« обратно към: Хомеопатията днес

05 декември 2011

Интервю с Люк де Шепър (2)

Д-р Маниш Бхатия, директор на hpathy.com:

Д-р Люк, добре дошли в „Хомеопатия за всички”! Вие сте хомеопат на месеца според версията „Хомеопатия за всички”, който е водещ хомеопатичен електронен журнал, и бих искал да ви приветствам от името на целия екип на журнала и на нашето хомеопатично общество, което се явява част от семейството на „Хомеопатия за всички”.

 

Люк, бъдете любезен, разкажете ни как започна вашето пътешествие в света на хомеопатията?

 

Д-р Люк де Шепър:

Пътят ми в алтернативната медицина започна практически веднага, след завършването на медицинския факултет, през 1971г. в Гент, Белгия. За да спечеля малко пари, аз замествах лекаря, който имаше намерение да излезе 14 дена отпуск. Работата беше толкова скучна и безплодна, че веднага заминах за Амстердам, където в Холандската асоциация на лекарите-иглотерапевти, покрай традиционната китайска медицина (ТКМ), за първи път се запознах с хомеопатията. След това заминах за Париж, във Франция, да се занимавам в аналогично училище. От тогава никога не съм спирал да се уча.

Когато сте започнали да се занимавате с хомеопатия, преди 30-35г., хомеопатията с труд се бореше да оцелее в Европа и САЩ. Какво ви накара да я изберете за кариера, а не нещо друго? Бяха ли трудни за вас първите години като хомеопат? Какво беше най-трудно по това време за хомеопата? Може ли да споделите с нас, какво беше състоянието на хомеопатията в западното полукълбо, когато започвахте вашата кариера като хомеопат?

По това време, когато започвах кариерата си, всички алтернативни клонове на медицината бяха слабо известни и се практикуваха много малко, защото занимаването с медицина, под каквато и да било форма (включително и  холистика), беше разрешено само на лицензираните доктори по медицина (MD). Понеже тази практика обещаваше малко пари, едва ли някой от моите колеги проявяваше интерес към нея. Избрах традиционната китайска медицина (ТКМ) и хомеопатия, защото двете науки имат много общо и ми харесаха със своя здрав смисъл в подхода: индивидуализация и предписване на единственото лекарство бяха двата аспекта, които ме привлякоха.

Беше ли тежко в началото?

Броят на пациентите в самото начало беше зашеметяващ, ако се вземе предвид какви резултати имах. В този момент бях все още много наивен и, вероятно, имах голям късмет, но аз усърдно се учех всеки ден, освен че практикувах, и затова всеки ден беше по-добър от предишния. Единствената трудност се заключаваше в ревността на моите колеги, които отидоха толкова далеко, че отказваха да лекуват своите и моите пациенти, ако те продължаваха да се консултират при мен. Това никога не спирало наплива на пациенти при мен, защото резултатите говореха сами за себе си.

Отначало вие сте учили ТКМ, а после сте преминали към хомеопатия? Това естествен преход ли беше или ви беше трудно да свържете законите на хомеопатията с знанията ви по конвенционална медицина и ТКМ?

Както вече казах, в ТКМ и хомеопатията има много общо: естественото лечение, което действа като енергетическа медицина с опора в Ци, или в жизнената сила, наблюдение за излизане на болестта на повърхността, връзката на емоциите с патологията в органите, равновесието между органите и т.н. Това е естествен брак. Тази година в САЩ ще уча своите студенти, които се усъвършенстват, на това как да използват многото практически клинични аспекти на ТКМ при търсене на хомеопатичното , най-подобното. Те са във възторг от тази нова възможност, която ще им помогне да разберат много по-добре пациента.

Хомеопатите, обикновено, не препоръчват на своите пациенти да се подлагат на някаква енергетична терапия по време на хомеопатичното лечение. Смята се, че хомеопатичните лекарства действат на енергетично ниво и всяко подобно лечение може да повлияе върху хомеопатичното лечение. Какво е вашето мнение по този повод? Питам ви, защото вие сте изучавали ТКМ и успешно сте я използвали заедно с хомеопатията. Кои методи са съвместими с хомеопатичното лечение?

