« обратно към: Материя медика

26 декември 2011

Aconitum (Acon.)

доц. д-р Станка Михалкова

 

Aconitum napellus

СПЕЦИФИКА В ПСИХИЧНАТА КАРТИНА НА ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА ОТ ЕДНА И СЪЩА ГРУПА

Успехът на хомеопатичното лечение зависи от прецизността на предписанието. То е най-точно, ако се вземат предвид рядко срещаните симптоми. Чести са случаите обаче,   когато информацията за някакъв необичаен симптом не може да ни бъде полезна, защото той не е включен в реперториума, с който работим, и не може да бъде използван за насочване към търсеното лекарство. Не са редки и случаите, когато при често срещани симптоми на физическо ниво диференциалната диагноза между близки картини се основава на психически­те особености на пациента. Отчитането на спецификата в психичната картина е особено необходима и за сравнителен анализ при лекарства от една и съща група.

В тази рубрика във всеки брой на списание „Класическа Хомеопатия", ще ви запознаваме с психически симптоми, за които посоченото лекарство е единствено, при лекарства от една и съща група.

Група "ACONITUM"

Растението, от което са направени лекар­ствата от тази група, се нарича Aconitum napellus - сем. Ranunculaceae (Лютикови) [1]. То е многогодишно тревисто растение, сти­гащо на височина до 1,5 метра, с последова­телно наделени листа и синьо-виолетови цветове. Расте по каменливи и скални места в почти всички високи планини между 1200 и 2350 м. н.в. Цъфти през юни-септември. Поз­нато е под названията „синя самакитка", и „монашеска качулка" поради формата на цветовете му.

Фактът, че расте на сухи скали с малко почва, едва стигаща за корените му, доказва неговата издръжливост.

Растението съдържа активен елемент ,, aconitinum", получен в кристален или амор­фен вид. В грудковите корени се съдържа друг елемент „пареllinum", а също и аконитова киселина - „acid. aconiticum". Известно е, че в Персия и Швейцария върховете на рас­тението - Aconitum ferox, се употребяват за салата, въпреки че то е известно като отров­но [2].

В отровна доза аконитът действа потиска­що на церебоспиналната нервна система (главен и гръбначен мозък) като предизвик­ва усещане за изтръпване в крайниците, съп­роводено с боцкащи и смъдящи болки до пълна загуба на чувствителността. Поразена е и кръвоносната система. След първото усещане на разливаща се топлина настъпва сил­на вътрешна горещина и обилно горещо из­потяване. Понякога кожата се покрива с просовиден обрив, със силен сърбеж. Пулсът и дишането са силно учестени. През втория период от отравянето повърхността на тяло­то става студена, покрива се със студена леп­кава пот, пулсът отслабва и настъпва смърт. Затова „Aconitum" означава - без горещина [2].

Като хомеопатично лекарство Аконитът е подходящ когато проявата на отделните симптоми е съпроводена със силно безпо­койство, безсъние и страх от смъртта.

Лекарствата от Аконитовата група са -Aconitinum (Aconin), Aconitum cammarum (Acon-c), Aconitum ferox (Acon-f), Aconitum lycoctonum (Acon-1), Aconitum napellus (Aeon).

Aconitinum (Aconin)

Получено е от aconitinum, алкалоид, съ­държащ се в корените и стеблата на Aconitum napellus. Прилича на всички лекарства от аконитовата група, с изключение на Асоп-1, в което не се съдържа aconitinum.

Специфична характеристика на това ле­карство е усещането за оловна тежест. [4]

Aconitum cammarum (Acon-c)

Силно безпокойство. Като че ли нещо го тласка към непрестанно движение. [4]

Няма самостоятелни умствени рубрики. Има 6 общи рубрики с други лекарства, които

характеризират умствената му картина - тре­вожност, трудна концентрация, слаба памет, ярост, безпокойство, нервност, безпокойство и нервност нощем. [3]

Aconitum ferox (Acon-f)

Много по-силно по действие от Aconitum napellus. При задух - трябва да седи изправен. Повтарящи се издишвания. Тревожност, за­душаване с чувство за парализа на дихател­ните мускули. Тревожност и страх от заду­шаване. Диша наполовина изправен с глава, опряна на дланите на ръцете. Подобрява се от студени напитки и кафе. Влошава се от топла храна. [4]

Има 2 самостоятелни рубрики [3]:

Страх от задушаване от парализа на дихателните мускули (С1.)
Безпокойство, нервност, мъчителна (А.)

