« обратно към: Принципи и закони

01 януари 2012

Конституционалното лечение в Хомеопатията


Сборник доклади от първата  национална конференция  "Класическа хомеопатия
"


Д-р Валентина Янкова







Хомеопатията приема схващането, че човешкото същество пред­ставлява една душа в едно физическо тяло. От това естествено следва, че във всеки момент индивидът има един-единствен същностен проб­лем, който се нуждае от лечебна субстанция - онова единствено лекарство, което ще проведе оздравителния ефект. Единственото лекарство се подбира въз основа на цялостната болестна картина на пациента, тъй като във всички случаи боледува човекът като цяло, а не само отделен орган или част от тялото му.

Това единствено лекарство често се нарича конституционално. То се дава, за да засили конституцията на пациента. От гледна точка на хомеопатията, конституцията на човек представлява съвкупността от телесната му конструкция, неговият „типаж", склонността му към определени заболявания. Често конституционалното лекарство ни сочи връзката с определен миазъм у даден човек.

Конституционалното лекарство се нарича още хронично лекарс­тво - т.е. дава се при хронични случаи. Ние приемаме, че това лекар­ство е най-близо до симилимума за даден човек и той си остава същия от раждането до смъртта му. При вземане на правилно изписаното конституционално лекарство, в пациента се извършват дълбоки про­мени, а именно: вибрационната честота на организма му се покачва, в резултат на което той става невъзприемчив към досегашните бо­лести; достига до състояние на много по-голяма свобода на физичес­ко, емоционално и умствено ниво.

Често чуваме такъв пациент да възкликне „Не помня откога не съм се чувствал толкова добре". Да чуе това възклицание е най-голямата награда на лекуващия хомеопат.

Но как се стига до избора на това чудодейно, индивидуално за всеки човек лекарство, което ще му помага почти винаги, независимо дали се касае за хрема или хронична депресия?

За целта лекуващият хомеопат трябва внимателно да проследи съвкупността от всички отклонения от нормата на всичките нива, с всички индивидуални, характерни подробности, като:

  • всички влияния, които променят главното оплакване на паци­ента;
  • търпимост към топлина или студ;
  • ефекти от промени във времето и влажността;
  • силни вкусови предпочитания или отвращения;
  • добре ли спи пациентът, в каква поза спи;
  • тревоги или фобии, от които страда пациентът;
  • раздразнителен ли е и при какви обстоятелства

 

Тези и много други въпроси трябва да бъдат уточнени, за да направи хомеопатът правилния избор. Особено важни са симптомите от тези области, които се отнасят до основни функции и поглъщат вниманието на личността. Всеки по необходимост обръща основно внимание на нещата, свързани с комфорта му, храната, секса, съня, отношенията с близките, финансовото състояние, работата, дома. Именно тези сфери от човешкото съществуване са от много по-ос­новно значение за предписанието на хомеопата, отколкото обичай­ните клинични детайли, насочващи към мигрена, язва и други. Разбира се, клиничната информация често играе роля при избора на лечебното средство, но в хомеопатичната медицина ролята й е много по-малка в сравнение с алопатията.

Ще илюстрирам казаното дотук с няколко характерни примера:

Случай 1

Жена на 39 г., дошла за пръв път на преглед през март 97 година. Основното й оплакване е стафилококова инфекция, датираща от самото й раждане, манифестираща се с алергии, чести инфекции на кожата и лигавиците, конюнктивит, гастрит, ларингит, цистит. От 21 годишната й възраст има прахова алергия, протичаща със задушава­не, замаяност и главоболие. На 32 години след лечение с Анаста (антистафилококова ваксина), получава силен световъртеж, придру­жен със шум в ушите - пищене, бучене, пулсации. Световъртежът се засилва сутрин при ставане, при навеждане, поглеждане надолу, ля­гане. Освен това пациентката е получила стрелкаща болка в лявото око и ухо, обрив и налепи около ануса, оток и болезненост във всички стави. По време на лечението с Анаста пациентката е получила диабет. През последните години е боледувала неколкократно от теж­ки бронхопневмонии.

Пациентката страда от фотофобия, зачервени лигавици и сърбеж по лигавиците, болезнени лимфни възли в шийната област и слаби­ните.

По природа пациентката е весела, много артистична, страшно обича природата и животните; забързана, има чувството че не й стига времето; чувство за обърканост във времето.

Всичките й оплаквания и тя самата се подобряват на море и по-малко на планина, влошават се от застудяване, влага, прах, мирис на цигари и бензин. Мениеровият й синдром се подобрява при заема­не на колянно-лакетно положение.

