« обратно към: Хомеопатия, здраве и природа

04 ноември 2011

Хомеопатията като информационна наука

Статията е предоставена с любезното съдействие на списание "Класическа хомеопатия"


д-р Ян Шолтън

Д-р Ян Шолтън (23.12.1951) е роден в Холандия. Учи химия, философия, медицина, акупунктура и хомеопатия. Допълнително изучава и други алтернативни дисциплини, като ортомолекулярна медицина, фитотерапия и Бахови есенции. От 1985 г. се занимава основно с хомеопатия.

Ян учи при най-известните съвременни хомеопати, сред които Роджър Морисън, Георгос Витулкас, Алфонс Гъойкенс, Кюнцли, Бил Гоей и много други. През 1988 г., заедно с Мария Давидс и Ринк Стуут създава 'Homeopathic Doctors Center Utrecht". Този център се разраства и момента в него работят 11 хомеопата. Ян получава световна известност с книгите си "Хомеопатия и минерали" и "Хомеопатия и елементи". По-нататъшното му  развитие включва изследвания върху растителното царство, семействата на Rutaceae, Rosaceae, Euphorbiaceae и особено задълбоченото изследване на Compositae, съпроводено с много и интересни случаи.

Шолтън е изнасял лекции по цял свят - Великобритания, Германия, Астрия, Франция, Испания, Норвегия, Ирландия, Полши, Чехия, Унгария, Босна, Италия, Израел, Индия, САЩ, Австрания и Нова Зелания. Президент е на Stichting Alonissos и консултант на Световната здравна организация. Книгите на Шолтън за минералите и елементите революционизираха нашето разбиране върху старите и новите лекарства. Тази година излезе и новата му книга върху Лантанидите ("Secret Lanthanides".).

«Постоянно търся потвърждение, казва Шолтън, и по-дълбоко разбиране на минералното царство. Искам да представя новата клинична информация за Bismuth, Plumbum, Niccolum, Mercurius и серията на Lanthanide. С всяка измината година се правят огромни открития в тази област. Сега цялостната картина на периодичната таблица е много по-ясна.и Неговата блестяща хомеопатия е на границата на откритието.


Признаването на хомеопатията за наука от научната общност е проблематично. Парадигмата на материализма - парадигмата, че само материалните, физическите и химическите неща могат да бъдат обект на наука - блокира нейното признаване. Обаче парадигмата на материализма не е необходима на науката като такава и дори възпрепятства нейното развитие. Когато противниците на  хомеопатията я атакуват, тяхната първа забележка е, че „в хомеопатичните лекарства няма нищо". И в буквалния смисъл на това те са прави - в хомеопатичните лекарства „няма нещо". Хомеопатичните лекарства не са интересни от химична гледна точка, но това се отнася и за много други неща в нашата култура като книги, магнетофонни касети, CD-та, и DVD-ma.

CD-тата са еднакви по химичен състав, но ние ги използваме с много разнообразни цели като записване на музика, филми и софтуер. Сходството между всички изброени се състои в това, че те са интересни с информацията, която носят. При книгите мастилото се разпределя по хартията по начин, който съдържа информация. При касетите магнитното поле се променя по специфичен начин. Върху повърхността на CD-тата се прогарят малки дупчици по специфичен модел. При хомеопатичните лекарства моделът се отпечатва върху вода и млечна захар.

1. ПАРАДИГМИ

В науката съществуват две парадигми, които имат съществено значение за нея - ред и истина (виж Хомеопатия и Наука). Но съществува и парадигмата на материализма „само материалният свят може да бъде обект на научно изследване".

2. ПАРАДИГМАТА  НА МАТЕРИАЛИЗМА

Материалистичната парадигма е очевидна в нашата култура и особено в медицината. Тя води до отричане на съществуването на емоции и мисли, които се разглеждат като прости химически и електрически реакции в тялото. Или проблемът се избягва чрез редуцине на вътрешния проблем до нещо обективно - интелигентността се оценява чрез някакъв тест, а това, което тя  представлява в действителност, не ни е известно не може да бъде познато. в 1845 Декер, Вербрук) е основано Берлинското сдружение на физиците, като основополагащ принцип е, че в живата природа не действат никакви други сили, освен физически химически. Парадигмите могат да се открият навсякъде в научната литература. Крик го заявява по следния начин: „според нашият възглед днес, достоверното и работещо схващане е, че е напълно достатъчно да съществува някаква мозъчна активност, за да се продуциpa съзнание" и „важната първа стъпка е да се открие невралната корелация на съзнанието". Даниел Денет казва, че компютрите сами си изработят съзнание, когато стигнат определено ниво на сложност.

