« обратно към: Хомеопатия, здраве и природа

01 ноември 2011

Hoвu доказателства за паметта на водата

Статията е предоставена с любезното съдействие на списание "Класическа хомеопатия"


water.jpg

Феликс Франкс: „Това е магически ингредиент, който превръща безжизнените прахове по лабораторните лавици в живи същества."

В броя си от 8 април реномираното научно списание „New Scientist" публикува статията на Робърт Метюз, озаглавена „Квантовият еликсир ".  Какво придава такива изумителни свойства на водата, се пита писателят и започва научното си „пътешествие" от кръговете „Нова епоха", в които всички говорят за магическите свойства на безцветната и без вкус течност, наричана безгрижно вода. Посветените, казва той, говорят почтително за работата на Масару Емото, който доказа, че водата реагира на емоциите на хората, намиращи се около нея.

Те описват как Емото демонстрирал, че ледени кристали от вода, благословена от дзен-монах, изглеждат много по-красиви от тези, попили посланието на омразата. Идеята, че водата може да запазва някакъв тип отпечатък от съединенията, разтворени в нея, е основен механизъм на действие при хомеопатията. Но скептиците възкликват - как една вода, която не съдържа нищо в себе си, може да действа като нещо различно от обикновена вода? Ръстъм Рой, изследовател на материята от университета в Пенсилвания смята, че е време да бъде коренно ревизиран възгледът на науката за водата - възглед, който според него прекалено дълго е бил доминиран от химията. „Абсурдно е да се говори, че химическият състав определя всичко", казВа той. „Вземете въглерода, например -едни и същи атоми могат да ви дадат графит или диамант."

Рой смята, че водата се е доказала като способна да упражнява ефекти, преминаващи отвъд пределите на простата химия и обяснението на това може да бъде фактът, че тя притежава памет. Един от начините, по който може да се реализира това, според него, е чрез  ефекта, известен като епитаксис  използването на атомната структура на едно съединение като модел за индуциране на същата структура у други съединения. Епитаксисът се използва рутинно в микропроцесорната промишленост за създаване на полупроводникови кристали. И според  Рой, водата вече е демонстрирала епитаксиални ефекти. „Посяването" на облаците представлява растеж на кристален лед върху субстрат от сребърен йодид, който има същата кристална структура", казва той.

„При това не се осъществява никакъв химически трансфер." Рой и колегите му привличат вниманието и върху още един ефект, пред който, според тях, ортодоксално настроените учени си затварят очите в настървените си опити да дискредитират хомеопатията - прилаганото енергично разклащане на разтворите  процес, наречен сукусиране. Екипът пресметнал, че шоковите вълни, генерирани при разклащането, могат да предизвикат локализирани налягания вътре във водата, които достигат go 10 000 атмосфери; тези налягания поставят началото на фундаментални промени в свойствата на водните молекули.

Рой смята, че ако погледнат на хомеопатията сериозно, учените могат да направят много открития, свързани с фундаменталните свойства на водата. „Проблемът е в това, че трябва да се извършат много повече изследвания, за да се открият правилните техники за надеждно тестиране на свойствата на водата", добавя той.

За съжаление много учени гледат на шумотевицата около водата като на стандартно бръщолевене на ентусиасти, което не е по-достоверно от идеята за кристалотерапията. И ако откритията на Емото изглеждат твърде ексцентрични, за да бъдат вземани на сериозно, резултатите от някои съвсем неотдавнашни изследвания са не по-малко странни.

Вече изглежда, че въздействието на водата върху живите организми преминава отвъд пределите на обикновените химични процеси те са неразривно свързани с най-базисните процеси в космоса. Иначе казано - дължим съществуванието си на квантови ефекти на водата,  пред които бледнеят и най-чалнатите идеи на „Нова епоха".

