« обратно към: Хомеопатични случаи

02 януари 2012

Емоционалното тяло - ключов момент в лечението на човека

Сборник доклади от първата  национална конференция " Класическа хомеопатия "


Валентина Дишева

Древен шумерски текст гласи: „Плътта и духът са двете форми на твоето съществуване в пространството и времето. Кой­то пренебрегне едното от тях, попада в хаоса."

Както знаем, хомеопатията разглежда човека като съвкупност от духовно (умствено), емоционално и физическо тяло, като послед­ното е оживявано от специфична субстанция, наречена „жизнена сила".

Във връзка с това разглеждане ще цитирам мнението на г-н Витулкас (едно от водещите имена в съвременната хомеопатия):

„Умственото и духовното съдържание на личността са истинска­та й същност. Ако са разстроени вътрешните способности да се достига по-високо ниво на съзнание, то е загубена самата идея за възможността съзнанието да еволюира. Какъв е тогава смисълът на живота?...

В наши дни слабостта в емоционален план е един от най-тежките здравословни проблеми. Като цяло това ниво е недоразвито следо­вателно, ранимо. Видим е почти пълният провал на възпитателните системи в опита им да ориентират правилно младежта в емоционално отношение. Образованието се фокусира изключително върху физи­ческото възпитание и интелектуалното обучение.

Здравословното емоционално изразяване се подценява и критикува... Като краен ре­зултат младежите преминават през силно разочароващи ги преживя­вания, което втвърдява емоциите им и понякога ги умъртвява напълно... Така се стига до общество, състоящо се от хора, които не могат да влязат в контакт с чувствата си, и не са в състояние разумно да ги управляват, когато те избликнат".

Нашите емоции доста често са ключът към болестите и болките ни. Те са причинени от мисленето ни, но в основата на страданието ни са нашите чувства. Именно емоцията създава силни вълни от енергия и тя превръща някои от нашите преживявания в болка. Не умът, а емоционалното ни тяло изпитва болка, и тя ни показва, че сме поели в грешна посока.

Докато умът е създал импулса да изследва себе си (първоначална причина за разделението на Съзидателния Извор), то любовта е създала познанието, което отново свързва частите. Умът ни позволя­ва да научим повече за себе си, докато емоцията ни държи във връзка с това, което действително сме. Затова именно емоционалното ни тяло може да поправи нашите физически изживявания и да им при­даде стойност. То е връзката ни с потока на универсалната цялост.

Умовете ни са последното оръжие за нашето спасение, защото те ни водят към по-голямо разделение на самите нас. Способността да използваме емоционалността в живота си на физическо ниво е клю­чът за това да разрешим на емоционалното ни тяло да ни отведе към цялото вътре в нас. Да проследим накратко връзката на емоционал­ното тяло с физическите органи и системи:

Белият дроб е свързан с главния мозък. Капацитетът на мозъка е в зависимост от дихателната мощ. Той е единственият орган, който може да бъде контролиран от главния мозък, като останалите органи се управляват от нервната система несъзнателно. Освен дихателната функция, белите дробове, като приемат венозната кръв от тялото, подобряват кръвообращението и прочистват кръвта, т.е. те играят важна роля за физическото и психическо прочистване.

Когато човек има някаква неприятност, когато нещо го измъчва, той ускорява дишането си, дори въздиша, което е инстинктивно движение за ду­шевно облегчение. Хората с болни бели дробове се оплакват непре­къснато, лесно плачат и много кашлят. Те често са угрижени и меланхолични.

Стомахът е отговорен за енергията, необходима за интелектуал­ната работа, за идеите. Той разгражда страстите и нисшите желания на човека.

Далакът реагира на тревогите, безпокойствието и мъката. Гри­жите му вредят, човек „минира" кръвта си. Когато далакът не е в добро състояние, може да се очаква нервна депресия, липса на про­зорливост. Двойката далак-панкреас управлява и волята.

Човек с болен черен дроб лесно се гневи, изпитва тревога и безпокойство, има креслив глас, търси кусури, самозалъгва се, изпит­ва угризения.

