« обратно към: Принципи и закони

04 януари 2012

Принципът на подобието в хомеопатията


Сборник доклади от трета национална конференция по "Класическа хомеопатия" 


Доц. д-р Станка Михалкова


homeopathic remedies4.jpgПринципът на подобието е залегнал в самото име на хомеопатията - от гръцки homoeos значи подобен, a pathos - страдание, т.е. подобно на страданието. Основният лечебен принцип „Similia similibus curentus" означава „подобното    се лекува с подобно".

Принципът на подобието е открит и приложен за пръв път от швейцарския лекар Парацелз (1493-1541). Чрез лечението на заболели миньори с лекарства, приготвени от металите, които са причинили заболяването, той доказва, че между привидно несъвместимите обекти - човешкия организъм и металите,  има някакво сходство. Парацелз стига до извода, че природата на лечението трябва да е подобна на природата на болестта и, лекувайки подобното с подобно, да се помага на природата, а не да се воюва с нея.

С това се прави преврат в медицината, която до този момент е прилагала принципа на противоположното, характерен за школата на Гален. Парацелз е имал много последователи, но един от най-значимите, който с работите си създава основата на Парацелзската школа, е фламандският лекар Ян Баптист ван Хелмонд (1578-1644). Между школата на Парацелз и тази на Гален се водели непримирими борби.

За рождена година на хомеопатията се смята 1796 г., когато Самуел Ханеман в своята статия „За новите принципи за определяне на лечебните възможности на лекарствените средства" за пръв път излага открития от него хомепатичен метод. Той съпоставя двата принципа на лечение - принципа на подобието, който се стреми да отстрани основната причина на болестта, и принципа на противоположното. Ханеман доказва, че принципът на подобието единствен води до възвръщане на здравето, докато принципът на противоположното лечение има само временни резултати и го отхвърля като увреждащ организма на човека. Според него всеки човек е уникален и неговата болест също е уникална. Това води до необходимостта от индивидуален подход при лечението, основан на принципа на подобието.

От времето на Парацелз до наши дни принципът на подобието многократно е доказал своето превъзходство, защото той е свързан с разбирането и прилагането на природните закони спрямо здравето на човека. Самуел Ханеман развива стройна лечебна система, основана на този принцип, и безспорно доказва неговите достойнства.Принципът на подобието в хомеопатията се прилага в следните аспекти:

1. При проучване лечебните възможности на хомеопатичните лекарства.

Всяко от хомеопатичните лекарства е проверено експериментално, преди да бъде приложено за лечение. Това изпитване е т.нар. „доказване". За провеждане на изпитванията се подбират доброволци, които трябва да са здрави и да не са употребявали скоро други лекарства - хомеопатични и алопатични. Те приемат продължително време изпитваното хомеопатично лекарство, без да знаят от какво е приготвено то. От тях се изисква през периода на изпитването да водят подробни записки за промените в своето състояние, независимо един от друг.

Водещият изпитването също ги наблюдава и беседва с тях. Материалите от периода на изпитване се обобщават и се обръща внимание на повтарящи се симптоми, а също и на тези, които могат да се характеризират като СРО - странни, редки и особени. Тази информация разкрива лечебните свойства на новото лекарство, което може да се прилага с успех при болни хора, чиито оплаквания са подобни на симптомите, появили се при доказването. Информацията при прилагане на лекарството в процеса на лечението също се регистрира и картината за лечебните възможности на това лекарство непрекъснато се допълва.

Ханеман сам и с помощта на сътрудниците си е изпитал над 600 лекарства. До 2000 година броят на хомеопатичните лекарства е нараснал на няколко хиляди и непрекъснато се увеличава. Техните пълни картини са описани в специални книги, наречени Материя медика, а характеристиката на лекарствата по симптоми е предста вена в реперториуми, които непрекъснато се актуализират. В наши дни натрупаният хомеопатичен опит е толкова обширен, че може да бъде използван цялостно само чрез съвременни компютърни програми, които също непрекъснато подобряват версиите си.

2. Друг аспект за приложение на принципа на подобието е при определяне на разреждането, в което болният трябва да приеме хомеопатичното лекарство, т.нар. „потенция".

