« обратно към: Хомеопатията днес

02 декември 2011

Интервю с Люк де Шепър (1)

ПЪТЕШЕСТВИЕ В ИНДИЯ, ФЕВРУАРИ 2006г

Грег Купър, директор на виртуалната книжарница www.minimum.com:

Вие преподавате хомеопатия и в други страни също – често четете лекции в Европа, Австралия, САЩ и Канада, и ние знаем, че помагате на сирачетата в Кения, на жертвите от цунами в Шри-Ланка, на китайските и индийски студенти, а в последно време и на европейските (забравих ли нещо?). Повечето хомеопати знаят, че в Индия хомеопатията има доста здрави позиции, затова мисля, че пътуването в Индия е било съвсем различно от пътуването в Китай. Хареса ли ви Индия?


Д-р Люк Де Шепър:

Работата беше много напрегната, защото, например, за 4 седмици бях на 14 различни места, които се намират много далеко едно от друго. Навсякъде ме посрещаха доста приветливо, може да се каже забележително. Младите преподаватели и студентите се отнасяха към моите думи с голям ентусиазъм, а по-възрастните, както обикновено, се правеха, че вече знаят всичко, за което разказвах. Естествено – за съжаление! – техните действия в клиничната практика противоречат на това. Разбира се, нивото на хомеопатията там, в известен смисъл, е по-високо, отколкото в другите страни, както вие споменахте, но въпреки това бих го нарекъл посредствено – това ниво трябва да се повишава, за да може да окаже поне по-голямо влияние върху тяхната система за здравеопазване. В крайна сметка, те се намират в много  благоприятно положение, защото правителството поддържа хомеопатията и навсякъде има напълно прилични условия за нея. Удивен съм от това, че МАЛКО лекари-алопати стават хомеопати.

Студентът-хомеопат след четири години първо получава диплом за бакалавър по хомеопатична медицина и хирургия (BHMS), а после може да получи и степен лекар-хомеопат (MD), това са още две години обучение. По такъв начин обучението отнема доста време, но изразходваното време не винаги се превръща в отлично образование. Хомеопатията все още заема второстепенно място в сравнение с алопатията, защото да бъдеш лекар-алопат е по-престижно. Печалните последици са следните: много жени изучават хомеопатия, само защото не са могли да влязат в учебно заведение, което се занимава с подготовка на алопати, и получаването на „докторска” степен, все пак, увеличава техните шансове да се омъжат. Затова повечето от тези студентки след обучението не пристъпват към практика. Но след като стана дума за това, ето и моето мнение: качеството на обучение в Индия се е подобрило и тази страна се намира в най-добро положение, за да увеличи своето влияние в хомеопатията.

Казват, че в Индия докторите практикуват или алопатия, или хомеопатия, или аюверда. Имате ли мнение за относителната пропорция на тези различни методи на лечение? Как смятате, има ли място в лечението за диетични, тревни и детоксикационни аювердически практики? Какво впечатление ви направиха лекарите, които практикуват аюверда?


Честно казано не мога да отговоря на вашия въпрос за аюверда в Индия или Шри Ланка: тя е популярна и на двете места, но нито веднъж не видях резултати от аювердическо лечение и не съм присъствал на консултации на лекар. Първа в списъка, разбира се, върви алопатичната медицина; в Индия и в Китай тенденцията е следната – щом човек има пари, той отива на алопат. Както виждате, с пари акъл не можеш да купиш.

Какво означава червеният знак при вас между веждите и по-светлия малко по-високо – аз ги видях на някои снимки от Индия? И гирлянда от златни цветове на шията?


В Индия имат такъв обичай: когато приемат почетен гост (а мен ме приеха точно така), при първа среща ви слагат на шията такива цветя. Тогава поставят и червената точка между очите – това е третото око. Всичко това се прави, за да се уважи специалния гост.

 

ПЪТЕШЕСТВИЕ В ЕВРОПА, 2006г.

Получили сте първата си медицинска диплома в Белгия и сте практикували там няколко години; чувствате ли особена връзка с тези хора, връщайки се в качеството си на преподавател?

Не вярвам, че „е хубаво там, където не сме”. Да, получих медицинската си диплома в Белгия и, разбира се, там живее моето семейство, затова пътувам до там по-често, отколкото бих пътувал в друг случай. Но се чувствам като у дома си и в останалите страни, не задължително в Белгия.

Какво ви направи най-голямо впечатление в белгийските студенти?

