« обратно към: Хомеопатични случаи с растения и животни

01 януари 2012

Четири случая от ветеринарната практика

Сборник доклади от първата  национална конференция  " Класическа хомеопатия"


Румяна Йончева

 

За студентите по хомеопатия и за всички, които обичат животните.

Позволете ми с няколко думи да припомня принципите на кла­сическата хомеопатия, защото когато ги приложите към животни, ще изпитате истинско удовлетворение:

-заради осезаемия зов на истина­та;

-заради голямата невинност и заради великото Диво,благоволило да ни навести в този скъсал с естественото град.

То ни помага да не забравиме невидимите нишки на виталната сила, идваща от извора на любовта.

И така:

1. Класическата хомеопатия е холистична практика. Тя зачита физическото ниво на съществуване редом с това на мислите и чувствата. Казват, че животните нямат чувства, моят опит показва (ако имате нужда да ви уверявам), че те имат много горещи и раними чувства. За мислите не мога да твърдя нищо, но тяхното място успешно можем да заменим с много силните им сетива, които приемат инфор­мацията от разстояние. Всички знаете за техните реакции още преди да сте стигнали входната врата, при смърт на близък човек, при земетре­сение и пр. Сетивата им са на границата между физическото и емоцио­налното ниво и играят огромна роля за общото състояние.

2.Класическата хомеопатия третира не симптома, а търси при­чината за него; тя се старае да приведе в порядък принудените да работят в компенсация - т.е. патологично - функции на съществото.

3.Хомеопатията работи на принципа на подобието. Картината, която „снема" хомеопатът при животни представлява: поведението, обкръжението, събития, наследственост, хранене, проведено лечение, ниво на жизнената енергия. Не трябва да забравяме, че се лекува не външната причина, а „почвата", върху която възникват проблемите. С други думи, причината, поради която този организъм не се е спра­вил с агресора, общ за всички наоколо. Симптомите служат като пътни знаци към центъра на случая. Това е главното отклонение от нормалните реакции. Когато съдим за „нормални реакции", естест­вено трябва да вземем предвид навиците, адаптацията и разбира се -породата

4.Центърът на случая редуцира лечението до едно единствено лекарство, което е в състояние да възстанови баланса на животното на всички нива. Това лекарство, както знаете трябва да е най-подобното. При животните до него ще се доберем главно с наблюдение. Така че, моля, не ги лекувайте по телефона - имам лоши спомени от такова лечение - и не съдете само по приказките на стопаните - те нямат необ­ходимата дистанция, за да съзрат проблема. За щастие не винаги е така.

Специфични правила:

1.Често отговорът за диагнозата на животното в къщи се съдър­жа в патологията на стопанина. Така че, когато решавате лекарство­то на някой любимец, първо си съставете мнение за „връзките, които му се налага да поддържа" и за микроклимата, в който живее.

Поня­кога цялото лечение се състои в това - да му позволите да спи в краката на този, когото обича, или да си има къщичка, или детето да не го тероризира, когато са насаме, да не се чувства предаден от своя господар, когато го водят на лекар, да не му се подиграват или някой в къщи да го смята за противен. Не че и такива неща не се тушират от хомеопатични лекарства (използвани класически), но оставите ли поддържащата причина, уязвимото място ще бъде винаги ранено. При домашните любимци това най-често е душата.Те живеят най-ин­тензивно на емоционално ниво. Техните телесни болести са обикно­вено следствие от емоционални травми.

Затова... погледнете ги в очите... и когато срещнете отговора, ще започнете да се сещате за лекарството. Не давайте бързо Arnica за счупен крак - защото може би животното е искало да умре, а е успяло само да си счупи крака... По-добре се попитайте: защо не е било цяло чувството му за съхра­нение, защо е станала, всъщност, злополуката? Ако се научите да правите това с животни, с хората ще ви бъде по-лесно - тогава техните думи или самочувствие няма да объркват случая.

