« обратно към: Хомеопатия, здраве и природа

14 юли 2011

Мозъчната химия на щастието

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"

 

Валентина Банчева

 

щастие.jpgПрос­та ис­ти­на е, че здра­ви­те хо­ра са по-щас­т­ли­ви от бол­ни­те. Тъж­ни­те или деп­ре­си­ра­щи мис­ли са при­чи­на за про­ме­ни в хи­мич­на­та структу­ра на мо­зъ­ка, чий­то ефект вър­ху фи­зи­о­ло­ги­я­та на тя­ло­то се оказ­ват па­губ­ни. Хи­мич­ни­те ве­щес­т­ва, ко­и­то при­със­т­ват в със­та­ва на мо­зъ­ка и пос­ред­ст­вом ко­и­то на­ши­те мис­ли про­ти­чат, се на­ри­чат нев­рот­ран­с­ми­те­ри. В за­ви­си­мост от нас­т­ро­е­ни­е­то, в ко­е­то се на­ми­ра чо­век, съ­от­но­ше­ни­е­то меж­ду тях се про­ме­ня.

Мис­ли­те ни се на­ми­рат пос­то­ян­но под на­шия кон­т­рол, то­ест, ние сме в със­то­я­ние на­пъл­но съз­на­тел­но да пред­по­че­тем ед­на ми­съл пред дру­га. И ма­кар хи­ми­я­та на мо­зъ­ка да се под­да­ва труд­но на на­у­чен ана­лиз, срав­ни­тел­но лес­но се под­да­ва на съз­на­те­лен кон­т­рол. Да мис­лим, оз­на­ча­ва всъщ­ност да из­п­роб­ва­ме на прак­ти­ка хи­мич­на­та струк­ту­ра. Про­це­сът оказ­ва вли­я­ние вър­ху хор­мо­нал­на­та сек­ре­ция, най-ве­че на хи­по­та­ла­му­са и хи­по­фи­за­та, след ко­е­то хор­мо­ни­те пре­на­сят пос­ла­ни­я­та до по-от­да­ле­че­ни­те ор­га­ни и час­ти на тя­ло­то.

Мис­ли­те, ко­и­то на емо­ци­о­нал­но рав­ни­ще пре­диз­вик­ват гняв и враж­деб­ност, на фи­зи­о­ло­гич­но до­веж­дат до осе­за­е­ми про­ме­ни ка­то сър­це­би­е­не, по­ви­ша­ва­не на кръв­но­то на­ля­га­не и за­си­лен кръ­воп­ри­ток, т.е. из­чер­вя­ва­не. Тре­вож­ни­те мис­ли съ­що мо­гат да ус­ко­рят пул­са, да по­ви­шат кръв­но­то на­ля­га­не, да на­ка­рат ръ­це­те ни да тре­пе­рят, да пре­диз­ви­кат из­би­ва­не на сту­де­на пот, нер­вен сто­мах и усе­ща­не за об­ща сла­бост. От ужас пък мо­жем да се вце­пе­ним.

Раз­лич­ни­те по съ­дър­жа­ние мис­ли пре­диз­вик­ват раз­лич­ни хи­мич­ни про­ме­ни в мо­зъ­ка, ко­и­то реф­лек­ти­рат на фи­зи­чес­ко и фи­зи­о­ло­гич­но рав­ни­ще. Нат­рап­ли­ва ми­съл, ко­я­то се е пре­вър­на­ла във фикс-идея, обик­но­ве­но е при­чи­на за трай­ни на­ру­ше­ния в хи­мич­на­та струк­ту­ра на мо­зъ­ка. Вся­ка из­к­ри­ве­на мис­лов­на пред­с­та­ва во­ди до де­фор­ма­ция и на съ­от­вет­на­та мо­ле­ку­ла.

Ло­ги­чес­ки след­ва, че всич­ки раз­но­вид­нос­ти на щас­т­ли­ви­те мис­ли, свър­за­ни с лю­бов­та, спо­койс­т­ви­е­то и по­чив­ка­та,  със­т­ра­да­ни­е­то, при­я­тел­с­ки­те чув­с­т­ва, неж­ност­та, щед­рост­та, при­вър­за­ност­та, топ­ли­на­та и ин­тим­на­та бли­зост, пре­диз­вик­ват съ­от­вет­но­то фи­зи­о­ло­гич­но със­то­я­ние чрез нев­рот­ран­с­ми­те­ри­те и по­то­ка на хор­мо­ни от мо­зъ­ка и цен­т­рал­на­та нер­в­на сис­те­ма.