11 общи рубрики: активност, тревожност в гърдите при задушаване, обърканост, страх - при задух се движи от място на място, смее се, активна памет, тъга, обезвереност, уни-лост, депресия, мрачност, меланхолия, мис­лите се губят. [3]

Aconitum lycoctonum (Acon-I)
Няма самостоятелни умствени рубрики . 12 общи рубрики: разсеяност, нежелание за бизнес, трудна концентрация, променливост, отвращение от работа, смее се, мания, лудост, променливо настроение, ярост, безпокойство, нервност с горещина, буйства, отвращение от умствена работа. [3]

Aconitum napellus (Aсon)
То е най-добре проученото лекарство от аконитовата група. Има 93 умствени рубри­ки, в които е единствено лекарство, и 799 общи умствени рубрики [3].
Ще посочим са­мо самостоятелните рубрики:
Активност сутрин (G1.)
Тревожност след обяд, по време на раз­ходка (А.)
Тревожност, следвана от апатия (Кп.)
Тревожност в гърдите, преминаваща към главата (Lp.)
Тревожност при раждане, по време на родилните мъки, че ще последва нещо неред­но (Кп.)
Тревожност със студено изпотяване при пролапс на матката (Кп.)
Тревожност при обрив (Нг.)
Тревожност; сън; 10-15 минути след събуждане (Vt.)
Непоносимост към всички хора по вре­ме на бременност (Кп.)
Гризе си юмрука (Нг.)
Капризност по време на мензис (Мп.)
Добро настроение, веселост, щастие, ра­дост, сменящи се с отчаяние (Нп.)
Компания; нежелание за компания вло­шава, сменящо се с желание за компания (G1.)
Оплаква се; с червени бузи (Кп.)
Обърканост, след пиянство (Кп.)
Не може да се примири след шок или травма (Кп.)
Смърт; предчувствие за; предсказва времето; при раждане; по време на родилни­те болки (Кп.)
Смърт; мисли за; вика своите приятели и се сбогува с тях (Fa.)
Делириум; нощем, скача от леглото (Кп.)
Делириум, вика с втренчен поглед, при възпаление на мозъка (Кп.)
Делириум, говори за смъртта (Кп.)
Делириум, с резки движения (А.)
Делириум; движения конвулсивни, спаз­матични при миелит (Кп.)
Делириум; вилнеене, буйство, сменящи се с осъзнатост (А.)
Делюзии, фантазии; за животни; че пасе овце (Вг.)
Делюзии, фантазии; че частите на тяло­то са плътни (Вг.)
Делюзии, фантазии; мислите идват от стомаха (Нп.)
Сънища, че спи на въздуха, без нищо под него (А.)
Сънища; пророчески; решаващи важни задачи за през деня (G1.)
Сънища; продължителни с тревожност в гърдите със спиране на дъха и събуждане (Кп.)
Сънища; ясни, разкриващи объркани ситуации като се събуди (J.)
Сънища; вдъхновяващи пациента; през деня, докато седи (А.)
Сънища; вдъхновяващи пациента; но­щем след лягане (А.)
Сънища; за спане във въздуха (А.)
Сънища; събуждане; през деня, докато седи (А.)
Сънища; събуждане; нощем след като легне (А.)
Отегчение, ленивост, затруднено мисле­не и разбиране; при затворени очи от пушене (Кп.)
Страх; със скачане от леглото (Fa.)
Страх; върти се в леглото (Fa.)
Страх; при мозъчно заболяване (Нг.)
Страх; от смъртта, при аборт, сигурна е, че ще умре от кръвоизлив (Мп.)
Страх, от смъртта при кръвохрачене (Кп.)
СТРАХ ОТ СМЪРТТА СЪС СЛОВО­ОХОТЛИВОСТ (Нг.)
Страх от смъртта по време на бремен­ност (Нг.)
СТРАХ ОТ СМЪРТТА С ПРОЛАПС НА МАТКАТА (Нг.)
Страх от падане, по време на бремен­ност (Кп.)
Страх; с гризене на юмрука (Ph.)
Страх от сблъскване с всеки, който срещне по време на бременност (Кп.)
