« обратно към: Хомеопатия, здраве и природа

13 юли 2011

Богът в лечебната капка

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"

 

Екатерина Чамурлийска

 

Ако под­хо­дим по-ар­тис­тич­но към на­ша­та Ма­те­рия ме­ди­ка, мо­жем да до­ка­жем, че пър­во­то хо­ме­о­па­тич­но ле­кар­с­т­во е спо­ме­на­то още в Биб­ли­я­та - Ау­рум ме­та­ли­кум (Aurum metalicum). Ко­га­то Мой­сей сли­зал със Скри­жа­ли­те от Си­найс­ка­та пла­ни­на ви­дял, че ев­ре­и­те про­дъл­жа­ват да обо­жес­т­вя­ват злат­ния те­лец и да му се кла­нят и то­га­ва, в гне­ва си, раз­бил златото на прах, раз­ме­сил го с во­да  и им го дал да го из­пи­ят.

Спо­ред френ­с­кия хо­ме­о­пат Ди­дие Гран­жорж сим­во­лът, сми­съ­лът на Ау­рум е в "да прес­тъ­пиш ба­щи­ния за­кон". Но тъй ка­то ба­ща­та в сим­во­лен план е Бо­гът, то всъщ­ност иде­я­та е "да прес­тъ­пиш Бо­жия за­кон". Не слу­чай­но ти­път Ау­рум са хо­ра на дъл­га и ко­га­то не го из­пъл­ня­ват из­па­дат в дъл­бо­ки деп­ре­сии, чес­то имат су­и­цид­ни мис­ли, а и дейс­т­вия. И как­то каз­ва Мо­ри­сън: "Да ви­дим как един един­с­т­вен та­къв чо­век пре­о­до­ля­ва цял жи­вот без­ра­дос­т­но съ­щес­т­ву­ва­не и раз­цъф­ва в щас­тие след при­е­ма­не­то на Ау­рум, е наг­ра­да, ко­я­то оп­рав­да­ва все­ки час от дъл­го­го­диш­но­то ни обу­че­ние".

Па­ци­ен­ти­те Ау­рум не ви­на­ги имат су­и­цид­ни наг­ла­си, те са свръх се­ри­оз­ни и цен­т­ри­ра­ни вър­ху ра­бо­та­та, ка­ри­е­ра­та  и ус­пе­хи­те си. Чес­то са сред гру­пи­те за ме­ди­та­ция и имат дъл­бо­ки ду­хов­ни коп­не­жи. То­ва са и хо­ра, сил­но от­да­де­ни на му­зи­ка­та, не мо­гат да жи­ве­ят без нея.

Биб­лейс­ки сми­съл мо­жем да от­к­ри­ем и в Йод (Iodum) - на ста­ро­ев­рейс­ки ду­ма­та Yod зна­чи Бог. Йо­дът е свър­зан с Блуд­ния син. Ка­ин е зе­ме­де­ле­цът, да­леч от вся­как­во съ­зер­ца­ние, об­ра­бот­ва зе­мя­та си. Ко­га­то  Бог от­каз­ва да при­е­ме не­го­вия знак (пу­ше­кът на не­го­вия огън не се из­ви­ся­ва на­го­ре), той , в прис­тъп на рев­ност и гняв, уби­ва брат си, крот­кия и доб­ро­де­те­лен  пас­тир Авел. От­х­вър­ле­ни­ят от Бо­га из­вър­ш­ва прес­тъп­ле­ние, след­ват бяг­с­т­во и уг­ри­зе­ния на съ­вест­та.