2.Това „двойно виждане" животно/стопанин често се изразява в следния затворен кръг: човешки проблеми - болно животно - лекари -инжекции - състрадание - пари - безсилие - недоумение - примирение - евтаназия, загуба, тъга, празнота - човешка болест или ново животно.

Затова, дори горното да ви звучи пресилено - опитайте се да потърсите смисъла на общата хармония - на съжителството и проб­лемите в човешката половина - в семейството, работата и пр. Може би после ще сте във възторг от резултатите.

Чрез домашното животно вие ще подарите много мъдрост и помощ на човека до него, а нали това се иска от нас най-осезаемо...?

Тъжното куче Чоки

Чоки беше дребничък дакел. Беше случай от ранната ми прак­тика и за първи път го видях на улицата. Тогава той не беше тъжен,беше безразличен. От два месеца беше на антибиотици и витамини. Не му се ядеше, не му се вървеше, беше кльощав, с много лоша козина и с обилни секрети от очите. Дадох му Phos-ac*.

Дълго време нямах новини. После ми казаха, че „се съвзел" и дори започнал да лае. После неговата собственичка заминала за две седмици на почивка и като се върнала, го завела на лекар, защото го намерила с тежък конюнктивит (възпаление на лигавицата, обвива­ща отпред очната ябълка и вътрешната страна на клепачите, сълзене, секрет, понякога гноен). Два дни редовно му слагали предписаните капки, секретът беше спрял, но кучето рязко се влошило. „Ослепява" - каза тя. Отидох у тях.

Дамата беше богата, красива, глезена, зани­маваше се с мода и често пътуваше. Чоки стоеше неподвижен на нейното легло и следеше с очи само нея, нищо друго не го впечатля­ваше. Беше като пухена възглавничка, ако не бяха очичките. Но тези очи бяха замъглени, губещи кафявия си цвят. Той нямаше сили да се премести, беше му студено. Трепереше. Беше опасно да го пресилвам с погрешно лекарство, нямаше енергия, за да се справи.

Поръчах да го подсилят с глюкоза, витамин С, и ако може с храна. Когато на другия ден се приближих до него, изтръпнах: в ириса имаше сухи дупки. Той агонизираше. Започнах да му давам лекарство след лекар­ство: за изтощение, за сухота, за загуба на течности, за липса на телесна топлина, за ступор... Той временно се подобряваше и тогава, като усетеше ръка наблизо, облягаше глава на нея.Разбира се присъстваше Phosphorus**, в полунощ му дадох Arsenicum album***, но не подейства отново.

Кучето не се оправяше, нямаше надежда. Беше по-добре да го оставим да умира спокойно. В 3 h си тръгвах, дамата каза, че не може да понася смъртта. Изглеж­даше достатъчно здрава, за да й поръчам да му държи лапичките до края. На другия ден отидох, тревожейки се за нея. С присъщия лукс на тази къща навсякъде бяха запалени свещи. Снимката на Чоки беше поставена в рамка и красеше шкафа; цветя, възглавнички... Тя каза, че се е справила и че той издъхнал кротко половин час след като съм си отишла.

Влезе баща й и, говорейки за него, спомена колко е тъгувал Чоки винаги, когато тя е отсъствала... Дамата беше разведена с мъжа си и тъгуваше за него, ревнуваше го от новия му живот, не харесваше никой друг; спомените за него често изплуваха във връзка със сина им, с почивките им, с това, че сега сама трябва да е „истински мъж", за да се справя. Разбрах, че е много тъжна. И ми идваше да се разкъсам. Разбира се, че Nat-mur. витаеше в тази къща, където всичко не признаваше, че е тъжно, разбира се, че Чоки имаше сухите очи на Nat-mur., поради изчерпаните или потиснати сълзи.* Той е бил сам без нея. Той й е бил любимец и утеха, той е попивал нейната тъга, а после тя е изчезвала и къщата е ставала празна и голяма за малкия дакел. Погледнах капките за очи - бяха на натриева основа. Сетих се и за това, че дамата беше наложила безсолна диета в къщи - защото и тя ядеше без „бялата отрова"... Бях много ядосана на себе си. Nat-mur. ми дава­ше голям урок.

