« обратно към: Хомеопатия, здраве и природа

29 декември 2011

Хомеопатия и комплексно природолечение

Сборник доклади от първата  национална конференция " Класическа хомеопатия"


Д-р Димитър Пашкулев



Кога и до каква степен класическата хомеопатия може да се съчетава или редува с други природосъобразни терапии с цялостно въздействие върху организма? Въпросът е бил силно подценяван още по времето на Ханеман. Тогава обаче истинската стойност на дие­тичните режими, индивидуално назначените билкови състави, водо­лечението и компетентно прилаганите физически, дихателни и психорегулиращи упражнения не е била така ясно откроена, както сега. Пред последните десетилетия редица безупречно проведени на­учни изследвания и статистики непрекъснато потвърждават хилядо­летния опит на човечеството в посочените методи, обогатяват го с нови идеи и форми на приложение, детайлизират най-важните пока­зания и евентуални противопоказания.

По времето на Ханеман е било оправдано, макар и с цената на относително неглижиране на другите методи, новото направление да си пробие път и се утвърди. Сега обаче е дошло времето на равносметката в полза на пациента, т.е. лекува­щият да преценява не само с кои методи му се работи, а какво лечение е най-благоприятно за лекуващия се. И съответно, ако комплексният подход е с няколко степени по-ефикасен (в което аз и другите сери­озно проучвали въпроса не се съмняваме), остават само два варианта на адекватно поведение на лекуващия.

Той или трябва интензивно да се образова и самообразова, за да отговори на нарастващите критерии за интегрален подход към пациента и неговите заболявания, или пък да насочва пациентите си и към други специалисти. Вместо това, много практикуващи хомеопатия (било от невежество, било от страх да не изгубят пациентите си) продължават с може би не много удачните си опити да „издирят" вълшебното куршумче за всички неразположения на доверилия им се човек, дори и след като месеци наред той все се влошава, като даже често пъти му забраняват да провежда каквото и да е друго лечение.

Впрочем, дори и Хенеман, покрай неоправдано подозрителното си според мен отношение към някои природосъобразни терапии, все пак е препоръчвал много по-широк спектър общорегулиращи мероп­риятия, отколкото това правят болшинството съвременни хомеопати. Не е забранявал само кафето и камфора, но също и недоброкачествените храни, силните стресове, преумората... Но не и цигарите! Както казват, и по слънцето има петна!

Безспорната гениалност на родоначалника на хомеопатията не би следвало да ни направи слепи по отношение на „малките" му човешки слабости - особено когато, както е в конкретния случай, те водят да големи негативни последс­твия за цялата школа. Време е да се усъмним в твърдението, че тютюнът не антидотира хомеопрепаратите - а дори и наистина да не го прави пряко, той без съмнение го прави косвено, като блокира жизнените сили на тялото, които хомеопатичните лекарства се стре­мят да реактивират.

Но нека се върнем на основния въпрос, който аз разделям на два подвъпроса: за съчетаването и за редуването на класическата хомеотерапия с други интегрално въздействащи методи. Определено счи­там, че е не само възможно, но и препоръчително заедно с приемане­то на хомеопатичните лекарства да се провежда и широка гама от мероприятия, целящи преди всичко урегулиране на начина на живот на пациента.

При това трябва да се вземат предвид както древните медицински школи и съвременните познания по въпроса, така и индивидуалните особености на организма на лекуващия се. Тук по­зоваването само на авторитети може да бъде подвеждащо. Това, че Ханеман е пушил лула, не означава, че страдащият от бронхит трябва да прави същото и ако Христос е ял риба, това не означава, че алергичният към морски продукти трябва да му подражава точно в това. В източната, а напоследък и в западната природолечебни тра­диции приложението на храните, билките, масажите и упражненията детайлно се индивидуализира в зависимост от психоемоционалното състояние, модалностите студ и жега, влага и сухота, влошаване и подобряване от различни фактори - подход, който в много отношения е идентичен с този на класическата хомеопатия.

Възниква въпросът - не е ли по-добре, вместо да текат паралелно, другите методи да се редуват с хомеопатията? По отношение на тази възможност дори и най-фанатизираният хомеопат с възможно най-стеснен кръгозор не би следвало да има нищо против. Но се оказва, че понякога има! Базирайки се на ненапълно доказаното твърдение, че ефектът от единичното приемане на хомеопатичен препарат трае месеци и години, някои хомеотерапевти забраняват през това време да се прави „каквото и да е" - а често пациентът продължава да се влошава... Накрая може би му „писва" от това благоговейно чакане и започва да пие лекарства или се оперира, вместо да се мъчи повече. По този начин той „прескача" единствено оптималната за него въз­можност да извлече най-доброто от комплексното природолечение, вместо прибързано да се оставя на химията и скалпела.

Заключението според мен трябва да бъде: общорегулиращите препоръки от начина на живот, като правилно хранене, дишане, физическо натоварване, хигиена и психорегулация, би трябвало да се съблюдават заедно с хомеотерапията, докато за специализираните методи (фитотерапия, ароматотерапия, китайска меридиани а тера­пия, психоенергийни методи и др.), нещата следва да се преценяват индивидуално.

