« обратно към: Хомеопатични случаи с растения и животни

14 декември 2011

Синдромът "улични кучета"

Сборник доклади от  третата национална конференция по Класическа хомеопатия


Румяна Йончева

Кметът Софиянски се оказа кмет на шофьорите. Имаме си магистрали, имаме си много коли по пътищата и по тротоарите; имаме си изгорели газове, имаме си отрязани тополи, отрязани са зелените храсти и люляци по каналите, спасително радващи софиянци, които си нямат село за събота и неделя.

Все повече си нямаме и птици, те умират без знак за помощ. Като няма вода и трохи по тротоара, те тъжно поглеждат в очите някой любител на чистотата и отиват да умрат на скришно. Никой не се сети да направи хранилки или къщички за птиците. Гледаме да си оправим бизнеса, да си очистим града... После да побегнем в планината или на село, за да се съвземем. Сред природата, чиито признаци в града току що сме пренебрегнали или дори унищожили. А селянинът - уважава или не уважава природата - той си я има. Да, но някои от тези хора идват в града. И съвсем спират да я уважават. Искат бетон, офиси, коли, тишина и чистота. Никакви там птичи песни или пък кучешки лай - та това е като на село... - възмущават се те! И се заемат да сложат ред. ...И сложиха.

В началото имаше проект за уличните кучета: да ги съберем, да ги кастрираме и да ги върнем по местата им, за да си пазят територията. Така естествено те ще изчезнат. Защото известен естествен закон е, че ако изведнъж изчезнат кучетата от един квартал, веднага пристигат други на тяхно място, и още - че ако се убиват масово представители на един вид, популацията му става по-активна. Столичната община и зелените патрули решиха също да се построят приюти за кастрацията и временното пребиваване. Освен това много хора можеха, ако имат желание, да осиновят някое от обезпаразитените и ваксинирани бездомни кучета за свой домашен любимец. Отпуснаха се добри пари, пристигнаха пари и от чужбина.

Но никакви приюти и нищо от замисленото не се случи. Появи се концентрационният лагер за кучета „Зоомилосърдие", с доста тъмната му слава за масови жестоки кучешки убийства, за присвояване на средства и връзката му с фирма за кучешки кожи. Появи се „Мировяне", за което като място за кучета може да се говори само с думата „смърт".

България все още се въздържа от закон за защита на животните. Предполагам, че всички негласно искат първо да си изчистим улиците от тъжните бездомни кучета. Но освен че някой незаконно прави пари, какво се случва с хората в същото време? Междувременно омърсихме много души и изкривихме много умове. Моите наблюдения от практиката ми са само от София, но смятам ефекта от подобно явление за общочовешки.

Убийствата с отрова, токсичното пробождане със стрелички и откровените убийства на малки кучета пред очите на хората породиха двоен ефект: на низките страсти и на истерия от съчувствие и безсилие.

Първото често се изявява в закани на татковци Lycopodium'n: „Ще го застрелям тоя помияр", и някои наистина стреляха по уплашените животни. Stranonium и Belladona крещяха с все сила - вече социално подкрепени - пред вида на някой опашат слисан екземпляр. Възбудата от жестокостта накара невръстни Anacardium'n и Medorrhin'n да помогнат на делото, въоръжени с пръчки, камъни, прашки, псувни и омраза. Да гониш и убиваш се оказа полезна игра.

И обратната страна: много деца се прибираха разплакани в къщи, станали свидетели на насилия над животните. Понякога носеха куче-сираче на затруднените си родители. Carcinosin'ите на квартала прибраха всичко застрашено вкъщи. Така се появиха стопани на по десет животни, недоволни съседи, обиди, заплахи, заслужени каустикуми, игнации, нат-мури, фосфори, аетузи, стафисагрии и хина.

Статуквото се защитаваше главно от Каli'ите и други по-патологични любители на реда и скандалите. Една от най-истеричните фобии се разпространи от страна на медиците и бе подета от медиите: Кучетата застрашават децата ни с ухапване и кожни заболявания и още: В болниците умират толкова хора от кучешка тения.

За първото искам да припомня, че най-хубавото нещо, което може да се случи на една рана, е да бъде старателно облизана от домашния любимец. И това, че уличните кучета се свеждат до най-способните да оцелеят екземпляри. Така че, това са животните с най-добра имунна защита, което прави слюнката им най-антисептичната. И когато куче е ухапало някой, не ви трябват нито антибиотици, нито тетанус (наоколо няма селскостопански животни), нито ваксина против бяс. Бесни кучета в София няма, защото ако имаше, те лесно се разпознават. Освен това, ако има съмнения, трябва ви само превантивна или показана доза Lyssin - хомеопатично лекарство нозод. А вместо да претърпите тетанус ваксинация, по-добре капнете в устата си Ledum или Hypericum. Няма да се разболеете.

Ухапване от куче се лекува първо с Arnica за стреса и кръвонасядането и второ - с Ledum за пробивната рана и за дезинтоксикация. За да се предпазите от ухапване - говорете на кучето, ефектът е поразителен, и никога не пищете. Помислете, че лаят е техният начин на общуване. В краен случай се наведете все едно, че вземате камък - веднага ще побягнат, защото са се напатили от общуването си с хората.

По въпроса за тенията има подробна статия по темата във вестник „Хомеопатия за всички", бр. 20, м. юли 2000 г. Накратко, ехинококоза (кучешка тения) няма да има, ако мием добре зеленчуците и ако не хвърляме вътрешностите на заклани животни в достъпни за кучетата места. И ако никой не ги храни със суров дроб или черва, където те паразитират.

Освен това не всяка киста в черния дроб е тения. И смъртните случаи „от кучешка тения" много често са от токсичните лекарства, които се използват за унищожаването на паразитите на територията на тялото.

За тения едно от най-добрите хомеопатични лекарства е Sabadilla, която парализира и убива студенокръвните организми. Добре следват Silica за изхвърлянето или China за обезводняването.

Има още съпътстваща патология, която не зависи от събитията, но все по-гласно се изразява като недоволство, намерило отдушник. Например Nux-v. крещят, че не могат да спят от лая на кучетата, но след като кучетата ги вземат оттам, пак не могат да спят. Arsenicum и неговите съединения подемат панически темата за хигиената, увличайки всички сифилитични типове по темата болести, смърт, антисептично ежедневие, мисия да дезинфекцират живота си.

И така, ето че улиците ни са по-чисти, нощите ни - все по-тихи, но душите ни - все по-смачкани. Страхът и жестокостта са двете страни на една и съща болест, от която най-много страда човешкият свят, и от която ние няма да се избавим, защото си мислим, че здравето просто е в чистотата. Да, само че вътрешната. А външната чистота е за красота, и тя е в хармонията, не в насилието над природата. Здравето не е стерилност и изолация, а способността да запазиш вътрешен баланс и адекватност към външната среда. Този скъпоценен комфорт се постига по-скоро с нежност и със сигурност се руши от насилие.

Нагоре