На ста­рог­ръц­ки пък Iodum оз­на­ча­ва ви­о­ле­тов. За­що­то при наг­ря­ва­не йо­дът се прев­ръ­ща във ви­о­ле­то­ви па­ри. Ви­о­ле­то­ви­ят цвят е сим­вол на ду­хов­но­то сли­ва­не, цвят на по­кор­ност и пос­лу­ша­ние. Та­ка че Iodum, заб­ра­вил въз­дър­жа­ни­е­то си, чес­то гу­би се­бе си. Осо­бе­на­та  тре­вож­ност на то­ва ле­кар­с­т­во, про­я­вя­ва­ща се и в пси­хи­ка­та, и в тя­ло­то на па­ци­ен­та, се виж­да как­то в ос­т­ри­те, та­ка и в хро­нич­ни­те за­бо­ля­ва­ния. "Тре­во­га­та въз­ник­ва  при опит да ос­та­не не­под­ви­жен и кол­ко­то по­ве­че бол­ни­ят се опит­ва да ос­та­не в по­кой, тол­ко­ва по­ве­че на­рас­т­ва тре­во­га­та. Ко­га­то се опит­ва да нап­ра­ви то­ва, би­ва пре­из­пъл­нен с по­ри­ви и им­пул­си - да къ­са, да из­вър­ши са­мо­у­бийс­т­во или убийс­т­во, да нап­ра­ви не­що ужас­но..."(Кент) (Им­пул­сът да уби­еш ка­то Ка­и­н...)

Ле­кар­с­т­во­то с най-мно­го де­лю­зии, че Бог го е из­б­рал за сво­е­то от­мъ­ще­ние е Ка­ли бро­ма­тум (Kali-bromatum). Бро­мът вна­ся еле­мент на па­ра­ноя и та­ка се сти­га до клю­чо­вия сим­п­том на Ка­ли бро­ма­тум: "Има чув­с­т­во­то, че е пре­доп­ре­де­лен да по­не­се Бо­жия гняв". Па­ци­ен­ти­те са из­к­лю­чи­тел­но ре­ли­ги­оз­ни, кър­шат ръ­це (мно­го ва­жен сим­п­том), въ­об­ще ръ­це­те им тряб­ва да са за­е­ти с не­що, за да не мис­лят, че са ви­нов­ни, ся­каш са из­вър­ши­ли прес­тъп­ле­ние.  Чес­то в дет­с­т­во­то си те са би­ли жер­т­ва на ня­как­во на­си­лие, ко­е­то е до­ве­ло до чув­с­т­во на изо­ла­ция, па­ра­ноя и ужас.

Бо­жес­т­ве­но­то не­на­си­лие мо­жем да ви­дим в Маг­не­зия му­ри­а­ти­ка (Magnesia muriatica). Еван­гел­с­ки­ят об­раз "Ти си мой пас­тир, о Бо­же, къ­де­то да ме по­ве­деш, там ще ми е ху­ба­во..."  иде­ал­но пас­ва на кар­ти­на­та на ле­кар­с­т­во­то. То­ва са хо­ра­та-ми­рот­вор­ци, пред­по­чи­та­щи ко­лек­тив­но и мир­но съ­щес­т­ву­ва­не. (Да си спом­ним и хи­пи­та­та от 60-те го­ди­ни.)Уит­монт, един от най-ин­те­рес­ни­те  съв­ре­мен­ни ав­то­ри на пси­хо­ло­гич­ни­те кар­ти­ни на ле­кар­с­т­ва­та оба­че каз­ва за Маг­не­зия му­ри­а­ти­ка: "Ма­кар и ряд­ко, ум­с­т­ве­но­то със­то­я­ние мо­же да бъ­де при­вид­но спо­кой­но. Бур­на­та раз­д­раз­ни­тел­ност и НА­СИ­ЛИЕ е или мас­ки­ра­на, или дис­цип­ли­на­та, на­ло­же­на от сил­на­та во­ля, ус­пеш­но ги скри­ва от БУР­НО­ТО ЕМО­ЦИ­О­НАЛ­НО ПОД­СЪЗ­НА­НИЕ... Мо­же да раз­к­рие се­бе си вне­зап­но, на гра­ни­ца­та на нер­вен срив."

Гран­жорж  пък про­кар­ва лю­бо­пит­на­та идея за връз­ка­та на бе­беш­кия за­пек и по­ник­ва­не­то на зъ­би ка­то фор­ма на не­на­си­лие. По­я­ва­та на зъ­би да­ва ав­то­ном­ност на де­те­то - то ве­че не за­ви­си от май­чи­но­то мля­ко. То мо­же да от­хап­ва хра­на със зъ­би. Но та­зи но­ва аг­ре­сив­ност ня­къ­де мо­же да по­ро­ди смърт. "Пог­лъ­щай­ки ос­вен май­чи­но­то мля­ко и дру­га хра­на, де­те­то ще яде тес­те­ни хра­ни, но съ­що и жи­вот­ни. Маг­не­зия му­ри­а­ти­ка  пред­по­чи­та в то­зи слу­чай за­пек, за да не вле­зе в по­роч­ния кръг на на­си­ли­е­то.  Сдър­жай­ки се, той все по-мал­ко ще се нуж­дае от хра­на..."

