« обратно към: История

29 юни 2011

Хомеопатията в България в дати и факти

126 години от публикуването на първата в Следосвобожденска България статия по хомеопатия?*

Комплект хомеопатични лекарства закупен от  Германия в началото на 20ти век

 

Следи от развитието на хомеопатията в България могат да се намерят. В бр.1 на сп. „Класическа хомеопатия”  от януари-юни 2004, с.6-12, в рубриката “История”, представихме кориците на няколко хомеопатически книги на български език от края на ХІХ и началото на ХХ век. Една от тях бе на общопризнатия първи хомеопат в България д-р Георги В. Миркович - “Домашен омиопатически лекар или....“, Сливен, 1885.

Книгата е излязла от печат преди 15 юли 1885 година. За това съдим от статията във вестник “Работник” (Сливен), Г.І, бр.8 от 15 юли 1885, с. 6-7, със заглавието “За Омиопатията и Алопатията”. Може би това е първата статия за хомеопатията в нашия периодичен печат след Освобождението!? Писана е преди 126 години, в далечната 1885 година, на сладък архаичен български език.

Ето началото й.: „Омиопатията у нас почти е непозната, или, по-добре да кажа, никак не е известна между населението изобщо. Днес, като излиза на свят един омиопатически домашен лекар, може много из между българите да се попитат що е таз за нас нова медицина.

Като се считам задължен, мисля че ще бъде съвременно и приятен на моите читатели, ако им изложа чисто и ясно като що се проумява под думата омиопатия, и им дам явно да разумеят и оценят като какъв род е това ново за тях лечение...”

Авторът продължава с преглед на историята на хомеопатията от древността, сочи произхода на думата от гръцки език, представя търсенията на Ханеман, защитава хомеопатията като наука и накрая завършва с предложение към читателите: “Тези, които желайат да се снабдят с по-обширни подробности,  връз тоя важен предмет, нека прочетат списанието на г. Луд. Де Парсевала.”

Статията не е подписана, защото е нещо като авторецензия. В уводните й думи авторът казва че “се счита задължен” да представи “това ново за тях лечение”. Тъй като няма кой друг така вещо да представи хомеопатията, както и току що отпечатаната книга, мисля, че авторството несъмнено е на самия д-р Г. Миркович. Освен това статията е отпечатана в нов вестник излизащ отскоро в родния му Сливен и една статия на поборника за църковна свобода д-р Г.Миркович, е желана и чест за самия вестник. И заради авторитета, който има в града, доктора може да си позволи темата й да е за нещо ново, непознато на обществото, но практикувано отдавна от него.

През 1891г. д-р Миркович започва да редактира и издава в Сливен списание “Нова светлина” посветено основно на хипнотизма, спиритуализма, магнетизма, телепатията и други психически практики, посветено на науката и религията и здравето.

В година втора на изданието присъстват две статии върху хомеопатията:

1892    - “Лечителните средства” -  “Динамизмът”,

(Сп. “Нова светлина”, Г.ІІ, кн. ІІІ от 15 юни 1892, с. 65-69 и с. 69-72.)

 

Ще цитираме и всички намерени статии в списание “Здравословие или запазвание на здравието и лекувание болестите по най-безвреден начин” отнасящи се за хомеопатията. Списанието е издавано в Сливен успоредно със списание “Нова светлина”, като негов специален отдел и започва да излиза от пролетта на 1893 година. Годишнините и на двете списания започват да текат от средата на месец април всяка календарна година. Повечето статии не са подписани, но без колебание на по-голяма част от тях приписваме авторството на самия редактор-издател – д-р Г.Миркович.

1893      -  “Динамическото действие на лекарствата в малка доза”

Преводна статия от д-р Фурегон от Тулуза, Франция, в сп.“Здравословие или ...”, Г.І, кн. ІV-V от 15 авг. 1893, с.78-91. В увода, преди да даде думата на д-р Фурегон, Миркович споменава, че и друг път е говорил за динамизма и препраща “вж. г.ІІ, стр.69” на списанието му “Нова светлина”, което потвърждава че авторството на посочената статия е негово.