Жлъчният мехур е свързан със смелостта на личното мнение, с решителността, с укори, гордост, язвителност.

Дебелото черво е тясно свързано с еволюцията и промяната. Които не еволюират, не се променят в необходимото време и не проявяват гъвкавост, често страдат от запек. Връзката между правото черво и промяната се установява от склонността да получим запек или диария в случай на крайни или бързи промени или пък при внезапни вълнения.

Сърцето е център на любовта, сигурността и радостта. То е интуитивно и държи сметка за всичко. Цитат от Дийпак Чопра потвърждава интуитивните ни догадки и усещания: „Вселената при­тежава много интересен механизъм, с който ви помага спонтанно да правите правилен избор. Той е свързан с усещанията във вашето тяло - чувство за комфорт и чувство за дискомфорт.

В момента, в който съзнателно правите своя избор, насочете вниманието си към сърцето и го попитайте как да постъпите. После почакайте отговора - физи­чески отговор във формата на усещане. Само сърцето знае верния отговор."

Емоционалните травми са свързани с отношенията ни с околни­те, с контактите ни със света. И тъй като светът е нашето огледало, то емоционалните травми, всъщност са нашите проблеми, които трябва да решим, да преодолеем. Те са моделите, в които сме засти­нали и КОИТО блокирач- правилното протичане на част от жизнената ни енергия. Те отразяват конфликта ни със света, както и нашите вътрешни конфликти в крайна сметка.

Колкото по-дълбока е една емоционална травма, толкова по-да­леч е тя от съзнанието ни, скрита на „сигурно място" в дълбините ни. И толкова по-трудно е да се стигне до нея. Защото организмът си е изработил съвършена система за защита и когато не може да прео­долее болката и да се справи с нея, той я „скрива", временно „забравя" за нея, прави се, че я няма. И тъй като болката, все пак, се соматизира някъде в тялото ни, на това място остава една „капсулирана болка" (или капсулирана, застойна енергия). Организмът маркира мястото и протичащата енергия го обтича, но то си остава проблемно остров­че.

Хомеопатичните лекарства, или както още ги наричаме - „любов в шишенца", разрушават старите травмени модели, разблокирайки проблемните места, и жизнената енергия възстановява своя ход.

Тук е мястото да отбележим ролята на любовта за здравето на човека, за здравето на нашите взаимоотношения.

Най-важното пос­лание на Исус Христос касае нея - „Обичай ближния като себе си". В тези прости думи се крие ключът за нашето здраве. За жалост, по редица причини, човечеството като цяло все още не е в състояние да изпълнява този завет. Човекът все повече се затваря в себе си и изолира от останалите, все повече не може да се справя с негативните си чувства и става все по-болен. И всичко изглежда като омагьосан кръг, от който няма излизане.

А верният изход е прост и единствен: „Обичай ближния като себе си". Другият изход е самота, отделеност, липса на любов, смърт... Защото сме отхвърлили живота, защото той е заедност, той е съзидание и разрушение, движение, комуникация, но по определени закони, които го съхраняват. И в основата на живота е любовта. Тя е силата, която ни свързва с Цялото, която ни създава усещането за комфорт и щастие.

Емоционалните травми са многообразни - като започнем от родовата, минем през травмите на детството и юношеството, пред любовните, колегиални, професионални и семейни, които като че не свършват цял живот...Все страдаме и страдаме. И все сме неразбрани, неоценени и, о, каква несправедливост, нелюбими... Разглеждан от гледна точка на емоционалното ни тяло, т.е. на нашата душа, живо­тът ни би бил една постоянна болка, страдание, низ от травми - с малки проблясъци - искрици светлина и любов. По повод на това ще споделя написани редове от юношеството ми:

„ Страдам. И моята същност е болка. Опровергавам науката - градивен елемент на моето тяло е не ато­мът, а мъката."

Подсъзнателно въпросът за причините за болката ни занимава постоянно, често това става и съзнателно, защото всички искаме да сме щастливи, обичани и хармонични. Но, изглежда, не си даваме сметка и не искаме да видим как ние самите обичаме, какво даваме на околните. Защото има съвършен закон за съответствието, изразен чрез нашата мъдра поговорка - „Каквото посееш - това ще пожъ­неш". И нещата пак стигат до простичките думи: „Обичай ближния като себе си".

