« обратно към: Принципи и закони

21 декември 2011

Нива на здраве

Сборник доклади от четвърта национална конференция  "Класическа хомеопатия"

Д-р Дора Пачова, АЛХБ

 

Ще се постарая да ви запозная с една сравнително нова теория на Георгос Витулкас, която още не е публикувана в цялостен вид. Тя е загатната още в текстовете на древната индийска и китайска медицина, използва се и днес от специалисти в различни области на алтернативната медицина. В книгата си „Здраве и болест - един нов модел" Витулкас също говори за това, но през последните години той доразви и адаптира тази теория специално за целите на хомеопатията. Убедена съм, че веднага ще се убедите колко логична и стройна е тя.

Това е една теория, която би ни помогнала да се ориентираме правилно в случая, след като вече сме предписали лекарство и е възникнал някакъв остър проблем. Тя ни помага да си отговорим на въпросите: Какво става? Какво да предприема? Какво да очаквам?

В началото ще говорим за нивата на здраве и как тези знания трябва да ни помогнат да се ориентираме в избора на лекарството, избора на потенцията и най-вече да ни помогнат правилно да водим случая, след като вече веднъж сме предписали. Всъщност, преди да продължа, искам да уточня - говорим за пациенти с хронична патология. Но на практика почти не се срещат такива, които нямат някакъв хроничен проблем.

В книгата на Г. Витулкас „Здраве и болест - един нов модел" на стр. 111 има една графика, изобразяваща различните нива на здраве.

Това са 12 линии, като долната е най-тъмна, а горната - най-светла. Това са 12-те нива, условни, разбира се, на здраве, където ние като пациенти можем да попаднем. Тези нива за удобство на класификацията са разделени в четири групи. Нашите пациенти и самите ние съответно попадаме в една от тези четири групи, в едно от тези поднива.

Какъв е смисълът на тази графика и защо започваме с това?

Много е важно, когато човек започва да изучава един метод, особено такъв като хомеопатията, който дава много големи възможности, да бъде наясно и с възможностите, с изходните данни на пациента, върху който ще бъде приложен този метод. В противен случай се получават много големи разочарования, обърквания, недоволства от едната и от другата страна. Колкото и фантастично да бъде нашето предписание, колкото и добре ние да сме си свършили работата, резултатът ще зависи от това на каква почва посяваме нашето дело. А почвата са именно тези групи и тези нива на здраве, за които сега ще говорим.

В текстовете на най-древната медицинска школа аюрведа пише, че хората имат различни видове енергии и че всеки новосъздаден организъм получава количествено и качествено определени енергии от майка си и от баща си. Така в него се създава една нова комбинация. Индийците говорят за три вида енергии и съответно техните комбинации и те са разработили своята система на базата на тези три основни вида енергии - Вата, Пита и Капха.

В хомеопатията ние не говорим за три вида основни енергии, но говорим за много и различни видове енергии и взаимоотношенията между пациента и неговото хомеопатично лекарство. Говорим за слоеве. Не зная дали досега е ставало дума, че пациентите, когато дойдат при нас, често представят една много сложна картина, при която на повърхността виждаме едно, в дълбочина - друго, още по-дълбоко - трето. Това е така нареченият многослоен модел.

Това е един графичен израз на симптомите на нашето лекарство и на симптомите на даден човек (вж. ex. 1). Когато той дойде при нас, ние виждаме на повърхността едно, две, три, четири, пет, шест, седем неща. Но те идват от различни слоеве, от различна дълбочина. Изкуството в хомеопатията е именно това - да можем да разграничим тези слоеве и да се ориентираме правилно откъде да започнем и как да водим случая. Всяка една от тези линии е комбинация от симптоми, на която съответства определено хомеопатично лекарство.

И сега се връщаме на нашата теория за четирите групи.

