« обратно към: Хомеопатия, здраве и природа

14 юли 2011

Боледуване на егото



Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"

 

алентина Банчева

 

Ма­кар и да е труд­но за вяр­ва­не, ня­кои от мо­и­те па­ци­ен­ти са до­вол­ни от фак­та, че са бол­ни. Всъщ­ност ис­то­ри­я­та на за­бо­ля­ва­не­то им се  вър­ти око­ло ста­ту­са на его­то им и пот­реб­ност­та да се чув­с­т­ват зна­чи­ми и да по­лу­ча­ват вни­ма­ни­е­то, ко­е­то смя­тат, че зас­лу­жа­ват. Ед­на  моя па­ци­ен­т­ка се рад­ва­ше на доб­ро вни­ма­ние и об­г­риж­ва­не от стра­на на мъ­жа си, бла­го­да­ре­ние на се­ри­оз­но ги­не­ко­ло­гич­но за­бо­ля­ва­не. В дейс­т­ви­тел­ност чрез бо­лес­т­но­то със­то­я­ние пот­реб­ност­та й от вни­ма­ние бе­ше за­до­во­ле­на, за­що­то тя го по­лу­ча­ва­ше ав­то­ма­тич­но. Ня­ма да нав­ли­зам в под­роб­нос­ти по то­зи слу­чай, но съм щас­т­ли­ва да съ­об­щя, че бла­го­да­ре­ние на хо­ме­о­па­тич­но­то ле­че­ние та­зи же­на се­га е здра­ва и  по­лу­ча­ва по­ла­га­що­то й се приз­на­ние и лю­бов по един съ­вър­ше­но нов и здра­вос­ло­вен на­чин.

За­до­во­ля­ва­не­то на его­то е ос­нов­на чо­веш­ка пот­реб­ност. Ко­га­то тя е на­кър­не­на, то­ва во­ди до дис­ба­ланс, а по­ня­ко­га и до обър­к­ва­не в емо­ци­о­на­лен и фи­зи­о­ло­ги­чен план.  Хо­ра­та всъщ­ност се раз­бо­ля­ват, за да за­до­во­лят его­то си. По­ня­ко­га то­зи из­к­лю­чи­тел­но  рис­ко­ван и нез­д­ра­вос­ло­вен под­ход към за­до­во­ля­ва­не на его­то  оказ­ва ог­ро­мен на­тиск вър­ху ор­га­низ­ма. То­ва със­то­я­ние е об­рат­но на мо­де­ла, спо­ред кой­то ис­тин­с­ки здра­ви­те лич­нос­ти се нуж­да­ят и се рад­ват един­с­т­ве­но на оно­ва, ко­е­то е доб­ро за тях.

Ка­то хо­ме­о­пат аз все­кид­нев­но се сблъс­к­вам със слу­чаи на хо­ра, чи­е­то със­то­я­ние се вло­ша­ва или по­доб­ря­ва в за­ви­си­мост от ин­ди­ви­ду­ал­ни­те пот­реб­нос­ти на его­то. С дру­ги ду­ми, на­ча­ло­то на един бо­лес­тен про­цес е тяс­но свър­за­но с де­фи­цит в за­до­во­ля­ва­не­то на его­то. От­къ­де ид­ва то­зи де­фи­цит? Убе­де­на съм, че се по­раж­да от та­ки­ва дреб­ни наг­лед  не­ща в жи­во­та ка­то да се чув­с­т­ваш не­дос­та­тъч­но зна­чим, да не по­лу­ча­ваш нуж­но­то приз­на­ние, одоб­ре­ние, оку­ра­жа­ва­не или лю­бов.