На последната (112) страница на същата ІV-V книжка за първи път се появява едно “Важно известие” което информира, че “холерата у наз е в предвечерието си”. Затова ”ние трябва да бъдем предварително подготвени... В това отношение “Здравословие” издаде особна брошура под название “Предпазителни и лечителни мерки против холерата”...Който последва нейните съвети няма от што да се бои.

Трите главни лекарства, които са необходими за предпазвание и лечение, се намират готови в редакцията. [В]секи може да си ги достави. Те костуват 5 [3 в следващите реклами!] лева и са достатъчни да отговорят за нуждата почти на 100 души.”

Д-р Миркович е преживял вече холерни епидемии. Това се е случило първом във Франция през 1856 г. по време на последната година от следването му на медицина. Заедно със свои състуденти, обикалял селата, за да лекува и дава съвети. За тази си дейност е бил награден от император Наполеон ІІІ със златен медал. Той вече е учил и хомеопатия, и вероятно я е използвал тогава. Хомеопатия е практикувал и в гр. Мeрдин (Мардин) в Турция, около 1875г., по време на заточението му там, както сам той по-късно пише в една своя статия. В Турция преживява втората холерна епидемия. Освобождават го от затвора на Мардин, за да лекува и несъмнено натрупания във Франция опит му е бил от полза.

И ето сега, докторът предлага образователна програма чрез брошура, безплатна за редовните абонати на списанието. Освен това вече е приготвил необходимите три вида лекарства и те могат да се купят в редакцията. Че са хомеопатични говори изразът “костуват 3 лева [по лев шишето!] и са достатъчни да отговорят за нуждата почти на 100 души” – т.е. евтини са, за един човек се използва съвсем малко от предоставеното количество - по няколко капки!

1894   - “Закона на подобните”

Статия в сп. “Здравословие или...”, Г.І, кн.ХІІ от 15 март 1894, с.273-277. Д-р Миркович се позовава в статията и на “омиопата Леон Симон- баща”, който от своя страна казва: “Лечението е и трябва да е последното нещо, “каквато и да е медицината. Следователно, физиологията, патологията, фармакологията не са, в ръцете на лекаря, освен средства и оръдия, които трябва да се насочат към последнята тая точка, “лечитбата”.

Миркович продължава: “Лечитбата като природно действие, и тя си има закона: закона на подобните. Откритието на тоя закон от Ханеман дойде да положи една твърда основа за лечението в медицината...”.

1894    - “Втората година”

Голяма уводна статия по повод започване на втората годишнина на списанието (“Здравословие или...”, Г.ІІ, кн.І от 15 април 1894, с.1-10). Основна тема на статията е хомеопатията. На трета страница Миркович заявява: “Без да се простираме повече върху същността на омеопатията, ще изложим горе-долу основите, върху които тя почива, заети от един лекар писател на име А. Гуйард:.. “Тъй, витализма, чистиа опит, симптоматологията, подобието и единството на лекарството, малките дози, с една [х]игиена и един режим съвършенно сгодни: тези са в кратце, основите на омеопатията”.

Накрая д-р Миркович завършва с едно много разумно предложение: “Тъй, ние препоръчваме “здравословието” на [в]сички тези, които желаят да бъдат полезни за здравието на себе си и на другите, а [я препоръчваме] особенно на поповете и на учителите по селата, които могат да се ползуват от тази наука [хомеопатията] морално и материално, между другите дето не умеят да четат”.

1894   - “Една безкрайно малка доза (между двама сгодени)”

Драматична пиеса на хомеопатична тематика от П. Жиорин, прев от Д-р⁂  (може би д-р Миркович ?), публикувана в сп. “Здравословие или...”, Г.ІІ, кн.ІІІ-ІV от 15 юли 1894, с.76-96.