 

I група 1 слой 2 слой 3 слой
II група 4 слой 5 слой 6 слой
III група 7 слой 8 слой 9 слой
IV група 10 слой 11 слой 12 слой

 

Това са нашите четири групи. Във всяка от тях има по три поднива. От гледна точка на физиката можем да определим здравето като определена степен на подреденост в системата. А болестта - като нарастване на хаоса или на ентропията в организма. Горе са най-здравите, надолу са най-болните.

Човек се ражда на определено ниво, носейки определена наследственост. В рамките на своя живот, в зависимост от многото условия - социална среда, семейна среда, климат, екология, начин на живот и т.н., той или се задържа на своето ниво, в много редки случаи върви нагоре, а в повечето случаи тръгва надолу.

Това е естественият ход на нещата, когато човек не се грижи за здравето си и живее неразумно. Или дори да му се иска да живее разумно, му се случват прекалено много стресове, които той не може да понесе. Колкото по-нагоре сме се родили, толкова по-добри са нашите адаптивни механизми, толкова по-добра е нашата имунна система, толкова по-бързо и по-лесно се справяме с предизвикателствата на живота.

Колкото по-надолу в тази графика сме поставени, толкова повече проблеми ще имаме от гледна точка на здравето, от гледна точка на адаптацията към заобикалящия ни свят. В тази връзка можем да разгледаме самото хомеопатично предписание, първоначалното лекарство, дозата, реакцията на пациента, кога се е получила, защо се е получила и какво тя трябва да означава за нас.

По какви критерии ще разграничим как първоначално да се ориентираме в коя група е нашият пациент? Кое е характерно за първа група, за втора, за трета, за четвърта? Първото, което искам да отбележа, е, че така, както не се определя състоянието на пациента по един симптом, така не се определя и мястото на пациента в дадена група по един-единствен критерий. Това би било едностранчиво.

Един от първите критерии е честотата на острите заболявания. Какво означава това? Пациентите, които са сравнително с най-добро здраве, боледуват рядко, но „качествено" от остри заболявания. Те протичат бурно, с висока температура, но кратко, след което пациентът се възстановява до пълно здраве. Това означава силен защитен механизъм и добра реакция.

Във втора група започват честите настинки. И тези настинки започват да губят своята острота. Тези групи са винаги условни - не може да се каже: точно 3-то ниво или точно 7-о ниво. Имунната система вече е разбалансирана, но все още достатъчно адекватна, за да отреагира на инфекциозните причинители, на външните агенти. Започват настинка след настинка.

Ако човек не си вземе поука в този период и не вземе някакви мерки или пък това е невъзможно, в трета група настинките започват да протичат съвсем незабележимо - без температура, вяло протичат, а при пациентите от девето ниво те обикновено съвсем липсват.

В трета група имаме много леко протичащи или липсващи остри състояния.

И в четвърта група напълно липсват такива. Пациентите с години не вдигат температура, с години не правят никакви остри заболявания. Това означава, че имунната система е достатъчно отслабена, за да произведе остра реакция и нещата отиват някъде в по-дълбоките слоеве и нива.

Всички знаят, че хората с тежки физически увреждания, децата с тежки церебрални парализи и други сериозни проблеми много рядко или въобще не боледуват от остри заболявания. В четвърта група появата на остро заболяване е рядкост. Тя може да бъде или следствие на това, че някой години наред се грижи по адекватен начин за този човек и в крайна сметка успява да подобри състоянието на неговата имунна система, или такива състояния обикновено са крайни, фатални.

Същото може да стане, ако на пациент в тази група се предпише неадекватно лечение. Каквото и да е, не става дума само за хомеопатично. Това е общовалидно и за другите методи на въздействие.

Единият критерий, по който определяме групите, е честотата на острите заболявания. Вторият е начинът, по който протича хроничната патология.

