« обратно към: Ваксини

04 октомври 2011

Хомеопатичната гледна точка за ваксините

Статията е предоставена с любезното съдействие на списание   "Класическа хомеопатия"


Лилия  Димитрова

 

„Луи Пастьор работи в своята лаборатория“, картина от 1885 година на финландския художник Алберт Еделфелт

 

Дебатът около ваксинациите датира от 18 век, още от първите опити на хомеопатията да имитира естествения имунитет, получен при боледуване. В медицинските среди съществува привидно съгласие по този въпрос, отношението на хомеопатите варира от пълно  отрицание до приемане на ваксинациите при известни условия, а явното противодействие на ваксинационната политика е доста рисковано начинание. Целта на тази статия е да се запознаете с развитието на хомеопатичните възгледи за ваксините от времето на Ханеман досега.

Луи Пастьор, който се смята за бащата на модерна­та ваксинационна теория и терапия, разглежда човеш­кото тяло като обект на ин­вазия на микроорганизми от външната среда, срещу кои­то имунната система трябва да се бори. При тази борба често по някакъв начин се създава доживотен имуни­тет. Идеята на ваксинирането е организмът да придобие такъв имунитет без да е пре­карал заболяване и това се постига като изкуствено в не­го се въведат отслабени или убити болестотворните аген­ти или части от тях. По времето на Ханеман единствената известна вак­синация е тази срещу едра шарка.

Практиката да се из­ползва гной от мехурчетата при заболяване от вариола е известна отдавна в Средния и Далечния Изток. Съвремен­но значение й придава анг­лийският лекар Едуард Дженер. Той открил, че зара­зяването на човек със секрет от кравешка сипаница пре­дизвиква подобно на едра шарка заболяване в по-лека форма. Самата дума вакси­нация идва от латинската ду­ма vacca, която значи крава. Последвало широкото при­лагане на ваксината за пред­пазване от непрекъснато избухващите в Европа епиде­мии от вариола. А дебатът за ефективността й започнал веднага - между тези, които смятали, че по този начин са­мо се разпространява едрата шарка и тези, според които това е единственият начин за предпазване от болестта.

Самуел Ханеман е писал малко за ваксинациите, но отбелязва в първото издание на „ Органон на лечебното из­куство" през 1810 г., че ваксинирането срещу едра шарка е пример за закона на подоби­ето. Повечето му бележки са за същността на този закон и по-специално за това, че две подобни болести не могат да съществуват едновременно при един и същи човек. В § 46 на Органона четем: „...кравешката сипаница, достигнала максимума на своето развитие, вследст­вие изразеното сходство, хомеопатично значител­но отслабва развиваща­та се след нея едра шарка и съществено намалява тежестта и...".

По-късно в шестото издание на Органона той добавя следната забележка: „Изглежда поради тази причина, а именно след разпространяването на ваксината на Дженер приготвена от кравешка сипа­ница, човешката едра шарка вече никога не се появи епидемично, докато преди 40-50 години почти всеки град, посетен от нея  загубваше поне половината, а често и три четвърти от децата си вследствие на тази ужасна болест." В съшия параграф Ханеман казва: Много наблюдатели съобщават, че ... кравешката сипаница съвършено и окон­чателно излекува аналогични, често пъти дълго съществуващи мъчителни кожни обриви у деца."

Явно Ханеман е смятал, че ваксината на Дженер може едновременно да предпази от епидемии и да има лечебно действие, когато се използва против подобни болестни състо­яния. Той никъде не заявява, че вижда някак­ва вреда от този подход, използващ действи­телна болестотворна материя. Но ако прило­жим за ваксините неговата основна позиция при предписването на лекарства, а именно -за да се избегнат лекарствено индуцираните болести лекарствата трябва да се дават в най-малката възможна доза и според индиви­дуалната възприемчивост (реактивоспособност) на пациента, става ясно, че на тези условия не отговарят нито ваксината на Дже­нер, нито сегашните ваксини. А ваксинацията, прилагана от Дженер, подсказва на хомеопатите нов подход - из­ползването в потенцирани форми на патоло­гичните тъкани и материи, т.е. нозодите.