В Белгия могат да практикуват легално хомеопатия само тези, които са подготвени лекари-алопати. Като знам колко малко алопати стават хомеопати, аз наистина чувствам особена връзка с тях, защото знам колко насмешки чуват от своите колеги, колко трудна е работата на хомеопата, и как колегите ги гонят от своята общност.  Истинско ханемановско страдание – именно това се налага да преживеем ние, лекарите-алопати, които ставаме хомеопати.

Как смятате, след няколко години успешна преподавателска дейност в различни страни по света, ще дадат ли истинските знания на студентите „връщане към корените”?

Няма особена разлика в знанията, които виждам в Белгия и в останалия свят. Винаги има доминиращ „нов” подход на новоизпечен гуру, който не е основан на „Органона”, който обещава лек път – такива подходи повсеместно бавно снижават качеството на хомеопатията.  Докато тези нови гурута се къпят в лъчите на временния успех, особено финансов, хората просто забравят автентичността на хомеопатията и нейните базови принципи. И понеже практическите резултати са лоши, хомеопатите напускат професията, като заявяват, че не могат да печелят, за да живеят. Ако умеете да лекувате, ще печелите! Хората на тълпи ще влизат в кабинета ви!

Искате ли отново да живеете в Европа? Защо? Коя държава считате за свой дом?

Отново да живея в Европа? Не, може само в Испания или южна Франция, да поиграя тенис, като се пенсионирам. Разбира се, има и други привлекателни моменти: може бързо да пътуваш от една държава в друга и, следователно, да преподаваш на хора от различни култури, да се наслаждаваш на общуването със света. Какво ми липсва, това е практика на различни езици и различни национални блюда!

Холандия и Белгия имат една и съща география, климат, валута и като минимум един общ език; някои хора от нашата страна на океана, може би, не разбират в какво е разликата между тези страни. В тези две страни са написани толкова много популярни, съвременни книги по хомеопатия. Взима ли се под внимание вашата преподавателска дейност в холандското хомеопатично образование или ви смятат за дисидент-аутсайдер?

Вече казах, че сега всеки, който преподава истинската хомеопатия на Ханеман и неговите напредничави методи, се счита за дисидент. Разбира се, не бива да е така. Във всеки случай моите усилия са насочени към обединяване на хомеопатите от цял свят, на първо място чрез обучение с нашите прогресивни методи. Ако студенти и лекари научат за тях (и повярвайте, въпреки разговорите, много малко са запознати с тях), те могат или да приемат, или да отхвърлят тази езотерика, която цари наоколо. За съжаление, виждам как в много училища, в това число и американски, имитират методите, които обещават „истинско разбиране” на пациента, но при проверка се оказват само мимолетни рекламни фокуси в красива опаковка.

Прието е да се смята, че в Западна Европа хомеопатията е много по-популярна, отколкото в САЩ. С какво се различава установената холандска хомеопатия от белгийската, ирландската или американската? Как стои въпросът с качеството на хомеопатията там в сравнение с Америка?

Днес холандската хомеопатия е в по-добро положение, отколкото е белгийската, въпреки че в Холандия има разкол между непрофесионалните хомеопати и лекарите-алопати, които идват в хомеопатията. Всеки разкол вреди на хомеопатията, но в този случай определена роля играе човешкото его. Няма единна любов към хомеопатията, съществуват само думите „ние сме по-добри от вас”. В Ирландия има малко училища; като цяло  разлика в обучението по целия свят. Алопатите винаги ще се стараят да убедят хората, че хомеопатията е фалшификат, и затова, когато възникне проблем, пациентите винаги отиват при алопата. Докато хомеопатията не стане истински призната специалност в медицинските институти, ситуацията няма да се промени. Това никога няма да се случи: фармацевтичните компании са вложили прекалено много пари в университетските аудитории. Хомеопатията няма шанс!

По какво се различават въпросите, които ви задават в различните страни на Европа?

В целия свят въпросите ВИНАГИ са едни и същи, защото хората не са научили основите. Във всяка точка на света мога да задам въпроса: „Какво казвате на пациента, когато му давате силен, повтарящ се препарат? Колко често и кога именно трябва да се повтари?”, и да не получа верен отговор. Нито един човек не може да отговори правилно на този въпрос, въпреки че Ханеман дава отговор в „Органона”. И при това повечето школи заявяват, че се обучават по „Органона”?! Ако не можем да отговорим на този прост въпрос, то според вас какво да правим с поведението на хроничните пациенти – нали това е доста по-сложна тема? Училищата трябва добре да прегледат своите програми. Това, което е написано на хартия, не ме впечатлява много. Повече ме впечатлява това, което говори ученикът, завършил школата.