Пациентите от първа група имат някакъв хроничен проблем, който обикновено не е много сериозен, рядко се обажда, бързо отминава. В хроничния ход на заболяването има големи светли периоди от време, оплакванията са леки, не пречат на пациента по никакъв начин да функционира нормално в своята социална, семейна, работна среда. Колкото по-надолу отиваме, толкова повече се засилва интензивността и честотата на обостряне на хроничното заболяване.

Във втора група обострянията стават по-чести и по-дълготрайни, в трета - хроничната патология става все по-сериозна и трудно се поддава на лечение. В четвърта група са пациентите с много тежки хронични състояния, при които почти няма светъл период.

И сега нещо много важно. В тази класификация по групи пациентите не се разпределят според диагнозата, която имат. Може да имаме пациент, който е с хроничен пиелонефрит в първа и такъв, който е с хроничен пиелонефрит в трета група. Има мултиплена склероза втора група и мултиплена склероза четвърта група. Т.е., не диагнозата е тази, която ще определи къде да поставим пациента. Макар и после да кажем за коя група кои заболявания са по-характерни, това трябва да го помним, защото е много важно от гледна точка на правилното разбиране на случая.

Знаете, че непрекъснато се съобщават казуистични случаи - някакъв пациент по някакъв начин се излекувал от рак, в Индия имало много излекувани, защото при тамошните методи на лечение се постигали по-добри резултати. Това е само отчасти вярно. Много по-важно е каква е изходната ситуация.

Ако един пациент е болен от рак, но е с добра енергия, с добър защитен механизъм, т.е. първа група, той може да бъде излекуван. Но изобщо не стои по същия начин въпросът с пациент в трета група, който има същата диагноза и е на същия стадий на развитие на заболяването.

Според Г. Витулкас колкото по на изток отиваме, толкова по-голям процент от населението е в по-горните групи. Това е едно от обясненията защо в Индия има толкова много излекувани. Защото там философията, начинът на живот, приемането на света и на проблемите, екологията и много други неща дават съвсем друга база, на която хомеопатията или някакъв друг метод на лечение могат да покажат своите възможности. Ще ви дам съвсем конкретен пример. Преди време разговаряхме с един английски хомеопат, който работи в Лондон, но от време на време пътува за Ирландия и там също лекува пациенти.

Той каза следното: За да постигна един и същи резултат при хора, които са в почти еднакъв стадий на развитие на едно и също заболяване, в Ирландия ми трябва един месец, а в Англия ми трябват три-четири. Когато го попитахме какви са според него причините за това, той каза така: Ирландия е страна, където от една страна няма производства, няма замърсяване, там е екологически чисто. От друга страна - животът е много скъп, стандартът е много висок. Всички работят на по две-три места. Това съответно създава някаква настройка да се грижиш по-добре за себе си и те държи в необходимия тонус. Освен това там климатът е много суров и действа естественият подбор. Хората там са с много добри адаптивни механизми.

Ако погледнем малко по-хомеопатично на тази схема и на тези нива, колкото по-надолу отиваме, толкова повече се увеличават слоевете, които ви нарисувах в началото. Увеличава се също и броят на миазматичните влияния.

Какво означава това за нас като практикуващи? Колкото по-надолу отиваме, толкова по-неясна ще бъде картината, толкова по-трудно ще бъде предписанието, толкова повече време ще ни трябва, за да възстановим здравето. Защото целта на хомеопатията е бързо, трайно, леко възстановяване на здравето на пациента. Такава е целта и на всеки друг холистичен метод на лечение. Бихме могли с неадекватно предписание да предизвикаме излишни страдания на пациента, например една излишно тежка лечебна криза.

Това с общата постановка, на базата на която се разглежда следният въпрос: Как да разбираме появата на някакво остро заболяване при пациент, на който сме предписали вече лекарство за хроничната му патология? Нашето поведение се определя от това в коя група е пациентът и колко време след предписване на лекарството е настъпило острото състояние: 1-3 ден, 7-10 ден, след 1 месец, 3 месеца, 1 година, 3 години. Във всяка група и за всеки период тълкуването е различно.

Нагоре