« обратно към: Хомеопатия, здраве и природа

14 юли 2011

Защо не могат да пишат

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"

Д-р Л. Кса­ар

Ле­кар­с­т­ва­та са Ар­се­ник, Ка­ус­ти­кум, Иг­на­ция, Ли­ко­по­ди­ум, Нукс-во­ми­ка, Си­ли­ка. Руб­ри­ка­та е  "Не­въз­мож­ност да пи­шат"

Ар­се­ни­кум ал­бум е об­х­ва­нат от тре­вож­ност и же­ла­ние за дви­же­ние, ед­ва що сед­нал да ра­бо­ти е при­ну­ден да ста­не и да вър­ви. В съ­що­то вре­ме от­к­ри­ва­ме ед­на об­ща сла­бост на гор­ни­те край­ни­ци с вдър­вя­ва­не и усе­ща­не за те­жест. Ръ­це­те са мно­го сла­би, тре­пе­рят, не­що по­ве­че, не мо­же да си раз­пе­ри пръс­ти­те.

Али­е­на­ция: най-нап­ред гла­во­бо­лия, не­ве­ро­ят­но без­по­койс­т­во, звън­те­не в уши­те, ка­то от го­ле­ми кам­ба­ни, след то­ва, ка­то от­во­ри очи виж­да неп­ре­къс­на­то пред се­бе си чо­век, кой­то се е обе­сил на та­ва­на на къ­ща­та и кой­то със зна­ци му по­каз­ва да от­ре­же въ­же­то. Той се отп­ра­вя с но­жа към ви­де­ни­е­то, но тъй ка­то не мо­же да от­ре­же въ­же­то, се обез­ве­ря­ва и ще се обе­си, ако не му бъ­де поп­ре­че­но. Ли­це­то е в та­ка­ва въз­бу­да и без­по­койс­т­во, че ед­ва мо­же да бъ­де удър­жа­но в лег­ло­то.

За­паз­вай­ки раз­съ­дъ­ка си, той е за­гу­бил сло­во и ис­ка да из­ра­зи ми­съл­та си пис­ме­но, но мо­же да на­пи­ше са­мо не­раз­би­ра­е­ми зна­ци. Той тре­пе­ри, от­ча­ян е, че­ло­то му е пок­ри­то с пот, без­по­кои се, па­да на ко­ле­не и из­ви­ся­ва ръ­це в мо­лит­ва. (То­ва е опи­са­ни­е­то на Ха­не­ман, ко­е­то преп­ре­да­ват Бьо­нин­г­ху­зен и Ален).

Иг­на­ция: след нап­рег­на­та ин­те­лек­ту­ал­на ра­бо­та, осо­бе­но сут­рин, той е тол­ко­ва за­бър­зан, че не мо­же да се обяс­ни, пи­ше тол­ко­ва бър­зо, кол­ко­то ис­ка, по­ра­ди ко­е­то пра­ви греш­ки в го­во­ре­не­то и пи­са­не­то и пра­ви всич­ко не­пох­ват­но, пре­диз­вик­ва­що неп­ре­къс­на­ти ко­рек­ции, ко­е­то уве­ли­ча­ва тре­вож­ност­та му.

В съз­на­ни­е­то му нах­лу­ва по­ток от ду­ми и изо­би­ли­е­то от идеи обър­к­ва пи­са­не­то му. Осо­бе­но тре­пе­ре­не на ръ­це­те сму­ща­ва сил­но пи­са­не­то му и то се за­бе­ляз­ва по­ве­че, ко­га­то тряб­ва да пи­ше в при­със­т­ви­е­то на дру­ги хо­ра. То­ва го вло­ша­ва още по­ве­че, за­що­то си въ­об­ра­зя­ва, че е наб­лю­да­ван от те­зи ли­ца.

Вся­как­ви ви­до­ве дви­же­ния и из­ви­ва­ния на край­ни­ци­те: не мо­же да из­пол­з­ва ръ­це­те си до­ри за да се хра­ни (хо­рея), но тре­пе­ре­не­то не е по-раз­лич­но от то­ва, ко­га­то пи­ше.

Ли­ко­по­ди­ум ни пред­с­та­вя със­то­я­ние на умо­ра на ума, тен­ден­ция да заб­ра­вя, мра­зи да пред­п­ри­е­ма но­ви не­ща, мра­зи соб­с­т­ве­на­та си ра­бо­та. Упот­ре­бя­ва не­точ­ни ду­ми за яс­ни идеи, пра­ви греш­ки при пи­са­не: не­вер­ни срич­ки, не знае да про­из­на­ся ду­ми­те бук­ва по бук­ва, обър­к­ва бук­ви­те и срич­ки­те или изяж­да час­ти от ду­ма­та. На­пъл­но съз­на­ва греш­ки­те си. Той е поч­ти в не­въз­мож­ност да пи­ше: след ка­то е на­пи­сал ед­но пис­мо, не мо­же да го про­че­те. (Ха­не­ман ни каз­ва: "Той мо­же да на­пи­ше как­во­то си по­же­лае  и из­пис­ва доб­ре бук­ви­те, но му е не­въз­мож­но да про­че­те то­ва, ко­е­то е на­пи­сал.")

Не мо­же да си спом­ни най-обик­но­ве­на бук­ва, пре­пис­ва я, без да за­пом­ни сми­съ­ла й. Мис­ли­те са обър­ка­ни, не мо­же да се със­ре­до­то­чи. Ко­га­то пи­ше (или че­те) бук­ви­те ста­ват не­яс­ни и се смес­ват: тряб­ва да про­ме­ня раз­с­то­я­ни­е­то меж­ду очи­те си и стра­ни­ца­та.