Дискусията често се съсредоточавала около хомункулуса. Както казва Крик, хората обикновено си представят хомункулуса като "малко човече вътре в главата", което възприема света чрез сетивата, мисли, планира и извършва преднамерени действия. Той бил "постулиран", за да обясни изживяните от човека емоции, мисли, прояви на воля и съзнателност. За тялото хомункулусът е като шофьорът за автомобила. Но тъй като не бил открит чрез дисекция на тялото, идеята за хомункулуса била изоставена.

Вербрук смята, че след 1850 парадигмата на материализма не е  изричана гласно и се е превърнала в неизказана, тайна аксиома. Ако нещо не е в съгласие и не се подчиняа на аксиомата, то се обявява за рационално. Но рационалността в качество, което се асоциира с парадигмата за реда, а не с тази на материализма.

Или пък бива наричана ненаучна идея, въртене в кръг. Атнийв твърди, че първото възражение срещу теорията за хомункулуса е, „че води към дуализъм, тъй като може да обхване и разтегливата тема за нематерията ... което минава далеч отвъд пределите на научното изследване". веднъж обяснявах принципа на диадоксиса (т. е. законите на Херинг) на фармацевти. Те упорито се съпротивляваха да го приемат с аргумента, че им изглежда твърде „шамански". Това, което имаха предвид беше, че този принцип е несъвместим с материалистичната парадигма.

3. ПРОТИВОРЕЧИЯ В ПАРАДИГМАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА

Материалистичната парадигма е в противоречие с опита на всички хора. Хората изпитват емоции, имат мисли и съзнание. Мистериозният хомункулус се превърна в „Аз". Крик казва „Ние всички имаме илюзията за хомункулус вътре в мозъка (това, което съм „Аз"), така че тази илюзия се нуждае от разяснение".

Опитът може да бъде лъжовен и самоопровергаващ се. Например, от много векове хората възприемат и смятат, че Земята е плоска. Обяснението е, че това е вярно само в ограничен мащаб. Когато нечий мироглед е прекалено ограничен, Земята изглежда реално плоска. В този случай можем да видим, че теорията за кълбовидната земя също се обяснява с човешкия опит.

Ние приемаме Земята за плоска, тъй като е твърде голяма, а нашият поглед е твърде ограничен. Но опитът с мислите и емоциите като нещо напълно различно от материята няма обяснение и до днес. Теорията, че мислите са само електрически потоци в мозъка не обяснява как се случва така, че ние ги изживяваме като мисли.

Мислите създават материя. Твърди се, че мислите се произвеждат от мозъка и дори още по-категорично - че те представляват просто електрически потоци в мозъка. Но досега аз не съм видял никакъв експеримент, който да го доказва. Това е едно празно твърдение. Обратното обаче е съвсем очевидно – мислите създават материалния свят. Пример за това са рекламите, законите, религиите, полититиката и тероризмът. Дизайнът на автомобили, сгради и пр. създава света. Някои биха казали, че този дизайн се произвежда от мозъка. Но тогава възниква въпросът как тези електрически потоци могат да се предават от един мозък на друг.

Психосоматиката е друга форма на същата идея. Например, рискът от смърт нараства стремително «през първата година след смъртта на семейния партньор.

Форма и съдържание.

Често пъти съдържанието и формата се бъркат. Неща, които изглеждат разумни, не биха могли да бъдат такива. Очевиден пример за това е калкулаторът, който може да извършва сложни пресмятания много по-бързо и по-точно от човека. Един автомобил изглежда съвсем разумен, когато се движи по улиците без да се блъска в предмети и хора.

Пенроуз цитира Сиърл в експеримента „Китайската стая". В този експеримент на един англичанин в затворена стая се задават въпроси, свързани с някакъв разказ; разказът и въпросите са на китайски, който англичанинът не разбира, но той разполага с книги, които му помагат да се справи с текста. Той отговаря на китайски без да разбира какво казва, въпреки че резултатите изглеждат разумни, разбиране липсва. Аналогията с компютрите е очевидна. Объркването тук е между формата и съдържанието. Една симулация не е същото като това, което се симулира. Картата на една държава и самата държава са различни неща.

Парадокс

В материалистичната парадигма съществува странен парадокс. Много учени имат идеята, че мислите не са реално съществуващи, а представляват просто някакъв ефективен химически или електрически процес в мозъка. Но в такъв случай и тяхната собствена теория - която представлява мисъл би трябвало също да не съществува реално. Тази теория също следва да бъде просто някакъв електрически поток в мозъка. Теорията вече не съществува реално. Свойството „истинност" е мисловна категория.