Как стои въпросът с възрастта на студентите в различните страни, еднакъв ли е?

И възрастта, и пола навсякъде са, примерно, еднакви: жените са доста повече, отколкото мъжете (80/20%). Възрастта: предимно по-възрастни хора, с изключение на Индия и Южна Африка.

Какво научихте от последното пътуване в Европа, кога и от кого?

За съжаление не мога да кажа, че научих много в Европа. Научих едно: истинската хомеопатия е на границата на изчезване, защото в училищата се обучават все по-малко хора и общия климат е срещу хомеопатията. Отново ще кажа, че е необходимо хомеопатите от цял свят да се обединяват, и получаването на добри резултати при лечението на пациентите е единствения начин да си направиш отлична реклама.

Чух мнението, че Nat-m по-често подхожда на англичаните, отколкото на жителите от другите страни. Забелязали ли сте в някои страни определени лекарства да са по-необходими, отколкото останалите? Примери? Причини?

Твърдения от рода на „Nat-m по-често се използва тук или там” звучат безотговорно. Нима мъката е типична повече за африканците? Такива заявления само разсейват хомеопата от индивидуалната терапевтична практика, от нашия принцип. Даже съм чувал, как хомеопат казва, че като разбрала за изпитанията на шоколада, предписала шоколад на своите следващи двадесет пациента. От къде се взимат такива делюзии? Аз наричам това „да очароваш, да хипнотизираш, лесно”.

 

ЕТАПИ В КАРИЕРАТА НА ХОМЕОПАТА

Като изучавах етапите на вашата кариера (които са публикувани на вашия сайт), забелязах, че сте започнали да използвате хомеопатията през 1975-1981г., но съдейки по всичко, в началото на пътя не сте били уверен в нея на сто процента, защото впоследствие сте работили в няколко други области, включително акупунктура и неврология, и едва после сте фокусирали вниманието си върху хомеопатията. Защо ви беше нужно толкова време, за да станете такъв убеден хомеопат?

Много години аз доста успешно практикувах традиционна китайска медицина (ТКМ). Тези, които постигат успех, не променят работата; всичко се дължи на моя туберкулинов ум и любов към учене. В ТКМ изучих всичко, което можех, а в хомеопатията може да се учи цял живот, и това много ми харесва.

 

БОРБА С ОСТАРЯВАНЕТО: ХОМЕОПАТИЯ, ДИЕТИ, ТЪМНА СТРАНА, УПРАЖНЕНИЯ

Днес в алтернативната медицина много голямо място заема „медицината за подмладяване”. В същото време забелязах, че най-малко един лекар, д-р Вайл, не се подписва под тази концепция, а вярва в „здравословното остаряване”. Смятате ли, че хомеопатията може да спре стареенето или да го обърне обратно, или виждате начин да се минимизират неизбежните, и нежелани събития, които са присъщи на здравото остаряване?

Ние, хомеопатите, не говорим за противодействие на стареенето, но ако се помисли по този въпрос, то ще се окаже, че става дума повече за продължаване на живота, а не за подобряване на неговото качество, въпреки че последното е по-важно. Лично аз не бих искал да стана стогодишен старец, когото държат жив чрез десет различни лекарства с техните странични ефекти. В действителност, даже в това, което засяга въпроса за дълголетието, хомеопатията е ИЗПРЕВАРИЛА всички останали практики – просто, защото ние можем да прилагаме миазматична терапия, която е равностойна на алопатичната генетика, с това изключение, че в последното алопатията не е постигнала абсолютно нищо, в смисъл на положителни резултати от лечението. Върху сегашните хора оказва натиск постоянно засилващия се миазматичен товар, който е предизвикан от алопатичното потискане и увеличаване броя на ваксините.

По такъв начин ние можем да живеем по-дълго, но качеството на живота ще падне много силно – „комбинираните” болести днес се считат за норма. И ние наричаме това успех? Дълголетието е свързано с конституцията и миазматичния товар, получен от родителите. В ТКМ наричаме „качествена” СЪЩНОСТ това, което сте  получили от родителите си. Само един фактор играе роля: ВЪЗРАСТТА на родителите и психическото/емоционално състояние на родителите по време на зачеването. Жената може да предаде най-добрата Същност на детето на възраст 28-35г., мъжът – на 32-40г. Ясно е защо след тази възраст не трябва да се подтиква Природата с лекарства за увеличаване на раждаемостта (и въобще на никаква възраст). И освен това, разбира се, ако искате не само да продължите живота, но и да подобрите неговото качество, трябва да сте наясно с тъмната си страна и да изкорените „оправданите” негативни емоции – гняв, раздразнителност, ревност, завист и т.н. И не съм говорил още за разумната диета, а това е проблем в САЩ, където 60% от населението имат наднормено тегло.

