« обратно към: Хомеопатия, здраве и природа

30 юни 2011

Свободата е... опасност

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"


Как ар­се­ни­ко­ва­та па­то­ло­гия на Фройд ста­ва при­чи­на за пос­ти­же­ни­я­та му в пси­хо­а­на­ли­за­та  

д-р Евангелос Зафириу

 

...Аз ба­зи­рам та­зи ра­бо­та на твър­де­ни­е­то, че вся­ка идея е от­ра­же­ние на пси­хи­ка­та (ма­те­ри­а­ли­зи­ра­не­то на ду­ша­та) на съз­да­те­ля си и то­ва оп­ре­де­ле­но е ис­ти­на за пси­хо­а­на­ли­за­та. Нап­ра­ве­но е про­уч­ва­не на лич­ност­та на Фройд и ме­то­да му. Ус­та­но­ве­но е за­до­во­ли­тел­но сход­с­т­во в съ­дър­жа­ни­е­то, струк­ту­ра­та и прак­ти­ка­та на пси­хо­а­на­ли­за­та и не­го са­мия.

Пси­хо­а­на­ли­за­та е ед­на от най-дог­ма­тич­ни­те лич­нос­т­ни те­о­рии, а то­ва от­ра­зя­ва ед­на от осо­бе­нос­ти­те на ха­рак­те­ра на Фройд. Дог­ма­та при­те­жа­ва оп­ре­де­ле­ни гра­ни­ци ос­нов­но за­ра­ди си­гур­ност­та - то­ва, за ко­е­то  ти­път Ар­се­ник коп­нее през це­лия си жи­вот. В сво­бо­да­та има опас­ност. Рам­ка­та на пси­хо­а­на­ли­тич­на­та прак­ти­ка е стрик­т­но оп­ре­де­ле­на: има точ­но опи­са­ние на  всич­ки за­дъл­же­ния на два­ма­та (па­ци­ент и пси­хо­а­на­ли­тик) - чес­то­та, про­дъл­жи­тел­ност, зап­ла­ща­не и до­ри точ­но­то мес­то­по­ло­же­ние на два­ма­та по вре­ме на ин­тер­вю­то.

Всич­ки до­го­во­ре­нос­ти и пра­ви­ла мо­гат да се от­к­ри­ят зад след­ни­те на­и­ме­но­ва­ния: "до­го­вор" и "съ­юз", т.е. "те­ра­пев­ти­чен до­го­вор" и "те­ра­пев­ти­чен съ­юз". Те­зи тер­ми­ни ни на­пом­нят за тър­гов­с­ки сдел­ки и во­ен­ни пре­го­во­ри. Фройд е при­ба­вил още ед­но ог­ра­ни­че­ние към из­б­ро­е­ни­те до­тук. Чрез раз­ши­ря­ва­не на фор­ма­лиз­ма във вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та па­ци­ент - те­ра­певт до "n"-та сте­пен, той уза­ко­ня­ва дейс­т­ви­я­та на те­ра­пев­та ка­то без­жиз­не­но ог­ле­да­ло, през ко­е­то па­ци­ен­тът прос­то наб­лю­да­ва соб­с­т­ве­но­то си от­ра­же­ние! Не­ка да нап­ра­вим пър­ва­та си ин­тер­п­ре­та­ция тук: руб­ри­ка­та "тре­вож­ност ко­га­то очак­ва не­що" съ­дър­жа са­мо ед­но ле­кар­с­т­во: Arsenicum. Не мо­же да очак­ва­те не­що от ог­ле­да­ло!

В пси­хо­а­на­ли­тич­на­та прак­ти­ка е при­е­то па­ци­ен­тът да ле­жи на гръб, до­ка­то те­ра­пев­тът се­ди от­към гла­ва­та на бе­зо­пас­но раз­с­то­я­ние. Та­зи по­за му поз­во­ля­ва да кон­т­ро­ли­ра всич­ки фи­зи­чес­ки и емо­ци­о­нал­ни ре­ак­ции на па­ци­ен­та, до­ка­то той е за­щи­тен до­ри от пог­ле­да му. Все­из­вес­тен е фак­тът, че Фройд не е по­на­сял да го гле­дат в очи­те. Ар­сен е един­с­т­ве­но­то от три­най­сет ле­кар­с­т­ва с го­ле­ми бук­ви в руб­ри­ка­та: "Не по­на­ся да бъ­де гле­дан".

Ка­то въз­п­ри­е­ма све­та през изо­па­ча­ва­ща­та приз­ма на соб­с­т­ве­ни­те си сму­ще­ния той ин­тер­п­ре­ти­ра и обяс­ня­ва всич­ко въз ос­но­ва на соб­с­т­ве­на­та си ре­ал­ност. По то­зи на­чин за­паз­ва де­лю­зи­я­та, че е спо­со­бен да кон­т­ро­ли­ра всич­ко. То­ва е пре­об­ла­да­ва­ща нуж­да за Ар­се­на. Фройд пи­ше, че "не­си­гур­ност­та  на жи­во­та е то­ва, ко­е­то обе­ди­ня­ва хо­ра­та в об­щ­ност и тя заб­ра­ня­ва убийс­т­во­то". То­ва раз­к­ри­ва осо­бе­нос­ти­те и клю­чо­ви­те сим­п­то­ми на Ар­сен : не­си­гур­ност­та му и тен­ден­ци­я­та да уби­ва.

