« обратно към: Хомеопатията днес

29 октомври 2011

Студентите в България се борят с много предизвикателства

Статията е предоставена с любезното съдействие на списание "Класическа хомеопатия"

(статия в сп. Society of Homeopaths Newsletter)

Джемайма Калас В.А Hons (Охоп), MBA, LCH, RSHom

След лекцията, която чете наскоро в  Хомеопатичното общество в  България, Джемайма Калас размишлява както върху своите преживявания там, така и за усилията, които трябва да полагат българските студенти, мъчейки се с английския език от XIX век при своите реперторизации.

В края на юли се завърнах от лекции пред студенти и специализанти на Българското Хомеопатично училище, дълбоко впечатлена от случващото се с хората, докато стават хомеопати. В кой момент човек вдига очи от листите си със записки за миазмите и за безкрайните материи медики и живи случаи и внезапно осъзнава, изведнъж открива сърцевината на лекарството и центъра на случая? Почувствах, че през този пети уикенд от тяхната първа година на обучение за един или двама студенти техните първи предписани лекарства вече започваха да живеят свой собствен живот.

В България практикуването на хомеопатия от хората, които не са лекари или стоматолози, е незаконно. Независимо от това, в моя курс имаше повече от 30 души - двама стоматолози, един туроператор,един адвокат; фармацевти, медицински сестри и хора със собствен дребен бизнес; един единствен мъж и всички останали - жени и всичките едва на двадесет и няколко или малко над тридесет години.

Най-объркващо за българите е да реперторизират, ползвайки английския език от края на XIX век, а повечето от тях имат твърде бегли познания по английски, на които могат да се опрат. На тях им се налага и да усвояват нашето писмо, тъй като те пишат на кирилица. Колко от нас са знаели значението на „eructations" или „nates" преди да станат хомеопати? Колко много от нас са си блъскали главата с термини като „mortification" и „abstraction of mind"? Но моите български студенти са се гмурнали в новите за тях писмо и език, зада могат да се доберат до съкровищницата на Реперториума и постигат това докато се борят с кипящия водовъртеж от философия, лекарства, случаи и супервизии.

Ако  трябва да сме точни Хомеопатията е въведена в България от д-р Георги Вълков Миркович (1828 г-1905), но в наши дни процъфтява благодарение на д-р Петър Найденов, който придумал Питър Чапел да дойде в България, за да чете лекции. Първото ядро от хомеопати се оформило в 1994 година. Днес Българското Хомеопатично общество вече е член на ЕССН (ЕВропейския съвет за класическа хомеопатия).

Под ръководството на Питър Чапел започва първият курс по хомеопатия през 1993, когато се записват 100 души, много от които днес са лектори и клиницисти. Нов  курс започва на всеки две години - две години се изучава хомеопатия и още две - медицина, като всеки курс се състои от 24 уикенда. Някои хора участват и в двата курса едновременно. Лятното училище, в което аз преподавах, е нещо специално. Тази година то се проведе в Родопите, на три часа път от столицата София. Единственото развлечение беше да се наблюдават кравите с набъбнало виме, които вечер се завръщаха към дома си, за да бъдат издоени, минавайки покрай селянки, продаващи ягоди; другото ми занимание беше да гледам изгрева, докато ям овчето кисело мляко за закуска преди да започна лекцията си за деня.

Лятното училище на Хомеопатичното общество е като да се намираш в Рая, в който блика необятната хомеопатия, докато отвън селяните жънат богатия си урожай. Когато студентите не бяха на лекция, те бяха организирани в малки групички за супервизии и наблюдаваха снемането на случаи от техните преподаватели. Моят първи пациент беше мъж, който страдаше от дуоденална язва повече от 30 години и когото бяха заплашили в болницата, че ще умре на следващия ден, ако не се подложи незабавно на операция. С типичния за Calcarea carbonica инат, той напуснал демонстративно болницата, хапнал си обилно шкембе чорба с чесън и се качил на стария си автомобил, за да дойде в планината и да се види с нас.

Вторият случай беше на селска жена, полудяла от тревога по малкия си син; една доза Pulsatilla и тя бе обзета от безметежно спокойствие. Що се отнася до младия момък, аз се надявам, че и той ще получи хомеопатично лекарство, иначе внезапната загуба на майчиното внимание може да се окаже голям шок за него. Докато дебатирахме върху теми като разликите между теорията на Ханеман за миазмите и версията на Кент, България преживяваше политически катаклизъм и не можеше да сформира правителство. Във вестибюла на хотела непрекъснато имаше тълпа от хора, наблюдаващи по телевизията разиграващата се политическа драма.

През отворените прозорци на учебната зала долиташе глъчката, вдигана от играещите на двора добре възпитани деца на студентите; в обратната посока се носеше гласът на моята преводачка - хомеопатът Мария Стоянова - и от време на време звънливият смях на студентите, тъй като българите са спонтанни хора и ентусиазирани ученици. Българската хомеопатия е много класическа - даваш едно единствено лекарство и чакаш - но след като се поставят основите, специализантите се тълпят на семинарите на гостуващи лектори от Бомбайската школа и попиват учението на Раджан Шанкаран.

Българската хомеопатия ме порази с това, че е дори по-пламенна от британската, възприемайки активно новите идеи и съживявайки старите чрез ежегодни конференции, семинари и чрез излизащото през три месеца, списвано на български и английски списание „Класическа хомеопатия", редактор на което е Екатерина Чамурлийска, клиничен психолог и хомеопат. Всичко това за малко не е било разрушено през 2005 година, когато българският парламент приел закон, според който практикуването на хомеопатия се разрешава само на лекари и стоматолози. Хомеопатията продължава да се развива като професия, но законът е разделил гилдията на познатите ни касти на лекари и нелекари. На практика, обаче, дискретно и със страст, без да се предават, възпитаниците на Хомеопатичното общество снемат своите случаи и работят за каузата на хомеопатията.

Нагоре