И така, вашият отговор на предизвикателството на стареенето ще бъде такъв: разумна диета, хомеопатия за отстраняване на миазматичния товар, самостоятелна работа с тъмната страна, негативните емоции… ще добавите ли още нещо, например, комплекс от упражнения?

Без съмнение, всички тези страни са важни, но първо място в йерархията заема миазматичния товар. Аз съм привърженик на упражненията и, разбира се, вярвам в това, че трябва да се държи на комплекса от упражнения, които човек харесва. В много американски домове има купища тренажори, и те събират прах, защото именно тези упражнения не са харесали на собственика. В такъв случай вземи си куче и се разхождай с него! Ще излезе и по-евтино, и по-полезно.

Съществуват много диети. Бихте ли се спрели по-подробно на това, кое считате за разумна диета?

Да се даде определение на разумна диета е най-трудно от всичко. Първо, универсална диета НЕ СЪЩЕСТВУВА, защото всички ние сме различни хора. Очевидно употребата на мазна, нездравословна храна, кафе, захар и прекалено количество въглеводороди следва да се ограничи или напълно да се избягва. Дори и да може да се доверите на някой, който да направи диета за вас, това не е лекар, който практикува ТКМ, който временно ще коригира диетата, изхождайки от органа, който се намира в състояние на дисбаланс. Колкото до диетичните мероприятия, може да се помисли, че така и не са излезли от Средновековието.

Как да определи човек с какво да започне? Или веднага с всичко едновременно?

Колкото се може повече елементи, в по-горе дадения списък, трябва да започнат едновременно. Лекарството няма да сработи от само себе си, ако се пренебрегва начина на живот и не се признаят емоциите. Колкото по-правилно напишете адреса върху тази „пратка”, толкова повече шансове ще имате за дълголетие. Вижте моите статии, в които диетата и начина на живот аз свързвам с §74 и 77 на „Органона”.

 

КНИГА „В ТЪРСЕНЕ НА НАЙ-ПОДОБНОТО. СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕШНО ВОДЕНЕ НА ПАЦИЕНТА”.

Последната ви книга „В търсене на най-подобното. Стратегия за водене на пациента” представлява подробно обяснение на различните издания на „Органона” и хомеопатичното лечение на хроничните болести. Има ли какво да се добави по тази тема, което би могло да се включи в книгата, или и днес тя остава толкова завършена, както и в деня на приключване работата върху нея?  Ще задам въпроса по друг начин: планирате ли да прегледате тази книга или да я разширите?

Мисля, че тази книга ще бъде пробив в хомеопатичната общност. В няколко училища даже тя е „секретна”, професурата не желае да я ползва – хората се страхуват да покажат, че не са знаели тази информация (хомеопатите с нищо не са по-добри от обикновените хора, когато става дума за политически игри). Но студентите ми съобщават, че трескаво я изучават у дома. Ръководството винаги ще си остане ръководство. Но аз продължавам да си задавам много повече въпроси, отколкото вие ми задавате тук, и следя за всички успехи и неуспехи.

Това ми позволява да дам еднозначен отговор на важния въпрос за еднообразието на хомеопатичната общност в това, което засяга избора на потенция. Определено книгата ще обедини хомеопатите от цял свят и, което е най-важно, ползата от това ще бъде за пациента. Планирам ли да внеса промени в книгата? Надявам се, защото винаги търся по-точните отговори – може да наречете това моите издания на „Органона”…

 

ХОМЕОПАТИЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В АМЕРИКА И В ДРУГИТЕ СТРАНИ

