« обратно към: Хомеопатия, здраве и природа

13 юли 2011

Чинията ви лъже!

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"

Кон­сер­ван­ти, де­хид­ра­тан­ти, оц­ве­ти­те­ли... Те­зи до­бав­ки са скри­ти във всич­ки го­то­ви хра­ни. Въп­ре­ки, че са плод на прог­ре­са, пре­диз­вик­ват стра­хо­ве

Йоана Марковска


храна.jpgХит­рин­ки­те  в хра­ни­те...

Цвят, ми­рис, вку­с... Мо­жем ли да се до­ве­ря­ва­ме на хра­ни­те, ко­и­то ни се пред­ла­гат? Хит­рин­ки­те за по­доб­ря­ва­не на ви­да на яс­ти­е­то са мно­гоб­рой­ни. Из­пол­з­ват се вся­как­ви фо­ку­си и "не­щи­ца", за да ни по­те­кат ли­ги­те.

Ядем все по­ве­че и по­ве­че го­то­ви про­дук­ти. Раз­би­ра се на­чи­нът на про­из­вод­с­т­во­то на те­зи сто­ки е по-ско­ро на тъм­но и во­ди до не­ве­ро­ят­ни из­ма­ми по от­но­ше­ние на до­бав­ки­те и раз­лич­ни­те пре­об­ра­зо­ва­ния за по­доб­ря­ва­не на аро­ма­та и вку­са. Без да из­па­да­ме в па­ра­ноя, не­ос­по­ри­мо е, че съ­щес­т­ву­ват из­вес­т­ни из­кус­т­ве­ни до­бав­ки...

 

Вку­со­ве и аро­ма­ти

До­бав­ки­те, по­доб­ря­ва­щи вку­са са суб­с­тан­ции от ор­га­ни­чен про­из­ход, ко­и­то без да имат ре­а­лен вкус, всъщ­ност усил­ват вку­са или аро­ма­та на да­де­на хра­ни­тел­на сто­ка. Най-из­вес­т­на­та, раз­би­ра се е глу­та­ма­тът, из­пол­з­ван чес­то в ази­ат­с­ки­те блю­да. Сол­та, ма­кар да не се раз­г­леж­да ка­то до­бав­ка, се из­пол­з­ва съ­що в го­ле­ми ко­ли­чес­т­ва в ин­дус­т­ри­ал­но при­гот­ве­ни­те про­дук­ти, по­ра­ди ней­на­та спо­соб­ност да усил­ва вку­со­ве­те. Сред­с­т­во за про­фе­си­о­на­лис­ти­те да при­да­дат по-свеж вкус на не тол­ко­ва све­жи про­дук­ти...

Ня­кои от те­зи до­бав­ки поз­во­ля­ват на аро­ма­ти­те да из­пък­нат - а тях­но­то осе­за­ние е ед­но от най-важ­ни­те­не­ща за апе­ти­та и чув­с­т­во­то на глад...

 

Оп­тични заб­лу­ди

Всич­ки ве­че сме чу­ва­ли да се го­во­ри за оц­ве­ти­те­ли­те. Без очи, ва­ши­ят мен­тов си­роп ня­ма да е тол­ко­ва зе­лен, и по­ве­че­то от ва­ши­те блю­да ще из­г­леж­дат блуд­ка­ви. И въп­ре­ки то­ва, ра­зум­но ли е да се без­по­ко­им? Ако ви­дът е из­кус­т­вен, оц­ве­ти­те­лят ­мо­же да бъ­де ес­тес­т­вен:

Чес­то про­из­во­ди­те­ли­те не ча­кат да от­во­ри­те про­дук­та, за да ви се до­я­де! Без да го­во­рим за евен­ту­ал­ни­те "вну­ше­ния на под­на­ся­не­то", ко­и­то тряб­ва да се на­ре­кат по-ско­ро "ар­тис­тич­ни глед­ни точ­ки", цве­то­ве­те на опа­ков­ки­те чес­то са из­б­ра­ни ос­т­ро­ум­но: ку­тия с пре­ли­ва­що ка­фя­во за пи­ца, "при­гот­ве­на вър­ху дър­ве­ни въг­ли­ща", жъл­то плик­че­ за слад­ки­ши­те "с прес­ни яй­ца" и т.н.