Този, който ги изказа, е знаел повече от нас за устройс­твото на Вселената и за законите, които я управляват. И ни е дал тези закони. Наш е изборът - дали ще ги разберем, дали ще ги приемем, дали ще ги спазваме...И дали ще сме живи. И ако избираме да си отидем, да прекратим живота си - това, трябва да осъзнаем, се дължи на безлюбие, ние просто сме забравили да обичаме, ние не искаме да даваме от себе си, тежи ни, а искаме да получаваме, да сме центърът на света, а не негова частица. Ако осъзнаем, че безлюбието е причина за нашата болка (и душевна, и физическа) и започнем да се променя­ме, животът ни ще стане друг, ще видим света с нови очи и ще сме благодарни, че сме успели да го направим.

Ролята на хомеопатичното лечение, включващо задължително първоначално интервю, изписване на хомеопатично лекарство и проследяване, изискващо периодични контакти - разговори с лекува­щия хомеопат - всъщност е именно тази - помага ни да осъзнаем проблемите си, да се върнем към тях, да си ги припомним, да ги видим с други очи; дава ни сили и енергия да ги преживеем, и да простим - на себе си и на участниците в съответния травматичен модел. Хомеопатичното лечение ни свързва с любовта, отваря сър­цата ни и ни прави малко по малко, крачка след крачка да се чувст­ваме свързани с другите, да ги обичаме повече, да ги разбираме повече, отстоявайки себе си.

Хомеопатията ни връща назад, към душите ни, прочиства енер­гийните канали (и съответно органите и системите в тялото ни) и ни прави да се чувстваме хармонични и щастливи индивидуалности, създадени, за да творят с любов.

Понякога, макар и рядко, това осъзнаване е мигновено, то е като просветление. В хомеопатията, за щастие, ставаме свидетели на чу­деса - и те са именно тези мигове, в които отделният човек се свързва с Цялото. Щастието е неизмеримо.

Навярно всеки от нас има поне един такъв случай в практиката си, защото, всъщност, това е нашето лечение. Лекувайки пациентите си, ние лекуваме себе си. Защото в природата и Вселената всичко е взаимосвързано и взаимозависимо - от най-малките частици до най-големите обекти и в основата е тяхната еднаква същност - енерго-ин-формационна.

Известният хомеопат г-н Витулкас определя здравето на емоци­онално ниво като „свобода, произтичаща от липса на страсти, в резултат на което се стига до динамично състояние на мир и ведрина (ударението е на думата динамично). Това не е просто състояние на липса на чувства, произхождащо от интелектуална дисциплина с цел контролиране на емоциите; това е състояние, при което човек може свободно да изпитва целия спектър от човешки емоции, без да бъде заробван от тях на моменти."

В рамките на емоционалното ниво могат да бъдат обособени като поднива и йерархично подредени следните емоционални състо­яния: неудовлетвореност, раздразнителност, тревожност, фобии, мъ­ка, тъга, апатия, суицидни депресии (този списък е непълен и приблизителен).

Всеки човек е създаден единствен и неповторим. Хомеопатията дава възможност да се подходи към него именно като към такъв. Затова индивидуалните симптоми на пациента са от изключително значение за хомеопатията и често пъти колкото по-детайлен е симп­томът, толкова по-висока е цената му.

Но по отношение на някои емоционални травми някои хомеопатични лекарства действат на всеки пациент.

Например при заболявания вследствие на скорошно разочарова­ние е подходящо само едно лекарство - Ignatia.

Тя е и първото лекарство при травма, причинена от смърт на най-близък човек (дете, родител, приятел).

При злополука - като участник или наблюдател, свързано с уплаха, при силен страх, преживян шок, е необходим Aconite.

Преждевременното раждане с поставянето на бебето в инкубатор е сериозна травма за малкото същество. Често за преодоляването й е нужно изписването на Stramonium, свързан с преживения ужас от  раздялата с майката, с дълбоката и непреодолима самотност от изо­лацията. В подобен случай може да се мисли и за Anacardium.