През ноември 2004г. писахте за хомеопатичното образование: ”…Хомеопатията трябва да тръгне по пътя на училищата по акупунктура… Страхувам се, че борбата няма да свърши, и идеята за създаване на четиригодишно хомеопатично училище в нашата страна, което да влиза в Медицинския съвет по застраховка (Medical Board of Assurance), ще остане несбъдната мечта. Бяха направени много опити, но по различни причини така и никой не постигна успех. Такива училища биха могли да бъдат създадени само в бедните страни – например, в Индия или Южна Африка, или в страни на бъдещето, където ще има огромно количество много бедни хора”. В течение на известно време д-р Тод Роу и други лекари вече се занимават със създаването на ново пълноценно четиригодишно училище по хомеопатична медицина на Американския медицински хомеопатичен колеж (АМГК), където, например, половината от обучението се посвещава на медицинските науки, а другата половина – на хомеопатията. На техния уебсайт е написано, че АМГК „е лицензиран от съвета по допълнително образование на Аризона. Училището временно е акредитирано към Съвета за хомеопатично образование (който не е признат от щата Аризона). АМГК е кандидат за федерална акредитация от Акредитационния съвет на независимите колежи и училища”. В светлината на тази перспектива, вашето виждане за американското хомеопатично образование не е ли по-оптимистично?

На пръв поглед ситуацията наистина се подобрява, но не бих бързал с изводите. Засега в щати, като Невада, където Хомеопатичният съвет е привързан към алопатията, хомеопатията е просто ужасна. И такова признаване е много косвено, а признаването от Съвета на хомеопатичното образование въобще нищо не означава.

В думите ви звучи скептицизъм. Защо в бедните страни повече поддържат хомеопатията, отколкото в богатите?

Защо в бедните стани по-силно поддържат хомеопатията? За всеки честен човек изобщо не е трудно да отговори на този въпрос. Фармацевтичните компании нямат интерес да продават лекарства там, където хората печелят по един долар на ден, това е безполезно. Затова предпочитат да продават лекарствата на новобогаташите в тези страни. Вече говорих за трагичността на  ситуацията, когато щом в хората се появят пари, те се нареждат на опашка за скъпите алопатични лекарства. „По-скъпо” значи по-добре, нали така???

 

ПРЕПОДАВАТЕЛСКА РАБОТА В ИНСТИТУТА НА РЕНЕСАНСА

Между другото, през ноември 2004г. вие казахте, че вашето училище, Института на Ренесанса, фокусира обучението върху методите за търсене на най-подобното лекарство и водене на пациента, без изпити или дипломи, и остава изучаването на медицинските науки и лицензирането на другите организации. Това ли е вярната оценка на обучението в ИР или вие може да допълните картината?

Да, оценката е вярна и, започвайки от миналата година, аз водя само курсовете за напреднали ученици (три пъти в годината), всеки семинар продължава 4 дена. На курса се допускат мои ученици и тези, които са прочели книгите „В търсене на най-подобното. Стратегия на успешното водене на пациента” и „Препрочитайки Ханеман”. Сега не преподавам на първи, втори и трети курсове. Наоколо има много лекари, които са минали обучение по други програми, и те практикуват неуверено. Затова ми е по-интересно да им помагам. Ние, американците, сме още много далеко от подготовката на добри хомеопати и се съмнявам, че ситуацията скоро ще се промени. Имаме нужда от училища от индийски или британски образец, но там хомеопатията е получила повече официално признание. Засега в нашата страна това няма да стане, хомеопатията в по-голяма степен ще е развлечение за непрофесионалисти, а не работа на сериозни лекари.

 

КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗЯСНИ ЗА ХОМЕОПАТИЧНОТО УЧИЛИЩЕ

Какви въпроси трябва да зададе бъдещият студент, избирайки хомеопатичното училище?

Това е световен проблем: почти никъде не учат прогресивните методи на Ханеман, лошо преподават воденето на пациента или изобщо не го преподават… Какво може да се очаква, щом преподавателите упорито отказват да се променят… Получавам много писма от студенти, които се оплакват от това и, разбира се, те даже често не знаят, че има по-добри методи на работа. После попадат на моите книги, отправят предизвикателства към своите преподаватели, които, на свой ред, се стараят да не ме пускат в своите училища…но истината винаги побеждава, и аз не го преживявам толкова силно, че да си загубя от това апетита. Просто е жалко, че пациентите са обречени на ненужни страдания.

 

ХОМЕОПАТИЯТА СЛЕД ХАНЕМАН ?

Какво става по отношения на тези училища, които заявяват:”Смятаме, че хомеопатията не е преставала да се развива след смъртта на Ханеман. Затова ние развихме неговите методи и разработихме по-успешни методи за назначение и водене на пациента”?