1894 - “Лечителното знание”

Статия в сп.“Здравословие или...”, Г.ІІ, кн.V от 15 авг. 1894, с.111-113. Отново имаме позоваване на Хипократ, Ханеман и Леон Симон-баща.

1894  - “Лекарствата”

Голяма статия в сп. “Здравословие или...”, Г.ІІ, кн.VІІІ от 15 ноем.1894, с. 169-179, която започва така:

“Лекарствата изобщо са почти [в]сички отровителни, чрез което си свойство произвеждат повече зло отколкото добро. Те, каквото и да е специалното им действие, дават обикновенно два разреда признаци, противоположни едни на други; признаци, които Ханеман нарича първични и вторични:...”.

И завършва: “От казаното до тук можем, без никакво съмнение, смело да заключим, че динамическото положение на болестта изчезва чрез неутрализцията на една подобна лечителна сила”.

Още две статии в същата кн. VІІІ от 15 ноември 1894 година.

- Развитието на болестите   (с.185-187)

- Злото и неговото средство (с.187-189)

 

1894   - “Лечителното знание”

Статия на д-р Г.Миркович в сп. “Здравословие или...”, Г.ІІ, кн. ХІІ от 15 март 1894, с.265-269. Тя завършва ядовито с декларативно самопризнание: ”Водими от това природно правило, правило по закона на подобието, десет души омиопати, в една консултация, ще останат съгласни върху нужното лекарство; кога пет души алопати, ще бъдат разделени на десет мнения, понеже в тях не съществува подобно природно мерило. Тези последните се различават от бабите, че имат дипломи и монополна привилегия да лекуват.

Както и да е, уверен в истинността на гореизложеното от една четиридесетгодишна практика(!!!), аз не мога, в отношение на общата полза, освен да се произнеса, че омиопатията е най-доброто и най-невинното лечително средство – особено за тези, които търсят да си спомогнат без да се повредат”.

1894    - “Серумтерапията”

Статия в сп. “Здравословие или...”, Г.ІІ, кн. ХІІ от 15 март 1894, с.281-287 и накрая подписана от едно кратко “В.” С този инициал, срещан и друг път в списанието му, се подписва племеникът на д-р Миркович – Стефан Стефанов Гидиков(1871-1944) – сливенски общественик, писател и издател на редица списания.

1895   - “Лечителни средства”

Статия в сп. “Здравословие или…”        , Г.ІІІ, кн. І от 15 април 1895, с.38-44. Става дума и за д-р Белоти от Италия и д-р Финелла от Франция, които “съставяха лековете, които си приличаха, на групове, които групове бяха назначени да служат за едно определено болезнаво свойство. Например, един груп се отнасяше за болестите на кървавите се(ъ)длини, втори – за ..болестите на лимфатическите, трети – за нервните явления, четвърти – за сифилистическите болести, пети – за гръдните и пр.”. По нататък говори за д-р Конан от Париж, който нарича начина омо омеопатия или омопатия, по причина, че той често употрбява самото болестно произведение, разложено под висока дилуция, за излечение на болестта....Омон по гръцки ще каже еднакво, а омеон подобно...Д-р Конан е един сериозен наблюдател, ..съвестен списател. Той има доволно книги издадени по този предмет...”.

Тук  следва признанието на д-р Миркович, че “неговият начин ни се вижда за най-добър и най-достъпен за секиго. Тъй, нашата практика ще бъде основана върху неговите начала”. И продължава: “Той (Конан) дели лекарствата на серии и сяка серия на 6 групи. Целият му състав за всичките болести се ограничава в 28 серии сичко, които са...”.