Водата притежава някои чудати свойства, които са много важни за живота. Наприемер твърдата форма на водата - ледът - не се подчинява на общоприетите схващания, бидейки с по-ниска плътност от своето течно агрегатно състояние, и това обяснява защо океаните не замръзват от дъното нагоре, което би убило всяка форма на живот в морето. А необичайната съпротива на водата срещу загряване помага на океаните да омекотяват резките изменения на климата, давайки възможност на живите организми да се адаптират.

Ключът към разбирането на свойствата на водата не са химическите връзки между единия кислороден и двата водородни атома,съставящи молекулата, а връзките между водородните атоми в различните молекули. Тези водородни връзки са поне 10 пъти по-слаби от типичната химическа връзка, което  означава, че могат както да свързват молекулите, така и да се разрушават при стайна температура.

Следователно, една единствена капка вода представлява вряща смесица от ред и хаос, в която непрекъснато се образуват и разрушават структури. Резултатът от това е течност с необичайно много свойства - от точката на кипене, която надвишава с повече от 150°? тези на сходни течности до подчертаната съпротива на опитите да бъде компресирана.

Всички връзки, действащи върху водните молекули, в крайна сметка се дължат на квантови ефекти, но водородните връзки са резултат от един от най-странните квантови феномени - т. нар. вибрации около точка нула. Бидейки следствие от известния принцип на Хайзенберг за неопределеността, тези постоянни вибрации са продукт на невъзможността да бъде определена с абсолютна точност тоталната енергия на една система в даден момент. Дори и самата Вселена да замръзне и температурата й да спадне до абсолютната нула, вибрациите около нулевата точка ще продължат да бъдат силни, задвижвани от енергията на празното пространство.

В случая с водата тези вибрации опъват връзките между водородните атоми и техните домакини  кислородните атоми, придавайки им способността да се свързват със съседните им молекули по-лесно. Резултатът е течност със силно вътрешно сцепление, което държи нашата планета жива.

Феликс Франкс от университета в Кеймбридж обяснява простичко жизнената роля на този квантов ефект: вземете малко вода и заменете водорода с атоми на по-тежкия му изотоп деутерий. Ще получите течност, която е химически идентична с водата, но е отровна за всички живи организми, с изключение на най-примитивните от тях. „Единствената разлика е в енергията в точка нула", казва Франкс.

Все повече изследователи вече проучват последствията от тази дълбока връзка между квантовите ефекти и живота. Резултатите често са неочаквани и отправят предизвикателство към опростените заключения за това как „работи" животът. „Без водата всичко си остава обикновена химия", казва Франкс, „но добавете вода - и ще получите биология."

Някои от най-впечатляващите доказателства изплуват при изследванията на протеините. Съставени от аминокиселинни вериги, свързани съгласно инструкциите на ДНК, протеините са молекулите-труженици на живота. Но едва сега учените откриват точния механизъм на действие.

Това, което те откриват, е изумително деликатната взаимовръзка между протеините и водните молекули, дирижирана от вездесъщите водородни връзки. През януари т.г. Гардзарек и Герверт от катедрата по биофизика в Рурския университет - Бохум, Германия са направили съобщение за ролята, която молекулите на водата играят в протеина, наречен бактериородопсин, открит във външната част на обвивките на примитивни форми на живот.

Бактериородопсинът търпи проста форма на фотосинтеза, използвайки светлината, за да създаде източник на химическа енергия. Изследователите отдавна подозират, че този процес се дължи на постъпващата светлина, която предизвиква промени в протоните на молекулите, създавайки разлика в техните заряди, вследствие на което се получава нещо като батерия. И тук идват Гардзарек и Герверт. Те облъчили бактериородопсина с инфрачервена светлина и открили, че поведението на водните молекули, съвсем не е на бездейни пленници. След като протеинът бъде ударен от фотоните на светлината, неговата форма се променя, поради разкъсването на част от водородните връзки между впримчените в него водни молекули това поставя началото на верига от реакции, при която фрагменти от някои водни молекули и клъстери от останалите взаимодействат помежду си така, че през протеина започват да преминават протони.