 

В Ли­ли­ум тиг­ри­нум (Lilium tigrinum) от­но­во виж­да­ме Бог. Ли­ли­я­та е крал­с­ки­ят сим­вол, цве­те на сла­ва­та, на пло­до­ви­тост­та, но и на мис­тич­но­то пре­да­ва­не на Бо­жи­я­та во­ля. Па­ци­ен­ти­те, или по-ско­ро па­ци­ен­т­ки­те Ли­ли­ум обик­но­ве­но не­о­мъ­же­ни, мно­го се без­по­ко­ят за спа­се­ни­е­то си. Кент пи­ше "па­ци­ен­т­ка­та ле­жи но­щем без сън, из­мъч­ва­на или от фа­на­тич­ни ре­ли­ги­оз­ни мис­ли, или от ме­лан­хо­лия на ре­ли­ги­оз­на поч­ва, склон­на да за­цик­ли в бе­зум­ни­те си идеи по от­но­ше­ние на ре­ли­гия или на­чин на жи­вот, но те­зи идеи са ира­ци­о­нал­ни, не­ло­гич­ни, не­яс­ниЕ" Же­на­та Ли­ли­ум  "мис­ли, че е осъ­де­на да из­ку­пи своя грях и то­зи на се­мейс­т­во­то си" (Бьо­ри­ке). При то­ва не ряд­ко от та­ка­ва па­ци­ен­т­ка, е труд­но да се чуе бла­гоп­рис­той­на реч. Раз­би­ра се, и об­рат­но­то - те та­ка са усу­ка­ли  кра­ка­та си от стес­не­ние, че не мо­жеш да си пред­с­та­виш как ще ги раз­вър­же.

Кой е пос­ла­ни­кът на бо­го­ве­те - раз­би­ра се Хер­мес/Мер­ку­рий (Mercurius solubilis). Ос­вен че пре­на­ся не­бес­но­то пос­ла­ние, той чес­то се въз­пол­з­ва от не­го. Не слу­чай­но Хер­мес/Мер­ку­рий е и бо­гът на тър­го­ви­я­та, а в съв­ре­мен­ния свят той е по-ско­ро бор­сов агент или бан­кер. А мо­же би и бан­ков фа­ра­он. Ко­е­то пък го оп­ре­де­ля с ед­на ду­ма - лъ­жец.

Мер­ку­рий е нес­та­би­лен на всич­ки ни­ва. Вло­ша­ва се от как­во ли не. Има го в 55 руб­ри­ки за об­що вло­ша­ва­не и са­мо в 7 за по­доб­ря­ва­не. Не слу­чай­но жи­ва­кът се из­пол­з­ва за нап­ра­ва­та на тер­мо­мет­ри - от­чи­та и най-мал­ка­та про­мя­на.

В Мер­ку­рий има пос­то­я­нен вът­ре­шен кон­ф­ликт меж­ду же­ла­ни­е­то за ред и за­кон­ност и им­пул­сът за на­си­лие. Мно­го чес­то той е "КРАЙ­НО ЗАТ­ВО­РЕН. Усе­ща­не, ся­каш не мо­же­те да ус­та­но­ви­те ис­тин­с­ки кон­такт с па­ци­ен­та по­доз­ри­те­лен, пред­паз­лив; ра­ним." (Мо­ри­сън).

Мер­ку­рий оби­ча хляб, мас­ло и Е па­ри.