А и защо толкова трябваше да се занимавам със физи­ческото му състояние, вместо да поседя и да си поговоря с тези хора...След няколко дни тя ме покани да видя новото й куче. Беше същата порода, имаше същото име. Тичаше, лаеше щастливо, имаше панделка на главата. „Същият Чоки, нали!" - сочеше тя снимката. Сияеше, обсипваше го с нежности. Всичко беше наред... нямаше нужда да й давам лекарства - тя беше намерила своето. Животът продължаваше с новата пухена възглавничка. Ето, мислех си, някои хора не искат да разбират, те пропускат да се излекуват, но винаги ще намират как да се подобряват. А кучета много...

Папагалчето Папи

Един ден мои съседи ми се оплакаха от папагалчето „Корела", купено преди няколко дни от близкия магазин „Екзотика". Беше жълтозелено и се предполагаше, че е от мъжки пол. Беше болно -гъбички - беше казал ветеринарният лекар, а един техен познат говорел за краста.

Когато го погледнах, бях потресена от окаяният му вид. Под крилата нямаше перца, а болезнено разранена кожа, а отпред на гърдите, посред лимоненожълтата му перушина зееше кървавочервена дупка. С човката си то самоубийствено продължава­ше да се чеше в раните си и в паузите хвърляше изцъклен и безраз­личен поглед наоколо... Не можех да не си спомня за славея на Оскар Уайлд...

В началото Папи е бил настанен в стаята на момиченцето - на горния етаж, но то се качвало там само вечер и, за да не се чувства самотен, бил пренесен долу в хола заедно с царствената си клетка. Там винаги имаше хора, но папагалчето оставаше тъжно и болно.Както знаете, има лекарства, които силно действат върху кож­ните проблеми.

Sulphur - ако си горещ, сърбящ, задръстен и мръсен; Psorin - ако изглеждаш още по-мръсен, отчаян, безнадежден и изос­тавен; Rhus-tox. - ако си неспокоен, „не те свърта" и те е страх, че нещо ще се случи. Те се влошават или подобряват от топло, студено или влажно време, сутрин или вечер, и т.н., но това малко можеше да помогне при папагалчето.

Чудех се кое от тези лекарства да му дам. Спря ме това, че много малко знаех са този вид папагали и реших да се поинтересувам. Затова отложих лечението за един ден и наминах на другата сутрин покрай екзотичния магазин. Мислех да разпитам за този вид и да ги понаблюдавам. Но още от вратата погледът ми попадна върху голямата клетка с „корели". Вътре бяха 5-6 броя, шумни, пъстри, подскачаха, викаха, въртяха главички, беше една голяма и някакси уютна сутрешна суматоха. Казаха ми, че са били още повече вътре, някои от тях скоро били продадени. Това ми стигаше .

Върнах се при моите познати за да погледам Папи и да си помисля малко. После му дадох лекарство не за гъбички, не за обриви, не са паразити - а за тъга, за загуба, за раздяла, за неспособност да останеш сам.

Лекарството е Ignatia - растение. Из­ползвали са го монаси в миналото като лечебна трева - за сърдечна мъка, за безпокойство и тъга. Наречено е на монаха Игнатий Лойола (1491-1556), който чрез медитация прозрял, че може да постигне покой и благодат, ако търси бога не другаде, а вътре в себе си. След два дни отидох на гости на пациента. Той беше много променен. След още една седмица в клетката имаше пухкаво жълтозелено папагалче, което викаше и се въртеше, кълвеше доверчиво всичко, каквото му подадеш и се люлееше на халката в средата на клетката.

След месец научих, че е весел, лети из стаята, закача се и не спира да вика или чурулика. Раните бяха отдавна забравени.

