« обратно към: Хомеопатия, здраве и природа

12 декември 2011

Пациентите , които ни избират

Сборник доклади от  третата национална конференция по "Класическа хомеопатия"

Маргарита Горанова

 

На една от лекциите си Питър Чапел ни разказа за една своя студентка с голям бюст, която винаги носела тесни впити дрехи с голямо деколте и всичките ú пациенти били Hyos. И тя имала нужда от Hyos. Тогава ми се стори смешно, но си спомних за тази студентка, когато в началото на моята практика непрекъснато при мен идваха пациенти Carcinosin. И студентите, които работеха с мен, добре разбраха това лекарство и не  се  страхуваха от него.

Тогава още бях на държавна работа и това вече много ми тежеше, а не смеех да я напусна. От доста време не бях взимала нищо хомеопатично, защото преди това нещата доста се пообъркаха, а и по принцип никога нямах почти никакви изявени физически симптоми. Честно казано, трудно се работи с пациенти, които нямат физически симптоми. Тогава непрекъснато се налагаше да търся материали за Carc., препрочитах лекцията на Анжела за Carc., по време на която доста от нашите курсисти тайничко си плакаха, виждах и петна от моите сълзи по тези страници. Изведнъж осъзнах, че по всички пунктове отговарям на това лекарство, но не исках да го взема сама. Говорих с мои приятелки, консултирах се с Анжела, спомних си, че преди 2 години сънувах, че ми дават лекарство, направено от една умряла жена. Докато не ми се обади Валя Дишева и ми каза, че е сънувала, че аз сама трябва да си намеря лекарството по лекциите.

Изпих Сагс. и нищо. В течение на седмица имах няколко кървави храчки, което е малко странно, но не повече. Само че на третия ден след вземане на лекарството съпругът ми направи страхотен скандал и ми даде 30 минути да помисля дали искам да се махна от работа. Едва ги изчаках, за да приема неговото решение да напусна работа, което в нашите условия не е много приятно. Освен това ми стана някак си спокойно, защото приех вътрешно, че „човешко е да грешиш, че не си Бог, за да си безупречен, ако не можеш да се справиш с пациента, това трябва и на двама ви. Не си длъжен да помогнеш във всеки един случай". И стана нещо невероятно: занимаваш се с интересни неща, забавляваш се с решаване на проблеми и това ти носи благодарността на пациентите и ... пари! С нетърпение чакаш всеки ден! Затова, когато имаме един и същи тип пациенти, винаги трябва да се замислим дали това лекарство не ни трябва и на нас.

От друга страна, повечето хора, които ме познават добре, помнят, че особено първата година половината от пациентите ми бяха Ign. и най-невероятните излекувания съм получавала с Ign. Дори непрекъснато носех със себе си шишенцето с Ign. 30С. Приятелките ми се смееха, че съм решила проблема със започване на практиката като привличам един и същи тип пациенти. Спомням си, влиза пациентът и на. 15-та минута студентите, които присъстват на случая, започват дружно да въздишат, ако „пациентът случайно го забрави". Докато един ден другата ми приятелка Татяна Стоименова замислено не ми каза: „Интересно на кого му трябва Ign.: дали на теб или на мен като твоя приятелка, защото на повечето хора ти успешно даваш Ign.".

Мислихме, мислихме и стигнахме до консенсус - не ни трябва, но защо тогава не става като с Carc.? В психологията казват: да разбереш, че имаш проблем - това е вече стъпка към решаването на проблема. Да, но какво точно? - чувствам се великолепно във вихъра на ангажиментите и срещите с приятели. Тогава ми попада една малка книжка „Хороскоп на ацтеките" за 1998 г., където за моята рождена дата пишеше: „Надитлеках се готви да прекоси бунището. Когато престанеш да плачеш и жалиш всички онези, които изостават в битката по дългия път, ще пристигнат даровете от кошници, препълнени с цветя". Веднага си спомних как Анжела в лекцията си за Ign. каза, че всеки може да изпадне в това състояние при загуба, която за него е непоносима. Дори това важи, каза тя, и за мен, ако загубя моя компютър с всичките програми и данни. Помислих си какъв уникален шанс ми се дава да видя със собствените си очи: колко затормозяващо и пагубно е вкопчването в нещо: в хора, предмети, деца, знания, благополучие, а защо не и в хомеопатията... Колко години се пропиляват, колко години се страда, колко години се боледува в търсенето на миналото. А защо не и в удобството на майчината утроба? Един вид загубен рай? А защо не и в откъсването на душата от Бога, преди да се всели в тялото ...

