« обратно към: Хомеопатични случаи с растения и животни

09 май 2012

Ветеринарна хомеопатия

ВЕТЕРИНАРНА ХОМЕОПАТИЯ

Сборник доклади от втора национална конференция по Класическа хомеопатия

 

Румяна Йончева

 

 

Ще ви разкажа един случай с питбул, който умря преди да си получи правилното лекарство, ще ви изложа главните принципи на класическата ветеринарна хомеопатия и накрая ще ви предложа някои полихрести, конституционално подходящи за по-известни по­роди кучета.

И така, двама рокери доведоха при мен мъжки питбул, ужасно подут в лицето. Разбрах, че е участвал в борба, т.е. гладиаторска среща на кучета. Импулсът ми беше да се развикам и да ги изгоня, но явно им беше страшно мъчно за кучето, и второ - на мен ми беше много жал за невинния герой.  Беше отекъл, беше на дупки, очите едва се виждаха - замъглени, краката му трепереха и не го държаха; казаха, че е отслабнал много за един ден. Имаше мускулести плътни крачета, но ребрата му се брояха. Беше получил вече ветеринарна медицинска помощ: антибиотик, система с глюкоза и витамини и катетър. Беше повърнал някакви парчета от кокал и кръв. Решихме, че е от кокала. Носът му беше запушен и дишаше с усилие. Дадох му рутинно Arnica. Същият ден беше проял, но вечерта пак го завели на система. (Смя­там, че в това състояние всяко насилие от този вид може да стане капката, от която да прелее чашата.) Тогава той спря да яде, пиеше малко, но отокът поспадна. Вече беше взел China. През нощта се беше влошил. Борех се да не му слагат нова система. И без това вените на лапите му бяха с  хематоми. Давах му China и от време на време глюкоза през устата. Момчетата току що бяха разбрали колко много го обичат, но искали да се докаже, че той е велик. После щял да остане за разплод - много високо платен! Вярваха в него и той не ги беше разочаровал - беше се бил 3 часа с  високо темпо (!) До „dead end" -почти. Ако е готов да се бие до смърт, питбулът е много висока класа.

Кучето повърна тъмна кръв и аз разбрах, че ми трябва Arsenicum. Дали да слушам приказките, че е отровен от конкуренцията... се питах, докато отивах да взема лекарството. Не  можеше да е и от самия бой - кучетата не се удрят в корема или гърдите... В това  време рокерът разказваше как е видял в кой момент се е замъглил погледът на кучето - когато другият борец го захапал за носа толкова задълго, че отгоре на носа избили мехурчета и очите му започнали да гаснат. Ако си помислите колко боли като ви ударят леко по носа, ще си представите ужасната болка от тази хватка, която е и смъртоносно продължителна. Тогава разбрах: смъртта -  главната тема на Arsenicum, той е разбрал тогава за смъртта. И усетил, че може да умре, че ще умре. Нищо не може да спаси едно куче, решило, че ще умре. Освен, може би, хомеопатичен Arsenicum album. Но когато го донесох, той беше вече издъхнал, с още една система, забита в крачето му.

Много тъжна история. И много угнетяваща. При все, че ви спестявам най-големите жестокости. Освен важния съвет да носите колкото можете повече лекарства със себе си при остър случай, ми се иска да ви предам най-важното от хомеопатичната ветеринарна практика:  Докато не разберете какво става, вие сте извън случая. Единственото лекарство е равно на въпроса „какво става" и какво не е нормално. Кръвотечение, обрив, екзема, повръщане, ентерит, анорексия, глисти... всичко това е само един пътен  знак. Отговорът е зад въпроса „защо организмът го е допуснал". Дори лигавицата на червата остава резистентна на паразитите, ако на кучето не му се е случило нещо лошо. Разбира се, може да дадете острото лекарство, но то няма да излекува трайно случая, защото не засяга причината.

Ветеринарната хомеопатия може да лекува само ако разбира. Част от патологията на света е, че животните не са разбирани от голяма част от стопаните, нито от ветеринарите. Понякога те са принудени да се примирят с някой стопанин, за който знаят, че не е в ред.  Принудени са да търпят операции, антибиотици и кортизони, само защото стопаните им така мислят, че е добре. Те са оставяни в школи, пансиони, на бабата или на балкона, а после са лекувани с кортизон за екземата, например. Това са  безсмислени жестокости. Проблемът е в любовта, ревността, предателството, изоставянето, тъгата... Тези наши приятели изпитват десет пъти по-силно от нас такива поболяващи чувства.

Познание и желание за ветеринарния хомеопат не е достатъчно. Безусловно необходимото качество е способността за емпатия - вчувстване. Останалото е проникновение, наблюдателност и познание на специфичния език на вида: Например, защо една  котка уринира в леглото ви и защо едно куче ще го направи. Кучето стига дотам от силна болка, страх, или немощ, а котката по този начин само дава да се разбере, че нещо не й е в ред. Това е акт на настойчиво изискване при нея, а при кучето - на отчаяна безпомощност. Изключения, разбира се, има - капризната булонка например, може да постъпи котешки.

Освен това трябва да се познават характерите на различните породи - като нрав. Това ще ви спаси от грешката да смятате,че един ротвайлер е станал тъжен темерут, кокерът - весел досадник, булонката - капризна, сетерът - игрив. Те просто са си такива, оттам нататък се отчита патологията.  Е, висшият пилотаж е да отчетете самото получаване на породата, тъй като това по правило става по патологичен начин, а после травмата, както знаете, се  повтаря в свои разновидности.

Но нека засега да споменем само някои възможности за консти­туция на няколко породи.

Далматинци - Pulsatilla,  Chamomilla; Сетери  - Phosphor, Argentum nitricum; Ротвайлер - Sulphur, Aurum, Plumbum.; Кокер спаньол -Coffea, Phosphor; Булонка - Chamomilla, Calc-carb., Tuberculin; Доберман - Arsenicum, Nitric acid; Улично куче - Psorin - за изоставено и отчаяно, Arsenicum - за мръзнещо и изплашено, Sepia - за враждебно настроено и мрачно, Pulsatilla - безпомощно, умилкващо се и изоста­вено, Sulphur - весело и мърляво, Arnica - стреснато мрачно, отбяг­ващо ви. Ако го разберете, има шанс да го спасите от каквато и да е болест с това лекарство.

В заключение ще кажа нещо за стопаните: можете да излекувате кучето или котето си само с любов и присъствие. Така са лечими повече от 50% от случаите. Не винаги ви трябва лекарство.

Нагоре