Този сложен и деликатен процес е възможен, само благодарение на квантовото поведение на водородните връзки на водата. Резултатите от проучването показват, че аминокиселинните вериги неслучайно улавят водни молекули, тъй като последните спомагат те да се навият и да образуват протеин.

Оказва се, също така, че водородните връзки играят изключително важна роля и при другата ключова съставка на живота - ДНК. Както при протеините, новите открития подсказват, че е дошъл моментът да бъде преразгледана познатата схема на ДНК като двойна спирала, съставена от четири химически бази.

За да изпълни своите биологични функции, ДНК трябва да извършва разнообразни маневри, да се усуква,завърта и свързва с протеините чрез точно определен свой участък. Човек би помислил, че това не е проблем за дълга един метър, гъвкава молекула като тази на ДНК. Обаче,в един свой много малък участък, в който се извършва реалното действие, а именно няколкостотин бази, ДНК е абсолютно ригидна. И тук се сблъскваме с мистерията как протеините „избират" правилния участък от двойната спирала.

Биохимиците отдавна подозират, че водните молекули са много важни - изглежда, че тяхното концентриране около ДНК корелира с биологичната й активност. Оказа се, че водата търпи коренни изменения, когато се доближава до повърхността на ДНК. Когато молекулите й биват привлечени в близост с двойната спирала, врящата мрежа от водородни връзки в по-голямата част от водата се разрушават и движението на отделните молекули става все по-бавно и по-мудно.

Последният експеримент се фокусира върху това какво се случва около „падините" на двойната спирала, образувани от специфични двойки бази. Изглежда, че водните молекули се задържат по-дълго и се завъртат по-бавно около някои двойки бази, отколкото около други. И изведнъж връзката между нивото на хидратация и биологичната активност започва да изглежда не толкова объркваща. В края на краищата, двойките бази на ДНК са градивните блокове на гените и тяхната последователност определя императивно реда, по който аминокиселините се свързват една с друга, за да оформят протеините. Щом водните молекули се задържат по-дълго около някои двойки бази, отколкото около други, значи нивото на хидратация отразява огледално последователността на двойките бази.

Моника Фуксрайтер от Центъра за биологични изследвания към Унгарската академия на науките в Будапеща смята, че това обяснява как взаимодействат помежду си протеините и ДНК. Тя и нейните сътрудници от Института по ензимология към ЦБИ създали компютърна симулация на ДНК и протеин, който използва водните молекули, за да срязва ДНК в точно фиксирани точки.

Те забелязали, че добавянето на виртуална вода към сместа има драматичен ефект. „Водата предава информация на протеина за последователността на ДНК, когато те все още са далеч един от друг", твърди Фуксрайтер. „След това, с приближаването на протеина водните молекули биват изтласкани от мястото си, докато се свържат здраво с ДНК."

Според Фуксрайтер, водните молекули предават съобщения на протеина посредством електростатични сили, които отразяват вариращите нива на хидратиране на ДНК. Те могат дори да предупредят приближаващия се протеин за потенциални проблеми в ДНК, преди той да достигне до нея. Ако ДНК е изкривена поради някакъв дефект, тя се хидратира повече и протеинът не може да осъществи контакт по правилния начин", твърди Фуксрайтер. „Вместо това, той се придвижва към друг участък, което е много добре от биологична гледна точка."

Последните открития за ролята на водата в жизнените процеси, обаче, може да променят ситуацията.Следдесетилетни проучвания Франкс обобщава своите възгледи за малката молекула, която наричаме Н20, с думи, които биха предизвикали усмивка върху лицата на хипитата от „Нова епоха" навсякъде по света: „Това е магически ингредиент, който превръща безжизнените прахове по лабораторните лавици в живи същества."

 

(По материали на чуждия печат)

Нагоре