В края на живота си Ханеман приема направе­ния от Херинг пръв нозод (Psorinum) и в „Хроничните болести" дава своята гледна точка за нозодите: „Аз казах хомеопатично използване, при което то не остава idem (същото); дори приготвената субстанция от краста да бъде давана на същия пациент, от който е взета, тя не остава същата, като може да бъде използвана само в потенцирана форма... Но динамизацията ... я променя и я модифицира... Така потенцирана ... субстанцията от краста (Psorin), когато се приема (от пациента), вече не е същата като суровия оригинал, а е само similli-тит (нещо най-подобно). Между idem и simillimum няма междинно звено, както би могло да се мисли." Ханеман може би се е притеснявал за последствията от използването на нозодите, направени от болестна материя, и по-късно променя позицията си.

Той казва, че използ­ването им не е хомеопатия, а изопатия (по-скоро принцип на равенство, отколкото прин­цип на подобие). Но това не попречило нито на Херинг, нито на колегите му да продължат експериментите си с нозодите. Следващата критична бележка за вакси­ните идва от малката книжка „Vaccinosis..." на Бърнет, английски хомеопат от края на 19-ти век. За първи път в английската хомеопатична литература е представена идеята, че ваксинацията може да внедри болестно състояние в жизнената сила, което Бърнет нарича ваксиноза. Той го разграничава от добре известните реакции непосредствено след ваксинация, известни като ваксиния.

Идеите на Бърнет стават основата на хомеопатичната гледна точка за ваксинациите. Той издига на ново ниво изследванията на много немски хомеопати като Бьонингхаузен, Кукел, Румел и др., забелязали последст­вията от ваксинацията за едра шарка и опит­вали се да ги лекуват с Thuja. Бърнет е пър­вият, който убедително показва опасните последствия от ваксинирането или използва­нето на действителни болестотворни мате­рии за предпазване от сериозни болестни със­тояния. Той заклеймява опасните експери­менти на Кох с използването на материални дози туберкулозни бацили, довели до смърт­та на много хора.

След което Кох предлага използването им в потенциран вид - извест­ното хомеопатичното лекарство Tuberculinum. Бърнет смята, че ваксинацията нарушава състоянието на динамично равновесие в ор­ганизма. Независимо, че се използва, за да предпазва от болест, едновременно с това тя предизвиква такова болестно състояние, за­щото е направена от патогенен материал. Съгласно хомеопатичните представи жизне­ната сила непрекъснато се опитва да редуци­ра последствията от промененото състояние на организма (когато ваксинацията дейст­ва') и това води до латентната й слабост. Ха­неман счита това за проява на сикотичния миазъм, а главното лекарство за сикозата и гонореята, с което успешно са лекувани постваксиналните симптоми от вариола, е Thuja. Бърнет въвежда радикалната представа, че реакцията при ваксиниране, т.е. ваксинията, не е знак за това дали ваксината е била „приета", т.е. успешна. Той смята, че ако има силна реакция с локално подуване, зачервя­ване и треска, тогава жизнената сила е спо­собна да се пребори както с ваксината, така и с действителната естествена болест. Спо­ред него, ако човек „не отговаря" на ваксина­цията (т.е. профилактиката „не е приета"), това е защото ваксинацията се имплантира върху жизнената сила като болестно състоя­ние и поражда сериозни хронични проблеми, известни като ваксиноза.

Бърнет пише: „Ваксинираният човек е отровен с вируса на ваксината; това, което се нарича при­емане, е фактически конституциалната реакция (обратно действие - reaction), докато организмът се освобождава пове­че или по-малко от въведения в него вирус. Ако човекът „не приеме" ваксината и ВИ­РУСЪТ Е АБСОРБИРАН, „приемането" става хроничен процес - парези, неврал­гии, пъпки, акне и др. Колкото по-слабо организмът „приеме" ваксината, толко­ва по-вероятно е той да страда от хро­нични ваксинози, т.е от предизвикана ваксинационна болест в нейните хронични форми, най-често невралгии и парези."

За Бърнет защитата, предизвикана от вак­сина, всъщност е създаване на болестно със­тояние, в резултат на което жизнената сила не е толкова чувствителна, колкото нормал­но би трябвало да бъде, за да отговори адек­ватно на естествен болестен причинител: „Ваксинираният е човек, който страда от ваксиноза... това е болестно състоя­ние, което го предпазва от едра шарка..." Тези заключения са в пълно съответствие с представите на Ханеман, че две подобни болести не могат да съществуват едновре­менно в организма. Бърнет прави няколко основни извода за ваксинациите: -    Резултатът от защитата с ваксини е на­маляването на хората заболели от определе­на болест, но не и намаляване в действител­ност на броя хора, умрели от нея. Той се позо­вава на това, че ваксинацията, която е слаба форма на болестта, предпазва само тези, ко­ито са със слаба възприемчивост към болес­тното състояние и в действителност не пред­пазва възприемчивите. -      Ваксинационната защита зависи от вре­мето и дозата, което не означава, че епидеми­ите ще бъдат избегнати.