Дъл­бо­ки­те фи­зи­о­ло­гич­ни про­ме­ни, нас­тъ­пи­ли в ре­зул­тат на щас­т­ли­ви мис­ли са из­вор на доб­ро здра­ве, тъй ка­то нев­рот­ран­с­ми­те­ри­те, ко­и­то ги раз­п­рос­т­ра­ня­ват из це­лия ор­га­ни­зъм, оказ­ват сти­му­ли­ращ ефект вър­ху не­го. Щом имун­на­та сис­те­ма от­с­лаб­ва в ре­зул­тат на от­ри­ца­тел­ни емо­ции ка­то гняв, апа­тия, враж­деб­ност, не­го­ду­ва­ние, нас­тър­ве­ност и по­тис­на­тост, то­га­ва и кон­фи­гу­ра­ци­и­те от щас­т­ли­ви мис­ли усил­ват съп­ро­ти­ви­тел­ни­те си­ли на ор­га­низ­ма сре­щу бо­лес­ти­те пос­ред­с­т­вом ана­ло­ги­чен об­ра­тен ефект.

Все­ки е из­пит­вал тре­пе­ре­не в сто­ма­ха или нер­в­но­то му сви­ва­не по вре­ме на стрес. Пси­хич­но­то със­то­я­ние реф­лек­ти­ра вър­ху хра­нос­ми­ла­тел­на­та сис­те­ма и чес­то во­ди до за­бо­ля­ва­ния ка­то яз­ва, нер­в­ни чер­ва, раз­лич­ни ви­до­ве ко­лит или въз­па­ле­ние на де­бе­ло­то чер­во.

Тъй ка­то емо­ци­о­нал­ни­те проб­ле­ми със си­гур­ност вло­ша­ват те­зи чес­то сре­ща­ни оп­лак­ва­ния, хо­ра­та ко­и­то имат яз­ва или проб­ле­ми с чер­ва­та, обик­но­ве­но не се под­да­ват на тра­ди­ци­он­но­то ле­че­ние по­ра­ди на­ру­ше­ния в емо­ци­о­нал­ния им ба­ланс. В по­ве­че­то слу­чаи по­лу­ча­ват са­мо час­тич­но об­лек­че­ние, ако спаз­ват уме­ре­ни ди­е­ти и при­е­мат сла­би­тел­ни, пре­па­ра­ти про­тив сто­маш­ни ки­се­ли­ни и дру­ги ле­кар­с­т­ва. Но до­ри и при опе­ра­тив­на на­ме­са, ве­ро­ят­ност­та сим­п­то­ми­те да се по­я­вят от­но­во си ос­та­ва твър­де го­ля­ма за го­ди­ни нап­ред,  до­ри за цял жи­вот.

Ак­тив­ност­та на сто­маш­ни­те со­ко­ве е под пря­ко­то въз­дейс­т­вие на емо­ци­о­нал­но­то със­то­я­ние на чо­ве­ка. Сте­ни­те на сто­ма­ха са за­щи­те­ни със сил­ни хи­мич­ни ве­щес­т­ва ка­то сол­на­та ки­се­ли­на нап­ри­мер, но ко­га­то та­зи ес­тес­т­ве­на за­щи­та бъ­де не­ут­ра­ли­зи­ра­на, сто­ма­хът бук­вал­но за­поч­ва да хра­нос­ми­ла се­бе си. То­га­ва се по­я­вя­ва от­к­ри­та ра­на, ко­я­то за­рас­т­ва мно­го труд­но.

