« обратно към: Хомеопатични случаи

30 януари 2012

Симптомите, наричани погрешно "болести"

С  любезното съдействие на в. „Класическа хомеопатия

Д-р Валентина ЯНКОВА


Защитният механизъм на човек се влияе от неподходящата терапия, от обкръжаващата среда и семейството.

Кое прави един човек здрав и устойчив към инфекции, въпреки нездравословния му начин на живот, а друг - да се заразява едва ли не когато някой кихне на отсрещния тротоар? Едни спят малко, ядат сухи сандвичи и се наливат с кафета и алкохол, и пак са по-жизнени от онези, които спят по 12 часа, страдат при най-малкото отклонение от диетата и се изтощават и от незначително умствено и физическо усилие.

Както питие Георгос Витулкас в книгата си "Науката хомеопатия", "този въпрос е много основен и е нещо като вододел между двете големи традиции в медицинското мислене в историята на западната цивилизация. Едната традиция е рационализмът, довел до съвременното ортодоксално медициндко мислене.

Той се фокусира върху конкретните фактори, водещи до заболяването на отделния човек с надеждата, че ако по някакъв начин се разбере "причината" за болестта, това ще позволи и лечебна намеса. Тази методика е опитвана и прилагана с известен успех през вековете, но все още виждаме, че осакатяващите и дегенеративни заболявания обезпокоително и непрекъснато нарастват."

Другата традиция в мисленето е емпиричната, която поставя въпроса, какво помага на даден човек да остава здрав, въпреки многото увреждащи действия. Хомеопатите приемат, че всеки организъм притежава защитен механизъм, който е отговорен за поддържане на равновесието между процесите, водещи до разстройство в организма и процесите, поддържащи реда в него.

Всяко разстройство във функцията на този механизъм, предизвиква нарушаване на равновесието и в крайна сметка - смърт. Ако защитният механизъм действаше винаги безпогрешно, нямаше да има болести, страдания и смърт. Когато болестотворният агент е по-слаб от защитния механизъм, той няма да доведе до нарушаване на равновесието, т.е. няма да се стигне и до "болест".

Но ако той е по-силен, равновесието се нарушава и в зависимост от индивидуалното предразположение на личността се произвеждат симптоми на умствено, емоционално или физическо ниво, които погрешно биват наричани "болести". В действителност те са резултат от сблъсъка на защитния механизъм с болестотворните стимули. Много са факторите, които формират силата на защитния механизъм. Но най-лесно разби-раеми са влиянията от непосредствено обкръжаващата среда и семейството.

Например - един пациент с астма, роден в семейство с история на туберкулоза, живял в неподходящи климатични условия и в непрекъснати раздори между родителите му, ще бъде с много отслабен защитен механизъм. За възстановяване на неговото здраве ще е необходимо много повече време, отколкото на друг пациенет, със същото заболяване, роден с добра наследственост, израснал в добро климатично и психоемоционално обркъжение. В отслабването на защитния механизъм особено голяма роля играе потискането на нормалните му защитни реакции - температура, кашлица, треска, отпадналост... - със силни химични и токсични медикаменти.

Да речем, едно дете, което при всяка хрема и лека настинка бива "лекувано" с антипиретици (аспирин), капки за нос и дори антибиотици, става все по-податливо към инфекции. При поредното заразяване организмът му няма сили да развие защитна реакция като висока температура, например. Детето става алергично или резистентно към все по-голям брой антибиотици и в един момент, когато му се наложи действително да приеме антибиотик като животоспасяващо средство, лекарите откриват, че са безсилни да спасят своя пациент.

Освен това, продължителното потискане на защитния механизъм с неподходяща терапия на голяма част от населението води до надигането на микробни епидемии, чиито причинители са нечувствителни към всички познати антибиотици. Свидетели сме и на епидемичното разрастване на неврозите, психозите, неврологичните заболявания и рака. Време е да разберем, че става въпрос не само за мутация на болестотворните микроорганизми, а за прогресивното отслабване на защитния механизъм чрез неподходяща терапия!

Нагоре