Самият Ханеман препоръчва „алопатична намеса” в случай на крайна необходимост при удавяне, отравяне и т.н. за възстановяване на жизнено важните функции. Също така 10% от хирургическите операции СА необходими, при обструкции и стенози…, защото за търсене на най-подобното е необходимо много време. Колкото до използването на другите методи ЗАЕДНО с хомеопатията, трябва да се ръководим от здравия смисъл.

Когато при мен идва пациент, който приема много алопатични лекарства, ние не бива никога и нищо да променяме в приема на тези лекарства на първата визита. Вместо това предписваме най-подобното (да, то действа, независимо от алопатичното потискане) и едва тогава да намалим или да отменим алопатичните лекарства, когато лекарството „тръгне”. Също така, никога не препоръчвам да се започва друг метод в началото на хомеопатичното лечение, защото имаме нужда само от ЕДНА промяна, за да започнем хомеопатичното лечение. Но, ако пациентите са на лечение с ТКМ, също нищо не променям. ТКМ, витаминотерапия и аюверда работят отлично с хомеопатията.

Написахте повече от една дузина книги по хомеопатия, акупунктура и холистика, нали? Какво ви движи като автор? Кой е най-любимия ви труд и защо?

Винаги си казвам: „Най-вероятно това ще е последната ми книга”, но сега разбирам, че никога няма да спра да пиша, защото ежедневно изучавам хомеопатия, философия, психология, алхимия, ТКМ и т.н., и искам да интегрирам много практически методи в хомеопатията, винаги с цел по-доброто разбиране на пациента и, следователно, за по-лесно разрешаване на неговия проблем. Разбира се, „В търсене на най-подобното лекарство. Стратегия на успешното ръководене на пациента” - книгата, която написах по искане на моите собствени студенти, е любимата ми работа, защото тя запълва една празнина в най-слабо изучената и трудна част от хомеопатията: какво да се прави при втората и следващите визити на пациента? Искрено се надявам, че тя, накрая, ще приобщи всички хомеопати към практикуване на по-прогресивните методи на Ханеман.

Кои други произведения на съвременни хомеопати смятате за най-добре написани и даващи храна за размисъл?

За съжаление намерих много малко съвременни работи, които привлякоха моето внимание. Прекалено много хора твърдят, че са измислили нещо ново, но, когато им четеш съчиненията внимателно, то или Ханеман вече е прилагал това, или най-новите „открития” не са нищо друго освен пренебрегване на хомеопатичните принципи, объркване на студентите и пациентите. Ако сте дали „ново име” на вашия вид хомеопатия, това не означава, че сте измислили нещо ново, особено, когато видя, че такива хомеопати все така упорито предписват по 4-то издание на „Органона”.

Знаете ли какво чувам от искрените студенти в целия свят? „Защо съществуват толкова много различни мнения сред хомеопатите?” Наистина, преди да се пристъпи към „открития”, на хомеопатите няма да им навреди внимателно да изучат „Органона” и, заедно с него, „Хронически болести”. Много грешки и битки между хомеопатите щяха да бъдат предотвратени. И към тези, които са отхвърлили „Органона”, като стара прашна книга, с думите „това не е Библия!”, аз имам въпроси: „Кажете ми кой параграф в „Органона” е грешен?” и „Кой в наше време е открил нещо ново, за да напише 7-мо издание?” Има много препятствия по пътя на лечението, но първото препятствие е самия хомеопат. Не бива да чакаме, докато алопатите унищожат хомеопатията, защото псевдохомеопатите вършат тази работа много по-добре.

На вашия семинар в Джайпур, вие казахте, че повечето хомеопати до сега практикуват по 4-то издание на „Органона”. Как мислите, защо хомеопатите от цял свят не са могли да се отдалечат от 4-то издание на „Органона” и от учението на Кент?