Ва­ше­то его се зах­ран­ва от адек­ват­но приз­на­ние, оку­ра­жа­ва­не и лю­бов. За ор­га­низ­ма е по-лес­но да се спра­ви с не­дос­тиг на ви­та­ми­ни или ми­не­ра­ли, от­кол­ко­то с де­фи­цит в за­до­во­ля­ва­не­то на его­то, а то­зи проб­лем се оказ­ва по-ва­жен за по­ве­че­то хо­ра. Ко­га­то ня­как­ва ос­нов­на чо­веш­ка пот­реб­ност ос­та­не не­за­до­во­ле­на, то­ва мо­же да до­ве­де до ка­тас­т­ро­фал­ни пос­ле­ди­ци, до за­бо­ля­ва­не или до фи­зи­чес­ко и пси­хич­но из­то­ще­ние. Нуж­но е са­мо да се ог­ле­да­ме око­ло нас, за да ви­дим, че щас­т­ли­ви­те и здра­ви хо­ра по­лу­ча­ват пре­дос­та­тъч­но лю­бов, приз­на­ние и пох­ва­ли и се чув­с­т­ват в пъл­на мя­ра зна­чи­ми.

В на­ше­то об­щес­т­во се ши­ри един пред­раз­съ­дък, кой­то въз­п­ре­пят­с­т­ва по­лу­ча­ва­не­то на приз­на­ние, и той е свър­зан с убеж­де­ни­е­то, че хо­ра­та не би­ва да бъ­дат пре­ко­мер­но хва­ле­ни и да им се съз­да­ва чув­с­т­во за соб­с­т­ве­на зна­чи­мост, тъй ка­то та­ка би­ва из­г­раж­дан един фал­шив мо­дел за пре­въз­ход­с­т­во и те за­поч­ват да се се­бе­ве­ли­ча­ят. Пси­хо­ло­ги­я­та мно­гок­рат­но е до­каз­ва­ла, че по­доб­но от­но­ше­ние е пог­реш­но. Пох­ва­ли­те, лю­бов­та и приз­на­ни­е­то во­дят до ба­лан­си­ра­на и ра­зум­на вът­реш­на уве­ре­ност за цен­ност­та ни ка­то ин­ди­ви­ди. Без тях его­то не мо­же да за­е­ме по­ла­га­е­мо­то му се мяс­то. То се люш­ка меж­ду край­но­то чув­с­т­во за без­по­лез­ност и илю­зи­и­те за соб­с­т­ве­на зна­чи­мост.

Не­щас­т­ни­те хо­ра, оне­зи, чи­е­то здра­ве е раз­к­ла­те­но и ко­и­то са пе­тим­ни за чуж­до вни­ма­ние, из­г­леж­да, ни­ко­га не го по­лу­ча­ват. Уче­ни­те за­дъл­бо­че­но са ана­ли­зи­ра­ли то­зи фе­но­мен и се опит­ват да ком­пен­си­рат пос­лед­с­т­ви­я­та от не­го. Мис­ля, че от­го­во­рът е съв­сем прост и че под­хо­дът би тряб­ва­ло да е ди­рек­тен. Ед­на от най- вер­ни­те фор­му­ли­ров­ки на тех­ни­ка­та за за­до­во­ля­ва­не на его­то е след­на­та: "Дръж­те се с дру­ги­те та­ка, как­то бих­те ис­ка­ли те да се дър­жат с вас."

Ако ис­ка­те да ви хва­лят, хва­ле­те и вие. Ако се чув­с­т­ва­те не­до­о­це­не­ни, то да­вай­те по­ло­жи­тел­на оцен­ка на уси­ли­я­та на хо­ра­та око­ло вас. Ако се нуж­да­е­те от лю­бов, то­га­ва прос­то дай­те си сво­бо­да­та  да да­ря­ва­те лю­бов. Ако ис­ка­те да се чув­с­т­ва­те зна­чи­ми, то на­ка­рай­те и дру­ги хо­ра да се по­чув­с­т­ват зна­чи­ми, но го пра­ве­те ис­к­ре­но!

Та­зи тех­ни­ка не съ­дър­жа ни­що но­во. Във вся­ка тра­ди­ци­он­на цен­нос­т­на сис­те­ма е вгра­де­на мно­го­ва­ри­ан­т­но иде­я­та, че "ще по­жъ­неш то­ва, ко­е­то си по­сял". Проб­ле­мът ид­ва от­там, че ед­но е да зна­еш, дру­го е да го при­ла­гаш. В пос­лед­ни­те го­ди­ни се на­ро­и­ха та­ка на­ре­че­ни­те шко­ли за по­ло­жи­тел­но мис­ле­не, чи­я­то ос­нов­на цел е да на­у­чат хо­ра­та да из­пол­з­ват ог­ром­ния по­тен­ци­ал на то­ва да да­ря­ваш и да по­лу­ча­ваш в за­мя­на же­ла­но­то.

