« обратно към: Принципи и закони

13 юли 2011

Бо­лес­ти­те са “про­дукт” на мис­ле­не­то


Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"



Ва­лен­ти­на Бан­че­ва

homeopathy1.jpgСпом­ням си как пре­ди ня­кол­ко го­ди­ни с ис­к­ре­но от­ча­я­ние пи­тах ед­на от ан­г­лийс­ки­те ни пре­по­да­ва­тел­ки от Лон­дон­с­кия ко­леж по клас­ки­чес­ка хо­ме­о­па­тия, Ан­дже­ла Ний­дъм как ще ле­ку­ва­ме бъл­га­ри­те с хо­ме­о­па­тия, ка­то те до­ри не са чу­ва­ли за нея.

А тя ми от­вър­на: "Го­во­ри­те та­ка, за­що­то не зна­е­те кол­ко са кон­сер­ва­тив­ни ан­г­ли­ча­ни­те!" От­то­га­ва на­сам бъл­га­ри­те чу­ха дос­та за хо­ме­о­па­ти­я­та, бла­го­да­ре­ние и на то­зи вес­т­ник, но не са мно­го оне­зи, ко­и­то на­ис­ти­на я въз­п­ри­е­мат и раз­би­рат. Поч­ти все­ки ден ми се на­ла­га да от­го­ва­рям на ед­ни и съ­щи въп­ро­си на па­ци­ен­ти и имен­но за­то­ва се­га се опит­вад да дам "ко­лек­ти­вен" от­го­вор.

Не знам да­ли кон­сер­ва­тив­ни­те ан­г­ли­ча­ни се до­ве­ря­ват по­ве­че на хо­ме­о­па­ти­я­та (за­що­то с нея се ле­ку­ва крал­с­ко­то се­мейс­т­во, а принц Чарлз ле­ку­ва до­ри ов­це­те си та­ка), но знам, че на­па­ти­ли­ят се и мно­го лъ­ган бъл­га­рин е по-ве­рен на прин­ци­па "око да ви­ди, ръ­ка да пип­не". За хо­ра­та с под­чер­та­но ма­те­ри­а­лис­тич­но мис­ле­не е мно­го труд­но да раз­бе­рат как мо­же да ги ле­ку­ва ле­кар­с­т­во, в ко­е­то ня­ма до­ри ед­на мо­ле­ку­ла от ве­щес­т­во­то, от ко­е­то е нап­ра­ве­но (осо­бе­но във ви­со­ки­те раз­реж­да­ния).

Хо­ме­о­па­тич­ни­те ле­кар­с­т­ва се при­гот­вят по спе­ци­а­лен на­чин чрез  мно­гок­рат­ни и пос­ле­до­ва­тел­ни раз­реж­да­ния и су­ку­сии (раз­т­ръс­к­ва­ния), це­ля­щи да из­в­ле­кат ле­чеб­на­та ин­фор­ма­ция на ве­щес­т­во­то, от ко­е­то са нап­ра­ве­ни. Ба­ща­та на хо­ме­о­па­ти­я­та Са­му­ел Ха­не­ман, при мно­гоб­рой­ни­те си ек­с­пе­ри­мен­ти ус­та­но­вил, че кол­ко­то по-раз­ре­де­но е ед­но ле­кар­с­т­во, тол­ко­ва ле­чеб­на­та кри­за е по-ле­ка и въз­дейс­т­ви­е­то на ле­кар­с­т­во­то вър­ху бо­лест­та е по-сил­но.

