« обратно към: Хомеопатични случаи

02 януари 2012

Хомеопатичното лечение - път към себе си

Сборник доклади от първата  национална конференция  "Класическа хомеопатия"


Д-р Виолета Тенева

От външен поглед хомеопатичното лекарство плаши с това, че променя психиката на човека. Нахлуват опасения у неинформирания, че ще бъде манипулиран или зомбиран от лекаря. Хомеопатията е оръдие на Природата. В даден момент организмът е в резонанс с вещество от заобикалящата среда - да се открие то е и целта на лечението, но и начин Природата да си върне „блудния син" - болния човек. Защото всяко заболяване е странично отклонение от главния път напред. В процеса на лекуването си ние сваляме очилата, през които светът ни изглежда враждебен, застрашителен, пълен с неси­гурност, изненади, провали, които се изплъзват от контрола ни.

Той се превръща в нова за нас картина, защото сме забравили кои сме след всички стресове. Тази картина е ясна като след дъжд - на увереност, спокойствие и необяснимо удоволствие да си жив и оби­чащ. Така прекрачваме с години крепени псевдозащитни маски на самоконтрол и ригидност, на изолация и подозрителност, които сега така лесно разбираме, че не са ни нужни.

Защото не ни трябва защита. ЗАЩОТО ТЯ Е В НАС. Създаден от Любов, човекът е снабден с всички спасителни сламки и въжета да се върне сам към собствения си живот и да го изживее владеещ собствената си сила. Не промяна на психиката на болния, а възвръщане към неговия изначален здрав, обичащ, творящ образ - това става с хомеопатичното лекарство.

* * *

Касае се за 39-годишна жена С.С., неомъжена, химик, препода­вател в институт.

Първи преглед - 27.10.96.

Оплаква се от години от болка в кръста, влошава се сутрин, при навеждане напред, вероятно след туризъм и тежка раница. От 5-6 години болка в ръцете, ставите, влошава се от плетене, машинопис, подобрява се от вряла вода. След масаж и плетене се схващат. Болка в дясната част на гърлото - топче до спазъм, влошава се от промяна на сезона. Челно главоболие като обръч, влошава се от силни мириз­ми, придружаващо се от гадене.

„Може би отблъсквам хората." Трудно допускам до себе си. Страх да не бъда наранена. „Обичам да давам, но не и да вземам. Искам да науча хората на това, което знам. Максимално давам и искам от студентите си. При дипломирането им не приемам цветя и бонбони, не се снимам с тях. Последният път групата не се представи, както аз искам. Притеснявам се, когато ми показват обич, при комплименти си мисля, че ми се подиграват. При тъга - сама си говоря." Тук има сълзи в очите! Въздъхва многократно.

Не обича утехи, майката била много строга - по професия учителка!? „Дете се целува само, когато спи!" „Ядосвам се при неизпълнена задача, не съм злопаметна, стискам зъби, трепери ми гласът, но се контролирам. Започнах кариерата си от най-ниското стъпало в про­изводството, сега съм преподавател. Мъчно ми е за мен самата, че не съм омъжена."

Плаче! „Давам си сметка, че не мога да съм така затворена ,но  не мога да се преодолея." Била непослушно дете, много често се смее на, била и бита често. Родителите я пиели, а тя се смеела. ('era майката „я бие с думи"! „Понякога чувствувам, че някакъв друг човек върши вместо мен нещата, не помня минах ли по тая улица. Чувствам се като дете и това ме сковава.

Плаша се от привързаността на родителите ми и ми е досадно. Затварям се в стаята си, но тя е преходна и дори не е напълно моя. Любимо място е прозорецът - с часове гледам и мисля, без да виждам кой минава." Писала стихове, дори темите си по литература писала в стихотворна форма, но заради една учителка не обича оттогава лириката.

Когато чета, дразня ро­дителите си и за да няма конфликт, ставам да готвя. Като дете е учила музика, спорт, езици - интересно й било. Сега учи втори западен език, за да е готова за бъдещ ангажимент в службата. „Не избухвам, защото ми е жал за човека. Мъчно ми е и за себе си, че ме е наранил, обвинявам се, че съм предизвикала тази ситуация да ме наранят. Трябва да се владея, защото е безсилие. Яд, че не мога да се контро­лирам.

Страхове - нощ, куче, от родителите, когато закъснявам." Сънува повтарящи се сънища - „че ме гонят, а аз показвам змия и тя ме пази; че ме гонят, а аз прилепвам към стената и ставам невидима; че ме гонят, а аз литвам. Когато са лоши към мен, искам да отвърна, а ми дожалява."