- Ваксинацията не е хомеопатия, защото :  хомепатията е система за лечение, а не система  за предпазване, но тъй като ваксинаци­ята действа на принципа на подобието, сле­дователно е по-правилно да се нарича хомеопрофилактика.
- Ваксинациите като тези на Пастьор и Дженер с използване на материални дози, биха завършили с неуспех, защото създават само временен имунитет, няма индивидуална дозировка и водят до дълготрайни хронични последствия. Това в действителност би увеличило съшо и смъртността, защото в допъл­нение към ваксинозата, ако такъв човек се разболее от болестта, за която е ваксиниран, по-вероятно е той да умре, отколкото, ако се разболее без да е ваксиниран. Бърнет смята, че единственият сигурен начин хомеопрофилактиката да бъде успеш­на е като се използват потенцирани болестотворни агенти. Той намеква, че дори и хомеопатичната профилактика е временна, защо­то се редуцира с времето от жизнената сила.

Следвашите възгледи на хомеопатията за ваксинациите идват от работите на Клоуз и Робъртс в първата половина на 20 век, наблюдавали много случаи с вредни последствия от ваксини в клиничната си практика. Те не са на едно и съшо мнение по въпроса дали ваксинациите действат по закона на подоби­ето.

Клоуз смята, че може би ваксинирането е приложение на принципа на подобието, но самият метод е грешен и опасен: ..Хомеопатията се отличава от методи­те на ваксина или серум-терапията, въп­реки уверенията, че тези методи се бази­рат на хомеопатичен принцип. ...

Доказа­но е експериментално и клинично, че та­кива методи не са необходими, че тези резултати ... могат да бъдат постигна­ти по-сигурно, по-бързо и по-пълно с при­лагането на хомеопатично предписани лекарства в нематериални дози, през ес­тествените пътища на тялото, откол­кото насилствено чрез инжекции или по друг начин.

" Робъртс защитава късната гледна точка на Ханеман, че използването на болестен ма­териал е изопатия, а не хомеопатия, и не е пример на закона на подобието, а на закона за идентичността. Той смята ваксинирането за опасна практика и казва, че зад нея дебне бедствието рак, по това време вече заплаш­ващо света.

Витулкас в книгата си „Науката хомеопа­тия" дава детайлно описание защо ваксина­цията е болестотворен причинител и води до същото нарушаване на жизнената сила, как­то заболяванията или алопатичните лекарс­тва. Той твърди, че ваксинацията не е хомеопатична, защото не е индивидуална. Спира се върху интерпретацията на трите възможни реакции при ваксинация: слаба реакция, сил­на реакция и много силна реакция. Слабата реакция или липсата й означава, че жизнена­та сила не е достатъчно силна, за да се про­тивопостави на шока. Силната реакция пък показва, че жизнената сила може успешно да преодолее шока от ваксината, но така не е „защитена" при ваксинацията (макар че тази защита се дължи на изкуствено потискане на естествената възприемчивост на организма към болестния причинител). Много силната реакция показва, че има силна възприемчи­вост, но жизнената сила не е достатъчно сил­на да превъзмогне шока и се появяват сери­озни проблеми.

В книгата си „Здраве и болест - един нов модел", Витулкас поставя следните въпроси: ..- възможно ли е под влияние на стреса от ваксината природата (организмът) да реагира непредсказуемо, като пренастрои дълбоките си защитни структури ... така, че човек да не може повече да се защитава от бъдещи болести? -възможно ли е, употребявайки такива мощни агенти, да ускоряваме изявата на латентните предразположения към оп­ределени хронични болести? - кой би могъл да предскаже с каквато и да е степен на сигурност дълготрайните последствия от подобни интервенции в най-дълбоките структури и функции на човешкия организъм." Хомеопатичната практика все по-често се сблъсква със случаи на значително влошава­не на здравето след ваксинация, които трябва да се лекуват като състояния с ясна причина, обхванати с термина „никога не е бил добре след...".