Наб­ля­га­не­то вър­ху то­зи въп­рос на Фройд из­г­леж­да не­о­бяс­ни­мо, до­ка­то не раз­бе­рем ха­рак­тер­ни­те чув­с­т­ва на чо­ве­ка Ар­сен ( ци­ти­рам Г. Ви­тул­кас). "...та­зи не­си­гур­ност е до­ми­нан­т­на в Ар­се­на още от съв­сем на­чал­ни­те ста­дий на па­то­ло­ги­я­та му".

...П­рез орал­ния ста­дий бе­бе­та­та от­к­ри­ват удо­вол­с­т­ви­я­та чрез ус­та­та си - пър­во гър­да­та на май­ка си, а по-къс­но и дру­ги обек­ти ка­то нап­ри­мер соб­с­т­ве­ни­те си пръс­ти. Ако то­зи ора­лен ста­дий  не се пре­въз­мог­не на­пъл­но след вре­ме ос­нов­ни чер­ти на ха­рак­те­ра на ве­че зре­лия чо­век ще са за­ви­си­мост­та и при­вър­за­ност­та (то­ва е ви­дът/фор­ма­та на от­но­ше­ния на Ар­се­на). За­ви­си­мост­та на де­те­то е изис­к­ва­ща, точ­но та­ка­ва как­ва­то е та­зи на Ар­се­на.

През анал­ния ста­дий удо­вол­с­т­ви­е­то про­из­ли­за от хо­мо­ним­на част на тя­ло­то, ко­е­то се дъл­жи на об­лек­че­ни­е­то в ре­зул­тат на от­де­ля­не­то, как­то и от поз­д­рав­ле­ни­я­та на май­ка­та, ко­га­то от­де­ля­не­то ста­не на точ­но оп­ре­де­ле­но мяс­то и вре­ме. Бе­зус­пеш­но­то пре­о­до­ля­ва­не или "фик­си­ра­не" на анал­ния ста­дий след вре­ме ще ха­рак­те­ри­зи­рат въз­рас­т­ния с тен­ден­ци­я­та към за­дър­жа­не (скъ­пер­ни­чес­т­во и ко­лек­ци­о­ни­ра­не) и при­дир­чи­вост - доб­ре из­вес­т­ни­те сим­п­то­ми на Ар­се­на.

Тре­ти­ят и най-из­вес­тен ста­дий е Еди­по­ви­ят ком­п­лекс. Мом­че­та­та на око­ло три го­ди­ни от­к­ри­ват из­точ­ни­ка на удо­вол­с­т­вие, свър­зан с ге­ни­та­ли­и­те, раз­ви­ват вид сек­су­ал­но же­ла­ние към май­ка си, от­на­сят се към ба­ща си ка­то към ом­ра­зен съ­пер­ник и раз­ви­ват страх, че той ще ги кас­т­ри­ра ("Еди­пов ком­п­лекс" и "тре­вож­ност от кас­т­ра­ция" съ­об­раз­но тер­ми­но­ло­ги­я­та в пси­хо­а­на­ли­за­та).

Съв­мес­ти­мост­та на иде­и­те по­ка­за­ни в то­зи ста­дий, как­то и в ця­ла­та те­о­рия на Фройд  с па­то­ло­ги­я­та на Ар­се­на и от­ли­чи­тел­ни­те чер­ти на Фройд са по­ве­че от впе­чат­ля­ва­щи: 1)Же­ла­ние за при­те­жа­ние на май­ка­та ка­то "обект(!) на по­хот­ли­ви мис­ли. Ви­тул­кас сил­но под­чер­та­ва та­зи склон­ност на Ар­се­на: "То­ва е сил­но при­те­жа­тел­на лич­ност осо­бе­но към хо­ра­та". 2) Убийс­т­ве­на ом­ра­за към ба­ща­та­та-съ­пер­ник. 3) Тре­вож­ност (не­си­гур­ност), че ба­ща­та ще го на­ка­же с кас­т­ра­ция.

Спо­ред би­ог­ра­фи­те на Фройд, той тол­ко­ва сил­но е бил при­вър­зан към май­ка си, че не е по­на­сял да я де­ли с ни­кой  друг. От­на­сял се е към все­ки въз­мо­жен съ­пер­ник с ог­ром­на враж­деб­ност. По­же­ла­ва смърт­та на по-мал­кия си брат, и ко­га­то се случ­ва на­ис­ти­на,  то­ва из­пъл­ва мла­дия Фройд с чув­с­т­во за ви­на. То­зи факт съ­що мо­же да ни по­мог­не да раз­бе­рем за­що Ар­сен е глав­но ле­кар­с­т­во в  руб­ри­ка­та "тре­вож­ност, ка­то че ли е ви­но­вен за прес­тъп­ле­ние". Чув­с­т­ва­та към ба­ща му са би­ли съ­що из­к­лю­чи­тел­но враж­деб­ни. За­къс­нял за пог­ре­бе­ни­е­то на ба­ща си по­не­же се за­ба­вил в бръс­нар­ни­ца­та.