1895   -  “Употребление на лекарствата”

Статия в сп. “Здравословие или…”, Г.ІІІ, кн.ІІІ-ІV от 15 юни1895, с.88-92. Коментира се, че “в поединичната омеопатия, колкото болестта е по-сериозна и по-силна, толкова дилуциите биват по-долни, т.е. по увеличени; коги в съставната омеопатия се среща съвсем противното, дилуциите биват по-горни, т.е. по-намалени”, а “най-употребителните дилуции са първата, втората и третята”.

1895   - “Предпазителни омеопатически лекарства”

Статия в сп. “Здравословие или…”, Г.ІІІ, кн.V от 15 август 1895, с.115-116.

1895  - “Напредъкът на омеопатията”

Статия в сп. “Здравословие или…”, Г.ІІІ, кн. VІІ от 15 окт. 1895, с.165-167.

На последната, 168-а страница, има прелюбопитно съобщение озаглавено “Въпросник за консултация”! Интересното се съдържа в първите няколко реда:

“С настоящата книжка распращами на читателите си по един въпросник за консултация. Там е указано по един ясен и точен начин, как трябва да се отговори. Всеки, който има нужда да се допита за здравословното си положение въобще, или за някои свои болести развити вече, няма (как) освен да се съобрази точно според указанията на въпросника и да ни го прати с ясно написани отговори.”

Досега не е открит екземпляр от този  “Въпросник за консултация” и не се знае неговото съдържание.

 

1895  - Сиромасите и медицината

Статия в сп. “Здравословие или...”, Г.ІІІ, кн. VІІІ-ІХ от 15 дек 1895, с.208-211, насочена против скъпите на алопатични лекарства, които освен всичко друго са “...повече вредителни отколкото полезни. Водата, въздуха, лъчите, магнетизма и една омеопатическа аптечка, която може навред да се носи в джоба, не струва нищо сравнително с другите лекарства, може да стигне за стотина болни или през цели години за един болен, - ето и евтини, и безвредни, и полезни средства, които ние препоръчваме всекиму...”. Изразът, че лекарството “може да стигне за стотина болни” вече срещнахме в рекламата за брошурата “Предпазителни и лечителни мерки против холерата” (сп.“Здравословие или ...”, Г.І, кн. ІV-V от 15 авг. 1893,с.112). Там допуснахме, че става дума за хомеопатични лекарства, тъй като в рекламата пряка информация нямаше. След този израз, свързан с по-горния текст за “една омеопатическа аптечка”, намираме потвърждение, че за друго неможе и дума да става. Статията завършва  с подпис “В” (Стефан С. Гидиков).

- “По нашите лечителни начини”

Втора статия в сп. “Здравословие или….”, Г.ІІІ, кн. VІІІ-ІХ от 15 дек. 1895, с.273-277. Отново подписана с  инициала “В.”.  Тук Гидиков споменава различни видове хомеопатия: “електро-омеопатия, омо-омеопатия, биохимическа омеопатия и пр.”.

* * *

Можем да заключим че, в Следосвобожденска България, в течение на почти десет години (1885-1895г.), но особено в периода 1892-1895 година, в публичното пространство темата за ползата от хомеопатично лечение е настойчиво застъпвана в публикациите на д-р Георги Вълков Миркович, на племеника му Стефан С. Гидиков, а може би и от други автори.

Има податки за спорове “за” и “против” хомеопатията и в по-ранен период - в Предосвобожденска България, но това изисква още дълги и упорити проучвания и доза добър късмет.

Интересни са и следващите години - края на ХІХ и началото на ХХ век.

 

Людмила Т. Димитрова - библиограф

 

Заб.:  В цитираните пасажи е запазен стилът на авторите, като е избягната употребата на “ъ” в края на думите.


* Статията е поправено и допълнено издание на такава със заглавие „120 години от първата статия по хомеопатия в Следосвобожденска България?”, публикувана в сп. „Класическа хомеопатия”, Г.V, бр. 2, юли-декември 2005 г., с.3-7, в рубриката „История”.

Нагоре