Това е много хубав въпрос и ние трябва да попитаме тези хора. НЯМА правдоподобна причина за това упорито да се виси на 4-то издание на „Органона”. Защо непременно искате да предизвикате необосновано подобно влошаване във вашите пациенти? Защо забавяте излекуването, вместо да го  постигнете за половината от времето (§246)? Защо се придържате към „варварските методи” на Ханеман (негови собствени думи), вместо да постигнете меко и бързо изцеление (§2)? Голяма част от вината е на Кент, който би трябвало да знае 5-то издание (1833г.), но по някакви причини, които така и не можах да намеря, е използвал само високи потенции (първата промяна в сравнение с 4-то издание), но никога не е използвал другите две основни и много по-важни промени на 5-то издание – водните разтвори и повтарянето на най-подобното лекарство през внимателно подбрани интервали от време, В СЪЩОТО ВРЕМЕТО, КОГАТО пациента върви към подобрение.

Все още много често чувам от другите хомеопати: „Аз използвам водни разтвори” и виждам, че те го правят по свой начин, който напомня на типичното алопатично „Приемайте дозата всеки ден и ще се върнете при мен, когато шишенцето с разреденото лекарство се изпразни”! В хомеопатията няма НИЩО механично: тези хора грешат срещу индивидуалността (виж §281), единият от нашите хомеопатични принципи. „Пожертвах” две от моите важни книги в Африка и Индия с надеждата, че това ще ги стимулира да следват прогресивните методи на Ханеман (Люк Де Шепър има предвид, че е отстъпил авторските права за преиздаване на своите книги „В търсене на най-подобното лекарство. Стратегия за успешно ръководене на пациента” в Индия и Африка на цени, които ги правят достъпни за местното население. – А.К.)

Вие сте пътешествали по целия свят, от Африка до Азия, от Европа до САЩ. Къде сте видели максимален ръст на хомеопатията като медицинска система и къде виждате най-голям потенциал?

Според мен, Индия има най-голяма възможност за процъфтяване, защото там хомеопатията е призната от много хора, има много училища и поддръжка от алопатията и правителството.  Но те ще бъдат успешни само в случай, АКО  повишат качеството на своето обучение. Както и в Южна Африка, те имат 5-6 годишни очни училища, но на двата континента, както открих, качеството на алопатичното обучение е много по-добро от хомеопатичното. Индия се стреми към най-доброто и ми харесва как студентите контактуват с бедните хора, и им помагат с помощта на мобилни групи. Но какъв е смисълът да си поставиш за задача да прегледаш 100 пациента на ден, ако не разбираш принципа на тяхното ръководене? Това е универсален проблем, не само индийски, но в крайна сметка в Индия има инфраструктура, за да се подобри положението.

Вие упорито сте се трудили върху внедряване на хомеопатията на територии, където по-рано тя е била непозната, например, в Кения и Китай. Как виждате ръста и разпространението на хомеопатията в такива региони? Имаме нужда от много повече хора и ресурси за изпълнение на глобално ниво на това, което вие се опитвате да направите сам. Как мислите, трябва ли да има международна хомеопатична организация, която да се захване с тази работа?

Бих искал някои от моите уважаеми колеги и учители да дойдат с мен на такива пътувания, но до сега никой не е приел предложението ми. Те, вероятно, са прекалено заети, печелейки пари. Разбира се, хомеопатията в целия свят ще спечели от нейното успешно прилагане, в случаи на всякакви трагедии. Имаме нужда от структура, подобна на „Лекари без граници”, но нашият еквивалент „Хомеопати без граници” засега се намира в зачатъчно състояние. Липсата на пари, разбира се, е важна причина, и аз искам тези филантропи, които дават милиони долари за ваксиниране или „за да научат медицинските сестри в Индия на прогресивни (sic) методи на лечение на СПИН-а (според вас какво означава това?) да ги дадат на хомеопатията. Все още се надявам, че ще успея да видя как по този начин се обединяват хомеопатите и, че получават признание и финансова поддръжка от правителството.

Имате огромен лекарски опит. Кои са най-трудните аспекти на клиничната практика, с които сте се сблъсквали? Как смятате, в кои области до сега е трудно да се справите с помощта на хомеопатията или, с други думи, къде е необходимо използването на обикновените лекарства?