 

Да жи­ве­ем ес­тес­т­ве­но?

Доб­ре, вие си каз­ва­те, че то­ва се от­на­ся са­мо за го­то­ви­те хра­ни и по­лу­фаб­ри­ка­ти­те. И та­ка, из­би­ра­те ес­тес­т­ве­ни­те и прес­ни про­дук­ти. Но до­ри пло­до­ве­те и зе­лен­чу­ци­те, ко­и­то оти­ва­те да ку­пи­те, са "из­кус­т­ве­ни". Те са би­ли се­лек­ци­о­ни­ра­ни, за да са с "доб­ра" го­ле­ми­на, ху­бав цвят, вкус­ни. И не мо­жем да очак­ва­ме от про­из­во­ди­те­ля да се ха­рес­ва на на всич­ки. Та­ка че би­оп­ро­дук­ти­те и еко­ло­гич­но чис­ти­те про­дук­ти са ал­тер­на­ти­ва на­ из­кус­т­ве­ни­те хра­ни и стан­дар­ти­зи­ра­ни­те про­дук­ти. От то­ва оба­че ва­ше­то пор­т­мо­не ще има неп­ри­ят­нос­ти! Та­ка че от вре­ме на вре­ме из­би­рай­те "ис­тин­с­ки" про­дук­ти, но не из­бяг­вай­те на вся­ка це­на и про­дук­ти­те за ма­со­ва кон­су­ма­ция. По­ве­че­то от тях са с доб­ро ка­чес­т­во, до­ри ако не са100-про­цен­то­во ес­тес­т­ве­ни.

 

За как­во слу­жат до­бав­ки­те?

Е 432 в пор­то­ка­ло­вия ви сок, Е 241 в мар­га­ри­на ви ... Хра­ни­тел­ни­те до­бав­ки са нав­ся­къ­де. За как­во слу­жат те? Как­во оз­на­ча­ва бук­ва­та Е, след­ва­на от ня­кол­ко циф­ри? Ес­тес­т­ве­ни или син­те­тич­ни са те?

До­бав­ки­те са те­зи със­тав­ки, ко­и­то се сла­гат в хра­ни­тел­ни­те про­дук­ти, глав­но да уве­ли­чат сро­ка на год­ност.

*ко­ши­ни­ла –  на­се­ко­мо, от ко­е­то се до­би­ва кар­ми­но­ва боя




КНИГИ

"Бо­лест­та ка­то път", Т. Дет­леф­сен, д-р Р. Дал­ке, Со­фия.,

изд. "Ки­беа"

Еди­ни­ят ав­тор е пси­хо­лог, дру­ги­ят - пси­хи­а­тър. (В све­та на го­ле­ми­те идеи за чо­ве­ка и в име­то на оз­д­ра­вя­ва­не­то, от­дав­на ня­ма "де­ле­ние" на  ле­ка­ри-не ле­ка­ри). На­пи­са­ли са за­бе­ле­жи­тел­на кни­га, и как­то каз­ват, "не­у­доб­на, за­що­то ли­ша­ва чо­ве­ка от въз­мож­ност­та да из­пол­з­ва бо­лест­та ка­то али­би за не­ре­ше­ни­те си проб­ле­ми". Те де­мас­ки­рат фи­зи­чес­ки­те сим­п­то­ми, ко­и­то прос­то са фи­зи­чес­ки из­раз на пси­хи­чес­ки кон­ф­лик­ти и со­чат пъ­тя към дъл­бо­ко ос­мис­ля­не на бо­лест­та. Все­ки сим­п­том е знак на ду­ша­та за ня­как­ва същ­нос­т­на лип­са.