За ня­кои ин­ди­ви­ди е съв­сем лес­но да при­до­би­ят по­ло­жи­тел­на наг­ла­са и за­то­ва при тях то­зи под­ход ра­бо­ти, но чо­веш­ко­то съз­на­ние е мно­го по-дъл­бо­ко от мис­ли­те, ко­и­то са на по­вър­х­ност­та, и до­ри от мис­ли­те за мис­ли­те. На най-дъл­бо­ко рав­ни­ще съз­на­ни­е­то ве­че жъ­не то­ва, ко­е­то е по­ся­то. Вся­ка ми­съл би­ва ав­то­ма­тич­но пре­да­ва­на на фи­зи­о­ло­гич­но рав­ни­ще. Ако съз­на­ни­е­то и тя­ло­то са в хар­мо­ния, то­га­ва са­ми­ят по­ток на жи­во­та ще на­ка­ра ин­ди­ви­да да оце­ни съ­щес­т­ву­ва­не­то си по дос­тойн­с­т­во. Са­мо та­ка за­до­во­ля­ва­не­то на его­то ще се пре­вър­не в един от при­род­ни­те да­ро­ве на здра­ве­то.

Мно­го по­ве­че са хо­ра­та, за ко­и­то пре­пят­с­т­ви­я­та пред за­до­во­ля­ва­не­то на его­то са ре­ал­ни. Те ги из­пит­ват под фор­ма­та на съм­не­ния, без­по­койс­т­во, уг­ри­зе­ния, от­каз от удо­вол­с­т­вия и пре­ко­мер­но със­ре­до­то­ча­ва­не вър­ху Аза. Озо­ва­ло се пред по­доб­ни пре­пят­с­т­вия, его­то по­е­ма по оби­кол­ни пъ­ти­ща към сво­е­то за­до­во­ля­ва­не. В то­зи сми­съл вся­ка нев­ро­за или са­моп­ри­чи­не­но за­бо­ля­ва­не е ня­как­ва фор­ма на та­ко­ва от­к­ло­не­ние или за­о­би­ка­ля­не.

За хо­ме­о­па­ти­те са доб­ре поз­на­ти слу­ча­и­те на раз­бо­ля­ва­не на де­те, ско­ро след раж­да­не­то на брат­че или сес­т­ри­че (по­ро­де­но от рев­ност и мъ­ка по из­гу­бе­но­то вни­ма­ние), или де­ца, ко­и­то за­поч­ват да бо­ле­ду­ват, от мо­мен­та в кой­то са да­де­ни на дет­с­ка яс­ла или гра­ди­на (най-чес­то за­що­то се чув­с­т­ват изос­та­ве­ни на чуж­до мяс­то, сред чуж­ди хо­ра), или не­мир­ни­кът на кла­са, вля­зъл в ка­те­го­ри­я­та "де­ца с проб­лем­но по­ве­де­ние", за ко­го­то то­ва е един­с­т­ве­ни­ят на­чин да се по­рад­ва на вни­ма­ние; или мла­да же­на, на ко­я­то мен­зи­сът е спрял след раз­во­да. При­ме­ри­те са без­б­рой и по­каз­ват, че за ор­га­низ­ма е по-лес­но да раз­вие за­бо­ля­ва­не на фи­зи­чес­ко ни­во, от­кол­ко­то да се спра­ви с на­ра­не­но­то его.

Пи­тър Ча­пел, един от на­ши­те пре­по­да­ва­те­ли от Лон­дон­с­кия ко­леж по кла­си­чес­ка хо­ме­о­па­тия, бе­ше ка­зал, че "жи­ве­ем в зат­вор, на­ре­чен "его", а сте­ни­те му са из­г­ра­де­ни от на­ши­те илю­зии и стра­хо­ве. Ако пре­о­до­ле­ем его­то, це­ли­ят свят ще се от­к­рие пред нас. Хо­ме­о­па­тич­на­та Ма­те­рия ме­ди­ка изу­ча­ва "ти­по­ве­те" его и ни по­ма­га да пос­тиг­нем то­ва."

Нагоре