Обик­но­ве­но Нат­рум му­ри­а­ти­кум (Natrum-muriaticum) е ле­кар­с­т­во, свър­з­ва­но с от­но­ше­ни­е­то към май­ка­та (muriaticum). Шол­тън виж­да у му­ри­а­ти­ци­те проб­ле­ми с май­ка­та. "При Nat-m.  вие чес­то виж­да­те сту­де­на, стрик­т­на и не осо­бе­но люб­ве­о­бил­на май­ка. Или пък тя на­пъл­но от­със­т­ва. При Mag-m.  чес­то от­к­ри­ва­ме свад­ли­ва май­ка, ко­я­то чес­то се ка­ра. Май­ка­та е, съ­що та­ка, сим­вол на от­г­леж­да­не­то, как­то в из­ра­за "май­ка­та - зе­мя". В слу­чаи, в ко­и­то от­к­ри­ва­те проб­ле­ми с фи­гу­ра­та на май­ка­та, е не­об­хо­ди­мо да мис­ли­те за Му­ри­а­ти­ци­те".

Не слу­чай­но при до­каз­ва­не­то на то­ва ле­кар­с­т­во от Ха­не­ма­ан е раз­ви­та де­лю­зи­я­та "че май­ка му е ум­ря­ла".

Гран­жорж оба­че об­ръ­ща пред­с­та­ва­та ни на­о­па­ки. Той пред­ла­га след­ния об­раз: Ко­га­то Слън­це­то (ба­ща­та) дейс­т­ва на Мо­ре­то (май­ка­та) се по­лу­ча­ва Сол (си­нът). Ба­ща­та е то­зи, кой­то от­де­ля си­на от май­ка­та,  да­вай­ки му реч­та. За­що­то май­ка­та и си­нът се раз­би­рат и без ду­ми. На­да­ре­ни­ят с реч син "за­губ­ва" май­ка­та и мо­же да се приб­ли­жи към дру­ги­те хо­ра. Де­ца­та Нат­рум-му­ри­а­ти­кум, спо­ред Гран­жорж имат проб­ле­ми с ба­ща­та - или за­що­то са би­ли в мно­го близ­ки от­но­ше­ния, или за­що­то ба­ща­та е от­със­т­вал  фи­зи­чес­ки и мо­рал­но. И тук ба­ща­та тряб­ва да се при­е­ма в сим­во­лич­ния сми­съл на Бог.

Опи­тът ни на хо­ме­о­па­ти по­каз­ва, че Нат­рум му­ри­а­ти­кум, ко­га­то е по­ка­зан, дейс­т­ва и при проб­ле­ми с май­ка­та, и при проб­ле­ми с ба­ща­та, и при рев­ност към бра­та и т.н.

И та­ка - Ра­ят - то­ва е Опи­ум (Opium). По вре­ме­то на Ха­не­ман и Кент, раз­би­ра се, не са зна­е­ли за съ­щес­т­ву­ва­не­то на ен­дор­фи­ни­те - хи­ми­чес­ки съ­е­ди­не­ния, ко­и­то се съ­дър­жат в глав­ния мо­зък и имат бол­ко­ус­по­ко­я­ва­що дейс­т­вие, по­доб­но на опи­а­ти­те. (Опи­ум  на­ис­ти­на е ед­на от най-слож­ни­те суб­с­тан­ции в хо­ме­о­па­ти­я­та -ос­вен  му­ци­ла­го, ал­бу­мин, мас­ти и амо­ни­е­ви, кал­ци­е­ви и маг­не­зи­е­ви со­ли, съ­дър­жа де­вет­на­де­сет ал­ка­ло­и­да,  две не­ут­рал­ни суб­с­тан­ции, как­то и ед­на осо­бе­на, ме­ко­ни­то­ва ки­се­ли­на.

От­там ид­ва и ме­ко­ни­зъм - от­ра­вя­не вслед­с­т­вие пу­ше­не на опи­ум.) Ен­дор­фи­ни­те, или ес­тес­т­ве­ни­те опи­а­ти, ус­по­ко­я­ват стра­ха, бол­ка­та, каш­ли­ца­та, връ­щат спре­ния дъх Е Ко­га­то  нар­ко­ма­нът по­е­ма ма­те­ри­ал­ни до­зи мор­фин или хе­ро­ин, той ся­каш оти­ва в рая, къ­де­то ня­ма бол­ка, тре­во­га, страх, а са­мо пъл­но бла­жен­с­т­во - до­ка­то трае ефек­тът на до­за­та. След то­ва се по­лу­ча­ва об­рат­но­то. За­то­ва и Опи­ум е пър­во­то ле­кар­с­т­во, за ко­е­то се мис­ли, ко­га­то па­ци­ен­тът уми­ра от страх, за­що­то му е спря­ло сър­це­то или дъ­хът (мор­фи­нът по­тис­ка фун­к­ци­и­те на сър­це­то и бе­ли­те дро­бо­ве).

