« обратно към: Принципи и закони

24 ноември 2011

Закон за подобието и различието, и неговите последици

д-р Люк де Шепър

Важно е и читателят, и лекарят-хомеопат да разбират тези два фундаментални закона на хомеопатията при оценяване избора на лекарството, а също така при необходимост от промяна в назначението. Най-подобното (simillimum) или правилно подбрано лекарство за пациента, това е вярното лекарство, вярната потенция (сила) и вярната доза (количество). Трябва да бъдат отчетени всичките тези три параметъра. За дозите и потенциите ще говорим в следващите лекции.

Тази лекция е посветена основно на тези закони, от които трябва да се ръководи хомеопатът в търсенето на подобното лекарство. В другите лекции ще ви разкажа повече и за законите, и за принципите на хомеопатията. Понякога цитирам параграфи на „Органона”, основният труд на Ханеман. Най-добрият (и най-евтиният) „Органон” може да се купи на www.minimum.com (Organon of Medicine, Jost Künzli Edition).

 

 

ЗАКОН ЗА ПОДОБИЕТО, ИЛИ „ПОДОБНОТО ЛЕКУВА ПОДОБНО”

 

Какво означава това? Как се лекува с хомеопатични лекарства? Отговорът ще намерите в „Органона”, §12-27. Аз го перифразирах по следния начин:

Лечебната сила на хомеопатичното лекарство е основана на подобието на симптомите, а не на еднаквите симптоми на избраното лекарство и картината на състоянието на пациента.

Избраното лекарство създава състояние подобно на „заболяването”, което е по-силно от съществуващото заболяване на пациента.

С други думи, ние създаваме заболяване подобно на това, от което страда пациента, но по-силно. Означава ли това, че ние трябва да направим пациента още по-болен, преди да му стане по-добре? За съжаление често така мислят много пациенти и съвременни хомеопати. Както ще разберете по-късно, това влошаване на вашите съществуващи симптоми (така наречено подобно влошаване) може напълно да се избегне, ако се избере вярната потенция, честотата на приемане и дозата (виж следващите лекции). Вашият хомеопат е длъжен да е запознат с 5-то и 6-то издание на „Органона”, а в момента минимум 90% от хомеопатите на света не са запознати с тях!

Този закон за подобието напомня на читателя за основните  имунизации и инжекции против алергии, които се практикуват от западната алопатична медицина. Уви, въпреки че алопатията в този случай практикува „незсъзнателна” хомеопатия, но смесвайки прекалено много имунизации, давайки прекалено голяма доза и повтаряйки ги прекалено често, алопатията греши спрямо останалите принципи на хомеопатията.

С други думи, ваксинациите биха били много по-безопасни и биха давали реална защита, ако се прилагаха в правилното време (кому е нужна в най-първия ден от живота имунизация срещу хепатит; бебетата получават имунитет за няколко месеца напред, благодарение на кърменето), всеки път по една и в хомеопатични (нематериални) дози. Разбира се има много имунизации, от които няма нужда: за детето би било много по-добре, ако мине през детските болести, защото те тренират неговата имунна система. При възрастните, които не са боледували от детски болести (или, обратно, боледували са една от тях в тежка форма) впоследствие виждаме съответствие на по-тежки заболявания, даже на рак с хомеопатичното описание. Може да научите повече за ваксинациите в превъзходния сайт на Шери Накен "Vaccination Information & Choice Network".

Нека дадем прост и нагледен пример за този първи закон за подобието. Да допуснем, че странствайки из прекрасното Мексико, вие се разболявате от диарията на пътешественика (обикновено не я рекламират в туристическите брошури). Същото се случи с мен в Индия: след заразена храна всеки пет минути имах зеленикава диария с подуване на стомаха, плюс повдигане. Най-лошо беше между полунощ и 2 часа през нощта. Може да сте забелязали, че искам да чуя повече от обикновеното оплакване „имам диария”, аз не съм зациклен на ануса. Тази диария е естествена реакция на вашия организъм, който има за цел да се освободи от токсините на лошата храна, затова е неразбираемо защо обикновената медицина (алопатията) ви съветва да вземете нещо, което спира естествения процес на отделяне, с други думи – да се върви срещу защитния механизъм на Природата.

Давайки в този случай хомеопатична China, избрана по сходство с предизвиканите от нея симптоми, аз създадох подобно много по-силно лекарствено (предизвикано от лекарството) заболяване, а законът на Природата винаги гласи, че „по-слабото естествено заболяване (на пациента) ще изчезне след създаване на по-силно лекарско заболяване (моето заболяване на China). По-късно ще се научим да познаваме кога да спрем това лекарство за остро състояние след нашето излекуване!