Потенцията трябва да е съобразена с нивото на жизнената сила и да съответства на характера на заболяването и нивото, което е засегнато - физическо, емоционално или умствено.

3. При хомеопатичното лечение на различните случаи има три подхода, при които принципът на подобието се прилага по различен начин.

  • При конституционално лечение

Прави се задълбочено проучване на индивидуалността на болния и функционирането на неговия организъм на физическо, емоционално и умствено ниво. Установява се спецификата в проявяването на симптомите и особено на симптоми, характеризиращи се като СРО -странни, редки и особени. Взима се информация относно общите особености на организма - т.нар. модалности. Например дали е топлокръвен или зиморничав, при какви случаи състоянието му се подобрява или влошава, как реагира на различни въздействия от обкръжаващата го среда, дали едната страна на тялото му е по-засегната от другата и т.н. Установяват се психичните особености, страховете, как реагира при    гняв и тревожност, дали е общителен или затворен и др.

Информацията, получена в резултат от проведеното подробно хомеопатично интервю, се обработва. Разкрива се цялостната картина и се търси подобие с хомеопатичните лекарства. Избира се онова от тях, което влиза в най-голямо подобие с индивидуалните особености на болния. При показани близки лекарства се прави диференциална диагноза и се взима най-подобното.

При този подход, ако е намерено подобното лекарство, се получава общо възстановяване на здравословното състояние.

  • При лечение на оплаквания, причинени от външни фактори.

Това са различни случаи на отравяния с вредни вещества, силно емоционално преживяване, влияние на външни неблагоприятни условия, потискане на симптомите с алопатични лекарства и др. Когато установим, че проблемите са започнали от определен период, е необходимо да открием причината за болестното състояние. Това понякога е трудно, защото хората са я забравили поради насочване на вниманието към последствията от нея, които ги тревожат. Необходимо е да проучим внимателно периода, през който са започнали оплакванията.

Интересува ни всичко, което се е случило по това време и каква  е била първоначалната картина на болестното състо яние. Това е важно, защо- то в резултат от последващите лечения най-често алопатични, картината е променена под въздействие на лекарствата. Трябва да проучим до най-големи подробности спецификата при проявата на симптомите и особено най-необичайните прояви.

Ако се проведе хомеопатично лечение, основаващо се само на моментната картина, без да се вземе предвид причината, предизвикала проблемите, ефектът няма да бъде голям. Търсенето и предписанието на конституционално лекарство също едва ли ще доведе до трайно подобрение.

При тези случаи е необходимо да се избере лекарство, влизащо в отношения на подобие с причината, предизвикала оплакванията, и първоначалната картина, създадена от въздействието на тази причина. В процеса на лечение ще наблюдаваме последователна поява на стари симптоми в обратен ред - от края към началото на заболяването. След преминаването през първоначалната картина се възстано вява обичайното състояние на организма.

  • При остри състояния

Избраното хомеопатично лекарство трябва да влиза в отношения на подобие с моментната картина на оплакванията. За целта е необходимо да се установят   и най-малките подробности в проявата на симптомите, промяната в модалностите в сравнение с обичайното състояние, промяната в психичното състояние  и др. Понякога е много трудно да се стигне да интересуващата ни специфична информация, защото хората са свикнали да боравят с общи понятия и не обръщат внимание на подробностите. Най-добре е сами да се ориентираме в моментната картина.В тези случаи колкото по-пълно е подобието между моментната картина и лекарството, толкова лечебният ефект ще бъде по-бърз и по-траен.

Правилното приложение на принципа на подобието в хомеопатичната практика прави работата на класическия хомеопат разнообразна и изсле- дователска. Процесът на лечение се превръща от механичен процес (вземане  на стандартното алопатично лекарство) в една съзнателна дейност, в която взема активно участие и самият пациент, който се наблюдава и отчита настъпващите промени. Докладите, включени в програмата на конференцията, са много разнообразни по тематика и ще ви дадат възможност да се запознаете със спецификата на приложение и резултатите от лечение по принципа на подобието.

Нагоре