Хрътката Мойра

Това е доста тъжна история за най-красивата Борзой, която бях виждала. Момчето, което си я взе, беше самотно. Тя беше ангелски бяла и разстройващо нежна. Мислех си, колко ли мощен трябва да бъдеш, за да опазиш такава красота в нашият живот. Беше още малка, когато бащата на момчето дойде от провинцията болен. Имаше гангрена на левия крак до глезена, пиеше много, пушеше и все се караше на жена си. Имаше много висока захар в кръвта и операцията можеше да е фатална.

Синът беше убеден, че трябва да го лекува хомеопатично. За бащата това беше досадно сверяване, наблюдение, проверка на кръвта, разпитване, диета, ежедневни дози... беше напрегнато тежко лечение.Той вече не изпитваше влечение към алкохола, захарта се стабили­зира около 6, бяхме успели да ограничим гангрената да не пълзи нагоре беше далеч от опасността от сепсис... беше време за операцията.

Операцията се състоя 4 месеца след началото на лечението. След нея нямаше усложнения, нямаше фантомни болки, нямаше нужда от успокоителни (имаше Arnica). Главните лекарства в хода на проведе­ното лечение бяха: Arsenicum album, Phosphorus, Lachesis, Secale. Алопатични лекарства нямаше. Проблемът сега беше само психически -прощаваше се с липсата на част от левия си крак. Той върна цвета на лицето си и възстанови силите си. Но пак се караше много на жена си, която предано се грижеше за него, а за лечението с хомеопатия бе запазил спомена само за досадните разпити и съвети.

През целия този период Мойра предпазливо надничаше от вра­тата и обикновено я прогонваха като досадница. А на нея й се играе­ше, разхождаше. Никой нямаше време за нея. Живееше в коридора и често й се караха „че е непослушна". Нейните разходки заприличаха на такива, чак когато бащата си замина за провинцията.

Но тя беше някак пораснала без да свикне, бягаше надалеч и момчето трудно я връщаше. То беше уморено и изнервено и много й се сърдеше.. Един ден, боричкайки се с едно куче, тя си нарани глезена. Постепенно той се наду и стигна големината на пъпеш. Никакво лекарство не й помогна. Диагнозата беше рак на костта. Предложиха ни ампутация, предложиха ни евтаназия... Не можехме да се примирим. Phosphor е едно от най-добрите лекарства за рак на костите и той много я облекчаваше, но не я спасяваше.

Мойра скоро умря, разкървавявайки топката на глезена си. Момчето каза, че погледът й бил спокоен. Била е красива както винаги. Проблемът беше задния ляв глезен. По това време новините от провинцията бяха, че бащата на момчето вече ходи с протезата си и е излязъл от депресията.Нека не правя изводи от тази история. Предлагам за да си вземе от нея всеки каквото може.

Кистозният тумор на Чара

Чара е боксер на 4 години. Живее в Драгалевци. Израснала е с игри и любов. Затова ми се стори странна диагнозата злокачествен тумор, поставена след операция и биопсия на малка киста отляво на гръдния кош. Вече втори месец оттам сълзеше лимфоподобен секрет и раната не се затваряше.

Най-странното беше, че животното повръ­щаше спонтанно всеки две-три минути, без някакъв признак, че ще го направи - така, изведнаж и между другото, без да обръща внимание на това. Междувременно се качваше на прозореца и лаеше по колите, душеше припряно навсякъде, беше възбудена и шумна и някакси не можеше да се спре. Стопанката на Чара е имала проблеми с тежко нараняване и опасност за живота на сина й, когато майката на кучето е била бременна с това котило (и тя живее в същата къща).

Мислех си -може би Чара е соматизирала този страх за здравето на близък, което е симптом на Carcinosinum, но нямаше картина на това лекарство. Ако трябваше просто да дам подобното лекарство, картината беше на Hepar sulphur (напрегната, нервна, заплашваща, избухлива, оскъ­ден секрет с вероятно вътрешно възпаление). Не разсъждавах повече какво става, просто дадох показаното лекарство.