Мнението на Р. Московиц е обобщение на неговия опит и наблюдения: „ Това е едно опасно неразбиране и претен­циите, че ваксината ни 'имунизира' или ни защитава от остри заболявания, са точ­но обратното на истината. Тя факти­чески вкарва болестта все по-дълбоко в организма и ни кара да й даваме постоян­но убежище, като в резултат отговорът ни към нея става все по-слаб и възмож­ността да се излекуваме или от само себе си да разрешим този проблем намалява все повече и повече."

Докато за ваксините хомеопатичната об­щественост в момента споделя доста общи възгледи, не така стои въпросът с другата от идеите на Бърнет - за хомеопрофилактиката.
Австралийския хомеопат И. Голдън в книга­та си „Ваксинациите? Преглед на рисковете и алтернативите" представя своя обширен десетгодишен опит с използването на нозоди от ваксини. Той смята, че профилактиката с потенцирани ваксини, прилагани последова­телно подобно на задължителния имунизационен календар предпазва децата от опасните заболявания, но същевременно потвържда­ва, че само малка част от тях в действител­ност се срещат с тези болестотворни причи­нители, за които обичайно се ваксинират.

Противниците на хомеопрофилактиката пък се аргументират, че трябва да се лекува наистина съществуващо болестно състояние или епидемия. Не се ли обърква лечение с профилактика - две различни понятия? Но и Ханеман е използвал Belladonna превантив­но срещу скарлатина със същия успех, както и като лечебно средство... Дали последствията от ваксинациите зави­сят от конституционалната и миазматична чувствителност на индивида - по този въпрос няма много информация в хомеопатичната литература. Общоприето е мнението, че предразположението към ваксинационнен шок лежи в сикотичния миазъм.

Рудолф Верспур забелязва в своята практика, че опреде­лени конституционални типове са посклон­ни към здравословни проблеми след ваксиниране. За тях е по-вероятно да имат някакви мозъчни проблеми или да умрат след вакси­нация. Неговият опит показва, че децата Sulphur, Pulsatilla, Silicea и в по-малка степен Calcarea са по-склонни към хронични възпа­ления на ушите, екземи, астма и различни други проблеми, свързани с ваксинациите в детството. След лечение на ваксинационния шок се наблюдава чувствително подобрение на тяхното здраве. За Pulsatilla и Silicea тази чувствителност е логична - те са свързани със сикотичния миазъм. По-малко ясно е за Calcarea и Sulphur, но Кент и Робертс смятат Calc. за антисикотично лекарство. Що се от­нася до Sulph., то той е полихрест и главно лекарство за фундаменталния миазъм - псора. Без псората нямаше да има болест. Sulphurът според Верспур представя фактът, че ние имаме чувствителност, способност да ре­агираме на болестотворните причинители. А реакциите са много силни, когато едновре­менно присъстват силен псоричен и сикотичен миазъм.

От всичко казано дотук може да се напра­ви следното заключение за мнението на хомеопатите от Ханеман досега: ваксинационната практика не е в съответствие с хомеопатичните принципи за здраве и лечение и мо­же чувствително да засили придобитата или конституционалната слабост на организма.
Как работи имунната система е все още мис­терия. Възможно е експлозията на някои от сегашните хронични болести като множест­вена склероза, рак и ревматоиден артрит да е била предизвикана от определени ваксина­ции. Възможно е последствията да се проявя­ват след 10-15 години.
Едва ли е случайно съвпадението, че мултиплена склероза почти не се среща в страните, които до преди 20 години не са имали задължителни имуниза­ции. Дали туберкулозната ваксина е причина за взрива от случаи на ревматоиден артрит?

И може би е важно да се вслушаме в думите на един известен философ: ,,Няма значение дали човек вярва или не вярва на нещата, кои­то вижда; важно е да повярва, че ги вижда.".

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

  1. Витулкас, Г. Здраве и болест - един нов модел, Анхира, С, 1996.
  2. Витулкас, Науката хомеопатия, Анхира, С, 2000.
  3. Ханеман, С. Органон на лечебното изкуство, Анхи­ра, С, 1996.

Burnett, J. С. Vaccinosis and its Cure with Thuja; with Remark on Homeoprophylaxis, 1884. Golden. I. Homeopathic Disease Prevention, Homeopathy Online, A Journal of Homeopathic medicine, 6/2000. Hahnemann, S. Chronic Diseases. Verspoor, R., The Homeopathic View of Vaccination, Homeopathy Online, A Journal of Homeopathic medi­cine, 2/1997

Нагоре