Често пъти при раздяла единият от партньорите се чувства пре­даден, измамен, изоставен. И заживява с това убеждение, остава при отминалите събития, не е в състояние да се откъсне от тях, няма с кого да сподели болката си. Остават мъчителните мисли, агресивни чувства или действия, омраза. В такива случаи Natrium muriaticum би свършил прекрасна работа, като помогне на човека да преживее проблема и продължи живота си нататък.

За децата на разделени родители често пъти е нужно лекарството Magnezium muriaticum, поради дълбоката емоционална травма, поро­дена от чувството за изоставеност.

При преживян ужас - от внезапни нападения, при обири, при външна агресия, особено във военно време - Stramonium оказва нео­ценима помощ.

Насилието като травма, т.е. понесеното насилие често създава насилници. В наше време това е повсеместна травма. Тя е свързана с подчертана жестокост, в дъното й седи липсата на самочувствие, комплекс за малоценност, ярост, желание за убийство. С това състо­яние свързваме лекарството Anacardium.

Сексуалното насилие като травма е също често срещана в днеш­но време, дори много по-често, отколкото си мислим, поради дългото табу да се говори на тази тема и поради дълбочината на травмата. Хората реагират по различен начин в зависимост от възрастта, кога­то това се случва с тях, и енергията, която имат, за да се справят със ситуацията - едни мразят и искат да отмъщават, други упрекват себе си, трети „забравят" случката, докато намерят сили в себе си да се справят с нея.

Сексуалното насилие е много дълбока травма, която разстройва цялостния живот на човека на всички нива. Често с лечението на подобна травма е свързано лекарството Staphisagria - свързано с обиди, унижения, гняв (често потиснат), негодувание, гняв с мълчалива скръб и цялата гама от съпътстващи чувства в подобни ситуации.

Посочените примери са само малка част от диапазона на трав­мени модели и състояния, с които хомеопатията се справя успешно.

Емоционалните травми имат свои характерни черти.

Всяко затаена травма от миналото ограничава и обременява нашите реакции в настоящето и ни държи в плен на стари модели на поведение. Те са причините за неадекватното ни поведение в сегаш­ния момент.

Емоционалната травма, която не успеем да преодолеем навреме, налага отпечатъка си върху цялостното ни същество и се предава в следващите поколения, т.е. придобива фамилност. Всяка нова трав­ма, дори и по-лека, се добавя и актуализира старите травми, поради което реакциите ни на отделни дразнители, касаещи някоя от трав­мите ни, стават все по-неадекватни, което се изразява в две посоки: или прекалено силно изразяваме навън възникналите емоции, или все повече не сме в състояние да ги изразим и ги подтискаме навътре.

Друга характерна черта на емоционалната травма е нейната повторяемост. Когато сме застинали в определено травматично със­тояние, то започва да се повтаря отново и отново, ние привличаме събития, които причиняват връщане на чувствата, съпровождали травмата от миналото. Например, ако си преживял насилие и не си се справил с него, е голяма вероятността да започнеш да привличаш в живота си още насилие.

По този начин имунната система ни напом­ня за съществуващия проблем и ни дава нови възможности да го разрешим Най-трудните събития в живота ни са симптомите за най-дълбоката НИ травма. Наблюдавайки повтаряемостта на опреде­лен тип СЪбИТИЯ в живота си, бихме могли да стигнем до първона­чалната травма.

Частен случай на тази повтаряемост на травматичните модели може да бъде изборът на професия - например полицаят, който като момче често е яло бой, или детективът, преживял множество измами в живота си и др. подобни.

Миазматичната теория на Ханеман (основателят на хомеопати­ята) ни дава доказателства за пренасянето на няколко основни трав­мени модели през поколенията. Той подробно описва наследствените модели на псора (в чията основа поставя крастата), на сикоза (в чията основа е триперът) и сифилиса (в чията основа е едноименното заболяване).

