« обратно към: Хомеопатични случаи

06 април 2012

Хронични случаи и конституционално лечение

С любезното съдействие на в. „Класическа хомеопатия„

Д-р Валентина ЯНКОВА

 

Хомеопатията приема схващането, че човешкото същество представлява една душа в едно физическо тяло.От това естествено следва, че във всеки момент индивидът има един-единствен същностен проблем, кото се нуждае от лечебна субстанция - онова единствено лекарство, което ще проведе оздравителния ефект. Единственото лекарство се подбира въз основа на цялостната болестна картина на пациента, тъй като във всички случаи боледува човекът като цяло, а не само отделен орган или част от тялото му.

Това единствено лекарство се нарича конституционално. То се дава, за да се засили конституцията на пациента. А от гледна точка на хомеопатията, конституцията на човек представлява съвкупността от телестната му конституция, неговия "типаж", склонността му към определени заболявания. Често конституционалното лекарство ни сочи връзката с определен миазъм у даден пациент.

Конституционалното лекарство се нарича още хронично лекарство -т.е. дава се при хронични случааи. Ние приемаме, че това лекарство е най-близо до симилимума за даден човек и той си остава същият от раждането до смъртта му. При вземане на правилно изписаното конституционално лекарство в пациента се извършват дълбокщи промени, а именно: вибрационната честота на организма му се покачва, в резултат на което той става невъзприсмчив към досегашните си болести; достига до състояние на много по-голяма свобода на физическо, емоционално и умствено ниво. Често такъв пациент може да възкликне: "Не помня от кога не съм се чувствал толкова добре". Да чуе подобно възклицание е най-голямата награда за лекуващия хомеопат.

Но как се стига до избора на това чудодейно, индивидуално за всеки човек, лекарство, което ще му помага почти винаги, независимо дали се касае за хрема или хронична депресия? За целта лекуващият хомсопат трябва внимателно да проследи съвкупността от всички отклонения от нормата на всички нива, със съответните индивидуални характерни подробности като:

•    всички влияния, които променят главното оплакване на пациента;

•    търпимост към топлина или студ;

•    ефекти от промени във времето и влажността;

•    силни вкусови предпочитания или отвращения;

•    добре ли спи пациентът, в каква поза спи;

.    тревоги или фобии, от които страда;

•    раздразнителен ли е и при какви обстоятелства.

Тези и много други въпроси трябва да бъдат уточнени, за да направи хомеопатът правилния избор. Особено важни са симптомите от областите, които се отна¬сят до основни функции и поглъщат вниманието на личността. Всеки, по необходимост обръща основно внимание на нещата, свързани с комфорта му, храната, секса, съня, отношенията с близките, финансовото състояние, работата, дома. Именно тези сфери от човешкото съществуване са от много по-основно значение за предписанието на хомеопата, отколкото обичайните клинични детайли, насочващи към мигрена, язва и други. Разбира се, клиничната информация често играе роля при избора на лечебното средство, но в хомеопатичната медицина ролята й е много по-малка в сравнение с алопатията.

Ще илюстрирам казаното дотук с един пример:

Мъж на 71 години, дошъл за първи път на преглед на 15.01.1997 г. От 4 години е с Паркинсонова болест, която "лекува" с Паркизаи, Пирамем и Бромкриптин. Оплаква се от сухота на гърлото, обилно слюнкоотделянс, което се засилва вечер и нощем, тремор на ръцете. Лошо оросява¬не на пръстите на ръцете, които побеляват от студа. Много забравя. Има страх от високо. Като дете е боледувал от полиомиелит, в следствие на което левият крак е по-къс и по-слаб. Чувства се по-добре на хладно. Суха кожа, не се поти. Упорит запек, изпражненията са като овчи.

Поради специфичността на патологията му бе предписан Plumbum-6C.

Сдед два месеца пациентът съобщава, че треперенето на ръцете му почти е изчезнало, въпреки, че е намалил Паркизана от 10 мг на 2 мг. Слюнкоотдслянсто е намаляло с около две трети. Запекът е значително подобрен. Оросяването на пръстите е много по-добро. Няма промяна по отношение на паметта и енергията.

Предписано му бе конституционалното лекарство Sulphur.

На контролния преглед два месеца по-късно пациентът съобщава, че се чувства много по-добре като цяло. Паметта му се е подобрила. Всички останали симптоми продължават да се подобряват. Спрял е напълно Паркизана. Днес, почти две години след началото на лечението, пациентът продължава да се чувства добре, като веднаж на 3-4 месеца приема  Sulphur  200C

Нагоре