Лично аз смятам, че едва ли има билков чай от неотровна билка, който сериозно да антидотира хомеопатичните лекарства (в продължение на години препоръчвам десетки широкоспектърни със­тави, включително на капки и капсули, без са съм забелязал спадане на ефекта от хомеовъздействието). Чистите етерични масла може би са антидоти само в част от случаите, а меридианните и енергийни въздействия е по-добре да се редуват с хомеопатия, тъй като едва ли има специалист, който може да прецени какво става на фино ниво в организма при такова едно съвместно вмешателство. Непроучен е въпросът с едновременното прилагане на разтоварващи режими и хомеопатия.

Считам, че докато при частичните хранителни въздър­жания (на плодове или сокове) хомеотерапията е много ефикасна като допълнение, може би при пълно гладуване тя трябва да бъде отложена за след първоначалния възстановителен период на захран­ването. Колкото и да получава недоверие и даже упреци отвсякъде, класическото водно разтоварване има в регистъра си много повече подобрени и излекувани от тежки болести, отколкото повечето други разнообразни лечебни методи. Абсолютно не съм съгласен с твърде­нията на някои псевдоексперти, че „гладуването действа подтискащо, но не лечебно на симптомите".

При неправилно прилагане всеки метод би могъл да се опорочи, но самата Природа ни подсказва кое е истинно и кое не. На никое животно не би му хрумнало да потиска нещо в себе си - това е патент на човека. И все пак именно животните гладуват след травми и при заболяване. Гладуват, докато оздравеят. Всички, които поне малко познават теоретически и практически метода на пълното разтоварване, ще забележат, че при него настъп­ват същите кризи, характерни за хомеопатията, водолечението или разтоварващата психотерапия - и то в същата правилна посока спо­ред закона на Херинг - изчистване отвътре навън и отгоре надолу.

Недоверието в този метод се дължи, от една страна, на неговата трудност и опасността от сериозни грешки при недостатъчен само­контрол и липса на адекватни обкръжаващи условия, а от друга страна, на недостатъчното доверие в саморегулиращите сили на ор­ганизма. Въпреки че именно хомеопатите изтъкват ролята на собст­вената жизнена сила като истинския лечебен фактор! Вътрешната мъдрост на организма явно е по-голяма, отколкото тази на който и да е лечител и затова, особено след явния неуспех на другите методи да овладеят положението, болният от тежко заболяване - винаги съвместно с компетентен специалист - би могло да мисли и за този „аскетичен и героичен способ, както го нарича д-р Густав Рудлинг.

Няма да ви отегчавам с многото възможни примери. Предпочи­там вие да ги регистрирате в своята собствена практика. Ще цитирам само един мой случай, чрез когото бих желал да подчертая още една обнадеждаваща особеност на комплексното третиране: хомеопатич­ното лекуване е далеч по-ефективно след други природолечебни терапии, които са били частично резултатни.

Касае се за пациентка на средна възраст, работохоличка, оставе­на сама да контролира противоречащите й деца - студенти и еднов­ременно да им помага да се издържат. Страда от хроничен запек с безрезултатни напъни за изхождане и упорити (предимно челни) главоболия с мигренозен характер. Влошава се от студ. Очевидното средство е Nux vomica, обаче при прилагането му преди година ефек­тът беше незначителен. Преди няколко месеца обаче, употребявайки същото средство и в същото шесто стотично разреждане, постигнах много по-добри резултати. „Струва ми се, че действа просто за секун­ди", сподели тя. И подобрението засега се задържа.

„Тайната" на повторния успех е в това, че през предшестващите 7-8 месеца жената се постара да промени някои неща от начина си на хранене, правеше, макар и нерегулярни физически упражнения и масажи, при нужда пиеше подходящи билкови извлеци и се опита да бъде по-адекватно психологически настроена. Подобрението й от тази програма беше може би само 30-40 процентово, но вече на този фон хомеопатията успя да удвои резултатите. Разбира се, с тази принципно правилна постановка също може да се злоупотреби. Има лекуващи, които настояват, че определени скъпо струващи природни продукти или серийни процедури са абсолютно задължителни, преди да подейства хомеопатията. Не съм против възможността заможните пациенти да опитат всичко, достъпно за тях, но трябва да се даде пълноценна алтернатива за възстановяване и с по-малко средства и на финансово затруднените, които у нас преобладават.

Разбирам, че ще посрещнете твърденията ми нееднозначно. Ако следва да се замислите върху тях, то не е, защото аз разсъждавам най-правилно по принцип, а защото поради редица обстоятелства години наред съм бил в една междинна среда, улесняваща съпостав­ката между различните методи и съчетания от тях. И мисля, че всеки интелигентен лекуващ, който се постарае да погледне по-безприст­растно на проблема, ще стигне до последното ми послание в този доклад, с което се обръщам към вас: нека всеки от нас, заедно с похвалното си усърдие в основното си терапевтично направление, да обръща внимание и на „съседите" си, на техните резултати и въз­можността за повишаването им при съвместно сътрудничество, за да намери той и прилаганият от него метод оптимално място в интегралната медицина на бъдещето, а не да бъде изтласкан встра­ни като аутсайдер.

Нагоре