И от­но­во мо­жем да се вър­нем към гръц­ка­та ми­то­ло­гия - Па­ла­ди­ум (Palladium). По­доб­но на  Пла­ти­на Па­ла­ди­ум е горд и тър­си одоб­ре­ни­е­то на дру­ги­те, ис­ка да е на вър­ха, но той е по-фин и имен­но за­то­ва е прек­рас­но до­пъл­не­ние към Пла­ти­на. Ми­то­ло­гич­но той се свър­з­ва с Ати­на Па­ла­да, ко­я­то, из­вес­т­но е, е ро­де­на от гла­ва­та на Зевс и мо­же би точ­но за­то­ва пок­ро­ви­тел­с­т­ва ми­съл­та, из­кус­т­во­то и на­у­ка­та. Мно­го чес­то па­ци­ен­ти­те Па­ла­ди­ум от­ри­чат по ня­ка­къв на­чин тя­ло­то и то­ва, ко­е­то ста­ва в не­го, из­пит­ват не­ве­ро­ят­но въз­хи­ще­ние към ба­ща си и имат блес­тящ ум.

 

ПЛА­ТИ­НА (PLATINA) е ед­но от ле­кар­с­т­ва­та, до­ка­за­но от Ха­не­ман. Мо­же би за­що­то не­го­ви­ят де­виз е бил  "Да бъ­деш, а не да се по­каз­ваш", об­рат­но­то на Пла­ти­на, ко­я­то оби­ча да поз­ла­тя­ва соб­с­т­ве­ния си об­раз или по-ско­ро пред­с­та­ва­та за не­го. Та­ка че все­ки, кой­то се е при­ел твър­де на се­ри­оз­но, из­лъс­кал се е до идол, а окол­ни­те му се стру­ват мъ­ни­ци, ще тряб­ва да си взе­ме Пла­ти­на.

Еу­фор­би­нум (Euphorbinum) - или Въл­че мля­ко, или Ла­лу­гер­че е  ед­но мно­го мал­ко ле­кар­с­т­во, опи­са­но в Ма­те­рия ме­ди­ка, с ужа­ся­ва­щи па­ре­yи бол­ки, ся­каш за­сег­на­ти­те час­ти са овъг­ле­ни, осо­бе­но при рак, кар­бун­ку­ли или ери­зи­пел. Та, то­ва мал­ко ле­кар­с­т­во, в лу­дост­та си дър­жи да ка­же мо­лит­ва­та си до опаш­ка­та на ко­ня си.

Ли­син (Lyssinum)пък ка­ра дру­ги­те да се мо­лят за не­го. В нощ­но бла­го­чес­тие се мо­ли Стра­мо­ни­ум (Stramonium). А Ме­до­рин (Medorrhinum) се мо­ли неп­ре­къс­на­то, до­ри ко­га­то пов­ръ­ща. Ау­рум, Кал­ка­рея, Стра­мо­ни­ум и Ве­рат­рум са че­ти­ри­те ле­кар­с­т­ва, ко­и­то ис­кат пос­то­ян­но да че­тат биб­ли­я­та.

И раз­би­ра се, ле­кар­с­т­во­то, ко­е­то го­во­ри с Бо­га е Ве­рат­рум ал­бум (Veratrum-album), или се мис­ли нап­ра­во за Исус Хрис­тос (съ­от­вет­но Де­ва Ма­рия).

Всъщ­ност то­ва е един мно­го бърз, и по-ско­ро за за­бав­ле­ние, пог­лед вър­ху на­ша­та Ма­те­рия ме­ди­ка. Ина­че във вся­ко ед­но ле­кар­с­т­во има и бо­жес­т­ве­ния дъх, кой­то ожи­вот­во­ря­ва всич­ко ма­те­ри­ал­но и не­ма­те­ри­ал­но.

Нагоре