Без съмнение, че да се практикува хомеопатия в днешно време е най-трудно поради дълбокото и продължително алопатично потискане, правовата ситуация, държавните закони и невежеството на хората. Обаче това НЕ Е оправдание за пренебрегване на всички хомеопатични закони, заради „творчеството”, което дискредитира хомеопатията и води до неоправдани страдания на пациентите. „По-сложните съвременни болести” е само предлог, който се използва от „новаторите”, за да не следват нашите логически принципи. Повече от всякога ние трябва да следваме последните, за да постигнем успех. Впрочем, аз мисля, че физическите страдания на съвременния човек са потиснати от неговата „психика” и духовни страдания.

Съвременният човек е загубил от погледа си реалния смисъл на живота, защото постоянно преследва постигането на светски блага, като си вреди на душата. В наше време, за да сме успешни, ние, хомеопатите, трябва да станем не само добри хомеопати, но и добри психолози. Курсът по психология трябва да е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН в повечето хомеопатични колежи и, разбира се, §67 на „Органона” казва, че съществуват алопатични показания в кои случаи е необходимо да се спечели време за възстановяване на жизнените функции, защото е необходимо не само да се намери най-подобното, но и да се изпълни по-тежката работа на психологическо осъзнаване и самоанализ. Операциите, като правило, са последното средство, но десет процента от тях са необходими! Добрият хомеопат трябва да разпознава тези показания!

Вие сте основател на Института на Ренесанс на хомеопатията. Доколкото разбирам, повечето ваши студенти са свързани със здравеопазването в една или друга форма. Какъв е вашият опит в обучение на хора, които идват от конвенционалната медицина?

Действително, повечето мои студенти имат лиценз в друга област на медицината: конвенционални лекари (MD), ветеринари, медицински сестри, психолози, лекари от ТКМ, хиропрактици и т.н. Хомеопатията само печели от това, че ние можем да съберем такива различни групи практици заедно и да ги подтикнем да практикуват еднакво и да получават едни и същи хомеопатични резултати. Алопатичните лекари имат най-големи трудности за успешното напредване в обучението, защото те са в шок от степенна на сложност на хомеопатичната наука.

Какво бихте посъветвали младите хомеопати, които сега са започнали своя клиничен живот?

Моят съвет е много прост: останете си студенти цял живот! Пийте от всеки добър източник на знания и НИКОГА не приемайте нищо безусловно, от когото и да било. Никой образован човек не бива да се поставя по-високо от старателната проверка и съмнения. Той трябва да приветства задаваните му въпроси, защото те ще го стимулират да стане по-добър учител. Младият студент трябва да знае също, че е избрал най-трудния медицински метод, който ще изисква цялата му настойчивост, за да постигне успех, но това си струва усилията. Финансовите трудности ще се скрият зад благодарната усмивка на вашите пациенти. Опитайте се да установите контакт с пациента не само чрез главата си, но и чрез сърцето си. Ние получихме съкровището на Ханеман. Нека с уважение да последваме неговия пример и няма да бъдем разочаровани.

Имате една мечта – да видите хомеопатията в качеството на основна система на медицината, а конвенционалната медицина или алопатията – в качеството на допълнителна или алтернативна. Как мислите, кога ще се сбъдне тази мечта и кои са най-големите препятствия по пътя към постигането й?

Наистина имам тази мечта, и това е най-голямото ми желание, защото то ще ни помогне да обезпечим постоянно и бързо излекуване, което е обещано в §2. Но ние имаме големи препятствия, поради начина, по който алопатията ръководи своя бизнес. Това е „бизнес” за изцеление, защото фармацевтичните компании изразходват милиони долари в услуга на лобистите, за да влияят върху нашите законодатели. Университетите получават от тях милиони долари, за провеждане на изследванията. Как може тази „евтина” хомеопатия да се конкурира с тях? Това, че хомеопатията е евтина е едно от основните препятствия за нейното приемане. „Как мога да спечеля пари?” – това е първият въпрос на заинтересования бизнесмен.

