« обратно към: Хомеопатия, здраве и природа

20 юли 2011

Контролиране на диабета по метода на Едгар Кейси

от Уийлям Бригс

превод от английски : д-р  М. Цанчева

 

Едгар Кейси (18.3.1877 – 3.1.1945)

 

 

Когато на 44 години ми казаха, че имам диабет, аз изпаднах в пълен шок. Чувствах се уморен и се нуждаех от отпуска, но си мислех, че това се дължи на продължителната ми работа като полицай. Когато се консултирах с лекаря на компанията, той беше много  обезпокоен от  моето евентуално изпадане в кома, че искаше да ме настани незабавно в болница. Той ми беше назначил 12 часов тест на кръвната ми захар на гладно, който показа стойност от 395 при нормални стойности от 60 до 120.

Аз не можех да приема диагнозата, нито да се съглася да отида в болница. Лекарят ми препоръча незабавно да ми постави инсулин. Но нещо вътре в мене, може би това беше просто страх, ми казваше да не приемам. Вместо това, аз поисках да ме остави на специална диета за една седмица  и да видя дали няма да се подобря. Лекарят не се съгласяваше, но аз бях непреклонен. Накрая той ми каза да ям риба, зеленчуци, ориз, овесени ядки и ябълки и настояваше да го посетя след една седмица.

Бях дълбоко разтърсен, но чувствах, че трябва да намеря друг път за справяне с този проблем. Бях чувал истории на хора, на които им е поставян инсулин, че с времето дозата трябва непрекъснато да се увеличава.

Когато се прибрах в къщи и казах на жена ми, тя взе една от нейните книги на Едгар Кейси.

Жена  ми предложи да говоря с д-р У. МасГари  от клиника Феникс. Аз бях уплашен и объркан, защото не знаех много за Едгар Кейси и защото аз по сърце съм традиционалист. От друга страна, знаех, че не трябва да се предавам.  Исках да съм здрав и  освободен от тази болест без лекарства.

Личния ми лекар, се изсмя на идеята да контролирам диабета с  диета, когато видя резултатите от кръвния тест. Той ми предложи диуретик, който се приема през устата и успоредно да ми се направи кръвнозахарен профил.

Почувствах се депресиран след това посещение, но бях решен да намеря друг път. Информацията на Едгар Кейси за диабета беше точна и подробна. Все пак аз реших да се консултирам с д-р МасГари, тъй като не се чувствах достатъчно квалифициран да определя сам собствения си режим.

Тестът на кръвната ми захар след една седмица показа подобрние: стойност от 195 – все още висока, но все пак имаше подобрение. Бях въодушевен и окуражен. Чувствах, че съм на правилен път и не можех да чакам, за да говоря с лекаря от Феникс, който работеше с материалите на Едгар Кейси повече от 20 години. Аз също се посъветвах в A.R.E. със здравен консултант в Колорадо, който ме насочи към хиропрактик. От многото четене знаех, че трябва да ми се направят някои манипулации като част от моята оздравителна програма. Хиропрактикът Майкъл Норс работеше близо до къщи.

Д-р МасГари се оказа толкова внимателен, деликатен и сериозен, че аз веднага му се доверих. Той ми препоръча за един месец холистично лечение, включващо няколко процедури, които ще допринесат за моето излекуване. Заедно с  диета, която  беше спартанска в сравнение с моите предишни стандарти, трябваше да правя ежедневно упражнения.Аз избрах да спортувам със стационарно колело.

Друга част от моя лечебен план включваше компреси с рациново масло /castor oil packs/. Когато започнах да правя компресите с рациново масло, това беше истинско мъчение за мене: да бъда целия завит в полиетилен с хавлия под мене. Но скоро аз го превърнах в изкуство. През моето „време за копреси” аз медитирах и визуализирах  себе си като напълно здрав, с напълно функциониращ панкреас, органът в нашето тяло, който произвежда инсулин.

Д-р МакГари ми каза да не приемам термина „диабет”. Той каза, че след това нашия ум така покорно се подчинява на инструкциите, които са му дадени, че това само би създало още едно препятствие за преодоляване. Той също препоръча манипулации върху гръбначния стълб.