По-къс­но пи­сал, че не е по­чув­с­т­вал мъ­ка­та, ко­я­то е тряб­ва­ло да по­чув­с­т­ва (!) от то­зи факт. Стран­но­то е, че той обя­вя­ва смърт­та на ба­ща си ка­то "най-бо­лез­не­на­та за­гу­ба" в жи­во­та си, ко­я­то за дъл­го вре­ме го е без­по­ко­я­ла. Обяс­не­ни­е­то за мъ­ка­та му се дъл­жи на: 1) Чув­с­т­во­то, че е за­гу­бил ед­на от под­дър­жа­щи­те го лич­нос­ти. 2) Ви­на­та по­ра­ди враж­деб­ност­та, ко­я­то из­пит­вал към ба­ща си до­ка­то е бил жив. 3) Смърт­та на ба­ща му са­мо за­сил­ва и уве­ли­ча­ва ве­че съ­щес­т­ву­ва­щия в не­го страх от смърт­та. Из­г­леж­да то­зи тре­ти фак­тор е ос­но­ва­тел­на при­чи­на, за да за­поч­не ня­кол­ко ме­се­ца по-къс­но, през 1897 г., да ана­ли­зи­ра на се­бе си. От то­га­ва до смърт­та си през 1939 г. вся­ка ве­чер три­де­сет ми­ну­ти пре­ди ля­га­не той се ана­ли­зи­рал. То­ва точ­но спаз­ва­не на оп­ре­де­ле­на прог­ра­ма все­ки ден е друг при­мер за при­дир­чи­вост­та му.

Спо­ред К. Монт Фройд е бил под сил­но­то вли­я­ние на страст­та си да бъ­де гос­по­дар на соб­с­т­ве­на­та си съд­ба, т.е нуж­да­та да кон­т­ро­ли­ра. То­зи факт тряб­ва да е изиг­рал важ­на ро­ля за ре­ше­ни­е­то му да за­поч­не да се ана­ли­зи­ра. Не­си­гур­ност­та е та­зи, ко­я­то во­ди към нуж­да­та от кон­т­рол, а то­ва е клю­чов сим­п­том на Ар­се­на.

Ка­за­но е, че Съд­ба­та за­па­зи­ла за не­си­гур­ния Фройд ро­ля­та на чо­век, кой­то на фи­на­ла из­дър­п­ва  "ки­лим­че­то на си­гур­ност­та" из­под кра­ка­та на за­пад­ния свят. То­зи про­цес за­поч­нал пър­во­на­чал­но от Ко­пер­ник, кой­то ка­зал, че Зе­мя­та не е цен­тъ­ра на Все­ле­на­та. След то­ва про­дъл­жа­ва с Дар­вин, кой­то за­я­вил, че чо­ве­кът не е спе­ци­а­лен ни­то пък ве­нец на тво­ре­ни­е­то, а е слу­чай­на ево­лю­ция от ри­ба или май­му­на. Фройд зат­ва­ря та­зи три­ло­гия, чрез за­яв­ле­ни­е­то, че жи­во­тът на чо­ве­ка е "слу­ча­ен", кой­то не мо­же да бъ­де кон­т­ро­ли­ран от не­го или "сво­бод­на­та му во­ля". По- ве­ро­ят­но е да се кон­т­ро­ли­ра от си­ли, ко­и­то про­из­ли­зат от под­съз­на­ни­е­то...

Ня­кол­ко ав­то­ри (Monte, Stolorow, Atwood, Mosak и Kopp) не­кол­кок­рат­но са пов­та­ря­ли, че на­ми­рат мно­го сход­с­т­ва меж­ду те­о­ри­я­та за пси­хо­а­на­ли­за и лич­ност­та на Фройд. Аз се опи­тах да по­ка­жа от ед­на стра­на ос­нов­ни­те ас­пек­ти на те­о­ри­я­та за пси­хо­а­на­ли­за, струк­ту­ра­та и прак­ти­ка­та и от дру­га - па­то­ло­ги­я­та на Фройд. И на две­те си­ми­ли­му­ма е Ар­се­на (Arsenicum album). Пър­ва­та е про­дукт и от­ра­же­ни­е­на вто­ра­та. Та­ка раз­би­ра­ме, че ако ис­ка­ме да осъз­на­ем ис­тин­с­ка­та ве­ли­чи­на на пси­хо­а­на­ли­за­та то­ва мо­же да ста­не са­мо с по­мощ­та, ко­я­то ни пред­ла­га хо­ме­о­па­ти­я­та.

 


Нагоре