Същият принцип действа и за хронични заболявания. Ханеман е открил този хомеопатичен принцип през 1790г., когато е експериментирал върху себе си с това лекарство (China е кора от дърво, което съдържа хинин), за да предизвика симптоми на малария. Обаче, когато той спрял да взима тези дози, се възстановило неговото обикновено състояние на здраве и той не е имал никакви лоши последици от доказването (изпитанието) на това лекарство. Това поставило началото на неговите експерименти.

На същия този принцип се натъква алопатията, когато Едуард Дженер, английски селски лекар, открил случайно, че жена с ферма, която се е заразила с кравешка едра шарка, се оказала невъзприемчива към свирепстващата епидемия на естествена едра шарка. Било показано, че имунизацията от кравешката едра шарка предотвратила или силно отслабила протичането на естествената едра шарка, и тя се използва и до днес!

Това откритие станало основа за първата имунизация. По-късно било открито, че вирусите от кравешката едра шарка и естествената едра шарка са много близки, но не са идентични. Това отново отразява първия закон на хомеопатията, който сформирах по-рано. Уви, алопатията не е научила нищо от последващите открития на хомеопатията.

Сега да поговорим за хроничните заболявания. Симптомите на пациента (и това включва много повече от изразените симптоми), доколкото е възможно, се сравняват със симптомите, доказани от едно от 3000 лекарства, които имаме на разположение. В една от следващите лекции ще бъде казано точно как можете да помогнете на вашия хомеопат, давайки му симптоми, които ще доведат до лечение на вашето заболяване.

За по-нататъшното разбиране на действието на хомеопатичното лекарство, трябва да се анализира закона за подобните заболявания.

ЗАКОН ЗА РАЗЛИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Създаването на различно заболяване (в хомеопатията заболяването е подобно) е цел на алопатията. Думата „лекувам” не се използва често.

Алопатията по-скоро се опитва „да контролира” естествената хронична болест. Забележете, че сега говоря за хронични болести, не за остри. Хроничните болести – това са болести, които продължават 6 и повече месеца. Волтер правилно е отбелязал за острите болести: „Природата лекува, а лекарят обърква пациентите.” Въпреки че това е вярно и за много остри заболявания, в една бъдеща лекция ще ви покажа кои остри болести фактически изискват намеса.

Но нека да разгледаме какво се случва, ако създадем различно заболяване, което е и целта на алопатичната намеса. Какво се случва със съществуващото естествено заболяване на пациента? Има три възможности!

 

1. Старото, по-силно заболяване ще потисне новото, по-слабо (§3)


Какво означава това? Всеки лекар и често самият пациент са се сблъсквали с това. Например, пациентът, страдащ от синдрома на хронична умора, казва: „Аз никога нямам настинки”. Това е форма на негативна имунизация, защото конституцията на пациента вече страда от сериозно заболяване. Имунната система вече се бори с могъщ враг и в това състояние на бойна готовност малкия вражески отряд (простудата) няма никаква възможност да проникне зад линията на отбрана. Затова, ако такъв пациент изведнъж хване простуда, често това се явява признак на оздравяване.

Когато хомеопатичното средство се избира в неправилна потенция и неправилна (прекалено малка) доза, подобното лекарствено заболяване, което се опитваме да създадем, няма да бъде по-силно, както ние искаме, и лекарството, дори подбрано идеално хомеопатически подобно, няма да даде резултат. Хомеопати, които заявяват, че дозата и потенцията не са толкова важни, колкото правилно избраното лекарство, трябва да се замислят над това, какво правят, защото тяхната практика ще доведе до неправилни решения, например, смяната на лекарство там, където не е нужно. Това, което трябва да се направи, е да се промени потенцията и/или дозата и честотата на приемане (за това ще говорим още в следващите лекции).

Този принцип обяснява и алопатичната лекарствена съпротива, с която може понякога да се сблъскаме: ако естественото заболяване остане  по-силно, от заболяването, което е създадено от лекарството, то лекарството няма да предизвика незабавно автоматически потискащо  (не на лечебното!) действие. В резултат се дават по-високи дози с още по-големи странични ефекти.

 

2. Новото заболяване спира старото, но НЕ ГО ЛЕКУВА! (§38)


Именно това е, което се опитват да постигнат алопатите със своите лекарства. По-силното действие на различното лекарство създава различно заболяване, което потиска съществуващото естествено заболяване на пациента (например, хронична мигрена) до тогава, докато не приключи действието на лекарството (период на полуживот на това лекарство). После, разбира се, за да се повтори този резултат е необходимо да се повтори лекарството или, с течение на времето, по-големи дози от него за по-силно потискане, обаче, с по-големи странични ефекти, но не се постига излекуване на мигрената. Често „лечението” (чети „потискането”) е по-лошо от първоначалното заболяване, поради факта, че се появяват маса странични ефекти от лекарствата.