Когато отидох при хиропрактика, той ми назначи рентгенова снимка на шийните прешлени. Тя показа, че прешлените на моята шия са напълно изправени вместо да образуват нормалната лека извивка. Това поставяше под напрежение  6-ти, 7-ми и 8-ми дорзални /гръдни/ прешлени. Д-р МакГари  и Едгар Кейси казаха, че такъв проблем в гръбначния стълб би могъл да предизвика затруднение на панкреаса. Аз се почувствах още по уверен, че съм на прав път, тъй като тази информация съвпадаше  напълно с моето положение.

Започнах корегираща терапия два пъти седмично. Скоро тя беше намалена на един път седмично, а после един път на 6- 8 седмици.

Д-р МакГари ми предписа  витамин В12, витамин В- комплекс и хром  заедно с ябълков пектин за подпомагане контрола на нивото на  кръвната захар. По-късно добави програма с Atomidine, който помага на органите в нашето тяло да функционират по-добре. В моя случай, той трябваше да  подпомага  панкреаса да работи по-добре.

Единственото нещо, което на своя глава добавих към този нов режим на живот беше поредица от  твърдения,   от книгата на Луиз Хей „ Вие можете да излекувате живота си”, които аз повтарях много пъти през деня. Аз все още ги повтарям ежедневно.

Моят живот се промени драстично. От начало това не беше лесно; всяка стъпка изискваше съзнателно усилие. Както при изучаването на всяко ново нещо, така и тук се изисква работа. Но след като веднаж привикнах с режима и започнах да се чувствам добре, аз не бих могъл да спра.        Чувствах по-добре физически, умствено и емоционално както не бях се чувствал от години. Бях много въодушевен от живота. Имах повече енергия и се усмихвах по-често. Отслабнах с 40 паунда /около 20 кг/.  Това само по себе си е достойно за усмивка.

Един елемент от новата ми диета е Jerusalem artichoke /земна ябълка/. Той не е нито от Ерусалим, нито е истински артишок, а е братовчед на слънчогледа. Jerusalem artichoke е зеленчук, който на вкус е като ряпа. Намира се в магазините за здравословно хранене. Когато казвам на хората за неговите качества на натурален инсулин и как да го приготвят / измива се и се нарязва в салата или се пече в пергаментова хартия / те го опитват.

Някои хора обаче са скептично настроени към моя опит. Един анестезиолог не повярва, че съм имал диабет, тъй като нивото на кръвната ми захар беше 72, преди да ми оперират коляното, докато не му казах, че преди 4 месеца,  кръвната ми  захар беше 395. Вярвам на  семеения лекар, че кръвният ми тест беше една щастлива случайност.

Моята начална еуфория намаля до известна степен, но аз още се чувствам много добре. Нито едно нещо от цялостния  ми лечебен план не е по-важен от останалите за възстановяването на моето здраве. Всички те са действали заедно, всеки допринасящ за цялостния процес на оздравяването.

Няколко месеца след започване на лечебната  програма ми направиха шиацу масаж. Терапевтът  беше преминал обучение при лекар от Франция, който го научил да разпознава добре работещите органи от тези, които са в беда. Тя  каза, че моят панкреас изглежда да работи нормално. Каква чудесна новина!

Този опит беше като приключение. Научих някои неща за себе си: аз не съм готов да се откажа, когато мога да поема отговорност  за собственото си здраве и да съм отговорен за това. Има едно дълбоко чувство на удовлетворение и вътрешна сила, която идва от този тип приключение. Също научих, че Едгар Кейси е допринесъл много за всички нас. Нещо повече, на хората, които са работили и подпомагали работата на Е. Кейси, изказвам моята благодарност. Без тях аз вероятно щях да бъда един от многото, които се нуждаят от инсулинови инжекции всекидневно.

Вместо това аз продължавам да съблюдавам  внимателно моята диета: практически без мазнини и захар, много зеленчуци и плодове. Ям кафяв ориз и боб 2-3 пъти седмично. Приемам минимално количество говеждо месо , но ям пилешко и риба.  Мога да пия малко безкофеиново кафе, което не можех да правя преди това. Ям пълнозърнести храни  и някои тестени изделия /макарони, спагети/. Правя упражнения 6 дни в седмицата. Последните ми тестове за кръвна захар бяха 108 и 94.

 

Едгар Кейси  за диабета

Текст за четене 2393-1  F62

 

Източник :

http://www.cayce.com/controllingdiabetes.htm

 

 

Нагоре