Състоянието на псоричния пациент винаги е в тясна връзка с емоциите. За тях е несвойствено мълчаливото преживяване. Обикно­вено всички наоколо знаят за опасенията, страховете, тревогите и жалбите им. Много се оплакват. Страхуват се от тъмнина, от живот­ни, от непознати, от неизлечими болести, от смъртта.

Много неспо­койни, тревожни, угрижени, с доста сърдечни оплаквания под влияние на емоциите - както положителни, така и отрицателни. Страда поради повишената си чувствителност към звуци и миризми, не понася слънчевата светлина. Сълзите облекчават състоянието му, както и всички видове естествени отделяния.

За сикотичния пациент е характерна неувереност в себе си и във всичко. При изразена сикоза се стига до комплекс за непълноценност, пациентът във всичко се съмнява, засилва се неговата подозрител­ност. Той не е много привързан към хората, но въпреки това ревността му често придобива най-лошите форми.

Появява се раздразнителност с характерните за сикозата черти - избухливост, ревност, вредност, дори коварство. Гневът стига до жестокост с желание за употреба на физическа сила. Лъжата и хитростта също са характерни, както и разкаянието, което заедно с комплекса за непълноценност може да доведе до самоубийство. Чувствителни са към най-малките промени във времето, те са жив барометър, влошават се в дъждовно време. Тези хора са склонни към крайности в поведението.

Сифилистичният пациент е с понижена чувствителност - както физическа, така и психическа. Това се изразява в нежелание за общува­не, оскъдни емоции, хладност, безразличие, затвореност, интровертност. Предпочитат самотата. По тези причини те са воини - понижена болкова чувствителност и липса на страх от смъртта. Могат да дове­дат до край най-сложното дело. Ценните им качества са по-скоро за обществото, отколкото за самите тях.

В общуването са мрачни, не-разговорчиви, праволинейни до грубост, изключителни инати, нико­га не плачат. За тях е свойствена пряката агресия. Независимо, че е най-разрушителния миазъм, при тези хора субективните симптоми са малко (поради слабата им чувствителност), те малко се оплакват и могат да умрат внезапно от тежко заболяване, в т.ч. сърдечно.

Туберкулозният и раковият миазъм възникват на базата на пред­ходните три.

За пациента с туберкулозен наследствен отпечатък е характерна крайна променливост и непостоянство (физическо и психическо), както и голяма неудовлетвореност и капризност - от работата, от мястото, от вещите, от ситуацията. Те са неспокойни и раздразнител­ни, със страхове. Страстите им са несдържани и необуздани.

Типично е желанието им за пътуване, силен е страхът от кучета. Изпадат в ужасни пристъпи на гняв. В състояние на депресия чувствата им се притъпяват, стават индиферентни, безгрижни, апатични, безразличи­ето им води до саморазрушение. Такива индивиди са по-податливи на ракови заболявания.

Пациентите, обременени от рак в миналите поколения, проявя­ват противоположни черти - те не изразяват емоциите си, склонни са да потискат всичко в себе си, не се разболяват от обичайните детски болести. Те обичат животните, морето.

Посочените травмени отпечатъци (или т.нар. миазми) означават по-голяма податливост към съответните болести. Именно те трябва да бъдат лекувани, защото те са базата, върху която се развиват останалите заболявания. И тук е силата на хомеопатията като лечеб­на система, според принципите и законите на която можем да стиг­нем до първопричините за страданията и да ги лекуваме.

Хомеопатията е един сигурен мост за разширяване на съзнание­то, водено от любовта. Тя е мост между миналото и бъдещето -трансформирайки миналото чрез разрушаване на старите травмиращи модели, променя бъдещето, като ни дава по-голяма възможност да живеем в настоящето, „тук и сега", да се адаптираме по-бързо и лесно към промените в живота ни.

Хомеопатията ни прави по-творчески, защото ни свързва с лю­бовта, а тя - с Висшето ни Аз, с Извора, с духа. И когато тази връзка е възстановена, всеки от нас започва да изпълнява по оптимален начин мисията, която има, усещайки се част от цялото. Тогава човек се чувства хармоничен, активен и постоянно щастлив. Той е във връзка със Вселената.

Нагоре