« обратно към: Хомеопатията днес

01 ноември 2011

Вторият симилимум

Статията е предоставена с любезното съдействие на списание "Класическа хомеопатия"


Вторият симилимум (The Second Simillimum,  Homeolinks Publisher, Haren, The Netherlands, 2005)  




В представянето на книгата на Питър Чапел „Вторият симилимум" добре познатият и у нас д-р Хари Вандер Зее казва:

The Second  Simillimum

„Тази книга, по мое мнение, представлява най-голямата крачка напред в историята на хомеопатията от времето на Ханеман. От два века хомеопатите се борят с въпроса как да се отнасят към миазматичния източник на болестта. Симилимумът на един пациент често пропада при реалното лечение на хроничните болести в наше време защото не се отчитат подлежащите миазми. Нозодите и миазматичните лекарства могат да подпомогнат индивидуалния симилимум, но в много случаи не покриват достатъчно тоталността на болестта.

Търсейки своя хомеопатичен отговор на СПИН-пандемията, Питър Чапел е открил и развил метод за създаване на лекарства, за да покрие тоталността и на болестта: Вторият симилимум, съответстващ на тоталността на болестта, допълва първия симилимум, който съответства на тоталността на пациента. Резултатите от тези РС-лекарства (както са наричани), които съм имал възможността да наблюдавам досега са необикновени, както при епидемичните (т.е. СПИН и малария), така и при хроничните болести (Паркинсон,МС, диабет).

Откритието на Питър Чапел създава огромни възможности пред индивидуалното лечение на хроничните болести и осигурява мек, нежен и бърз отговор на епидемиите, които заплашват живота на милиони хора. Неговият труд представлява пробив, който приближава възможностите на хомеопатичното лечение до реалното им приложение."

Нагоре