Страх, че започва пристъп на менингит (Нг.)
Страх от движение при аборт (Кп.)
Страх да излезе от вратата, в тъмното, сам (Fa.)
Страх да излезе от вратата, преди мен­зис (Мп.)
Страх по време на бременност, че детето ще е уродливо (Fa.)
Страх по време на бременност, чувства страх в сърдечната област, с тревожност(Кп.)
Страх с малодушие (А.)
Страх, че стаята ще стане различна, ако излезе от нея (Вг.)
Страх от подлези, подземия, метро (Vt.)
Страх от докосване, при разминаване (рь.)
Глупаво поведение; при висока темпе­ратура (J.)
Жестикулира; държи или посяга към гениталиите; със задържане на урина (Вг.)
Нетърпелив, мята се наоколо (Кп.)
Безразличие, апатия след тревожност (Кп.)
Раздразнителност от уплаха (Нп.)
Ридания, оплаквания, стонове; от болка при раждане, по време на родилните болки (Кп.)
Словоохотливост, необмислена (Кп.)
Упорит, твърдоглав, по време на висока температура (J.)
Упорит, твърдоглав, с червени бузи (Кп.)
Упорит, твърдоглав, хвърля се нетърпе­ливо (Кп.)
Свадливост; мъмрене, сменящи се със смях (J.)
Ярост, бяс; сменящи се със смях (J.)
Ярост, бяс, при започване на мензис (А.)
Ярост, бяс; на пристъпи, при деца (Кп.)
Неспокойствие, нервност, конвулсии по време на раждане след родилните болки; пос-леродово (Нг.)
Неспокойствие; вътрешно, след обяд, при разхождане (А.)
Мудност; докато яде (Se.)
Сомнамбулизъм; след уплаха, при мно­го учебен материал (Fa.)
Слисване, като интоксикиран; от цига­рен дим (А.)
Говори; говорене; говор; лаконичен (J.)
Мислите; като идващи от стомаха (Вп.)
Безсъзнание; кома; ступор; с падане; с внезапно почервеняване и припадане по време на зъболечение (Кп.)
Плаче; сълзливо настроение; при деца; държат поразените части (Ph.)
Плаче; сълзливо настроение; с безпо­койство, със задържане на урината от студ (Кп.)
Плаче; с потрепване на лицевите мус­кули (Кп.)
Активност, сменяща се с пасивност (G1.)Страдание при перитонит (Кп.)
Отсъствие на нежност по време на бре­менност (Кп.)
Болести от уплаха, страх или тревож­ност при виждане на злополука, стара (Кп.)
Болести от уплаха, страх или тревож­ност при виждане на злополука, с гняв (Нп.)
Гняв, избухливост; след уплаха (Кп.)
Страдание при болка по време на спаз­ми (Нг.)                                                                                                              

ИНДЕКСИ НА АВТОРИТЕ, ПОСОЧИЛИ СЪОТВЕТНИТЕ СИМПТОМИ

Allen T.F.
(А.)Boerike О.
(Вг.)Bonninghauzen C.von     (Вп.)
Clarke J.H.                          (CI.)
Fayazuddin                         (Fa-)
Gallavardin J.P.                    (Gl.)
Hahneman S.                      (Hn.)
Hering C.                            (Hr.)
Jahr G.H.G.                         (J.)
Knerr C.B.                          (Kn.)
Lippe C.                             (Lp.)
Minton H.                           (Mn.)
Phatak S.R.                        (Ph.)
Sehmidt P.                          (Se.)
Vithoulkas G.                      (Vt.)   


ЛИТЕРАТУРА
Асенов, И., Ст. Николов, Й. Бенбасат. фармакогно-зия, Мед. и физк., София, 1989, 397.
Фарингтон, Е. Гомеопатическая клиническая фар­макология, Киев, 1992, 194-195.
Retzek, Н.О. The Complete Materia Medica - Mind, The Netherlands, 1995, 8-
Vermeulen, F. Concordant Materia Medica, 1994, 8-9

Нагоре