Материалните неща просто са или не са, но не могат да бъдат истинни или погрешни. Парадоксът става още по-явен под формата: „съществува ли реално мисълта, че мисли реално не съществуват".

Боом доразвива тази идея в „цялостност и имплицитният ред" - теорията, че мисленето просто представлява нещо, което увеличава шанса за оцеляване, означава, че тази теория просто е нещо, което може би увеличава шанса за оцеляване, но сама по себе си няма никаква стойност.

Сама по себе си науката е мисъл, нещо нематериално. Би могло да се каже, че предметът на науката е да се открият формите в мисловния свят, които кореспондират с неща в други светове (виж диаграма 1).

Светът или вселената могат да се разделят на различни светове.

Материалният свят е очевидният свят. Мисловният и емоционалният светове също представляват светове. Науката и теориите съществуват в мисловния свят. Те казват нещо за другите светове, представляват модели в мисловния свят, които кореспондират с нещо в друг свят. Физиката и химията създават теории и модели за физическия свят.

Математиката и логиката създават модели за мисловния свят. Психологията създава модели за емоционалния и мисловния светове.

Нематериални неща.

Парадигмата на материализма е в противоречие със съществуването на нематериални неща. Примери за това има в изобилие - числа, линии, триъгълници, доброжелателност и пр. Тези неща не съществуват в материалния свят. В него може да съществуват предмети, които да представляват, например, триъгълник, но те не са реални триъгълници. Логиката и математиката като цяло са нематериални. Но тяхната реалност трудно може да бъде отречена. Съвременната физика би била невъзможна без математиката.

Поддръжниците на материалистичната парадигма твърдят, че обекти като линиите не са реални. Но това води до порочен кръг на разсъждения - триъгълниците не са реални, защото не са материални и това е така, защото само материалните неща са реални.

Щом математическите обекти и дедукции не са реални, а представляват само някакви електрически потоци в мозъка, то математическите теореми следва да бъдат доказвани чрез измерване на тези електрически потоци. Никой не постъпва така и аз смятам, че никой математик не би погледнал с добро око на подобна процедура.

Физика

Във физиката материалистическата парадигма вече няма толкова силни позиции. Материята не е толкова материална, колкото изглежда. Но тук има нещо още по-смущаващо. Съзнанието навлезе във физиката като нещо специално.

Според квантовата механика елементарните частици могат да бъдат в различни състояния едновременно и е невъзможно да се установи кое състояние преобладава.

Само когато изследователят „наблюдава" частицата, може да се избере едно от състоянията. Това може да доведе до неочаквани и абсолютно неинтуитивни заключения като това при известния експеримент с котката на Шрьодигер. При този експеримент един атом се разпада в специален котейнер и частиците, освобождаващи се при този разпад поставя началото на каскада, която разбива капсула с хидроцианова киселина, която от своя страна убива котка намираща се в контейнера.  Тъй като атомът е в неопределено състояние - едновременно цял и разпад - котката също е в две състояния едновременно - жива и мъртва.  Експериментът принуждава атома, а по този начин и котката, да премине в едно от двете състояния. Решаващ фактор е съзнанието на експериментатора, но съзнанието е външен за материята фактор, в противен случай то не би се приемало като нещо специално.

Етика

Парадигмата на материализма противоречи и с етиката. Ако хората представляват само материални тела, те могат да бъдат третирани точно като автомобилите да бъдат разрушавани и разглобявани без някакви скрупули.

Но материалистичната пapадигма практически води до обратното - животът е нещо, което трябва да бъде продължавано на всяка цена. Да се живее в ужасно състояние под цитостатично лечение е по-препоръчително, сравнение със спокойната смърт. Този феномен - един принцип да води към своята противоположност - е силна индикация, въпросният принцип е достигнал предела на своята валидност.

4. ПРОИЗХОД НА МАТЕРИАЛИСТИЧНАТА ПАРАДИГМА

Източник на материалистичната парадигма, вероятно е християнската религия. От много столетия хората биват подтиквани да вярват на идеи без да им се позволяа да ги поставят под въпрос. Просветлението е възможно точно поради факта, че убежденията и вярата имат свои предели. Когато тези религии постепенно са се превърнали в ненадежден източник на познание, всичко в тях, включитело и нематериалният свят, е било отхвърлено. Нематериалните светове започнали да се асоциират с качества като субективен, ненаежден и неистинен. Всичко това свършва с идеята, че нематериалните светове са несъществуващи.