На­ри­ча се пеп­тич­на (хра­нос­ми­ла­тел­на) яз­ва. Яз­ва­та обик­но­ве­но се обос­т­ря в пе­ри­о­ди на стрес. Съ­щес­т­ву­ват оп­ре­де­лен тип хо­ра, ко­и­то на­ри­ча­ме яз­ва­джии, и то­ва най-чес­то са мъ­же, чи­е­то по­ве­де­ние се ха­рак­те­ри­зи­ра с нап­рег­на­тост, прип­ря­ност, упо­ри­тост, кри­тич­ност, твър­дог­ла­вие, тре­вож­ност и свръ­хе­мо­ци­о­нал­ност. Яз­ва­та обик­но­ве­но се вло­ша­ва в пе­ри­о­ди на емо­ци­о­на­лен дис­ба­ланс.

На­пос­ле­дък връз­ка­та меж­ду хор­мо­ни­те и хи­пер­то­ни­я­та по­раж­да го­лям ин­те­рес. Смя­та се, че хи­пер­то­ни­я­та, при­чи­не­на от стрес, е опос­ред­с­т­ва­на по хор­мо­на­лен път. Хор­мо­ни­те са ве­щес­т­ва­та, чрез ко­и­то не­до­ло­ви­ми­ят по­ня­ко­га стрес реф­лек­ти­ра ре­ал­но в ор­га­низ­ма. Емо­ции ка­то без­по­койс­т­во, страх и гняв са при­чи­на за про­мя­на в със­та­ва и ко­ли­чес­т­во­то на оп­ре­де­ле­ни ве­щес­т­ва в мо­зъ­ка.

От своя стра­на те­зи ве­щес­т­ва (нев­рот­ран­с­ми­те­ри) сти­му­ли­рат фун­к­ци­о­ни­ра­не­то на над­бъб­реч­ни­те жле­зи, ко­и­то от­де­лят хор­мо­ни­те кор­ти­зол и ад­ре­на­лин в кръв­та, ко­и­то пък са при­чи­на за по­ви­ше­но­то кръв­но на­ля­га­не. Знае се, че кор­ти­зо­лът на­ма­ля­ва иму­ни­те­та на ор­га­низ­ма към вся­ка­къв род за­бо­ля­ва­ния, за­що­то спи­ра или за­дър­жа про­из­вод­с­т­во­то на ан­ти­те­ла и Т-клет­ки, клет­ки-убий­ци, ко­и­то про­из­веж­да ти­му­сът, кой­то пък е от­го­во­рен за бо­лес­ти­те на имун­на­та сис­те­ма. Ако прос­ле­дим та­зи ве­ри­га от съ­би­тия, ще ус­та­но­вим, че край­ни­ят ре­зул­тат от въз­дейс­т­ви­е­то на стре­са до по­ни­жа­ва­не­то на имун­ния от­го­вор е, че ор­га­низ­мът ста­ва по-по­дат­лив на ви­ру­си и кан­це­ро­ге­ни.

Бо­лес­ти­те не са ес­тес­т­ве­но със­то­я­ние, ма­кар тол­ко­ва чес­то да стра­да­ме от тях. Бо­лест­та ни ка­ра да се чув­с­т­ва­ме уни­зе­ни до дъ­но­то на ду­ша­та си, за­що­то тя ог­ра­ни­ча­ва на­ша­та сво­бо­да, а то­ва, ко­е­то ин­те­лек­тът в ни­ка­къв слу­чай не то­ле­ри­ра е за­гу­ба­та на сво­бо­да на дейс­т­вие. Сър­це­то е спо­соб­но да от­к­лик­не на без­б­рой въз­мож­нос­ти, щом ста­ва ду­ма за пос­ти­га­не на здра­ве, щас­тие и лю­бов.

Мис­ли­те ни са ка­то ду­ми­те, из­ре­че­ни от съ­вет­ни­ка в ухо­то на кра­ля. Но кол­ко­то и мъ­дър да е съ­вет­ни­кът, той все пак не е кра­лят. Кра­лят е един­с­т­во­то на сър­це­то и съз­на­ни­е­то, емо­ци­и­те и ин­те­лек­та - всич­ко в ед­но. За­що­то до­ка­то ди­ша, чо­век ги но­си в се­бе си и сле­до­ва­тел­но мо­же да ги ръ­ко­во­ди. Би­дей­ки твор­чес­ка част от Би­ти­е­то, ние раз­по­ла­га­ме с ця­ла­та власт, от ко­я­то се нуж­да­ем, за да из­г­ра­дим ед­на но­ва ре­ал­ност.

Нагоре