За­мис­ля ли ли сте се, че ду­ма­та здра­ве ня­ма мно­жес­т­ве­но чис­ло? Тъй как­то не мо­жем да го­во­рим за здра­ве­та, не би­ва да го­во­рим и за бо­лес­ти - за­що­то те­зи по­ня­тия се от­на­сят за фор­ма, из­ра­зя­ва­ща със­то­я­ние на чо­ве­ка, а не как­то е об­щоп­ри­е­то - за ор­га­ни или час­ти от тя­ло­то. Тя­ло­то ни­ко­га не е бол­но или здра­во, за­що­то то е са­мо про­вод­ник на ин­фор­ма­ци­я­та, из­п­ра­ща­на от съз­на­ни­е­то. Тя­ло­то не вър­ш­ва ни­що от са­мо се­бе си, в то­ва мо­же все­ки да се убе­ди, наб­лю­да­вай­ки един труп.  Тя­ло­то на жи­вия чо­век дъл­жи сво­и­те фун­к­ции тък­мо на оне­зи две не­ма­те­ри­ал­ни "ин­с­тан­ции", ко­и­то обик­но­ве­но на­ри­ча­ме съз­на­ние (ду­ша) и жи­вот (дух). Об­раз­но ка­за­но, съз­на­ни­е­то се от­на­ся към тя­ло­то та­ка, как­то ед­на ра­ди­оп­рог­ра­ма към ра­ди­оп­ри­ем­ни­ка!

Та­ка че как­во­то и да се случ­ва в тя­ло­то на ед­но жи­во съ­щес­т­во, то е из­раз на съ­от­вет­на­та ин­фор­ма­ция и рес­пек­тив­но кон­ден­за­ция на съ­от­вет­ния об­раз. И ко­га­то се на­ру­ши хар­мо­ни­я­та, го­во­рим за бо­лест.  Но то­ва на­ру­ша­ва­не ста­ва в съз­на­ни­е­то, на ни­во ин­фор­ма­ция и се про­я­вя­ва из­к­лю­чи­те­но са­мо в тя­ло­то.  Твър­де под­веж­да­що е да се го­во­ри, че тя­ло­то е бол­но, бо­лен мо­же да бъ­де един­с­т­ве­но и са­мо чо­ве­кът, а то­ва бо­лес­т­но със­то­я­ние се про­я­вя­ва в тя­ло­то ка­то сим­п­том!

Има­те ин­фек­ция? За­що? Бак­те­рии, ви­ру­си или ток­си­ни са п­ро­ник­на­ли в тя­ло­то ви. Проб­ле­мът не е в при­чи­ни­те­ли­те на ин­фек­ци­я­та, а в спо­соб­ност­та на чо­ве­ка да свик­не да жи­вее с тях. Про­ек­ти­ран вър­ху плос­кост­та на съз­на­ни­е­то, въп­ро­сът не опи­ра до то­ва чо­ве­кът да жи­вее в свят без мик­ро­би - т.е. без проб­ле­ми и кон­ф­лик­ти - а да е спо­со­бен да­жи­вее с тях. За­бе­ле­жи­тел­но е  вглеж­да­не­то във­ вза­и­мо­за­ви­си­мос­ти­те - кой­то не ис­ка да от­во­ри съз­на­ни­е­то си за ня­ка­къв кон­ф­ликт, кой­то би го­ под­раз­нил мно­го, тряб­ва вмес­то то­ва да из­ло­жи тя­ло­то си на драз­ни­те­ли. И те се нас­та­ня­ват в сла­би­те мес­та.

То­ва оз­на­ча­ва, че оп­ре­де­ле­ни кръ­го­ве проб­ле­ми имат сво­е­то те­лес­но или ор­га­нич­но съ­от­вет­с­т­вие в из­вес­т­но пред­раз­по­ло­же­ние към бо­лес­ти­те.

Ако про­че­те­те та­зи кни­га, ще раз­бе­ре­те за­що ви­ бол­ят бъб­ре­ци­те, за­що има­те ви­со­ко кръв­но, за­ек­ва­те или ви прес­лед­ват зло­по­лу­ки... за­що се сти­га до рак и до СПИН...

В)

Нагоре