Обективно - субективно

Объркването идва от тълкуванmo на качествата „обективен" и "субективен". Материалният свят изглежда еднакъв за всички, следователно, може да бъде наречен обективен. Светът на мислите изглежда различен за всички, следователно, трябва да се нарича субективен. На него се гледа като наненадежден и неистинен. Но тук се бъркват два вида истина. Една мисъл може да бъде истинна по два начина. Тя може да бъде истинна, в смисъл, че има отражение върху света. Мисълта, че „ябълката пада" е истина, когато ябълката пада. Но една мисъл може да бъде истина като мисъл.

Мисълта, че „ябълката пада", е истина от гледна точка на това, че мисълта си е мисъл. Тя съществува в света на мислите, там тя е обективна. Светът на мислите не винаги е различен за всички. Когато хората говорят помежду си техните мисловни светове отчасти стават еднакви.   Културни парадигми Един германски философ веднъж направи предположение пред мен, че лечителите ще предизвикат появата на парадигми в културата. От древни времена лекарят или лечителят се асоциира със свещеник или пророк, а пророкът общува с  Бог, следователно, трябва да знае истината. Това обяснява защо материалистичната парадигма има най-силни позиции в медицината.     5. ХОМЕОПАТИЯ Хомеопатията е наука, която е несъвместима с материалистичната парадигма:
  • „жизнената сила" и „динамисът на Ханеман са нематериални;
  • емоциите и мислите (често) са по-важни в болестта от физическите симптоми;
  • лекарствата не са химически;
  • диадоксисът показва, че болестите са „абстрактни", оплакванията са само израз на нематериалното разстройство;
Законът за подобието се нуждае от съзнание за реализацията си; огледалното отражение на разстройството води до осъзнаване и по този начин - до излекуване. В този смисъл хомеопатията е подобна на психотерапията, както иглоготерапията (Франкл),  парадоксалната терапия и поведенческата терапия. Тази несъвместимост с материалистичната парадигма е реалният мотив хомеопатията да не получава признание в много страни. Съществува силна корелация между мощните позиции на материалистичната парадигма и непризнаването на хомеопатията в определени държави.

В Индия и Бразилия, чиито народи имат по-силно духовна нагласа, хомеопатията се приема. В северните европейски държави и САЩ, с тяхната дълбоко материалистична нагласа хомеопатията е вън от университетите. Докато властва материалистичната парадигма, всички доказателства в полза на хомеопатията ще бъдат отхвърляни, осмивани или пренебрегвани като несвързани с действителността или ненадеждни. Два мета анализа, всеки от които обхваща около 100 проучвания, свързани с хомеопатията, привеждат недвусмислени доказателства, че хомеопатията е ефективна. Но доказателствата са отхвърлени като недостоверни. Тук „достоверен" означава съответстващ на материалистичната парадигма, но това не винаги се казва открито. Белгийският специалист Ванденбруке го формулира по следнияначин: „Може да се каже простичко - имаме рандомизирано клинично проучване, имаме доказателство тип А (= положителен резултат от проучването), така че ние трябва да го следваме.

А това води директно към признаване на хомеопатията. Приемането на факта, че безкрайните разреждания действат, би довело до отхвърляне на цялостната структура от химически и физически възгледи, върху които се основава далеч не само медицината. Тази цена е твърде висока. Така че ние се вкопчваме в тази догма и подхождаме към тези т. нар. факти критично." В своето желание да отхвърли резултатите, той дори заявява, че двойно слепите проучвания могат да водят до фалшиво положителни резултати и трябва да бъдат преосмислени. Изглежда, че базата на медицината, двойно слепите проучвания могат да бъдат отхвърлени по-лесно, отколкото да се признае хомеопатията. Ванденбруке забравя да вземе предвид, че изобщо не е задължително да се стига „до отхвърляне на цялостната структура от химически и физически възгледи".

Достатъчно е само да не се ограничаваме в техните рамки.   6. ДИСКУСИЯ Материалистичната парадигма е много силна в нашата наука и култура. Всяко явление се вкарва насилствено в рамките на тази парадигма, дори и това да не води до никакви резултати. Например, Крик ce опитва да обясни съзнанието като функция на мозъка; той обсъжда как зрението функционира в мозъка, но цялото обсъждане се заключава в това какво се случва преди да се стигне до „виждане", той завършва със следното: „Как тази функция (на мозъка) се реализира, за да се създаде субективният свят, който ни е толкова скъп, е пълна мистерия."