Това съм го чувал милион пъти, предимно от тези, които са отхвърлили настрана всички принципи на хомеопатията. Слушам тези лъжливи аргументи: ”Ние живеем в съвременен свят, пълен с ужасни болести, затова имаме нужда от нови лекарства, нови методи…” Глупости! Ако те, както вие казахте, са развили ханемановските методи, всичко щеше да бъде наред, но това не е така. Ето моя въпрос към този нов гуру: къде сте видели грешка в шестото издание на „Органона”, в кой параграф? Бъдете така добър да обясните. Още: разкажете, какво, открито от вас лично, е достойно да се включи в седмото издание на „Органона”. Все още чакам отговор на първия въпрос. И преди да твърдите нещо, сверете с Ханеман. Възможно е той вече да е пробвал това (и нямам предвид безоснователните, неточни алопатично-хомеопатични методи).

Като вземем под внимание всичко, което говорите и пишете, вие самият добавил ли сте нещо ново към Ханеман?

Определено нищо ново не съм изобретил след Ханеман. Единственото, което съм направил е, че съм добавил в своята работа други дисциплини, например, ТКМ и психологията на Юнг, защото тези терапевтични методи прекрасно подхождат на хомеопатията, и те не са били известни на Ханеман.

 

КЛЮЧОВИ МОМЕНТИ В УЧЕНИЕТО НА ХАНЕМАН

Бъдете така добри да маркирате ключовите моменти в напредналите методи на Ханеман, към които вие се придържате; нали вие сте убеден, че тези методи не е нужно да се променят.

Ето ключовите моменти в прогресивните методи на Ханеман. Първо: всички лекарства трябва да се предписват във вода и в остри, и в хронични случаи. Второ: спазвайте §246, в който Ханеман ни казва да повтаряме препарата, ПО ВРЕМЕТО, когато състоянието на пациента се подобрява; не се забивайте в четвъртото издание с неговите методи „Чакай и наблюдавай”. Невероятно е, но 90% от лекарите в цял свят все още практикуват в съответствие с четвърто издание. А, ако започнете да  работите с пето и шесто издания, не се смятайте за по-умни от Ханеман и постъпвайте точно като него.

ЕДИН ДЕН ОТ ЖИВОТА НА Д-Р ЛЮК

Един от клиентите ми съобщи, че не е успял да се свърже с вас. Отговорих му, че получавате повече от 50 писма на ден и отговаряте на всяко едно, и му дадох вашия електронен адрес. Вие приехте повече от 200 000 пациенти и преподавахте в различни страни; все още ли приемате пациенти? Разкажете ни как прекарвате времето, опишете вашата типична седмица, когато сте в САЩ?

Ежедневно получавам стотици писма и незабавно отговарям на всяко едно. Не приемам пациенти в САЩ, само бедни хора в страните от третия свят. В САЩ: в 6 часа се разхождам с кучето, работя до обяд (готвя се за семинари, пиша нова книга и подготвям модул ЛДС за програмата Radar), четири пъти в седмицата плувам по половин час; работя отново от 14.30 до 17 часа, следва половин час тенис… Разхождам се с кучето…и един час телевизия: исторически канал, „Живата планета”, „Корт Ти-Ви” или спортни предавания…разбира се, започвам деня с 30 минути йога и един път в седмицата играя футбол. Добре е да се разбере, дали не може да се мине без храна и сън, това би било страхотно!!

Защо приемате само бедни хора от третия свят, но не и американски пациенти?

Приемах 30 години пациенти в съвременните страни. Сега искам просто да приемам пациенти без цялата тази досадна бумащина и застрахователни работи. Разбира се, никога не бих приел пациент, който не може да се предаде на местния лекар, и по възможност се старая да приемам само тези, които вече се лекуват при такива лекари. Аз, за разлика от някои, не взимам пари от всеки, само като погледна пациента веднъж в живота си, а после да не нося отговорност. Смятам, че това е много нечестно по отношение на пациента, и на това са способни само алчните хора.

 

МОДУЛЪТ НА ЛДС ЗА ПРОГРАМА RADAR ИЗЛИЗА ТАЗИ ГОДИНА

Що за модул е ЛДС?

Работя с компанията Archibel (Radar), разработваме модул на Люк де Схепер, компютърна програма, която помага на лекаря да намери най-подобното лекарство, като използва различните методи, на които обучавам студентите. Ще бъде готов в края на тази година!

 

ДОБЪР ЛИ Е ВАШИЯ ХОМЕОПАТ ?  ВАЖЕН ВЪПРОС !

Как пациентът да познае добрия хомеопат? Как да разбере пациентът, след консултацията, че хомеопата работи правилно?

