« обратно към: Хомеопатия, здраве и природа

22 март 2012

Симптомът - надежден показател към истинската болест

Сборник доклади от втора национална конференция по Класическа хомеопатия

Д-р Валентина Янкова

 

„Материалният организъм, лишен от жизне­на сила, е неспособен да чувства, да функционира и да се самозащитава; той дължи всичките си усе­щания и изпълнява жизнените си функции единст­вено поради нематериалната същност (жизнения принцип), който вдъхва живот на материалния организъм в болест и здраве."

параграф 10 от Органона, Ханеман

Или казано по друг начин, болестта е състояние на човека, което сочи, че неговото съзнание вече не е в ред или хармония. Нарушава­нето на хармонията се извършва в съзнанието на равнището на информацията и се проявява в тялото като симптом. Може да имаме множество симптоми, но всички те са израз на едно единствено състояние на не-здраве, което подлежи на лекуване. На това единст­вено състояние отговаря само едно лекарство, което може да ни върне загубеното равновесие.

Един истински хомеопат трябва винаги да търси причината или същността на това централно нарушение в съзнанието, но също така трябва внимателно да изследва всеки от симптомите на телесно равнище, в случай че тя е дълбоко потънала в сянката на подсъзнанието. Тогава симптомът ще бъде надеждна и вярна пътечка към истинската причина за болестта.

Ще демонстрирам разсъжденията си с два примера от практиката.

Пример 1:

Мъж на 79 години, идва по повод на болка в лявото си коляно, която се засилва при промяна на времето. Чувства коляното си сту­дено и изтръпнало. Като че ли краката му са чужди. Има и тръпнене в стъпалата, като че ли стъпва на зрънца. От общите симптоми прави впечатление заекването му и че долната му челюст трепери. Разказва ми, че заеква от дете, когато са го нападнали кучета. Сега няма никакви страхове. Жизнеността му е добра, работи много, спи добре. Не обича люто.

Централната идея на случая се изразява в рубриката:

—  Ум, болести, уплаха от

Рубриките, които отразяват симптомите в периферията са:

—  Лице, треперене, долна челюст

—  Уста, говор, заекване

—  Крайници, собствени, сякаш краката не са

Лекарството, което покрива всички рубрики и дава израз на централната травма, е Opium. Няколко приема на Opium 6С подоб­риха силно както болката и тръпненето в коляното и стъпалата, така и заекването и треперенето на брадичката. В този случай именно СРО симптомът, че крайниците му са като чужди, ме накараха да мисля за Opium. Та кой би предположил, че едно толкова тривиално за възрастта на пациента ми оплакване може да бъде свързано с  отдавна преживяната уплаха?

Пример 2:

Жена на 30 години, идва при мен с оплакване от двойно виждане от 45 дена, като преди това е имала пристъп на силен световъртеж с повръщане. Двойното виждане се засилва сутрин и при поглеждане настрани, а се подобрява вечер и при поглед нагоре. При изследване с ядрено-магнитен резонанс са установени множество демиелинизирани плаки в мозъка и е поставена диагноза дисеминирана склероза.

Преди 14 месеца е родила първото си дете. Бременността и раждането са протекли нормално.

Родителите  й са се развели, когато е била в пубертета. Приела го нормално, според нейните думи, тъй като не е била особено близка с баща си. Резервиран човек е, не изразява чувствата си спонтанно. Амбициозна в работата си, работлива и  организирана. Зиморничава, но получава главоболие от лятно слънце. Обича сладки храни и сирене. Няма страхове, но преди няколко месеца е преживяла катас­трофа.  Твърди, че е преживяла уплахата. Преди две години е ваксинирана против грип.

И в този случай бях затруднена да открия истинската причина за болестта. Може би това беше преживяната уплаха, а може би ражда­нето? Или противогрипната ваксина? А може би развода на родите­лите в пубертета?

След  внимателна реперторизация лекарството, което убедително излизаше напред, бе Gelsemium. Една доза Gels. 200С сложи край на двойното виждане. Два месеца по-късно, поради тръпнене в краката отново получи една доза Gels. Сега се чувства добре във всяко едно отношение, смени работата си, от която не беше доволна, и си намери по-добра.

И тук симптомите, изхвърлени на повърхността, ми посочиха централното нарушение в съзнанието на пациентката ми.

Рубриката: Виждане, замъглено, при завъртане на очите, където единственото лекарство е Gels., предопредели избора ми на правилното лекарство.

В тези два случая имаме нещо общо, а именно: и в двата случая възбуждащата причина за болестта се явява уплахата, но и при два­мата тя не е осъзната, потулили са я в сянката на подсъзнанието си. За да стане тя отново видима, защитният механизъм е изхвърлил на повърхността такива симптоми, които с помощта на реперториума ни показват единствено вярната посока към лечението.

Заключение: Не тялото е болно, боледува единствено и винаги човекът, а това болестно състояние се проявява в тялото като симп­том.

Библиография:

  1. С. Ханеман „Органон на лечебното  изкуство".
  2. Торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далгеб, „Болестта като път".

Нагоре