Ханеман (Органон на лечебното изкуство) казва, че не ни е дадено от Бога да разберем болестите, просто трябва да дадем подобието. И аз го дадох в потен­ция 200.

Дадох на стопанката и едно шишенце Calc-sulph. в случай, че прогнозата ми се сбъдне - от раната да започне да тече повече секрет. След няколко дни разбрах, че повръщането е спряло същия ден.До десетия ден секрецията много се е засилила при всяко напрягане на мускулните групи около раната. След втората седмица, в която кучето беше на Calc-sulph 6С, ми се обадиха за да ми кажат, че при натиска при поливането на секрета изпод кожата на Чара е изскочило „нещо".Беше малко страшно... Поисках да го видя - приличаше на малко клонче, обрасло с плът като с мъх. Сложено беше в спирт и занесено на изследване... Най-накрая, едвам дочакали от нетърпение резултатите, разбрахме, че това беше ... осил (!) Беше чудесен ден за хомеопатията, всичко е било толкова невинно и опасно!

Сега можех да поразсъждавам: осилът е достигнал стомаха и е предизвикал с дразнене спазматичното повръщане. Hepar-sulph. е понасъбрал около нашественика необходимата лимфа и умиращите клетки от възпале­нието, a Calc-sulphurica е изтласкала всичко това навън. Това са главните насоки на физическо ниво на двете разновидности на кал­циевия сулфат, с които се придвижи този случай. * * *

Споделям с вас два неуспешни и два успешни случая, за да ви спестя заблудата, че хомеопатията лекува всичко. Но най-хубавата част на това лечение е, че успехът е толкова по-вероятен, колкото по-добре сте разбрали своето животно.

Няма да се наложи да стоите стъписани и безпомощни пред прекалено респектиращите диагнози на латински. Когато се случи беда - кожни проблеми, стеснение на пикочните пътища, кръвоизлив след катастрофа - след като овладе­ете опасността с острото лекарство, замислете се за извора на проб­лемите.

Някакъв стрес, някаква липса на любов - и после идва бедата; животното вече не е хармонично и е лесна жертва на болести и инциденти. Веднъж лекували с хомеопатия животните си, стопаните дават и получават повече любов и разбиране, което подобрява атмос­ферата в къщи. А това е порция щастие за тях. Сега често ми се случва да получа за Нова година картичка с благодарности и пожелания от котарака еди кой си, или от друг космат пациент.

Любовта, чиито рани хомеопатията лекува, се връща с чудесна обратна сила при тези, които са разбрали причината за една беда.

Нека сега да направим няколко извода, които смятам че следват:

-Хомеопатията не е сугеетия, както твърдят противниците й.

-Тя няма много общо с методите на ветеринарната медицина, освен физическия обект като елементарна анатомия и физиология.

-Гледните точки са различни, могат да се подпомагат, но не могат да се конкурират.

-Ветеринарната хомеопатия може и трябва да работи като класическа, т.е. не симптомът е център на случая, а причината. Това е висшата практика и не трябва да лишаваме животните си от нея.

Когато имаме случаи като „ракът на Чара", не трябва да сме фаталисти и ненужно да драматизираме. „Винаги, когато теоретизирате, трябва да сте стъпили здраво на земята".

Това са често повтаряни думи на моя учител Питър Чапел.

 

 

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Phos-ac (фосфорна киселина) е лекарство за апатия и изтощение след загуба на флуиди.

Phos. се дава при особено силна нужда от присъствие, общуване.

Ars. е лекарство за влошаване в полунощ, с паника, студенина, деструктивни,разяждащи процеси с парене.

Natrium muriaticum е лекарство за особени самотници - те страдат по единствен и несъществуващ любим, но не споделят това пред никой. В същото време са добри слушатели за мъката на другите.

Нагоре