Обожавам този въпрос! Току-що му посветих цяла статия, четете.


КАРЛ ЮНГ – БЕЗСЪЗНАТЕЛНИЯТ ХОМЕОПАТ

Разбрах, че следващата ваша голяма книга се казва „Зад границите на Юнг” и ще бъде готова след една-две години. През ноември 2004г. вие предложихте на ученика „първо да излекува себе си, като обърне внимание на това, което Юнг нарича „тъмна страна”. Ще се учудите, но там може да се намери най-подобното лекарство!” А преди това сте казвали, че в числото на вашите любими нехомеопатични книги влизат „всички книги на Карл Юнг! Наблюдението на тъмната страна на човека, включвайки мен самия, ми доставя огромно удоволствие и добавя знания”.

Предишното интервю вие завършихте със следната мисъл: „Може да се учиш от много учители. Карл Юнг е знаменит психиатър – един от тези хора, на които най-много съм се възхищавал. Той е практикувал като безсъзнателен хомеопат, като се е ръководил от същите принципи! Жалко, че не е имал нашия инструмент, хомеопатичните лекарства. Но съм му благодарен за предаността към делото и дълбокото разбиране на човешката психика. За мен това е още един гений, подобен на Ханеман!” Споменавайки Юнг, много хора мислят за „колективното безсъзнателно” – за кръстосаните културни архетипи и подобни неща, но обикновено ние не свързваме Юнг с хомеопатията. Разкажете, моля, как вашата книга излиза „отвъд границите на Юнг”. Бихте ли дали пример от практиката на Юнг, който да демонстрира неговата „безсъзнателна хомеопатия”?

Много съм научил от Юнг. Убеден съм, че колкото по-добре познавате психологията, толкова по-добре ще практикувате хомеопатия! Но Юнг можеше да окаже голяма помощ на хората, ако знаеше хомеопатия , а не източната ТКМ, с която го запознала неговата любима Тони Вулф. Можем да излезем от границите на разсъжденията на Юнг, благодарение на хомеопатичните лекарства и теорията за миазмите. При лечението на своите пациенти Юнг често се сърди на времето, на дългите години, които са необходими за промени в пациентите, а ние толкова силно съкращаваме това време. Смятам тази своя нова книга за най-добрата: засега е 800 страници, но ще излезе най-малко след една година, имайки предвид и другите ми занимания.

Но Юнг несъмнено е изпреварил своето време и е подчертал важността на индивидуалността; той е използвал такива термини като „специфичен” – нашите §153 и понятието „подобното лекува подобно”! Вече говорих за това в посветената на сънищата глава в моята книга за таблицата на Менделеев. В новата книга ще има не само разширена информация за сънищата, но също така и най-важните ключови делюзии на полихрестите, а също разговор за това как тези лекарства компенсират своите миазматични фази. Най-добрият начин е истински да се познава всяко лекарство в най-малките детайли, защото всичко се базира на протоколите от великите изпитания в миналото, а не на празни размишления…

Виждам сходство между практиката на Юнг и хомеопатията, но неговите терапевтични методи наистина ли, приложени в големи обеми, биха предизвикали същите симптоми, които той е лекувал в своите пациенти с малки обеми? Ако това е така, може ли пример?

Юнг може да е бил безсъзнателен хомеопат, но неговия инструментариум е бил ограничен: основните инструменти са били рисуване с бои и молив, и анализ на сънищата, и техния обем не може да бъде оценен – ами, наистина безкрайни часове на анализ. Юнг най-бързо би лекувал действително сложните болести – много неврози и понякога шизофрения – ако знаеше хомеопатията.

КАКВО Е ВАЖНО В ЛЕКАРСТВОТО… ТЕСТВАНЕТО?... ИЗЛЕКУВАНЕТО?... СЕМЕЙСТВОТО?... НАЧИНА НА НАЗНАЧЕНИЕ?

Бихте ли коментирали относителната важност на всеки един от тези фактори в хомеопатичното лечение, построено по правилен начин:

А. Известно действието на лекарството върху здрави хора (особено тестове)

Б. Известно действието на лекарството върху болни (особено излекуването)

В. Характеристиките, които са присъщи на самото лекарство, извън неговото назначение (семейство, царство, група от таблицата на Менделеев, цвят, форма и т.н.).

Г. Метод на предписване на лекарствата (дозировка, поведение на лекаря, ефектът на плацебо и т.н.)