Ед­на мо­ле­ку­ла от оп­ре­де­ле­но ве­щес­т­во, пос­та­ве­на в сил­но раз­ре­ден во­ден или спир­тен раз­т­вор за­е­ма сво­е­то нор­мал­но по­ло­же­ние в прос­т­ран­с­т­во­то, об­г­ра­де­на от мо­ле­ку­ли­те на раз­т­во­ри­те­ля. Та­ка се по­лу­ча­ва ед­на един­на енер­гий­на сис­те­ма меж­ду ве­щес­т­во­то и раз­т­во­ри­те­ля - хо­лог­ра­ма. Вся­ка час­ти­ца от хо­лог­ра­ма­та ста­ва из­точ­ник на ин­фор­ма­ци­я­та, но­се­на от ця­ла­та хо­лог­ра­ма. Ето за­що ед­на кап­ка или ед­на гра­ну­ла ле­кар­с­т­во пре­на­сят ин­фор­ма­ци­я­та на це­лия раз­т­вор без за­гу­ба на си­ла­та на ле­кар­с­т­во­то.

Ди­на­ми­за­ци­я­та (по­тен­ци­ра­не­то) на хо­ме­о­па­тич­но­то ле­кар­с­т­во е про­цес, при кой­то се пре­да­ва енер­гия от ле­кар­с­т­во­то към раз­т­во­ри­те­ля, в кой­то ос­та­ва да съ­щес­т­ву­ва ин­фор­ма­ци­он­но-енер­гий­но по­ле. Чо­ве­кът е ед­на ин­фор­ма­ци­он­но-енер­гий­на сис­те­ма със свое ин­фор­ма­ци­он­но-енер­гий­но по­ле. Сле­до­ва­тел­но хо­ме­о­па­тич­но­то ле­кар­с­т­во въз­дейс­т­ва вър­ху би­о­хо­лог­ра­ма­та на чо­ве­ка.

Един квант енер­гия е дос­та­тъч­на, за да се по­лу­чи кван­то­во-хи­мич­на ре­ак­ция и съ­от­вет­но фи­зи­о­ло­гич­но-те­ра­пев­ти­чен ефект чрез ен­док­рин­на­та, нер­в­на­та и имун­на­та сис­те­ма. Хо­ме­о­па­тич­ни­те ле­кар­с­т­ва про­ме­нят енер­гий­но­то по­ле на чо­ве­ка, та­ка че ние от­к­ри­ва­ме съ­от­вет­с­т­вие меж­ду за­ко­ни­те на кван­то­ва­та фи­зи­ка и кван­то­ва­та хи­мия и хо­ме­о­па­ти­я­та неп­ре­къс­на­то.

Хо­ме­о­па­тич­ни­те ле­кар­с­т­ва под­по­ма­гат про­це­са на са­мо­ре­гу­ла­ция. Вис­ши­те цен­т­ро­ве на ре­гу­ла­ция на прис­по­со­би­тел­ни­те си­ли на ор­га­низ­ма са хи­по­та­ла­мус и аде­но­хи­по­фи­за. Хи­по­та­ла­му­сът и аде­но­хи­по­фи­за­та са син­х­рон­но дейс­т­ващ ор­ган (мо­зъч­но-ен­док­ри­нен), в кой­то нер­в­на­та ин­фор­ма­ция се пре­об­ра­зу­ва в хор­мо­нал­на. В мо­зъ­ка се  про­веж­дат троп­ни хор­мо­ни в ми­ни­мал­ни ко­ли­чес­т­ва, съ­из­ме­ри­ми с хо­ме­о­па­тич­ни­те до­зи, ко­и­то оси­гу­ря­ват про­из­вод­с­т­во­то на хор­мо­ни в хи­по­фи­за­та и от­там на­до­лу по ос­та на ен­док­рин­ни­те жле­зи - щи­то­вид­на, ти­мус, над­бъб­реч­ни и по­ло­ви жле­зи.

Друг чес­то за­да­ван въп­рос е "Хо­ме­о­па­тич­ни­те ле­кар­с­т­ва се пра­вят от бил­ки, на­ли?"... Хо­ме­о­па­тич­ни­те ле­кар­с­т­ва се пра­вят не са­мо от бил­ки, а и от ми­не­ра­ли и ор­га­нич­ни ве­щес­т­ва.

