де­ния вър­ху ан­т­рак­са". От там на­у­ча­ва­ме за за­бо­ля­ва­не­то на бра­тя­та Ан­ри и Фран­соа Ва­ле, ов­ча­ри, ко­и­то прих­ва­на­ли ма­лиг­не­на пус­ту­ла до­ка­то се гри­же­ли за бол­ни от ан­т­ракс жи­вот­ни. В те­зи слу­чаи Ан­т­ра­ци­нум е из­пол­з­ван в 10-та по­тен­ция, как­то и раз­т­вор от ня­кол­ко гло­бу­ли във во­да, към ко­я­то е при­ба­ве­на и лъ­жи­ца ви­но и та­ка из­пол­з­ван за ком­п­ре­си...

За мен бе­ше по­лез­но и ин­те­рес­но, след ка­то раз­ка­зах за те­зи из­ле­ку­ва­ния, пот­вър­ж­да­ва­щи цен­ност­та на Ан­т­ра­ци­нум, да при­пом­ня за­бе­ле­жи­тел­ни­те тру­до­ве на док­то­ри­те Ве­бер и Дюф­рес­не, пуб­ли­ку­ва­ни пре­ди три чет­вър­ти век. Ние, хо­ме­о­па­ти­те от то­ва по­ко­ле­ние, из­пит­ва­ме спра­вед­ли­ва гор­дост ко­га­то ги че­тем, за­що­то въп­ре­ки тях­на­та "въз­раст" и фак­та, че по вре­ме­то, ко­га­то са пи­са­ни не се е зна­е­ло мно­го за мик­роб­на­та същ­ност на ан­т­рак­са, те­зи тру­до­ве про­дъл­жа­ват имат прак­ти­чес­ка стой­ност.

Тях­на­та прин­цип­на част, ле­че­ни­е­то, ос­та­ва в си­ла и ви­на­ги вяр­но, за­що­то по­чи­ва на прин­ци­па "similia similibus" ("по­доб­но­то ле­ку­ва по­доб­но"). Тру­до­ве­те на Ве­бер и Дюф­рес­не из­п­ре­вар­ват с по­ло­вин век те­зи на Пас­тьор, кой­то пръв сред ало­па­ти­те за­поч­ва про­фи­лак­ти­ка на ан­т­ракс с раз­т­вор на кул­ту­ри, чи­я­то ви­ру­лен­т­ност е пре­мах­на­та. Се­гаш­ни­те тен­ден­ции на ало­па­ти­я­та, с ней­ни­те се­ро­те­ра­пев­тич­ни про­це­ду­ри, си съ­пер­ни­чат по­меж­ду си и та­ка пот­вър­ж­да­ват кон­цеп­ци­и­те на Ха­не­ма­но­вия ге­ний, с ог­ром­ни­те ле­чи­тел­с­ки въз­мож­нос­ти на За­ко­на за по­до­би­е­то.

Белгия, 1911 г.

Нагоре