Парадигмата често прилича повече на вяра или аксиома отколкото на научен факт. В този смисъл на религия, а учените - на свещеници. А това се отнася с още по-голяма сила за лекарите в техните чисти, бели престилки, които могат да погледнат директно през вас със своите скенери, които знаят от каква болест сте болни, дори и когато вие изобщо не сте я усетили и които ви помагат във вашата героична битка срещу злото -болестта. Какво означава това за борбата за признаване на хомеопатията? Първото, което трябва да се направи, е да се докаже, че тя работи. Това бе сторено успешно, но не убеди учените.

Несъвместимостта с материалистичната парадигма не убеди учените. Уитман предложи като решение да се откажем от научния аспект на хомеопатията: ....... въпреки че хомеопатията притежава характеристики, които на пръв поглед изглеждат научни, ...тя почива на традиция, която е окултна,...на едно ниво с шаманството и алхимията". Това решение означава да се нагодим към съчетанието от наука и материалистична парадигма. Алхимията и шаманството също са науки, въпреки че се съобразяват с материалистичната парадигма и въпреки че в техните рамки са съществували множество неправилни форми.

Друга посока, в която може да се тръгне, е да се постави материалистичната парадигма на обсъждане. Една парадигма трудно може да бъде оборена, ако не е формулирана открито. Нека я изразим чрез хомеопатична терминология: „Излекуване на една делюзия е възможно, само когато тя бъде осъзната". Такъв е и собственият ми опит от дискусиите с учени, придържащи се към материалистичната парадигма - дискусията става по-открита, вместо да е агресивна. Друга възможност е да се представи хомеопатията като информационна наука или кибернетик -  хомеопатичните лекарства дават обратна информация за дисбаланса в системата и системата се коригира сама. Подобно представяне може да се окаже по-приемливо за повечето учени. Но то прикрива истинския проблем. Информацията изглежда много невинна и приемлива за учените в тази епоха на компютри. Но информацията е информация, само когато е налице съзнание. В реалността информацията е нематериална.

Литература:

Attneave F., In defense of homunculi, in: Rosenblith WA, Sensory Communication, pp. 777782. New York, NJ. MIT Press and John Wiley, 1961. Bohm David, Wholeness and the Implicate Order, Routledge, 2002, ISBN 041528979. Chalmers D (1995) The Conscious Mind: In Search of a Fundamental Theory. New York, NY: Oxford University Press. Churchland PM, Churchland PS (1998) On the Contrary: Critical Essays, 1987-1997.Cambridge, MA: MIT Press. Crick F, The unconscious homunculus, in Metzinger T., Neuronal Correlates of Conscioun ess, pp. 103-110, MIT Press, Camrbidge, 2000. Crick F, Koch C (1998)Consciousness and neuroscience. Cerebral Cortex 8:97-107. Decker H.S., The Medical reception of Psychanalysis in Germany 1894-1907, Bull Hjst. Med. XLV 461-482, 1971. Debats F, Diadoxie, Utrecht, 2000. Dennett Daniel C., Consciousness Explain*1991. Freud S (1915) Das Unbewusste. Int Zeitschrift Psychoanal. 3(4): 189-203 a 3(5):257-269. Hadamard J (1945) The Mathematiciai Mind. Princeton, NJ: Princeton University Press Jackendoff R (1987) Consciousness and the Computational Mind. Cambridge, MA: MIT Pres Jackendoff Ray, Foundations of langua Oxford New York, 2002, ISBN 0199264376. Metzinger, T (1995). Einleitung: Das Probledes Bewusstsein. In: Bewusstsein, Metzinger, T., е Paderborn, Germany. Penrose Roger, The Emperor's New Mir Oxford UK, Oxford University Press, 1989. Penrose Roger, Shadows of the Mind, Oxfoi UK, 1994. Penrose R (1997) The Large, the Small a the Human Mind. Cambridge, UK: Cambrid University Press. Poggio T (1990) A theory of how the brain might work. Cold Spring Harbor Symp. Quai Biol. 55: 899-910. Searle JR (1997) The Mystery of Conscioiness. New York, NY: The New York Review Books. Shear J (1997) Explaining Consciousness The Hard Problem. Cambridge, MA: MIT Press. Siewert, C.P. (1998) The Significance of Cosciousness. Princeton: Princeton University Pres Verbu H.S., Geneeskunde op dood spoc Rotterdam, 1972, ISBN 9060691253. Wichmann Jorg, Defining a different tradition for homeopathy,  Homeopathic Links, Volume 14/01, 2001. 

Jan Scholten, MD

E-mail  scholten@homeopathie-utrecht. http://www.homeopathie-utrecht.r

Нагоре