По отношение на А и Б Ханеман в „Хронически болести” и Херинг пишат в предисловието към  „Аналитически реперториум на симптомите на съзнание”: и двамата подчертават ОГРОМНАТА разлика между тестовите симптомите и симптомите, които са успели да излекуват – последните се отнасят към  клиничните случаи. Двамата акцентират вниманието върху НЕВЪЗМОЖНОСТТА грубо да се смесят симптомите на тези две групи и ни казват, че тестовите симптоми СА МНОГО ПО-ВАЖНИ, от излекуваните симптоми. Ако използваме двете групи, трябва да не забравяме за това. А сега често чуваме разкази за лекарства, които са използвани успешно при лечение на пациенти, но не са преминали необходимите тестове.

Помислете за всички тези шолтънови (Ян Шолтън) НОВИ лекарства… Ханеман с негодувание би се отказал от тяхното използване, така, както хомеопатите от миналото се отрекоха от Кент, когато той се захвана да рисува портрети на препаратите на работното си място. И в тези тестове нещо липсва много силно; изпитателите записват тези сънища, без да знаят тяхното значение. Ние сме изследвали само част от човешкото същество – съзнателния свят, и напълно сме забравили за безсъзнателното, чиито посланици се явяват сънищата! Хомеопатите казват, че „повтарящите се сънища” са важни, и аз задавам следния въпрос: а какво правите с тях? Как ги използвате при търсене на най-подобното лекарство? Не пропускайте новата ми книга!

Дозировка и избор на лекарство: хомеопатите обичат да воюват по този повод, и 90% от лекарите са останали в 4-то издание. Точно като в политиката! Трябва да приключим с политическите игри и да изучим напредналите методи: тогава на никой повече няма да му се налага да се бори и, което е по-важно, нашите пациенти ще бъдат излекувани, а хомеопатията ще направи крачка напред. В крайна сметка нашите алопатични колеги, макар и да са грешни действията им, работят по един модел. Те не разбират защо ние воюваме! И – да, хомеопатът, както и всеки друг лечител, е длъжен първо да разбере пациента със сърцето си, и едва след това – с разума!

 

ИЗПОЛЗВАНЕ НА МЕНДЕЛЕЕВАТА ТАБЛИЦА БЕЗ ДОКАЗВАНЕ ИЛИ ИЗЛЕКУВАНЕ

Искам да отбележа, че вие написахте книга за таблицата на Менделеев. Ако лекарствените свойства на рядък елемент са неизвестни, т.е. няма нито доказателства, нито излекуване, вие придавате ли някакво значение на неговото място в таблицата на Менделеев? Ако е да, как използвате тази информация? Бихте ли започнали да проверявате това лекарство върху вашите пациенти?

Смятам за НАПЪЛНО безполезни спекулациите на тема свойства на елементите, които все още не са били тествани. Случайният „успешен” клиничен случай не е доказателство, а Ханеман и Херинг ни предупреждават, че „не бива да се смесват симптомите на тестовете с клиничните симптоми; това ще доведе само до объркване!” Ако ми се наложи да тествам лекарство, първо бих провел теста върху себе си, жена си, кучето, децата и учениците си – при всички по желание! Не върху пациентите! Още през 1828г. в „Хронически болести” Ханеман предупреждава, че „на излекуването на пациентите пречи не количеството тествани препарати, а това, че не се ползват миазматичните теории”. Може би, трябва да оценим колко тествани препарати знаем на практика и да решим има ли нужда да се тестват всичките двадесет милиона вида пеперуди, за да станем компетентен хомеопат.

 

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТАБЛИЦАТА НА МЕНДЕЛЕЕВ БЕЗ ДОКАЗАТЕЛСТВА, НО С МНОЖЕСТВО ЛЕЧЕНИЯ

Подобен е въпросът: ако не е провеждано доказване на елемента, но той е излекувал много пациенти, и излекуваните симптоми приличат на симптомите  на другите елементи от тази колона на таблицата на Менделеев. Бихте ли предписали такъв препарат на пациента като експеримент?

По отношение на „излекуването” – неприятно ми е да казвам толкова скептични думи, но опита от преподавателската работа показва, че много често наричат потискането или частичното излекуване пълно излекуване. Повтарям отново: Ханеман и Херинг настояват на сигурни тестове, а не на случайни излекувания!

 

 

Превод от руски:  Нели Тотева

Източник:  http://www.homeoint.org/kotok/homeopathy/essence/deschepper_interview.htm

Нагоре