Пациентката има нужда от много сън, но е активна късно нощем; като спи, си отвива краката. Има голям апетит, обича да яде всичко, но особено предпочитание има към киселите и смесените храни.

Очевидното лекарство в този случай бе Medorrhin. След първо­началното влошаване, включително болезненост и подуване на мяс­тото на ваксината, пациентката прогресивно започна да се подобрява на всички нива. Девет месеца след предписването на Med., което е миазматично лекарство, на преден план излезе картината на Sulphur (тъй като всички симптоми се подобриха на вътрешно ниво и се засилиха в областта на кожата и лигавиците).

Още през първия месец световъртежът, шумът в ушите и алер­гиите изчезнаха окончателно, енергията, жизнеността и работоспо­собността се повишиха неколкократно. Сега, година и половина след началото на хомеопатичното лечение, при което се редуват през няколко месеца Sulphur и Medorrhin, жената се чувства добре, все още се появяват от време на време симптоми от страна на ставите и лигавиците, но имайки предвид закона на Херинг, това е един напъл­но закономерен лечебен процес.

Случай 2

Жена на 31 години, дошла за първи път на 13.05.98 г. със следните оплаквания:

Хрущялни израстъци в областта на гръдната кост, които поня­кога й причиняват нетърпима, прорязваща болка (тъй наречения в медицината синдром на Титце).

От девет години насам всяка вечер към 22 ч. получава пристъпи с гадене и повръщане, с тежест в сърцето, белите дробове и стомаха. До този момент никакво лечение не е имало ефект.

Шипове в шийната област с изтръпване на ръцете, схващане на врата, болка между плешките. Описаните симптоми се влошават след преумора и физическо натоварване.

Болезнена и обилна менструация; жълтеникаво течение с лоша миризма от пубертета до сега, придружено със сърбеж. Болки в яйчниците с изтръпване на краката.

Упорит запек по една седмица.

Лесно се уморява, раздразнителна е. Вика и крещи за дреболии. Има страх от кучета, хлебарки, големи бръмбари и прелетни птици. Страхува се от тъмно. Сънува кошмари. Като спи, се изпотява обилно по всички свивки.

Влошава се от студ. Ръцете и краката й са ледени. Обича много кисели неща, незрели плодове, рохки яйца. Не обича мляко и лук.

Като дете е боледувала често от бронхити. Имала е трудно детс­тво с баща алкохолик, който тормозил нея и майка й.

На пациентката бе изписано конституционално лекарство -Calcarea carbonica 1М, на базата на лошата поносимост към студ и влага; от вдигане на тежко и преумора; желанието за рохки яйца и кисели плодове; многобройните страхове от животни, насекоми и птици; взето беше предвид и лошото й отношение към баща й.

След лечебна криза, включваща силно главоболие един ден след вземане на лекарството, силни болки в костите като бормашина за пет дена, състоянието на пациентката започна да се подобрява. От тогава до сега не е получила нито една криза на прилошаване. Бол­ките в хрущялните израстъци напълно са отшумели. Изпотяването силно е намаляло. Много по-спокойна и работоспособна е. Страхове­те са изчезнали. Течението и сърбежът първоначално са се усилили, като постепенно намаляват.

Случай 3

Мъж на 71 години, дошъл за първи преглед на 15.01.97 г. От 4 години е с Паркинсонова болест, която „лекува" с Паркизан, Пирамем и Бромкриптин. Оплаква се от сухота на гърлото, обилно слюнкоотделяне, което се засилва вечер и нощем, тремор на ръцете. Лошо оросяване на пръстите на ръцете, които побеляват от студа. Много забравя. Има страх от високо.

Като дете е боледувал от полиомиелит, следствие на което левият крак е по- къс и по-слаб. Чувства се по-добре на хладно. Суха кожа, не се поти. Упорит запек, изпражненията са като овчи.

Поради специфичността на патологията му бе предписано Plumbum 6С.

След два месеца пациентът съобщава, че треперенето на ръцете му почти е изчезнало, въпреки че е намалил Паркизана от 10 mg на 2 mg. Слюнкоотделянето е намаляло с около две трети. Запекът е значително подобрен. Оросяването на пръстите е много по-добро. Няма промяна по отношение на паметта и енергията. Засилил се е пърхотът и сърбежът по главата.

Предписано му бе конституционалното лекарство Sulphur.

На контролния преглед пациентът съобщава, че се чувства много по-добре като цяло. Паметта му се подобрила. Всички останали симптоми продължават да се подобряват. Спрял е напълно Паркиза­на. Днес, почти две години след началото на лечението, пациентът продължава да се чувства добре, като веднъж на три-четири месеца приема Sulphur 200С.

Нагоре