„Да прекосиш бунището на своя живот" - да се отърсиш от ненужното, да приемеш раздялата, да освободиш живота си за новото. Силата на човека е в бъдещото - това, което той ще свърши, а не в миналото, което ни тегли назад, с чувство за вина. Всичко, което те води до настоящия момент, е благословено и свято, и колкото и да ти се струва некрасиво, може би това ти помага сега по-добре да усещаш болката на хората и тяхната загуба. Веднага идва в главата ми идеята за „разкайващия се грешник, че той е по-скъп на Господа от стотици праведници". Но какво в крайна сметка толкова страшно си направил или загубил, че ти страдаш и това ти пречи да живееш?! Прошката... приемането на себе си. Престанах да нося със себе си Ign. и ... пациентите с тези проблеми драстично намаляха.

Какво се получава, когато пациентите идват при теб с различни проблеми, стигащи до едно и също лекарство: може би имаш нужда да се замислиш каква идея носи това лекарство, да ти подскаже твоите проблеми, които сам не можеш да осъзнаеш - не ни трябва винаги лекарството в материалната си форма - може би това зависи от нивото на нашата енергия.

След тези истории се стараех по-внимателно да се отнасям към посланията, които ми носеха пациентите, но откритията винаги идваха изведнъж - като преход от количественото натрупване в качествено - вид квантов скок. Имаше един период, когато идваха при мен изключително малтретирани жени, пребивани, унижавани, с ужасни истории, сексуален тормоз. Ами сега?

И разбираш, че всъщност много от твоите проблеми са смешни от тяхната позиция, че всъщност нямаш от какво да се оплакваш, започваш много по-ярко да виждаш положителните страни на своя живот. Разбираш, че това отсъствие на ясни физически проблеми говори за това, че те устройват тези избори, които си направил в този живот и в много отношения дължиш това здраве на своята половинка - съпруга си. Спомням си как си говорим с една моя близка приятелка и тя изведнъж започва да ми разказва за своите много сложни, тежки, нараняващи взаимоотношения със своя съпруг, а на мен ми става някак по-спокойно. Разделихме се, а аз се чувствам добре, въпреки че обикновено е тежко и неприятно да слушаш такива истории. Постепенно започнах да разбирам защо ми разказа тази история: тя ми помогна да разбера дали положението е безнадеждно или „не е задължително да трябва да загубиш, за да разбереш, че обичаш".

Още на първата лекция Анжела ни казваше, че най-трудното в живота е да приемеш другите такива, каквито са, а да не се опитваш да ги преправяш по свое желание и капризи. Особено това се отнася за най-близките хора: деца, съпрузи, родители ...

Нашите срещи с пациенти е непрекъснато откриване на нещо много важно за нас - един вид път към себе си. Всеки навярно е изпитвал странното чувство, когато пациентът ти разказва нещо и ти виждаш в това вариант на: какво би било, ако... Понякога това е много неприятно или смешно. Доскоро винаги ми е било неприятно, че не намирах реализация на своите способности - най-добра като ученичка, студентка, аспирантка и нищо.... Но един ден срещнах живото въплъщение на моите амбиции и благодарих на Бога, че с помощта на моите тъй наречени „неудачи" съм срещнала хомеопатията, която освен всичко ми подари и много приятели и съмишленици.

Никой не е тръгнал да учи хомеопатия от добро, винаги има вътрешно неудовлетворение, което те подтиква да потърсиш нещо различно и затова сега, както никога, са разпространени всякакви секти, които привличат самотни неудовлетворени души.

Накрая искам да кажа, че често, когато се чувстваме зле, се намира пациент, който ни благодари и така ни повдига настроението, и обратно, ако много се възгордеем...

Не трябва да забравяме, че нашите настроения и особено страхове се отразяват на нашите пациенти. Често, когато се страхувате да дадете някое лекарство или се съмнявате в него, се получават силните влошавания. Спомнете си §2 на „Органона" от нашия учител Ханеман: „Най-големият идеал на лечението е бързото, меко и трайно възстановяване на здравето, или отстраняването и унищожаването на болестта във всичките ú проявления по най-краткия, най-сигурен и най-безвреден начин, върху ясно разбираеми принципи." Убедих се и от свой собствен опит, че най-добрите резултати се получават почти незабележимо за пациента. Няколко месеца след като взех Carc., ме потресоха думите на моите дъщери, казани по някакъв повод, че „очите ми са станали живи, а по-рано са били като мъртви". Страшно е да чуеш това от собствените си деца, но съм и благодарна, че това е станало благодарение на хомеопатията.

Ние вършим невероятна работа както за своите пациенти, така и за себе си. Просто вършете спокойно, без страх, с доверие в себе си своята работа и всичко ще става както трябва.

 

Нагоре