Ръ­це­те из­т­ръп­ват, усе­ща­не за тъ­по смъ­де­не, ка­то че ли са "зас­па­ли", вся­ко не­що, до­ри па­ре­що, из­г­леж­да сту­де­но при до­кос­ва­не; при пи­са­не пи­сал­ка­та из­па­да от ръ­це­те му, без той до­ри да за­бе­ле­жи.

Из­пит­ва неп­ри­ят­но усе­ща­не на без­по­койс­т­во в тя­ло­то ко­га­то е сед­нал и то не му поз­во­ля­ва да про­дъл­жи да пи­ше,  тряб­ва да ста­не,  да нап­ра­ви дъл­бо­ки вдиш­ва­ния и има чув­с­т­во­то че гръд­ни­ят кош му е при­тис­нат.

Да ос­та­не дъл­го вре­ме сед­нал и да пи­ше е нап­ра­во на­ка­за­ние по­ра­ди сил­но­то из­по­тя­ва­не. Да не заб­ра­вя­ме и об­що­то вло­ша­ва­не меж­ду 16 и 20 ч., вре­ме­то, пос­ве­те­но на пи­са­не на до­маш­ни.

Поз­на­ва­ме Нукс-во­ми­ка ка­то свръх­чув­с­т­ви­те­лен, раз­д­раз­ни­те­лен и чув­с­т­ви­те­лен чо­век. Той не мо­же ни­то да пи­ше, ни­то да смя­та, за­що­то гу­би ниш­ка­та на мис­ли­те си. Не­въз­мож­ност за ум­с­т­ве­на ра­бо­та, осо­бе­но ако се изис­к­ва из­ра­бот­ка­та на не­що и свър­з­ва­не­то на су­бек­тив­ни­те пред­с­та­ви, не­за­ви­си­мо от кон­к­рет­ни­те не­ща. При­със­т­ва страх от ли­те­ра­тур­на ра­бо­та, при ко­я­то той тряб­ва да мис­ли и да пре­ра­бот­ва идеи би­ло пис­ме­но, би­ло ус­т­но, сут­рин; все пак той мо­же да че­те и учи.

Ня­ма тър­пе­ние за ра­бо­та.

Лес­но се обър­к­ва, го­во­рей­ки и пи­шей­ки: про­пус­ка бук­ви, срич­ки и до­ри це­ли ду­ми. Ръ­це­те му са нес­ръч­ни: при­със­т­ва из­т­ръп­ва­не на пред­на­та част на ръ­ка­та и ня­ма дос­та­тъч­но си­ла, за да пи­ше (ло­ко­мо­тор­на атак­сия). Ако пос­та­вим всич­ко то­ва в кон­тек­с­та на за­сед­на­лия жи­вот, на бу­ду­ва­ни­я­та, на ум­с­т­ве­на­та пре­у­мо­ра и зло­у­пот­ре­ба­та с ал­ко­хол, под­п­рав­ки или секс,  ще ви­дим един млад чо­век, кой­то вслед­с­т­вие на мас­тур­ба­ци­я­та има та­ко­ва гла­во­бо­лие, че не мо­же  да про­из­не­се и ду­ма, за­що­то му се стру­ва, че всич­ко тан­цу­ва око­ло ед­на точ­ка; или та­зи кон­с­ти­пи­ра­на лич­ност, въп­ре­ки сво­и­те чес­ти и без­п­лод­ни по­зи­ви за хо­де­не по го­ля­ма нуж­да, ко­я­то се оп­лак­ва от при­лив на кръв в гла­ва­та, с гла­во­бо­лие, и чи­е­то тя­ло тре­пе­ри,  но осо­бе­но ръ­це­те, ко­га­то пи­ше.

За Си­ли­ка ум­с­т­ве­на­та ра­бо­та е на­ка­за­ние. Из­мо­ря­ва се да че­те или да пи­ше, не мо­же да мис­ли: ста­ва обър­кан, пра­ви греш­ки,  не мо­же да се кон­т­ро­ли­ра.

Как­то Ка­ус­ти­кум, де­те­то из­пит­ва труд­нос­ти да се на­у­чи да пи­ше: ця­ло­то раз­ви­тие на Си­ли­ка из­г­леж­да за­ба­ве­но. Има без­по­ко­койс­т­во във всич­ки час­ти на тя­ло­то­то и не мо­же да ос­та­не сед­нал, ни­то пък да про­дъл­жи да пи­ше. Из­пит­ва тре­во­га и при­тес­не­ние ка­то пи­ше. Чув­с­т­во на за­тъ­пя­ва­не из­пъл­ва гла­ва­та: не­въз­мож­но му е да че­те, да пи­ше или да мис­ли и то­ва се за­дъл­бо­ча­ва осо­бе­но меж­ду обяд и 18 ч. и спи­ра ве­чер, след яде­не.

Зре­ни­е­то е сла­бо, той ня­ма да се на­у­чи ни­то да че­те, ни­то да пи­ше, за­що­то бук­ви­те се сли­ват и обър­к­ват, ся­каш гле­да през сив во­ал. При­ну­ден е чес­то да ос­та­вя пи­сал­ка­та по­ра­ди сла­бост на дяс­на­та ръ­ка. Крам­пи в ръ­ка­та по вре­ме на пи­са­не.

 

То­зи док­лад е пред­с­та­вен на Пър­вия меж­ду­на­ро­ден кон­г­рес на Хо­ме­о­па­тич­ния цен­тър в Ли­еж, 23-25 март 1990 г.

Нагоре