Храна - безсолно, много масло като дете .

Ледено студени крайници. Обича слънцето, но се влошава.

Минали обриви, мазани с крем(?)

Фамилна анамнеза - хипертония, артрит, Бехтерев, туберкулоза, тиф.

Прескрибция - Carcinosin LM1

Втори преглед 23.12.96.

Влиза усмихната. Първите дни неудържимо се е смяла и впечат­лявала родители и колеги. Болките в кръста отминали след първона­чално влошаване. Не е сънувала от старите сънища, спокойно спи. Не стиска зъби, при яд й става смешно. Дори в рейса се усмихва. Повече желание за работа, изпитва удоволствие да се среща с хора,темата за брака не я дразни, надава ухо дори. Сутрин се радва на себе си в огледалото. За първи път няма дихателни инфекции при промяна на сезона. „Не се срамувам, че реакцията ми е детска на моменти, не искам да имам маска, кой както иска да ме възприема!"

При конф­ликт с родители - отстояла позицията си. Не гледа през прозореца. Крайници все така студени.

Втора прескрибция - Carcinosin 1М

Трети преглед - 19.02.97.

„Учудващо контактна съм, весело и спокойно ми е, не се притес­нявам от чуждо присъствие. Страшно работоспособна съм, нямам умора. Нужда от приятелите и не бързам да си ходя при срещи с тях, както преди."

Сънува, че танцува, търси някого или едно дете. „Не съм така педантична със студентите, завишавам оценките им, питам се - ще му трябва ли на този студент точно това, че да му задавам толкова въпроси."

Спомни си, че като дете, когато била с братовчед­ките си, те са я „пипали" и се почувствувала много зле и затова не обича да я докосват и целуват - тук се разплака. „Започнах да се страхувам, че времето ми за брак минава."

Сега приема цветя от завършилите си студенти, дори се снимала с тях. Върнало се изтръп­ването на пръстите, схващането при писане, трудно задържа предме­ти - изплъзват се и падат. Дезорганизираност, щура се, не знае с кое да започне. Забравя какво да свърши.

Трета прескрибция - Causticum LM; 200С

Четвърти преглед - април 98

Много добре се чувствува, „позволявам си много неща". Има приятел, приятни са й ласките му.

Майката се противопоставя на връзката, а това е първата й връзка в живота!

Чувствува вина пред майка си. Отдавна има увеличена щитовидна жлеза без оплаквания, но хората я питали и гледали. Чувство, че вече е преживяла дадени случки - deja vou.

Четвърта прескрибция - Kalii bromatum 200С.

По телефона след 2 седмици - оставила е плачещата си майка и се е омъжила - звучеше много щастлива!

Цитираният случай не съдържа фрапираща симптоматика, нито е тежък за разрешаване, а пациентката със своята стриктност и доверие изцяло спада към желаните от всеки хомеопат. Той е илюс­трация на следното:

Карцинозин е лекарство, което с успех съм използвала многократно при ситуации със свръхпотискане и свръх-контрол, нерядко съм отваряла случаи с него и след това се е проя­вявал подлежащият основен конституционален слой.

Такава констатация е логична за поколението, родено през 50-те години, което мина през контролиращото възпитание на пионерските и комсомолски стандарти - да бъдеш най-добър и да не се открояваш.

Което се постига с амбиция, работохолизъм и самоконтрол. Пробле­мите на пациентката вероятно бележат начало някъде дълбоко в детството й, когато майката със сталинския си модел е осъществила първото потискане - за да не се развалиш, няма да ти се показва любов, за да ти дам моя еквивалент на майчина обич, ти трябва да си най-добрата, да си отличничка, но когато си, няма да те хваля, за да не се развалиш и т. н.

Може би това е било първата кофа студена вода върху чувствителната и смееща се детска душа. Която приела това, защото се е променила, като е минала през противоречивия и неадекватен външно етап - да бъдеш бит и да се смееш! Защото реалността е непоносима. Докато те напъхат изцяло в гипсовия калъп на изпълнителността и подчинението на чуждия за твоята натура нездрав начин на живот, т.е. да престанеш да бъдеш самият ти. Братовчедките с бруталността  си допринасят за цялостното затваряне допирът на средата до мен (кожата ми) е опасен, защото ме наранява.

Впоследствие завесата се вдига и с помощта на лечението блесва истината, че светът е пълен с Любов, но я дава, когато се отворим за нея.

Нагоре