Това, че в алопатията създаваме различни заболявания, лесно се вижда от факта, че ние винаги казваме „против” едно или друго: лекарство против диария, против треска, против артрит и т.н.; винаги по-доброто различно лекарство за болестта е това, което е 100% противоположно на нея (това не е подобно на заместването с хормони, например, с естроген, с инсулин при диабет и т.н.)

Така че, използвайки алопатичните лекарства, ние постигаме само спиране на хроничното заболяване, но не и неговото лечение. Ето защо, когато питате лекаря: „Колко време трябва да взимам това лекарство?”, той винаги отговаря: „До края на живота”. Това веднага ви говори, че няма лекарство за вашето заболяване при алопатите.

Когато говорим за ново заболяване, което спира съществуващото старо, това е важно и за хомеопата. Да предположим, че се лекувате по повод на хронично състояние (например, артрит) и силно се разболявате от простуда или получавате силна емоционална травма. Това е НОВО остро заболяване, което изисква остро интеркурентно средство за тази простуда или емоционална травма и спиращо хроничното средство, което вие сте приемали (по повод на артрита) до момента на този остър случай! Какво вижда пациента?

Повечето негови симптоми, свързани с артрита, по прекрасен начин са изчезнали и силно са се смекчили по времето на този грип. Той може да каже: „Моя хроничен артрит се държеше много по-добре по време на моя грип. Но, когато излекувахте грипа, артритът се върна в предишното си състояние”. Така че бъдете осведомени за хомеопатите, които казват, че те нямат нужда от остри или хронични интеркурентни препарати! Те не знаят първият принцип на хомеопатията и ще направят вашия случай нелечим. По-късно в лекциите ще разкажа за кои остри заболявания ни е нужен острият интеркурентен препарат.

 

3. Формира се смесена болест


Две различни заболявания с еднаква сила могат да действат по едно и също време, и да се настанят в пациента в най-привлекателното или сродно място. Затова съществуват смесените заболявания, при които на имунната система й се налага да води грандиозна битка с две или повече заболявания едновременно. Такова смесено заболяване, разбира се, създава различни групи от симптоми, усложнявайки задачата при избора на хомеопатичното лекарство.

Най-разпространената причина за тези смесени заболявания е потискащото действие на алопатичните лекарства. По тази причина някои заболявания стават нелечими. Колко пациенти познаваме ние, които приемат по пет различни лекарства за своите недъзи и още пет за потискане на страничните ефекти от предишните пет? Всеки вижда това в своята практика. На хомеопата му е трудно да оправи такава ситуация, но не невъзможно! Тук приключваме първата лекция.

Отговор на допълнителен въпрос от публиката. Някой, който след като изслушал лекцията за търсене на основното лекарство година след грипа (наречен genus epidemicus) се развълнувал и си помислил, че може да съществува genus epidemicus или с други думи едно лекарство за всички деца с аутизъм. Звучи логично, но все пак съвършено грешно. Говорейки за genus epidemicus, ние говорим за остри заболявания, поразяващи населението от време на време, както, например, ежегодния грип.

С други думи, всяка година имаме вирус на грип (затова имунизациите от предишните години са безполезни и вредни), но хомеопатът, изучавайки около десетки пострадали от сегашния грип, може да определи основното лекарство за тази година. Говорейки за разстройство на аутичния спектър (ASD), ние говорим за хронично състояние, което се определя от още много индивидуални фактори: конституция, наследственост, причинност и т.н. Ние никога не лекуваме названието на болестта, но лекуваме пациента, страдащ от болестта.

Най-сериозната грешка на алопатията е в това, че тя се опитва да слага на хората етикети за болестта. Курсът на лечение е насочен към изпълнение на лечебния протокол. Но всеки човек знае, че той е уникален индивид със своите уникални особености, живот, наследствени фактори и, както казва Карл Юнг, затова ще реагира по свой уникален начин на всяка ситуация. Законът за индивидуалността е също толкова свещен, както и предишните закони. Може да имаме десет пациента с разстройство на аутичния спектър, които ще имат нужда от десет различни лекарства. Жалко, че е така, в противен случай би било много по-лесно да се практикува хомеопатия!

 

Но нека погледнем истината в очите: когато отидете при шивача, той има ли един костюм и плат за всички? И един размер подходящ  ли е за всички?

 

Превод от руски: Нели Тотева

Източник: тук

Нагоре