Докато мъжественият политик или филантроп не подкрепят хомеопатията, тя винаги ще бъде атакувана с лъжа, както видяхме неотдавна в „Ланцет”. Няма нищо ново под слънцето, и аз предсказвам, че тези атаки ЩЕ продължават, защото те се страхуват от нас, понеже ние бъркаме в техните дълбоки джобове всеки път, когато предписваме  хомеопатично лекарство. Алопатията успешно използва инструмента на страха, за да доведе пациента в съответствие с нейните разрушителни пожелания. От кога тя смята страха като инструмент за изцеление? Ще се случи ли някога така, че хомеопатията да стане първична при оказване на медицинска помощ? Не  очаквам това, затаил дъх.

Вие май предпочитате подхода на Бьонингхаузен пред подхода на Кент. Защо?

Преподавам на моите студенти пет различни метода за намиране на най-подобното и нямам предпочитание към някой от тях. В зависимост от случая, за успеха може да бъде избран един метод или няколко. Методът на фон Бьонингхаузен е особено привлекателен с това, че в началото той работи с модалностите на пациента, които, като правило, са постоянни и лесно се запомнят, и пациентите ги изразяват директно. Психическите или емоционални симптоми, които често е трудно да се открият, се използват само в края, за да различат близките лекарства. Това е метод, който трябва да се преподава в цял свят, но, отново, това не е направено. Като изучаващ психология и особено К.Г.Юнг, аз обичам субективните симптоми.

Продължавайки предишния въпрос: как мислите, каква роля трябва да играят субективните симптоми в случая, особено психическите и емоционалните? Във времето, когато Кент им придава най-голямо значение, подхода на Богер и на Бьонингхаузен в по-голяма степен се базира на етиологията, модалността, които съпътстват обстоятелствата, усещането, локализацията и психическите/емоционални промени, именно в този ред. Мислите ли, че тези два подхода си противоречат? Къде е допирната им точка? Могат ли хората, използвайки различни подходи, да дойдат до едно и също лекарство?

Както се споменаваше по-рано, правилната интерпретация на важните субективни симптоми често е трудна и е необходимо интензивно да се изучава психология, за да се разбере по-добре пациента. Всеки хомеопат е длъжен да  изучава хомеопатичния смисъл на многобройните делюзии, които имаме в нашия реперториум (това го правят малко). Сложната интерпретация отново е друг клон на хомеопатията, който трябва да бъде изследван така, както нито един от хомеопатите до сега не го е изследвал. Но всички тези подходи са съвместими, и аз често слагам тези „различни екрани” пред себе си, за да потвърдя своите предположения и да намеря най-подобното лекарство. Тъй като има само едно най-подобно лекарство във всеки случай (нима това не е по определение?), всеки метод е длъжен да стигне и да доведе до същото лекарство в един и същи случай.

Вие използвахте широко потенция LM и сега много често използвате метода на разредената доза, описан в 5-то издание. За удобство на нашите читатели, които изучават хомеопатия, моля ви да споделите с нас вашия подход към хомеопатичната дозировка. Каква е ролята на различните скали на разреждане и методите за предписване на лекарства, тяхната ефективност, различия и вашият общ подход към избора на потенция?

Много неща се обсъждат в моята книга „В търсене на най-подобното лекарство”. На практика стигнах до използването на метода на разредена доза 6C по 5-то издание в 70% и метода на LM в 30% от хроничните случай (не зависи от това дали патологията е психическа/емоционална или физическа), докато при острите случаи ми харесва метода на разреждане на дозата по 5-то издание (200С или 1М) в 100% от случаите. В 5-то издание може да се намерят много случаи за тези, които успешно практикуват метода на LM. Мисля за случаите на тежко потискане на кожните заболявания, в които мекото изцеление е практически невъзможно. Двата метода, несъмнено, ни дават широк диапазон „за напасване” на природата на пациента, природата на заболяване и природата на лекарството (§281). Това е прекалено голяма тема, за да може да се отговори тук, в този брой на списанието.