Свик­на­ли с хап­че­та­та "ан­ти" - про­тив гла­во­бо­лие, про­тив ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра, про­тив без­съ­ние, про­тив вся­как­ви бол­ки и т.н., па­ци­ен­ти­те ни чес­то не­до­у­мя­ват за­що, след ка­то са взе­ли хо­ме­о­па­тич­но ле­кар­с­т­во сим­п­то­ми­те им не са­мо, че не из­чез­ват вед­на­га, а до­ри се за­сил­ват (т.нар. ле­чеб­на кри­за) и ос­вен то­ва се по­я­вя­ват и ста­ри, от­дав­на заб­ра­ве­ни със­то­я­ния.

Стре­ме­жът на чо­ве­чес­т­во­то на вся­ка це­на да из­бег­не стра­да­ни­е­то е съз­да­ло ус­ло­вия за про­цъф­тя­ва­не­то на мощ­на­та фар­ма­цев­тич­на ин­дус­т­рия и ней­ни­те пре­па­ра­ти про­тив вся­как­ви сим­п­то­ми.

Ос­нов­на греш­ка на ста­ро­то мис­ле­не оба­че е в от­но­ше­ни­е­то към сим­п­то­ма. Той не са­мо не е наш враг, той е най-вер­ни­ят ни съ­юз­ник в бит­ка­та с бо­лест­та. Ос­вен че на­соч­ва вни­ма­ни­е­то ни към проб­ле­ма, сим­п­то­мът по­каз­ва ин­ди­ви­ду­ал­на­та ни ре­ак­ция към стре­са, към проб­ле­ми­те, про­ме­ни­те и об­с­то­я­тел­с­та­та в на­шия жи­вот. За­що­то е яс­но, че не е тол­ко­ва важ­но как­во ни се случ­ва, а как­во е от­но­ше­ни­е­то ни към не­го.

Сим­п­то­ми­те са­ми си оти­ват, ко­га­то бъ­де лик­ви­ди­ра­на при­чи­на­та на бо­лест­та, а то­ва обик­но­ве­но изис­к­ва вре­ме, не е ка­то да по­тис­неш ня­ка­къв си там сим­п­том. То­ва е вре­ме­то, не­об­хо­ди­мо за пре­чис­т­ва­не (де­ток­си­ки­ра­не) на ор­га­низ­ма и за нас­тъп­ва­не на про­ме­ни в съз­на­ни­е­то. А съз­на­ни­е­то не слу­чай­но е бав­но под­виж­но и ста­бил­но Ако не бе­ше та­ка, ние всич­ки щях­ме да бъ­дем лу­ди.

Ед­на от на­пад­ки­те сре­щу хо­ме­о­па­ти­я­та е че се на­мес­ва в кар­ма­та на чо­ве­чес­т­во­то - стра­да­ни­е­то. Но из­г­леж­да,че ле­чеб­ни­те кри­зи са кар­ма­та, ко­я­то чо­ве­чес­т­во­то пла­ща, за да пос­тиг­не ле­ку­ва­не­то (Ви­тул­кас).

Не­съм­не­но въз­п­ри­е­ма­не­то и раз­би­ра­не­то на хо­ме­о­па­ти­я­та изис­к­ва да изос­та­вим ста­рия на­чин на мис­ле­не.

Не мо­га да не при­пом­ня за­бе­ле­жи­тел­на­та ми­съл на Айн­щайн: "Важ­ни­те проб­ле­ми не се ре­ша­ват на съ­що­то рав­ни­ще на мис­ле­не, на ко­е­то сме ги съз­да­ли".

Всич­ки бо­лес­ти и важ­ни проб­ле­ми, пред ко­и­то сме из­п­ра­ве­ни ние, хо­ра­та, са про­дукт на на­чи­на ни на мис­ле­не. Чо­ве­кът, смя­тан за един от най-блес­тя­щи­те умо­ве на пла­не­та­та, ни каз­ва, че за ре­ша­ва­не­то им ще бъ­де не­об­хо­ди­мо но­во мис­ле­не!

Нагоре