Нека никога да не се отказваме от опитите да станем най-добрите хомеопати! Моят въпрос към читателите е: „Приемате ли хомеопатични лекарства?” Как може да предлагате лекарства, след като не сте успели да изпълните собствената си интроспективна работа и да знаете, че лекарството все още ви чака, за да поправи вашето „несъвършенство”!

Вие едва не загубихте окото си през 1992г. поради кръвоизлив в ретината. Тогава решихте да се обърнете към хомеопатията, а не към традиционната медицина. Като се има предвид сериозността и неотложността на ситуацията, трудно ли беше да вземете това решение? Бихте ли ни разказали за случилото се, какви бяха тогава оплакванията, какви мисли ви идваха в главата, когато традиционните лекари ви дадоха мрачни прогнози, как решавахте, да се лекувате сам или да се консултирате с друг хомеопат, и как стигнахте до най-подобното? Смятам, че вашия случай ще вдъхнови много хомеопати.

Загубата на зрение за такъв като мен, който активно се занимава със спорт и учи, е най-голямата беда, която някога може да ми се случи. И когато изведнъж загубих зрението на едното си око, не се срамувам да кажа, че плаках. Освен това, първият офталмолог ми каза, че мога да ослепея с двете очи. Един ден по-късно, когато дойдох на себе си от това „изслушване на лошите новини”, направих консултация с изтъкнат професор по ретинотерапия от Калифорнийския университет. Той ми постави точна диагноза „кръвотечение на ретината” (причината е неизвестна) и ми нареди да взимам 14 дена по 80 мг кортизон! Много добре знам ужасните странични ефекти на този препарат.

Всичките ми убеждения и честността пред мен самия, в предвид заплашителните последици – можех да ослепея – ме накараха да направя това, което всеки истински хомеопат е длъжен да направи: да последвам правилния хомеопатичен закон на изцелението. Взех най-подобното и след месец се върнах за проверка. Професорът НЕ МЕ попита дали съм взимал кортизон (аз, разбира се, не бях взимал), направи ретинограма и изрази своята радост и учудване, че всичко беше нормално. Нищо не казах, но знам, че винаги ще разчитам, че хомеопатията ще ме избави в най-трудните моменти от моя живот. В същото време, това беше за мен възможност да се заема със самоанализ и да изследвам своята тъмна страна, за търсене на причината и най-подобното за този случай, не само за да предотвратя повторение на подобни инциденти, но и да се усъвършенствам като човек.

Вие сте роден през 1946г. – значи сте на шестдесет! Но изглеждате невероятно млад за възрастта си. Ако бяхте напълно непознат човек, бих предположил, че сте на 40-45г. Каква е тайната на вашето добро здраве? Ще дадете ли някакви съвети на нашите млади хомеопати, на първо място как да бъдат здрави?

Отговорът на този въпрос е свързан с предишния: искрено вярвам, че в живота са важни две неща. Първо - да правите това, което ви харесва, а не това, което някой друг ви натрапва, защото това е „по-достойна професия”. Всеки, до притежателя на професия от най-нисък ранг, трябва да е в състояние да намери смисъл в живота си, защото всеки изпълнява някаква роля, която никой друг не може да изпълни. Второ – надявам се да си намерите партньор, от който да се учите и, който да се учи от вас. Тези две, рядко срещани успешни събития, са основа за щастието. Разбира се, никога не съм пушил, не съм пил алкохол или кафе, и моят девиз е: „В здраво тяло – здрав дух”. Затова винаги съм бил и си оставам спортен човек: футбол, тенис, плуване, йога и бални танци са част от моя начин на живот. Ключът към здравето е да намерите вашата страст в живота.

Благодаря ви, доктор Люк, за идеите и мислите, които споделихте с нас. Беше ни приятно да се срещнем с вас и се надявам, че и в бъдеще „Хомеопатия за всички” ще продължава да получава от вас подкрепа и съдействие.


Превод от руски:   Нели Тотева

източник: http://www.homeoint.org/kotok/homeopathy/essence/deschepper_interview1.htm

Нагоре